малка България в голяма Америка
Отиди на страница:
| Днес, във вестника, имаше статия как Вени Марковски си бил направил сватбата в Ню Йорк... в българската мисия към ООН. Снимките по-долу показват сватбата на внук на осъден от комунистите свещеник в България и син на човек, интерниран извън София от режима заради това, че баща му, в качеството си на божи човек, е бил "двоен агент". Поучително е. От една страна Вени, внукът на комунистическа номенклатура, от друга страна Никола - внук на съден от комунистическата номенклатура. Единият използва за частни цели сградата на българската мисия към ООН, другият - като редови гражданин, вдига свaтба в манхатънски ресторант. Никола, от снимките по-долу, е наш съученик от СУ. По образование е философ, но завърши MBA в Ню Йорк, в Колумбийския университет. От един курс са с един от синовете на Симеон (мисля Константин, но не съм сигурна). Никола е внук на първия методистки свещеник в София, който след 1944 е бил съден, и осъден, (в процесите срещу свещеници) за "шпинонаж". От цялото му семейство по бащина линия само баща му не е попаднал в затвора защото е бил малолетен, но е бил пратен на заточение в плевенско село, където в гимназията директорът предупредил всички, че който говори с него няма да вземе диплома. Чичо му, по-големия брат на баща му, също е бил осъден. * Сватбата (октомври, 2004) се проведе в ресторанта на хотел на 53 улица и Пето авеню - Никола и Лиз:  Пак двамата:  Лиз:  Бащата на Никола, чичо Сашо. След плевенското село народната власт го изпраща трудовак за 3 години, да копае наред с малцинствата. Партийната ячейка не му дава право да продължи висше образовнаие. Жени се извън София и с огромни трудности му разрешават след година-две да се събере с жена си в столицата. Семейната му къща, близо до ъгъла на Московска и Раковска, разбира се, е национализирана. Едно от най-хубавите качества на този човек, е че е дълбоко религиозен, много човечен, не пази никаква злост към който и да е и обича живота и хората:  Отново младоженците:  Чичо Сашо е изключително галантен мъж.  Комуникативен, интелигентен, чаровен. Помня как като за първи път пристигна в Ню Йорк, при сина си, в миналия век, не говореше почти английски и дойде на представление в Дикапо (частна опера), където играеше сина ни. Седна отзад, с един наш познат американец и потъна в безкраен разговор с него. После го питах какво точно са си казали, а той ми се усмихна и каза - всичко. Знаеше много неща за децата ми, за училищата им тук, съобщаваше ми какво ново из квартала, кога и къде видял малката и нейния клас (живеехме много на близо). Посещаваше редовно методистката църква на 86 и Парк авеню. Желая му много, много здраве и усмивки, не е идвал в Ню Йорк от 2004, липсват ми сутрешните кафета с него: Познатата ни история със сватбената торта  Редактирано от - Нели на 26/2/2006 г/ 05:13:03 |
| Дядо Сашо не пропуща да каже: ние методистите сме църквата на баба Парашкева и баба Елена Вапцарова Построиха си хубава нова църква във Варна до градската худ. галерия - с орган " Йенс Щайнхоф" - втория варненски орган (първия е във фестивалното кино)   Методистите - стара английска работническа църква, важна в англ. история и влиятелна в САЩ (Буш е методист). Много протестантски мисионери у нас били от тях Редактирано от - Чичо Фичо на 25/2/2006 г/ 21:51:26 |
| Обещах картинки от Питсбърг на чичо Доктор. Питсбърг е много зелен град, място където се срещат 3 реки и над тях, на шеметна височина, има къщи по хълмовете. Връзката в града е разнообразна - мостове, широки шосета, малки и тесни улици, фуникульор. Град с много университети, един от които е в първите 20-ца на Америка - Карнеги Мелън. Изглед от него:  Кварталът около Карнеги Мелън и Питсбъгския университет (по-стар от някои айви университети) се нарича Окланд. Ето го:  Пак:  И още веднъж:  В САЩ, включително в Пистбърг, често можете да видите подобен театър. Хората живеят за по няколко дни като в 19 век, в парк, в центъра на града. Събират се от различни места на САЩ.Не знам дали форумния Рицар е виждал това, на 10 минути пеша от неговия университет е правена снимката:  Горната картина е на фона на тези сгради в даун таун Питсбърг:  Това е на езерото, където се сливат величествено 3-те реки на града: .JPG) И това е там: .JPG) |
