Отиди на страница:
| Вещице, а какво изобщо е лумпен?Дефиниция?А българския лумпен можеш ли го дефинира?Аз поне не мога.Но като видя такива като Стачев и другите(да перколесе, имаш право) художествени и т.н. ветеринари си казвам:ето го лумпена!Или пък тези дето казват:Маркс се е нарекъл!Смърт, комунист!Те така са разсъждавали и от 1919 до 1944, затова докараха "комунизъма" и производната му "дИмУкрация " за вече повече от половин век. |
 ЛУМПЕН ragamuffin дриплъо, парцалан, уличник, гамен, гаврош tatterdemalion дриплъо, парцаланко, vagabond 1. скитник 2. безделник, нехранимайко, хаймана Редактирано от - Пейчо Пеев на 10/12/2005 г/ 16:20:56 |
| Пейчо, опитах се да се поставя на мястото на Старчев и моментално ми дойде на ума дефиниция за лумпен!Ето я: В.Старчев:"Лумпени са всички ония, които по ценз и признание стоят под мене в очите на вестник "СЕГА"!" |
| Който не намира думата "лумпен" в речника си - да си купи по-голям. Използвах думата само като позоваване на думите на скулптура. А в случая се отнася за всички, за които собственото им неодобрение към нещо е основание за унищожението му. |
| Die Hexe, който използва думи чийто смисъл не знае е чатабоксер, и мисленето му е по принцип, ерго няма го, не ми давай съвети, не ставаш |
| Пейчо, нямах предвид твоето изказване; извинявай, ако е прозвучало лично. На мен паметникът също не ми харесва. Но не ми харесват още много "модерни" сгради, творения на съвременната ни архитектура. Това скулптурно чудо мога и да не погледна, минавайки край него. Но не мога да си затворя очите за цялата пошлост, нахлула през преходните ни години(сигурно, защото реалността се размина с очакванията ми). Това ме дразни; а иначе - всеки възприема изкуството според собствените си естетически виждания. В музей, недалеч от мястото, където живея, има композиция с варели от Кристо. Много съм я съзерцавал и съм се чудил. Но казват, че е велик... |
Real Life  не се засягам, има си хас, исках да чуя аргументи за художествената стойност на паметника, това е всичко, късмет |
| Както сините талибани не успяха да скрият своята комплексарщина и взривиха мавзолея и никой не им се противопостави-това е също белег за ниско самочуствие и липса на достойнство, така и сега някой не съвсем в ред ще посегне и на този паметник-но къде са тъй наречените интелектуалци да се възпротивят, или тях ги интересува само яслата на която са храненици.Защото ако някой от тях не вдигне глас в защита, някой лумпен съвсем няма да го стори, а точно в такива времена народа има нужда от истински водачи, от хора , който малко от малко ги е еня за хала на обикновените хора , но за жалост като че ли тези хора са доста малко.Така , че събудете се будители! |
| Енергията на лумпените беше отприщена още през 9.9.1944. И едно от гениялните им "авангардни" творения бе Социалистическия реализъм. Лумпенизма в изкустрвото е не по малко опасен от този в политиката. Сегашната демокрация е пряко отражение на последиците от правешката епоха. -------------------- Минало, Настояще и Бъдеще...няма по подходящо заглавие за този паметник на посредствеността . |
| В Рим се отделят строго няколко исторически пласта и се пазят еднакво грижливо - античния, средновековния, ренесансовия, бароковия, от времето на итал. кралство от края на 19 в. и фашисткия. Миналата година имаше голяма баталия за построяването на стъклен павилион (от нюйоркския архитект Р. Майер) над Ара Пачис, известна римска мраморна старина - олтар на площада с мавзолея на Август (който е една обрасла с кипариси могила като тракийска, но със зидове), на който площад има и две фашистки сгради. Управлението на старините, което участва във всеки строеж в историческия Рим, беше загрижено за хармонирането на павилиона с фашистките сгради толкова, колкото и с античните. Затова и в центъра на Рим, за разлика от Париж и Лондон, нищо ново не се строи и улиците са тесни и криви. * НДК и площада около него отразява суровата естетика на модернизма от 50-те и 60-те години, макар че облицовките и интериорите на НДК са по-бъбриви и "упадъчни". Сега тези пространства навсякъде по света са в криза - историята показа, че комплексите от "кампусов" тип не са "sustainable". За сравнение - Линкън сентър в Ню Йорк, строен около 1957, с Мет опера, Ейвъри Фишър и Сити опера и мраморните площади около тях, с едрогабаритната скуптура на Хенри Мур в едно басейнче, сега се смята за грозно и рушащо тъканта