малка България в голяма Америка
Отиди на страница:
 Как си завиждат едни други! Така, така, хубаво е това.Хората трябва да се събират и обединяват/даже и виртуално, чрез интернет и чрез форуми/ на групи- според жизнените си ценности най-паче. |
| момчета (и момиче) - я ми кажете някой СВЕСТЕН (признат международно) филм на Ню Имидж, правен у нас? Не знам колцина от вас са в България и гледат кабелни телевизии, изкушавам се да ви смъкна от Диема Екстра екстра екшъните, които се снимат у нас. Спокойно, нямате шанс случайно да се изповръщате на тях - те са само за видеоразпространение, и то не в САЩ !!! Пример: срелят по "добрия" американски тюлен (кой знае защо - застаряващ чичка към 50-те  ) ОТ ТАНК ! онзи се поотупа, поотупа, па гаче ли кокошка го бе наплюла, стана от прахта (нищо му нямаше, а снарядът се взриви до него!) и хвърли граната по танка. ОТ ГРАНАТАТА СЕ ОБРАЗУВА КРАТЕР, КЪМ МЕТЪР В ДИАМЕТЪР, ТАНКЪТ СЕ ЗАПАЛИ.Разни такива дребни подробности, че "лошите" (традиционно играни от български каскадьори) се хвърляха във въздуха 5 минути преди "добрите" да хвърлят гранатата, че някои "умираха" по 5 пъти, защото явно са нямали други в масовката, ги оставяме за историята. Забележка - това не бе комедия, а набеден екшън, който обаче ужасно забавлява с глупостта си. Скарлет Йохансон ... мацето бе дошло тук да си попълни банковата сметка, очевидно и само. На статист се плащат 20 лева за 12 часа висене на студа, колко би трябвало да плати Ню Имидж дори на един румънец или чех за същата работа, да не намесваме негрите, примерно? |
Оло, знаех, че си имаш слабост към западния бряг, Калифорния, Баха Калифорния, но не знаех, че и Юкатан, империята на маите, владее сърцето ти.  Мони, не знам нищо за Ню имидж. Единственото, което ми направи впечатление, а и на американците също, е, как да кажа по меко, липсата на вкус и достойнство в бизнеса, което проявява българската страна в случая. На български това се нарича с цветисто съществително започващо с "п". Ако фирмата не им е харесвала защо са я допуснали до конкурса? Ако толкова се гнусим от фирми изнасящи в Азия защо изобщо сме започнали тази приватизация? |
| Я пак да се върнем към Мексико. Не, това не е пирамида в Chichen Itsa, а обикновен покрив на хотел на 2 часа и половина от пирамидите на маите : Това пак е там:  А това е сградата отвътре:  Tези метални фигури на мариачи са стояли някога под плътната сянка на палмите. И тук, а и на други снимки, ще видите, че листата на много палми са унищожени от ураганите, които бушуваха тази година от септември до декември. Всъщнист, мексиканците така бързо възстановяват всичко (и работят, неуморно, на смени, по 24 часа на ден), че единствените поражения от природата можете да видите по дърветата:  Твърдят, че чадърите от палмови листа (много покриви на големи сгради също имат подобно покритие), са по принцип вечни - издържали не по-малко от 50 години. Още един бар-басеин:  Редактирано от - Нели на 25/1/2006 г/ 06:52:51 |
На много места е надделяла философията местните гори да се оставят непокътнати, а около тях да се разполагат хотелите и басеините. За това като ходите пеша може да видите това (мисля, че е вид ракун): А между краката ви да се промушва ето това (не е по-голямо от човешка длан):  A от ресторанта си да наблюдавате това:  Ако вечер не гледате само тези загадъчни свещи/лампи, ниско долу:  може да се случи да попаднете на мтези мълчаливи, почти неподвижни птици:  |
Последната вечер човекът от снимката ме убеждаваше, че не мога да си тръгна от Мексико без да опитам кафето на маите. Приготвянето му е цял ритуал и първо се бях настроила на балкантуристко забавление, но изведнъж се заслушах. Човекът от цнимките беше самия главен готвач на ресторанта, театрално свали сакото си, нави ръкавите си и докато забъркваше смес от 10 билки, кафе, алкохол, и всичко това пресипваше от време на време в горящи съдове, ...запя. Две китари му пригласяха, но мелодията беше онова, което ме потресе. Имаше толковa стаена нежност и достойнство:  Редактирано от - Нели на 25/1/2006 г/ 19:34:29 |
