малка България в голяма Америка
Отиди на страница:
Вярно, poison ivy е всъщност нещо по-лошо от коприва , опарването с него води до по-трагични кожни резултати. В България подобно нещо няма, ерго няма и дума за него. То е като с mint -а (mentha), който е няколко вида, и като няма как да го преведе човек му казва...джоджен/гьозум. А всъщност mint-а е само бледо подобие на българския джоджен. Има един с по-дебели и мъхести листа, става отлично за мохито. Предполагам за това мохитото тук е по-хубаво от българското.  |
Та спорът на сина ни веднъж завършил със заключението: вие няма как да разберете отношението ни към комунизма, защото никога не сте живяли, и никога не сте били унижавани, в подбна страна. Та , кога е роден синът ти , колко време е живял при "комунизма" , че и да се почувства унижен ?  !***** Грубият превод е отровен бръшлян , а копривата не само че не е отровна , но и доста полезна , не само за ядене - и за лекуване на артритни и ревматични заболявания . Но думата ми бе за "унижението".... Редактирано от - Чок觧 на 25/9/2007 г/ 15:48:01 |
| Сиреч ние сме живели тогава, не синът. Америка си е наистина друг континент - друга коприва, други птички.. |
| Колумбийския ун-т каза, че би поканил всеки notable leader, даже Адолф Хитлер. Според мене президента на Колумбия се изложи, като наруга Дамаджана. Малцина обаче умеят да спорят с такива люде със сократически аргументи. |
| Сиреч , нито вие сте били унижавани , защото сте си живяли и завършили и висше образование безпроблемно , а той пък - хептен ! Ти и казармата си изкарал безпроблемно - редовна армия , специално поделение , докато други въпреки , че бяха завършили висше или бяха кандидат - студенти и трябваше поне ШЗО да ги пратят , ги натикаха в Строителни войски , заедно с цигани , турци и престъпници и където нямаше нито едон със завършен осми клас . От измислени репресирани и унижени , истински пострадалите не можаха "да хванат ред " да се оплачат ! |
| Значи ivy си е бръшлян. Обаче Poison ivy е вид тетра (Rhus toxicodendron ). Хомеопатите го използват против ревматизъм, мускулни болки и дори против затлъстяване. Нищо общо нито с бръшляна, нито с копривата, но у нас често го превеждат буквално като отровен бръшлян. Нямаме го щото. Ментата за мохито, дъвки и сладкиши е Mentha х piperita и е хибрид на гьозума (Mentha spicata )и водната мента (M. aquatica ). И понеже е хибрид, се размножава само вегетативно, сиреч, ако ви трябва, искайте си клонче с коренче. |
| Е, за някои комунизъма е бил шанса им в живота, за други - не съвсем. И мене са ми досадни тукашните леви будали, ама за най-главното в живота май че сме повече с тях, отколкото с консервите. Добре е, че поканиха Дамаджана. Не е добре, че го уплашиха с манифестации на патриотизъм и дегазация. Трябваше да диспутират и да го направят смешен пред самите иранци по сократическия метод. Сега репутацията му в Иран няма да пострада, може да укрепне. |
| А, ментата става и за боб, като джоджен. Су-38, Българското училище е много хубаво нещо. Разцъфтяват и децата, и майките, че и татковците покрай тях се отпускат. Никога не е имало такава задружна група (случайно събрани - покрай децата) българи в Ню Йорк, и то образовани, на средна и по-млада възраст. Старата емиграция се изпояждаха в църквата и гонеха приличните хора. Браво на хора и училището. |
| От в. Стандарт: Американци признаха: Варненките са най-секси Само шведките бият българките по красота Варна литна на четвърто място в престижната щатска класация на градовете с най-сексапилни жени на планетата. В пояснението там пише: "Повечето американци едва ли са чували за България. Обзалагаме се, че няма да успеете да я откриете и на картата. Но всички сте преживявали приключението България в мечтите си. Тя е страна, където дрогата може да се купи без проблеми със закона, има тонове евтина водка. За атракция са поставени механични бикове по плажовете и безкрайни водни пързалки. Но това, което привлича, са едни от най-красивите и разкрепостени жени, които сте срещали. Те държат на себе си, грижат се много за телата и външността си и се опитват да демонстрират класа и изтънченост. Най-важното обаче е неповторимият чар на тези зашеметяващи нежни създания". На първо място в уникалната класация е Стокхолм с култовите шведки. "Те всички говорят английски със секси британски акцент, настроени са приятелски и знаят как да купонясват", въздишат авторите на подреждането. Зад тях са датчанките от Копенхаген и аржентинките от Буенос Айрес. Нашите варненки са следвани от красавиците на Лос Анджелис, Москва, венецуелските русалки от Каракас и канадките от Монреал. Място в листата намират и израилтянките от Тел Авив, както и девойките от най-щурия град на света - Амстердам, Холандия. Редактирано от - Чичо Фичо на 26/9/2007 г/ 20:12:21 |
Чиче Фиче, пак не стана ясно как Фичо(Варна) и Нели(Пловдивско) произхождащи от местната комунистическа номенклатура сте допуснали синът им да бъде "обиждан" от комунизма в Манхатън?  |
| Нека бъдем точни - Нели е родена в Пловдив, а не Пловдивско (на улица "Ив. Вазов" ) и е раснала в този град до 18 годишната си възраст. Напускала го е само за летни ваканции в... пионерски лагери. Родата й няма нищо общо с пловдивската комунистическа номенклатура. Постинги като на въпросния Ганю (и на изтритя преди него не-му-запомних-ника) подсказват особен вид комплексарство. Няма да определям конкретно какво. BTW, не мърсете темата. Тя е ваша, не само моя.  |