Това е общежитие на Карнеги Мелън в Пистбърг: Пак общежитие:  А това е парка на университета, огромен. Детето с книжка е забавно, като в 19 век, от стих на Вазов :  |
| Преди няколко дни получих писмо от приятелка, която е с диагноза рак на гърдата, 4-та степен, от две години. Мина през много неща, включително и химиотерапия, още в първите месеца я очакваха да се придвижда само с инвалидна количка, което, слава Богу, не се случи и до днес. Работи. Като при всички такива пациенти има вълни на оптимизъм и песимизъм. Ракът на гърдата е болест, която би могла да се хваща в сравнително ранен етап, което увеличава шансовете за лекуване до над 90%. В Америка се прави много по превенцията на това заболяване - почти всички здравни застраховки покриват напълно годишните профилактични прегледи на жените. Смята се, че дигиталното разчитане на резултатите ще увеличи процента на сигурност и "хващане" в ранен етап до 95%. Една от най-големите фондации помагащи за изследване на този вид рак е The Breast Cancer Research Foundation на Evelyn Lauder (тя е и Senior Corporate Vice President на Estee Lauder Company, парфюмерийна компания). Клубът ми, от картинките по-долу реши да дари средства точно на тази компания - казват, че 87% от всеки получен долар отива за медицински изследвания. Дано. Това беше домакинята ни днес на обед, Фариба Томсън (в дясно), съпруга на заместник посланика на Англия към ООН, 11 етаж, Парк авеню, между 59 и 60 улица:  Испанската ни връзка : А тук е голямата част от турското присъствие (трите в дясно) : British Commonwealth-а (представен от Канада, вляво, и UK, до нея, в средата)  А това е Азия:  Хърватска (вляво) с Германия (в дясно) : Редактирано от - Нели на 03/3/2006 г/ 08:48:43 |
Днес, от един от прозорците на Фариба, видях тази детска площадка, на височина 8-9-ти етаж: След това забелязах и детска градина под нея:  Валя сняг, но не 15 инча както се заканваха:  Винаги съм се чудила как някой може да живее на 59 улица. Мирише винаги на конюшня от каретите. Ако смятате, все пак, да минавате от източната на западната страна на Манхатън точно по тази улица е по-добре да поемете дълбоко дъх и да не го изпускате до края на парка:  На 20 метра от конете:  Новите кули на Кълъмбъс съркъл се губеха в мъглата. Реконструкциите от ляво са на Плаза хотел (от филма "Сам в къщи"  , има нов собственик от Израел: |
| И при нас вече стана 3 март, честит празник! Един от най-старите ООН вълци (отдясно). Бил е навсякъде, дори в Китай, от където, преди години, разказваше, че си донесъл първата кола До него е втория човек в мисията ни в ООН, заместникът на Тафров. Посланик Тафров е някъде встрани, потънал в многочасов разговор с посланик Поптодорова. Казват, че от такива разговори понякога се раждало някое ново назначение. Тафров не се е връщал в България от повече от 13-14 години. Няма да се учудя, ако си разменят постовете - той да отиде във Вашингтон, а Поптодорова в Ню Йорк  : Имаше изложба на картини, по традиция:  Честно, не знам какво прави тук Жорж Ганчев:  Между тези двамата, в дъното, е един от художниците на когото някога направихме първата самостоятелна изложба. На 10 март ще има нова изложба:  Още в началото на приема мернах Вени Марковски, без новата му съпруга. Разговорихме се, изказа "някои съображения" по повод съобщението на Сега за сватбата му. Тъй като имаше много изказвания във форума как той бил част от мисията ни към ООН - още веднъж, Вени няма нищо общо с българската мисия към ООН. Озадачи ме само едно - на бизнес картичката му освен собствения му мобилен тел. присъства и факса (помня го добре) и адреса на консулството. Предполагам за някаква кореспонденция, защото той не е служител и на българското консулство... Такива ми ти работи, видяхме се за първи път, но веднага се познахме. Редактирано от - Нели на 03/3/2006 г/ 08:43:32 |
Къде са ви мартениците ве семейство? Нали сте бугаристанци шо се срамите?  А синчето Ради ли се казва? |
| Мартеница Нели си носи на ръката, аз не. Синчето го няма, в Питсбърг е, а най-долу младежа е адвокат, от нашия блок във Варна. |
