Отиди на страница:
| america1332002 .........пращали са в концлагери. и хитлер и сталин са преследвали педерастите. в саветския съюз си го имаше в наказателния им кодекс...... Ти да не си бил в лагер за хомосексуализъм, че знаеш. |
| Mrx++, Знам такива случаи. Освен това имаше един такъв член в тогавашния наказателен кодекс - за разврат. Мисля, че ако се разтърся, мога да го намеря. Не исках да засегна политическата ви ориентация. Само споделям това, на което съм бил свидетел. Best! |
| Статйката е чуден пример, колко безполезни кадри бълват разните му там псевдоуниверситети и/или псевдо факултети ! |
| Както често става не само у тоя форум, голема част от споровете се водят заради това, че спорещите наричат с едни и същи дума разни неща. Открай време в разговорната българска реч е сложен знак на равенство между педераст и хомосексуалист. Преди да се водят дискусии, трябва да се започне от простата констатация, че педераст и хомосексуалист са различни неща. Педерастът (като произход на думата) е такъв, който се възбужда от деца. Педофил ("обичащ децата"  е синоним. Определящ белег в случая е ВЪЗРАСТТА на отсрещния "обект" - когато той е ДЕТЕ, имаме педофилия или педерастия, както искате.А хомосексуалист е такъв, който се сношава с лица от същия пол. Лесбийките са женски хомосексуалисти; за мъжките хомосексуалисти има дума "мъжелюбци", но тя така и не е придобила "гражданственост". Определящ белег при хомосексуалността е ПОЛЪТ, конкретно - дали отсрещният "обект" е от същия пол. Това - за разлика от хетеросексуалността (когато отсрещният "обект" е от противоположния пол. А когато предпочитанията са променливи, е налице бисексуалност - "двойно предаване", както му казват разговорно. Иначе казано, Елтън Джон е хомосексуалист, но не е педераст; а Роман Полански (когото съдиха за сношение с 13-годишно момиче) е хетеросексуален педераст. Депутатът Кузов (който имал влечение към момченца) е хомосексуален педераст. Мадона е бисексуална, а Майкъл Джексън - хомосексуален педераст. Евгени Минчев и стилист Капанов са хомосексуалисти, но не педерасти... И така нататък... Допълнително объркване идва от дефиницията за това що е "дете". Юридически това се определя чрез определен възрастов праг (14, 16, 18 г.). Биологически - "дете" е недостигнал все още полова зрялост индивид. Ясно е, че е възможно полова зрялост да се достигне много преди определената от закона възраст - както че е възможно в отделни случаи считан от закона за "полово зрял" индивид все още да е биологически "дете" (т.е., полово незрял)... |
| Кис-кис, тея от "правата за човека" се появили тука... . Пък гледам, че и "обидени" даже... Ха-Ха-Ха... Редактирано от - Perkoles на 11/2/2006 г/ 15:37:41 |
| Педерастия от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация, търсене Педерастията е вид хомосексуално отношение, при което единият партньор е зрял мъж, а другият - юноша. Терминът е използван още в Древна Гърция и идва от старогръцкото paidos (момче) и erastea (копнеж, желание). Â ge minimum lé gal pour des rapports sexuels de type pé dé rastique en Europe et en TurquieПедерастията представлявала обществена норма в множество древни и средновековни култури (пр. в Древна Гърция, Древен Рим, Япония, Китай, Меланезия), а в някои от тях била и единствената допустима проява на хомосексуалност. В тези общества хомосексуалните отношения между равностойни по възраст и социално положение мъже били осъдителни. Общественото отношение към педерастичните връзки варира силно между различните култури и в различните епохи. Педерастията, обаче, не е педофилия, понеже юношата задължително трябвало да е полово съзрял и можел да бъде въвлечен в подобно отношение само по негово собствено желание. Педерастичният характер на еднополовите връзки е основната разлика между хомосексуалните отношения в историята и в съвремието. Днес за мнозинството от хомосексуалните мъже, сексуалните контакти с непълнолетни момчета са нежелани и недопустими. Съвременните хомосексуални отношения включват възрастово и социално равнопоставени мъже. Модерният хомоеротизъм по правило е насочен към зрели мъже, т.е. има характер на андрофилия, а не на педерастия. Натиснете тук |
Кис, кис, кис - "правата НА човека" вкл. и на Перколес.  Алтернативата е "правата на народа", където Перколес в най-добрия случай е гайка, шпонка или шпилка. И .... никакъв намек даже за нещо хероическо. (С цялото ми уважение и надеждата, че който се смее на другите, може да се смее и над себе си.  ) |