на града място и се предвижда да се реконструира напълно от берлинчанина Д. Либескинд (автора на новия Световен търговски център), "плазите" ще се покрият с висящи конструкции и ще се премахнат празните пространства, смятани за антихуманни. И сега на Линкън сентър понякога има временни базари, макар не като на НДК - само за художествени работи. С една дума, градът иска градски улици, а не празни мраморни кампуси с модернистични истукани из тях. * Но никъде няма събаряне на стари паметници. Напротив, всяка стара сграда е ценна, даже и невзрачните. Модернисткия плам на Р. Мозес до 50-те години обезобрази източната страна на Манхатън, която някога била верига от малки пристанища и оживени, макар сиромашки, търговски средища, а сега е едно претоварено бетонно шосе на естакада и редица грамадни бетонни блокове над него. Западната страна със старите пристанищни квартали, тогава изоставена на саморазрушаване, сега разцъфтява и даже складовете и фабриките се превръщат в скъпи апартаменти "лофтс" и галерии. Всяка стара доменна пещ, пивоварна, жп естакада и баржа стават "куул" места, на една "издигната" на стоманени колони от 19 в. жп линия в Челси се прави парк, на една стара баржа със стар жп вагон на нея на Челси пиърс също. Опитомен така, и най-суровия модернизъм от 50-те става китен, хората бяха свикнали даже с ултраминималисткия кампус на стария Световен търговски център, преди 11 септември кипеше живот. |
| Неприемането на модернизма от "народа" е норма - да не би парижани да са приели Айфеловата кула или да не говорим за Пикасо и Бранкузи. То и целта на модернистите е да "шашнат буржоата". И във Варна в 70-те имаше изложби на паркова скулптура, за които се говореше страшно много, и с възмущение, и децата имитираха позите на оцъклените "първескини" или крушообразните и тромбофлебитни "майки земи" на някой наш Ботеро пред одобряващите си родители. "И за тия истукани да взимат толкоз пари!" Малката пластика на А. Кафеджийски в 1974 ми се чинеше слепена от курешки, киреч и слама - а нашия учител по обществознание по-късно едва не заплака, че той бил взел 40 хил. лв. за статуите на руския бетонен паметник над гимназията ни в 1978. * В по-преуспяващите и по-индивидуалистичните общности отношението към амбциите не художниците е съвсем друго - и за "обикновените" хора е ясно, че художниците като всички други професионалисти не искат да приличат на дядовците си и че "изобразяват" не това, което фотографията и телевизията много по-добре от тях "изобразяват", а онова, което те не изобразяват, но което е също толкова реално. Кристо е колкото художник, още повече и социален експериментатор, проектите му са повече социално инженерство, маркетинг, фъндрейзинг, дипломация, отколкото чиста скулптура, и хората възприемат гледането си като участие в соц. експеримент, театър без зрители, само с артисти. Някои смятаха, че истинската стойност на проекта Гейтс е да гледаш (и да снимаш) мравуняците от хора, плъпнали по алеите на зимния парк под веещите се шафранени найлонови пердета на Кристо. Даже нашата учителка от български в пети клас ни каза (и не бях много съглаесен), че ако художника изобразявал някой, който работи физ. труд, било ОК да направи ръцете му по-големи и чепати от нормалното. * Мога да кажа, че не само в София, но и във Варна в 80-те вече беше бая различно, възникна и някакъв обществен пиетет към модерното изкуство от фабрика Вулкан, за което и смеховете и възмущенията на гражданството през 70-те сигурно изиграха роля. В 80-те Ванко Урумов (който прави и стенописите в партийния дом и сега е директор на държ. худ. галерия), Милко Божков, Стоимен Стоилов бяха големи звезди, правеха разни "хепънинги" в музея (Девическата гимназия), Кеворкян ги включваше в лятната Всяка неделя от Варна като национални забележителности. И досега броя на галериите в града, почти всички частни, е учудващо голям (първата частна, Галерия 8, се отвори в нашата махала още преди десети). Варна е интересно съчетание на нашенски черноземен провинциализъм, западнеещ се снобизъм и истинска отвореност към света (безродничество по нашенски). В Пловдив е било така много по-рано, с Петорката, но после е заглъхнало. В Русе и Бургас също. Но даже в поделението ни в Странджа 1982 имаше интерес към изкуството, и то от страна на офицерите. Имахме двама матроси художници и трябваше да рисуват модерни созополски къщи за шапките, които им купуваха платна и бои. В агрегатното се говореше разпалено за платната на Рис-а (ст. матрос Румен Статков, автора на Начко и Катето, за който писа вестника вчера). |
