малка България в голяма Америка
Отиди на страница:
Кои сте ВИЕ и кои сме НИЕ бре, Хугине. Ботев ваш ли е или наш? Живял е повече навън отколкото вътре в страната. А Каравелов?  И не виждам защо никът Yantar трябва да учи език, който отлично владее. |
Проф. Николай Овчаров изглежда има право да се възмущава за не дотам научната стойност на публикацията в уважаваното географско списание. Донякъде съм съгласен - идиотщините и в САЩ, и дори в Оксфорд, се виждат без публикации в научно-популярни списания. Но пък знае ли човек - възможно е иманярите да имат специален и високо ценен от определени среди принос към науката..., която с присъщия американски талант е обрисувана в статията.  |
Намирам за добра вест оценката за Костас Симитис. Автора и е интересен събеседник, а доста от фактите и анализите му са обезпокоителни  |
| Наистина в Още. инфо Любо Данчев нарича "българския Индиана Джоунс" друга археолог - Лобомир Цонев. Нашънъл Джиографик е научнополулярно списание, но в никакъв случай не жълто. Те издават много учебници за училищата, отлични учебници. Спонсорират и сериозни научни изследвания като генографския проект (Спенсър Уелс). * Засега всеки здрав духом българин се радва, когато световните медии отделят приоритетно внимание на България. Независимо дали сме съгласни с всичко, което западните журналисти са разбрали и казали за нещата, които ние уж по-добре от тях си знаем. Ето сега ние сме във ваканция за Благодарността, дойдоха си децата, и разглеждат тоя брой на Нашънъл Джиографик, взех им и испанския филм "Българските любовници" - развлекателен глуповат филм, но и с доста правдива и човеколюбива картинка на панелна София с чалгата - слушат и български рап онлайн, учат на него приятелите си американци и знаят, че България е нормална страна и е позната по света. * Янтар, в Америка почти всеки е "отнякъде" и хората се гордеят (културата, още от детската градина, ги насърчава да го правят) с етническия си и семеен произход. * Снимките в списанието са както обикновено страхотни - например тая със срязаната по средата могила, фадромата отзад, а вътре Китов и колегата му по български секси бански, с бели хавлиени чорапи и джапанки, и отпред човека с металотърсача. Темата за Созопол явно е навеяна на журналиста от Б. Димитров, който и в последната си популярна книга за деца е турил поне десет снимки на родния си каСозопол - от космоса, от въздуха, от под водата - често без връзка с текста и почти винаги без да е оправдано от реалното значение на този миниатюрен каменист полуостров в бълг. история. |
Кои сте ВИЕ и кои сме НИЕ бре, Ма нело, ма! То се види от заглавието още кой какъв е Аз бих нарекъл темата инак - Древна България в Инфантилна Америка! |
E-e-e, четеш си, тихичко и спокойно и изведнаж някой те полее с нещо, различно от чистата вода...| От днешния НЙ Таймс, приложение UrbanEye NIGHTLIFE Bulgaria is Back By MELENA RYZIK Friday, February 16, 2007 Colby Katz for The New York Times Good times at Mehanata. Beloved and bewildering, the old Bulgarian Bar — incongruously located in the midst of Chinatown, and boasting an odd Polynesian dé cor — was the site of many a sweaty dance party. When it closed last spring to make room for a Ramada Inn, fans of wild Gypsy punk were bereft. But only briefly! After a rough start at its new hipster-riffic location, Mehanata — as it’s officially known — is back! Yet no one seems to know about it! (As the bar’s MySpace page puts it: “We are OPEN! Where the **** are you?” Good question, even without the asterisks.) Relive the raucous, where-am-I nights of yesteryear on Saturday, when Dub Gabriel spins everything from Russian ska to Brazilian electronica. Mehanata Bulgarian Bar, 113 Ludlow Street (Delancey Street), (212) 625-0981, $10. Ludlow Street е в Lowеr East Side, бохемски квартал близо дo Чайнатаун, има cool кръчми и висят студенти от NYU. |
| Случайно пак минавам от тук и не мога да не изкоментирам за "Механата". Били отворени и се питат къде е клиентелата... Ама все едно някой е зажаднял за "wild Gypsy punk" и традиционните ориентализми дето пускат. Фиче - освен тебе (и то май е спорно) единствените българи дето ходят там са съдържателите. Не че старата Механа беше супер, ама имаше нещо българско... тая си е направо изпълзяла от нейде в Анадола. За незапознатите - представете си най-долнопробната кръчма от Студ. Град... или не - от Перник! И сега си я представете у Ню Йорк. Пускат развинтени чалгии от цял свят и клиентелата представлява де що има боклуци от "бохемския downtown". Е те за това става въпрос. "Sorry" - просто нямаше как да не си кажа приказката - 'айде повече няма да ви занимавам темата. Редактирано от - Yantar на 21/2/2007 г/ 05:35:15 |