| каква е целта на закона? да прави хората добри или да установява мир и свобода? Изкушен съм силно да прекарам темата през примера на отговорите на папа Николай до нашия Борис 1, (съставени всъщност от големия Анастасий Библиотекар). Папата е критичен към убийството на Боилите и казва, че законът има за цел налагането на мир, а не на "правата" вяра. Това не е работа на закона и дискредитира вярата. Няма да се отклонявам в тази посока, но споменавам този паметник, защото той свидетелства както за древността на тази идея, така и за факта, че тя е вложена в самата основа на българската христианска държавност. -- Всички ние искаме да видим обществото си като една свята Логрия, чиито членове са все съвършени рицари и дами, събрани в деня на слизане на духа божий около кръгалта маса под началието на един просветен кнез, бил той Артур или Борис, и посветени на търсенето на граала- образ на абсолюта, морален, естетически, рог на изобилието от блага. Прекрасна идея, но малко неопределена. Бланкетна. Защото кръглата форма на масата, метафора за равния глас на всеки гражданин по всеки въпрос, може да гарантира някакъв минимален ред при участието в пира на педесетница и деленето на печеното прасенце на бюджетните средства, но когато нещата опрат до абсолюта на граала, всеки вижда в него просто огледало, в което се отразяват собствените му разбирания. И всеки иска да докопа Ескалибур и да налага с него, с кръв и смърт, своите си ценности. Граалите са прекрасно нещо, но, за да не стават повод за 30 годишни войни, кръстоносни походи, гонения на вещици, ГУЛАГ и концлагери, не бива да разчитат на ескалибур за налагането си. Ценностите са въпрос на убеждение, а не на задължение. Законът има за цел да установи минималните гаранции за свободния избор на всеки. Защото всеки има свой граал и макар граалите да са с различно съдържание, те са еднакво ценни и важни за всеки един от нас. Още не е изобретен "обективен" критерий по който да се прецени, кой е по-истински. Едни граали са червени, други сини, трети викат за ботяв, но според останалите силно кафенеят, има хетеро-сексуални и хомо-сексуални, а има и просто онанистки, ма те рядко си признават. Ето защо, Мерлин спи под една скала и чака по добри времена за своята Логрия, а крал Артур прибира на сигурно меча Ескалибур и го ползва само когато трябва да се налага ред. А за споровете за това какво точно представлява Граала се уреждат турнири. На турнирите мечовете са дървени, а пиките затъпени. Днес ги наричаме избори. -- Къде са педофилите в цялата работа и каква е разликата между тях? моят добър приятел Форест е свободен да намира, че и двете са болестни състояния. Други ще спорят енергично и ще се позовават на списъка на Световната здравна организация, в който хомосексуализмът не присъства. Гръмовен глас от поморие ще обясни, че шеф на организацията е юдо-масон с пичата на антихриста на задника. От казахстан ще извадят параграфа за това, че сексът има цел - размножаването- и следователно всеки секс, който не може да доведе до раждане е ненормален. На това някои ще кажат, че сексуалното общуване е много по-сложно нещо (все едно да искаш да забраниш езика, само защото оригиналната функция на устата е храненето), други просто ще попитат, "значи, примерно, оралната любов е равна на хомосексуалност?" И прочее и прочее. Това са хубави разговори около кръглата маса. Но са само разговори. Разликата, която засяга закона, е една и е следната: консенсуалният (по свободен избор) секс между две лица, годни да правят своите преценки (навършили са определена възраст) е въпрос на тяхната автономия. Независимо от пола на лицата. Децата обаче не могат да правят тази преценка и това е причината поради, която законът ги защитава. Автономията, която се признава на децата по принцип е по-ограничена. Законът не се интересува дали ние харесваме гейовете, или предпочитаме хора, които, за да се справят със несигурността на собствената си сексуална идентичност, изпитват постоянна нужда да громят педерасите. Той защитава децата и правото на всеки възрастен да избира. Правото на избор се простира до онази граница, от която почва правото на избор на другия. Това е границата, на която законът е стражева кула, а съдът всеки ден демаркира и патрулира. -- Така че, за съжаление на госпожа доцентката, ще трябва да кажем, че законът не е средство за налагане на морал или духовност. Университетите, например, са. И ако няма да има морал и духовност, товае проблем не на закона, който пази границата между автономиите на смободните и възрастни хора, а на универститетите, които трябва да учат тези хора. Не можем да искаме да компенсираме недостатъците на институции като семейството, училището, университетите, медиите (църквите) със средствата на закона. Законът не е учебно заведение по добри нрави. Социализмът доказа това - след 50 