| Налке, и аз самата съм била на пионерски лагери. И то много. Така опознах Странджа планина, Стара планина, Пирин, Витоша и Люлин, Родопите, че дори и полето на Добруджа. За морето няма да говоря, щото ще бъде гадно. Нямаше застроено селище, в което ДКМС да няма база. За какво говориме тогава Налке? За Луната? Редактирано от - Aknaton на 27/9/2007 г/ 21:33:54 |
| Сигурно затова, че избор нямаше. Искаш ваканция - отиваш на лагер. Номенклатурните отрочета не ходеха по лагери. Поне на лагерите, където аз хедех, отсъстваха. |
| Налке и приятелю Фечо, аз съм била и член на БКП. Няма да казвам, че съм се борила срещу този си акт. Бях. И? Какво от това? Бях. И тогава и сега при тези реалности, дефакто прогресира дейният и адекватен човек. Това, че някога съм била член на партията и то само за 3 месеца, не ме кара никак да изпитвам срам. Вообще даже. Тук, в Скандинавия дори и Живковото БКП не би си и помислило какъв комунизъм може да владее милиони задоволени човеци при тези студени ширини. Историята е сложно нещо. Идиотщината у Човека, също. |
| И от моите лагери също отсъстваха, RL - нямаше ги в Жеравна, Обзор, Бургас. Знам отлично, че мнозина тук се обижадт кръвно като твърдя, че управлението на комунистите беше едно голямо народно унижение. Ми беше. Чувствах го още в детската градина, когато към децата се отнасяха като към добитък. Мен са ме били аграрни лели по голите пети с дървена закачалка за това, че не успявах да заспя в полженото време между 2 и 4 следобед. Синът ни пък не може да прости на иначе не лошата си детска градина в София, че проверявали момченцата пред очите на момиченцата за...глисти. Твърдя, че тази масова процедура се правеше по точно същия начин и в моята собствена градина, 25 години преди това. Децата на 6 години имат вече гордост и са много чувствителни. Във всяко нормално, цивилизовано общество подобна масова хигиенна процедура е просто немислима.За школото до 7-ми клас, преди да отида в гимназията си, няма да се разпростирам. Там на двойкаджиите, деца главно на родители надошли наскоро от селата в Пловдив, редовно им пищяха ушите от шамари и извиване. Боят в основните училища беше редовна практика. Доколото знам, обаче, ние сме били направо галеници в сравнеие с боя на децата до 7-ми клас във Варна. Фичо има спомени за изпратени в поправителни училища (по същество детски затвори) съученици заради...крадене на луканка от чуждите балкони. Признавам, че в моето училище подобно нещо не е имало, но ми се стори чудовищно от един-единствен випуска на Фичо да бъдат изпратени по ТВУ-та 4-5 деца (включително момичета). Ходенето по болници до 1989 г. беше унижение. Раждането в Медицинска Академия в София беше унижение. Преживяванията в Пирогов бяха унижение. Доколкото разбирам е унижение и до днес. Не искам да продължавам списъка. Не разбирам защо трябва да се поддържа на изкуствено дишане "романтичните" представи на шепа комуняги по общия котел с топла шкембе чорба и до днес. Срещата с официалната(партийна/профсъюзна/комсомолс ка) комунистическа действителност би трябвало да е потрес за всеки що-годе разумен и мислещ човек. Поне така си мисля аз. Разбирам тези, които са живели цял живот само в тази действителност и са силно засегнати от Стокхолмския синдром да съчувстваш на унизителя. Почти всичките ни родители над 65 или 70 са такива. Но ние, които сме били млади през 1989, и знаем какво е било преди и как може да е сега, имаме право на своя избор. И на своята истина. Но тази тема май беше за по-весели неща. |
| Нели, не помня такива неща, каквито описваш. Не помня учителите да са биели деца, нито деца да са изпращани в поправителни училища масово и то за дребни неща. Ние имахме възможност да ходим по 20 дена на детски лагери, сега ученическите почивки са по 5 дена, толкова могат да си позволят родителите. Да не си помислиш, че децата на сегауправляващите ходят на тези петдневни лагери. Имам дете родено 1990 г.(без да имаме познати лекари или да сме плащали) и много сме благодарни на целия екип лекари. А, ако става въпрос за унижения - сега ги преживяваме ежедневно във всяка една област на живота ни. Помня и лошите неща от преди 17 години, но сравнени със сегашните лоши неща, те са цвете. Редактирано от - wwwe на 28/9/2007 г/ 18:15:26 |
| И за да не ме обявиш за комуняга или жертва на стокхолмския синдром ще ти кажа моята теория за това, което ни се случи. Сравнявам социализма със зоологическа градина. Ние сме като животни родени и израстнали в плен. В зоологическата градина не студувахме зимата, хищниците от съседните клетки не ни нападаха, имахме какво да ядем, разполагахме и с лекарска помощ. Нямахме свободата да излизаме от клетките и да следваме инстинктите си. Искахме да се сме свободни да тичкаме по зелени полянки и да гоним пеперудки. Представяхме си, че ще живеем в резерват, където пак щеше да има храна за всички и някой, който да се грижи хищниците да не ни нападат прекалено, а пък ние ще е радваме на зелените полянки. Нас обаче ни пуснаха направо в джунглата, където единственото правило е, че по-силният изяжда по-слабия, а огромната част от нас незнае как да оцелява при такива условия. Така че вие, които сте попаднали в добре уреден резерват, не ни съдете. |