| Тъй-тъй, ако нямаш мартеница си майкопредател и родоотстъпник. BTW, миналата седмица дечицата в неделното училище си правиха сами мартенички, учителките им помагаха. Докато ги изработвахме не съм си мислила какво ще каже форумния "Кракра", опази боже.  |
| На подобен коктейл и то на 3-ти март, мисля че е задължително да си с мартеница, скъпа Нели. Мъж ти уж бил български дипломат, а виж тия тънкости не е усвоил. Жалко. * В интерес на истината и аз направих двайсетина гривнички, но за разлика от малките дечица реших да ги раздам на приятели, познати и случайни посетителки във вторник след 12 часа у местната дискотьека. Взех дузина имейли от непросветените и им пратих ей таз чудна българска страничка на английски:Натиснете тук Една позната ми писа чак от Молдова, за да ме извести, че таз хубава българска традиция се е запазила и там. Ето част от имейла й: RE: Happy Baba Marta! ; -)) >hey thanks! cspaznikom tebye tozhe!!! > >In Moldova and they do the same...I'm wearing one now.. > >Where are you frоm in Bulgaria? I was in Sophia on my way to Istanbul this >winter...I loved it! Та такива ми ти работи ... |
| Честит 8-ми март на всички, които го празнуват, с малко картинки от празника в Китайското консулство в Ню Йорк. То се намира межди 42 и 43 улица на 12 авеню, точно до река Хъдзън и до пристанището на всички круизни кораби, тръгващи от Манхатън. На 10-12 етажа е и като влезеш вътре е широко, заплашително тихо, отляво 10 телевизора следят какво става в сградата. Пред тях стоят 4 секюритита. Единственото оживено място беше залата за приеми/представления. Запитахме се дали служители на консулството живееят в същата сграда. Предполагам отговора е да. В миналият век мисията им към ООН се намираше близо до операта, на 65 улица, близо до Бродуей (днес е на друго място, близо до ООН-то). Тогава разказваха, че хората там живеели в по една стая, хранели се заедно в столова и получавали най-малката заплата сред UN мисиите - около $400 на месец. Няма да се учудя, ако в консулството имат вечерен час, проверка и загасяне на осветлението в 11 часа. По темата: Това е хора на жените от консулството. Пееха като славейчета една песен от Турандот, която на сцената в Метрополитън се изпълнява от детския хор на операта ("La sui monti dell'Est). По-точно пееха оригинала на това, което Пучини пренесъл в операта си : В по-близък кадър:  Национален танц:  И още един:  А това беше някаква шега, на която всички те се смяха много. Традиция, при която дъщерята отива на гости при родителите си (след женитбата), с дете на рамене и с подаръци. Ролята се играеше от мъж, което беше май центъра на веселбата:  Редактирано от - Нели на 08/3/2006 г/ 07:11:21 |
Демонстрация на бързо и красиво писане, което ми напомни на приказката от буквара ни в 70-те години как едно момче учило 5 години, вместо 10, както е положено, и казало на учителя си, че е вече изучен на четмо и писмо. Добре, съгласил се, стария човек, нека проверим. Дал му пясъчно сaндъче, пръчица, казал му да напише всичките знаци на китайското писмо, но преди това угасил светлината в стаята. Краят е предвидим - момчето посрамено се върнало да учи полагащите се още 5 години и този път изпита минал блестящо - в пълна тъмнина написал без грешка и красиво всички йероглифи. Някога, в древен Китай, изпита за държавна служба бил писане на стихове. Смятало се, че ако някой може да пише стихове той може да управлява и Поднебесната. Човекът наистина ни написа стих, като го превеждаше - в него присъстваше Великата река, поглед, който стига до 1000 километра и прочие китайски метафори : Твърдят, че тук пишело, че жената държи на ръцете си половината Поднебесна:  Публиката:  Още веднъж публика:  И пак:  Редактирано от - Нели на 08/3/2006 г/ 07:09:06 |
Тази хубост украсяваше масата с плодове. Обясниха ми, че е направено от тиква: Това също:  Приятен празник.  Редактирано от - Нели на 08/3/2006 г/ 06:58:45 |
[/img]
| Китайците ни дадоха от тяхното пръхкаво тофу и жилаво бобено желе. Много е вкусно. Повечето от гозбите обаче са пържени - плуват в олио. Нямаше оризовите гумени топки, само пържени сусамени тестени топки с бобена плънка. Имаше три вида китайско вино - бяло, розе и червено, и трите като билкови сиропчета, но доста вкусни. |