годишно използване на закона за налагане на правилни възгледи, вкл. за криминализиране на хомосексуалността наравно с педофилията - още първите годинина демокрацията доказаха тоталното фиаско на този подход. След 50 години налагане на морал със сила и принуда ние сме едно общество от деморализирани циници и дребни тарикати, страдащи от комплекса на перманентното преебаване, които вече 16 години не са способнида турят в ред иначе прекрасната си държава, за която няма никакви "обективни" причини да бъде на това дередже. Има много по ефективни и евтини начини за възпитаване на ценности. Основното при тях е свободния избор. -- Калки, извинявам се ако в снощния си постинг съм бил твърде рязък с авторката. Не я познавам и нямам никакви академични аспирации. Явно заради средношния час и умората съм дал повече от необходимото израз на досадата си от поредния кадър на СУ, който демонстрира цялото интелектуално и духовно убожество, които тази институция сее. Това е един безкрайно печален факт, по който се присъединявам към писаното от Калина Малина. Проблем са ни не педерастите, а педагозите. Редактирано от - абулафия на 11/2/2006 г/ 15:52:02 |
| думи придибиват гражданственост различна в различни общества. педерас на английски значи нещо различно отколко на български. на английски е квото пише в уикипедията, хомосексуален педофил, на бг секи знае. изключително рядко обаче употребявана дума на английски и може би известна на не повече от 10% от населението. за 15 години я чух веднъж само от англоговорящ |
| Абулафия, Още веднъж  !Заклеймяването на хомосексуализма не помага с нищо. Известни са много случаи на бракове "за пред хората", при които единият партньор използва брака като параван за да следва истинските си наклонности. Обикновено следва развод след като другият разбере за предпочитанията на съпруга(та) си. Пак повтарям, хомосексуализмът не се е разпространил повече, той просто е излязал наяве. И преди нашите родители си шушукаха за странните привички на този или онзи. "Вредата" от хомосексуализма може да се сравни с "вредата" от тези лица, които не сключват брак и така не увеличават популацията. Жестоко, обидно и несправедливо! |
"Вредата" от хомосексуализма може да се сравни с "вредата" от тези лица, които не сключват брак и така не увеличават популацията. Жестоко, обидно и несправедливо! следователно популацията се увеличава само след сключване на брак??? тъпо, както и... в скандинавията масово не се женат формално но си имат и деца и семейства, има го и в австралия. чаршафлиите и скудоумниците обаче край нямат |
| Ако зависеше от мен, тези извратеняци щяха да бъдат подлагани на лоботомия. Само за да не дразня ортодосалните правозащитниците и хуманисти с по-дефинитивни мерки. |
| да Крю, в детството си дружах с две деца, чиито майки живееха заедно. Обяснението беше, че са сестри. Още тогава ми правеше впечатление, че едва ли има сестри, които по-малко да си приличат. Бяха прекрасни хора и двете. Една професор. Трябва да си призная, че по-късно към мотивацията ми за това приятелство, освен интереса към едното момиче от децата, която имаше малко източна красота, се прибави нездравия интерес към огромната им библиотека. И този интерес май надделя. Разбирам, че ще бъда обвинен в нездрава и противозаконна библиофилия, но така и не върнах едно томче с прекрасна класическа китайска поезия. И друг път съм казвал, че при разговорите по тези теми зад абстрактните аргументи винаги се крият конкретни живи хора с техния живот (защото всъщност граалът от моя малко витиеват пример е това - чудото на живота на всеки отделен човек) и тяхната болка. Аз никога не разбрах каква е тяхната сексуалната ориентация, но като си помисля, някой да почне да се вре в най-интимния живот на тези две редки като скъпоценност, умни и чувствителни жени и да им казва кое е правилно и кое забранено, болест, грозно - това ми се струва доста... айде да не довършвам, че ми идват само силни епитети. |
| Авторката е написала ред верни неща (не са нейни открития, просто ги е сглобила), с което твърде е раздразнила платените либерали (щото и те са един вид интелектуални педофили, развращаващи хората с инфантилно мислене, интелектуално непълнолетните). Същевременно, поради професионалната си деформация на преподавател по социална философия, тя недопустимо е загърбила биологичната страна на проблема и е тръгнала да доказва тезата си по един сложен, трудно разбираем за масовата публика и, в крайна сметка, неефективен начин. Според добро известното определение на Аристотел човекът е “зоон политикон” – “социално животно”, което не следва превратно да се тълкува, че същността на човека е изцяло