| Янтар, В старата механа на Бродуей и Канал ст. ходеха много българи и винаги беше пълно, аз по-рядко съм бил, понеже се пуши. Но последно отидохме на Андрей Баташов моноспектакъл, после на някакво парти, бяхме седнали с библиотекарката от Грийнпойнт. М/у другото на 100 крачки оттам е къщата на Кристо и Жан Клод (48 Хауърд ст.). * Новата механа - не съм ходил още, научих от вестника. Харесвам квартала, Деланси ст. и Авеню Б - между Вилиджа и Уилямсбърг. Влак Ел сега вози най-хубавите девойчета, понеже свързва тия два квартала. С колелото съм минавал много пъти по моста и по Ав. Б. с няколко хубави бохемски кръчми, едната немска. Има и една квартална градинка с върби и висока кула от дърво и детски играчки, вечер имат махленски спявки с китари. * Преди време ходихме до кръчмата в Лонг айлънд сити - имаше концерт на Мишо Шамара. Концерта му закъсня един час, нямаше почти хора, квартала е фабричен и вечер абсолютно пуст. Тръгнахме си пеша през Рузевелт айлънд. * Тази Коледа имахме купон от българския детски хор (и родителите) в един малък руски ресторант, държан от наш българин в Шийпсхед бей, на 100 м. от едноименната спирка на влак Кю. Първо пуснаха чалга, но от хладната ни реакция превключиха на Васко Кеца, Диана Ескпрес, Щурците, диско от 80-те, после малко Брегович. Децата много вилняха. |
| Чичо Фичо, дето се казва, музиката си е музика - зависи с какво ухо я слушаш...така да се каже. Аз обожавам Вивалди, Марчело, Брамс, Шопен. Имам и слушам Верди, Бизе, Пучини. Също така включвам и парчетата от музикалната тема във форума, за което благодаря на участниците - те са един особено висок връх на компетентността. Но, както често ми се случва, слушам Азис и Софи Маринова... Такива ми ти работи...Музиката си е музика, както вече казах, зависи от ухото и душата в него, си мисля аз ... |
| Mediapool: тук С куп тържества българите в Ню Йорк отпразнуваха 24 май Нели Хаджийска, Ню Йорк 28 май 2007 Българите в Ню Йорк отпразнуваха 24 май с много събития – прекрасен концерт в Карнеги хол на петима млади български музиканти, две изложби, моноспектакъла на Камен Донев “Мартин, Данчо и майка им” в изпълнение на неочаквано приятното за тукашния български зрител откритие - Карла Рахал от Народния театър. Едно най-вълнуващите преживявания за празника беше концертът на българския детски хор “Гергана” - Ню Йорк в централата на ООН. Идеята за концерта беше на ръководството на хора, което получи гореща подкрепа на мисията ни при ООН в лицето на г-н Иван Пиперков, временно управляващ, и г-н Калин Димитров, аташе. Във фоайето на Общото събрание на ООН, близо до махалото на Фуко, да чуят нашия хор се събраха и аплодираха български и чужди дипломати, сред които и генералният ни консул в Ню Йорк г-н Николай Милков и посланиците в ООН на Сърбия и Македония, служители на световната организация, много българи, американски и други туристи. Децата започнаха с “Върви, народе възродени” на български и английски. Преводът е на Валентин Хаджийски. В репертоара си освен детски песни, хорът има и български класически и народни песни и няколко американски. Българският детски хор “Гергана” беше създаден през октомври 2004 г. от джаз певицата Гергана Велинова, някогашен солист на детската група “Пим-Пам”. Децата са от 5 до 15 годишни. Консултант е българската изпълнителка Стефка Евстатиева, която живее в Ню Йорк. В момента диригент е Красимира Иванчева, а пианист от създаването е Даниела Стоянова. Един от първите проблеми в 2004 г се оказа разбирането на остарели и редки български думи. Текстът на песните бе обясняван дума по дума. Идеята хорът да стане и училище възникна най-естествено. Днес хорът- училище има две основни групи, в които се редуват пеенето с четене и писане на български. Ученето на родния език чрез пеене е наистина добра идея. Учителки са Нели Хаджийска и Яна Калинкова. Всички те са доброволци. На 24 май зрителите видяха 20 български деца, които с лекота минаваха от български на английски и обратно. Те не само пеят, но и танцуват и играят някои от песните в репертоара си като “Дона на порти седеше” и “Сърцето на Америка”. За артистичното им поведение се грижи българската актриса Мадлен Чолакова. Редактирано от - Чичо Фичо на 28/5/2007 г/ 19:16:16 |
Започва учебната година. Малко снимки от хора-училище в Ню Йорк: Между репетициите:  Част от голямата група на училището:  Стефка Евстатиева и Даниела Стоянова по време на концерт на децата:  Диригентът на хора, Краси Иванчева:  Дани Стоянова и Нели, ппред консулството. За съжаление, Дани живее вече в Чикаго и имаме нов пианист на хора. Тя беше един от организаторите на хорчето през 2004, заедно с Гергана Велинова и Стефка Евтатиева. За това пък Чикагското българско училище спечели един невероятен педагог и професионалист в нейно лице. Дани започна да формира втори български детски хор там, по подобие на нашия в Ню Йорк. Желая й много успех и радост в това дело.  |