| Ривиера Мая и Канкун, а и остров Косумел, на 20 минути с кораб от Ривиерата, съществуват в сегашния си вид благодарение на"освобождението" на Куба. Американците, които не могли да прежалят великолепните си плажове и хотели в Куба се заели с много ентусиазъм и любов да застрояват отсрещния полуостров Юкатан. Направеното от 30 години насам е повече от впечатляващо. Озеленени магистрали, хубаво летище и дори поколение от деца, което е родено в Ривиера Мая, има дори детски гардини и училища. Всъщност, Ривиерата, особено в централната си част е малко градче, в което има дори свое... 5-то авеню, със стотици ресторанти и магазини за сувенири. Идеално място за страстта ми към колекциониране на shot glasses. Лека нощ. Редактирано от - Нели на 25/1/2006 г/ 06:56:00 |
| Нели, ти каза: Мони, не знам нищо за Ню имидж. Единственото, което ми направи впечатление, а и на американците също, е, как да кажа по меко, липсата на вкус и достойнство в бизнеса, което проявява българската страна в случая. На български това се нарича с цветисто съществително започващо с "п". Ако фирмата не им е харесвала защо са я допуснали до конкурса? Ако толкова се гнусим от фирми изнасящи в Азия защо изобщо сме започнали тази приватизация? Нели, на български това се нарича с едно цветисто съществително, започващо с "к", ама не това, за което всички си помислихте, с трите букви, а "корупция". А подчертаното с червено изказва един тип мислене, който хич не ми се нрави, само отбелязвам, не се заяждам Просто на едни хора някога са дадени едни пари, вследствие на което те са дали едни обещания, които сега изпълниха и си заслужиха "комисионните". В Америка на това не му ли викат "корупция"? Не, сериозно се учудих, явно не само местоположенията са ни различни, а и българският, който говорим А това, че сегашните управляващи се опитваха да се отметнат от сделката, намирам за нормално. Никой не обича да е пре...такован толкова гадно, обаче излиза, че няма друг изход, защото "онези" вече са подписали. |
| Мони, вярвам ти, казах само, че не си държим на думата (нещо обиконовено за България, както правилно отбелязва статията). Peace, man.  |
| Нели: Единственото, което ми направи впечатление, а и на американците също, е, как да кажа по меко, липсата на вкус и достойнство в бизнеса, което проявява българската страна в случая. На български това се нарича с цветисто съществително започващо с "п". Правозащитник? Само не разбирам какво му е цветистото. Или имаш предвид ориентацията му като слънчоглед, според откъде идва светлото? |
| Нели: Не Юмжи, определено не е правозащитник, започва с п, завършва с к, но втората буква е у. Извинения. Извиненията приети. Но с посочените по-горе параметри се сещам май само за нашата очарователна масажистка в световния отбор по футбол, французойката Минет Безкондом. Когато гостуваше в България, най-силно впечатление й направи уредът за печене на чушки "чушкопек" - та даже си купи един. Явно и други неща и думи беше усвоила набързо, защото в края на престоя обясняваше, че си е купила "путкобрък" (така беше запомнила трудната дума "чушкопек"  , произнасяйки го със сладък френски акцент - "путкобръ-кь". Докато в описаната от теб история за киноцентъра май повече става дума не за путкобрък, а за опит за гъзобрък. Защо си мисля така? Ами преди два броя на вестника пишеше за некъв имот в София, за който "Кметът Бойко Борисов е отказал да подпише скандалната сделка. Тя предвижда продажбата на 3 дка земя и сграда с площ 145 кв. м срещу скромната сума от 178 хил. лв. Парите трябваше да се дадат под формата на апартаменти. Пазарната цена на имота е около 2, 5 млн. евро." А киноцентърът? За него в Медиапул пише, че "земята на Киноцентъра, която е 302 декара, струва поне 30 млн. евро, а освен нея студията разполага с 14 000 кв. м сгради, техника за 2 млн. евро, 60 хиляди костюма, 10 000 реквизитни вещи, 2 000 единици оръжие, 5 почивни бази, от които 4 на морето и една на Витиня". Тия две сделки са много хубави за сравнение, защото едната (у Бояна) е около 100 пъти по-голяма от другата (като техниката, костюмите, реквизитите и станциите почивни просто ги мащаме от сметката за по-лесно). Едната има 3 декара земя, другата - 300; едната е със 145 кв.