| И какво като е модернизъм.Нима в модернизма е невъзможно да има некадърни неща?! Времето ще се погрижи ......... |
| С изключение на Графитите и писанията в тоалетните, всичкото друго Изкуство струва ПАРИ ! Който има Пари/те/- той поръчва творенията на Изкуството! А Изпълнителят е принуден да прави Изкуството си "покупкоемко" /продажно!/. За да бъде то /ИЗ/купено! При Социализма /до 1989 г. в България/ купувачите/поръчителите/ на произведения на Изкуството са го поръчвали по свой вкус и НУЖДА/държавна пропагандна/, а Изпълнителите са правили "продажни" творения на Изкуството! Впрочем, така е било откакто Свят светува!!! Отделно от това: НЯМА творение на Изкуството, което да се ХАРЕСВА НА ВСИЧКИ и ВИНАГИ !!! КАЗАХ!  |
| Рушенето е варварство. Всяко нещо построено от човешка ръка е своебразен подпис в историята и трябва да се запазва. Лепнатите идеологеми отмират за 50–100 години, след това започва истинския живот на създаденото, разкрива се пълната му красота. Бъдете сигурни, че МС, ДС и бившия партиен дом ще бъдат шедьоври. Те и сега не са лоши, въпреки, че са населени с политически курви. "Сталинската" архитектура също ще има своето място в историята. Продадоха х. Украйна в Москва с изричното условие да не се пипа фасадата и много правилно, но руснаците за разлика от нас имат аристикратично мислене, събарят безличната гостиница "Россия", но запазват "Украйна". Всички паметници на хора от по старо време са на диктатори и главорези, но сега се възхищаваме на майсторството на твореца. Паметникът пред НДК е хубав като замисъл, но е отчетено, че в България понятието подръжка и средства за това не се предвиждат. Т.е. като се прави нещо трябва да се прави за векове. Такива нежности като плочици, тенекийки, ламаринки не могат да имат място в бългаското монументално изкуство. Казват, че и Пепеляшка е красива в дрипите си. Да, ама като ги съблече. Грешка беше разрушаването на мавзолея – красива, добре сложена сграда. Миризливата мумия на Гошо Тарабата се изхвърли и правилно, но защо ще се бута сградата. Повтаря се историята за бълхата и юргана. Паметника на съветската армия – типичен паметник за времето си, за това трябва да се запази. Сменете името на паметник на българския войн и готово. |
| Представете си площада без НДК - каква страхотна гледка!!! * Или нещо като Пиаца д'Италия - и оттам гледката към Витоша - прекрасно!. * А сега това Паве, едно жалко Илиянци в центъра на София - и без това достатъчно боклучава |
| Не е лошо този "творец" като защитава осмоъгълния си пето...паметник да направи сравнение с непреходните творби на Бартолди в София. Самата дума ПАМЕТНИК означава нещо, което да е свързано с паметта на хората. Едва ли има българин с чиято памет да е свързано това ЧУЧЕЛО. А за поруганата памет на загиналите във войните, чиито паметни плочи бяха разрушени за да се кичне "дървото" на Старчето е просто срамно да се говори! Как ли преглътна арх Агура тази ПОДИГРАВКА?!?!!?!?  |
| То таз дискусия, докато продължи, все с тия аргументи, не е лошо да се запази - без редакция! и да се предаде на Съюза на архитектите, ще им е полезна много. Жалко, че Съюзът на художниците залиня, можеше и в неговата секция Скулптура да се предаде, да знаят как да творят хората - занапред, ако им се удаде някога възможност, де.... |
| Аидее и тоз чичка се изкара репресиран заради паметника си. То бива бива ама чак толкоз. Сичките му "монументи" си приличат - завъртяни бетонови крила. Пердашише ги на конвейр по онова време. И по селата слагаше - ТКЗС-тата плащаха по 10-20 хилядарки , цената на едно апартаментче, за завъртени бетонови крила. Беше си едно източване на пари и толкоз. А защо в някои общества се отказват от "кампуса" е наистина интересна тема и си струва човек да се замисли. |
 София си има архитектурни паметници от онова време, ЦУМ и околните сгради в псевдокласически стил стоят добре, имат класически елементи, камък който пази спомена, е пешеходните тунели са за северни ширини, но нали такива искаме да сме. А паметникът пред НДК не е модерно изкуство, концепцията му е работник творец, ковач на .... високо технологично бъдеще, великолепната като съвременна българска архитектура от ХХI в сграда заслужава друг символ, както искате, времето лети, може и да ни подмине |