| А това са снимки от концерта на децата от хор и училище "Гергана" в схрадата на ООН, на 24 май, 2007. Присъстваха много дипломати, гости и българи. Снимките по-долу са професионални, на Зеноп Помакян, и се пускат с негово съгласие. .jpg) .jpg) .jpg) Радинка и Стоян  :.jpg) Генералният консул на Р България в Ню Йорк, г-н Милков, и временно управляващият мисията ни към ООН в Ню Йорк, г-н Иван Пиперков: .jpg) .jpg) |
Днес, 24 септември 2007, иранският президент държа реч в Колумбийския университет в Манхатън и този факт сякаш взриви живеещите в Ню Йорк. Отдавна не бях виждала такава мощна, при това спонтанна и явно яростна демонстрация, срещу правото на САЩ да дава трибуна на всякакъв вид политически и религиозни мисли. Случаят беше особен, мястото също особено - Манхатън, където преди 6 години хората преживяха на свой гръб арабския тероризъм. Вече писах, че в едно допитване онлай от 155 000 гласували само 39% казаха "да" на правото на иракския президент да говори в този престижен университет и 59% казаха твърдо "не" да се допуска "диктатор", "спонсор на тероризма" на територията му:      Редактирано от - Нели на 25/9/2007 г/ 06:12:02 |
| Не веднъж съм писала, че университетите в САЩ, и в частност университетите на т.нар. Айви Лига (Ivy League), които са 8 на брой, са най-левите крепости на Америка. А сред тях най-левия от левите е сякаш Колумбия юнивърсити в Манхатън. Място, където няма как да не ви пъхнат в ръцете поредната листовка на подразделението на Комунистическата партия на САЩ. Днес пак го направиха, получих поне 3 такива прокламации. Забележете в горния постинг снимката на жена с плакат "poison ivy". Игра на думи - Колумбия е от Ivy League-та, а poison ivy значи коприва. Някои хора действително мислят, че умовете на младите тук твърде много се отравят с лява лексика. Дали е така? Разбирам отлично отегчението на тукашната интелигенция, която, като си няма реални проблеми, не спира да съчувства на всичко ляво и якобьi революционно по света. Истината е, че те не могат, и никога не ще разберат, нашата източноевропейска погнуса от онова, което ни напомня на действията и практиката на тези, които у нас 45 години се назоваваха комунисти. Като беше на 18 години нашият син имаше многочасови дебати с майката на приятелката си (завършила ...философия в някой от Ivy университетите по на север от Ню Йорк, понастоящем признат и печатан поет), чийто баща, преди да си отиде от този свят, подпираше дори книгите си в къщата си в Бруклин с бюстове на Ленин...Та спорът на сина ни веднъж завършил със заключението: вие няма как да разберете отношението ни към комунизма, защото никога не сте живяли, и никога не сте били унижавани, в подбна страна. Точно такова е положението с другаря ирански президент. Нека напомня, че този човек е получавал образованието в нещо по-лошо от нашенско АОНСУ, защото иранското АОНСУ е на всичкото отгоре религиозно-фанатично, а нашите комуняги са поне безбожници. Сегашният ирански президент е офицер от т.нар.Revolutionary Guards, които по описания много напомнят на българското ДС или руското КГБ, но с религиозна украса и настървение. Според биографите му той е участвал в борбата (и убийства) с/на иранските десиденти. Поканеният да говори в Колумбия юнивърсити иракски лидер е свързан с множество убийства на политически врагове на режима на Иран в Близкия Изток и Европа, включително е участвал в подготвка на убийство на Салман Ружди. Пиша тези неща, за да е ясно какво накара хиляди млади хора в Манхатън да се обявят против решението на ректора на университета да даде трибуна, по същество, на един убиец и поддържник на тероризма в света. Не съм изненадана от тази покана - по време на югосръбската война на комунягите на Милошевич с народа им в 90-те години на миналия век, Колумбия пак даваше трибуна на отявлени нациналисти и поддържници на милошевия режим. Нямам нищо против да чуя на живо подобни политико-религиозни мутри, но разбирам отлично и онези, които казваха - "не давайте микрофона в ръцете на маниаци и психопати". Днес Ахмадинеджад успя да разсмее студентската публика поне веднъж - като каза, че в Иран не нарушавали правата на хомосексуалистите по простата причина, че за разлика от САЩ в Иран такива хора нямало. Вярвам, че скоро такива хора там наистина няма да има - те просто масово се...убиват.Редактирано от - Нели на 25/9/2007 г/ 21:39:55 |