м. сграда, другата - 14000. Еми, ако 3 декара и 145 кв.м. къщя у София са 178 хиляди лева - то 300 декара у Бояна с къщята са поне 17.8 милиона - по така наречената скандално ниска оценка. А ако не е по скандално ниската, ами по другата, с пазарна цена 2.5 милиона евро - ами те отиват към 250 мильонки в евро. Ама немало кой да шари 250 мильонки евро за тоя Киноцентър - ми не го продавай бе, мама! Измисли нещо, за да му вземеш парите! Ама всъщност реално са договорили продажба на Киноцентъра за 13 мильонки в лева - значи, не докарват и до оная "скандалната" сделка, дето Бойко я бил спрел... Е, значи, такава сделка за теб може да започва с започва с п, завършва с к, но втората буква да е у - а за мен тя си е гъзобрък отвсекъде: и както е замислена, и както е подготвена, и ако стане, и ако не стане - щото той гъзобръкът се е състоял и вече е налице. Ама иначе те разбирам - след като бъркат в чужд гъз, а не в твоя, винаги можеш - особено отдалече - да погледнеш въпроса от научната страна и да кажеш - може пък за добро да им го правят? Кво са се развикали така, значи... Айде не може човек да запази малко спокойствие, даге... Айде и аз стига писал, че у Монголия вече съмна. |
| Цялата история с обявяването на Бояна за приватизация, приемането на документите на 3 фирми, спечелването на търга от една от тях и после отказа на държавата от сделката, Юмжи, е една п, в края а, а втората буква у. Говоря по принцип, без да вниквам с цифрите, декарите, милионите. Не може уважаваща себе си държава да постави начело на агенцията за приватизация личност за която говорят, че е корумпирана и не допуска до конкурс добрите клиенти, прибира комисионни за да покровителства някого на търга и после се отказва от резултатите на същия този търг. Съгласи се, че това е жалко, смешно, глупаво и недостойно. В тази история чуждите компании казавт не, че Х е корумпиран/а, а че България е място, където не може да се инвестира, защото никой не държи на думата си. Сега по ясна ли съм? Приятни сънища. |
| Нели: "Не може уважаваща себе си държава да постави начело на агенцията за приватизация личност за която говорят, че е корумпирана и не допуска до конкурс добрите клиенти, прибира комисионни за да покровителства някого на търга и после се отказва от резултатите на същия този търг. Съгласи се, че това е жалко, смешно, глупаво и недостойно." Разбира се, че не съм съгласен. От футбола знам, че целта ти е да не допуснеш да ти вкарат гол. Тука е като във футбола - ако държавата веднъж е сглупила с това, че (както ти твърдиш) е поставила начело на агенцията личност, за която говорят, че е корумпирана - то това не означава, че оттук нататък път назад няма. След като в центъра са пропуснали, назад защитата трябва да спира пропуснатите топки. Ако и защитата пропусне, трябва вратарят да скочи и да спаси. А виж - "жалко, смешно, глупаво и недостойно" е положението, при което всички виждат, че "мачът е купен", че става дума за нечестни сделки - и въпреки това тези нечестни сделки се довършват докрай. И ни вкарват гол. Като те чета, и се сетих какво си приказвах тия дни с моя бивш колега от световния отбор по футбол, сомалиеца Мадо бен-Ташак. И той като тебе разочарован от родната си страна - Сомалия. Били подписали още през 1995 г. конвенцията на ООН за правата на детето, и досега - 2006 г. - още не са я ратифицирали. И той като теб, ядосан, казва: "Не може уважаваща себе си държава да постъпва така". "Бе, Мъдьо, прав си - не е добре" - опитах се да го успокоя, - "но не съди така строго, ето, не сте само вие, ето, и САЩ са в същото положение. И те 1995 са подписали, но и там с ратификацията и до ден днешен нищо не става" . Това обаче не го успокои: "Виж, хора, които допреди 10 години не знаеха даже истински футбол какво е, не ми давай за пример, моля ти се. Това са диви хора, те и протокола от Киото не подписаха - а Сомалия го подписа. Не, не ми говори за САЩ - тяхното е жалко, смешно, глупаво и недостойно". Та достойното и смешното са доста относителни. И зависят от гледната точка. Хайде честита нова година на кучето. В Монголия вече дойде. |