социална. Напротив, то показва двойствената природа на човека – от това, че е социален, той не престава да бъде животно (напротив животът му в много голяма степен е движен от мощните биологични инстинкти); животното, биологичното у него трябва да бъде опитомявано и озаптявано чрез социално налагани норми и правила, инак човешкото общество не би могло да съществува, връщаме се в джунглата. Именно тази раздвоеност изправя всеки човек пред трудни и в много случаи неразрешими проблеми. И всеки опит при тяхното разглеждане да се пренебрегва едната страна за сметка на другата (да се вижда човека като изцяло социален, или само като звяр; да се издигат стени между телесността и психиката) винаги води до капитални грешки – не само в социалните науки, ами и в официалната европейска медицина, на която й трябваше много време да стигне до признаване на психосоматичните и соматопсихичните заболявания и да почне да търси адекватни методи за тяхното лечение. |
| Та и при хомосексуалността проблемите идват от две страни – има и биологична предразположеност, но има и социални фактори, които обуславят дали и как тя ще се прояви. Имаше наскоро социологическо проучване, според което хомосексуалистите у нас са се увеличили през последните години и са вече около 10% (главно заради нарастване на женската хомосексуалност). Едва ли е само защото повече хора се престрашават да си признаят, изследването е анонимно. Явно социалната обработка на съзнанието, внушенията, че хомосексуализмът е едва ли върхово човешко, че дори отвъдчовешко преживяване, си казва думата. От друга страна, хомосексуалност има и при животните. При това не само между животни от един вид, ами и междувидова. Спомням си един филм за животни в Африка, където един млад слон, избягал от стадото (което контролира сексуалността) се беше настанил край едно място за водопой и всеки ден изнасилваше един млад носорог (не казаха на по колко години бяха двете животни, та да пресметнем със съответните коефициенти това педофилия ли беше, или прост хомосексуализъм). Накрая на носорозите, колкото и да са дебелокожи, им писна, събра се цялото стадо и най-нелиберално го изгони от реката. А кучешки хомосексуализъм всеки ден може да се наблюдава из София – край блокове, по градинки, отдето и да минаваш. Пред блока, в който живея, има един трафопост – при него по време на един силен дъжд се бяха събрали шест-седем все мъжки кучата, които сколасаха по време на продължителния валеж да се изредят едно на друго, по системата “всяко върху всяко” (е, не правиха “влакче”, като техните човешки събратя). От скука ли, от що ли, не знам, обаче тук ясно се вижда ролята на хомосексуалността като резервен, предпазен клапан, когато няма условия за проява на нормалната сексуалност. А нормалната сексуалност е хетеросексуалната, и не защото мнозинството е решило така. Просто само хетеросексуалният контакт може да породи нов живот. А единственият смисъл на живота на всяко животно (и на човека, в качеството му на животно) е да възпроизведе живота. Природата ни е създала само и единствено с тази цел – харесва ли ни, или не. А за какво й е това, един Господ знае. В този смисъл, ако хомосексуализмът беше нормата, това принципно би застрашило живота (при днешните 6 милиарда население едва ли, че по-скоро и обратното, но когато хората са били, по някои данни, само двайсет хиляди и при оная ми висока смъртност в праисторическите времена, какво щеше да се случи, ако хомосексуализмът беше нормата). |
| Накратко, не призовавам за състав в Наказателния кодекс за хомосексуализма. Тези хора са между нас, работил съм с такива без никакви проблеми, без да проявявам ни най-малко презрително или пренебрежително отношение към тях. Обаче пропагандата на хомосексуализма и особено възвеличаването му (виж последните статии на Андролова в “Новинар”) по никакъв начин не трябва да бъде толерирана. Превръщането на хомосексуализма в ценност, тъй като отключвал нови, неподозирани възможности за човешкото развитие, видите ли, е социално опасно, то създава нездрава обществена атмосфера, способстваща за отключване на иначе дремещи и потиснати перверзни щения у немалко хора. Това е искала да каже авторката на тази статия. Докато според Андролова “ние живеем в един постчовешки свят, в който вече няма идентичности и няма ограничения”. Няма мъж, няма жена, няма българин, няма циганин – всеки/всяка с всеки/всяка, гдето и както свари. Ама то така, като падат идентичностите, ще паднат и възрастовите – няма баба, няма дете; няма жив, няма мъртъв?!? Важното е да се наслаждаваме на неограничени възможности, на максималния мултикеф. Похвално, дами и господа кухи, но много разкрепостени либерали! |