Отиди на страница:
т.е. доколко популизмът е заплаха за тази най-сигурна спирачка на демокрацията - правовата държава? Аз криво ляво стигнах дотук, ама тук се запецнах и тук си и останах. Хич не разбрах въпроса.  А иначе и тоз Харалан ли е не може да даде визията за новия свят, ограничен му е кръгозорът, има двумерно мислене и не е ...индигов.  _________________________________ reductio ad absurdum: нема пари-проблем; има евромилиарди-пак проблем; на крив *** вълната му пречи |
| Каруцар, а по твоему може ли да има "добра" и "лоша" привидност? Редактирано от - олезатвориочички на 27/2/2006 г/ 11:35:45 |
| След като изчетох статията, мога да кажа: - хараланизатори от всички страни, обединявайте се! - непротивохараланизаторствувайте! - хараланизацията - детската болест на сидерализацията - харалан харно не храни, но горко му който го няма - харалан харалана избива - всеки харалан на свой крак - като ми хараланееш, кой ли те слуша |
| каква е тази специалност социална антропология? а културология? аз сам толкова много у4ен ама за такива науки за пръв път 4увам. сигурно се изу4ават само ж нов булгарски унуверситет. |
В конкретно българския случай имаме един много тежък синдром на структурата на общността, в която преобладават неудачници, аутсайдери и простаци. Колкото за неудачниците отбелязвам, че това е личностно изживяване, най-често като жертва, което не е обвързано с реализацията на лицето в професионален план - демек някой може да е прекрасен отговорен лекар или архитект, но да се чувства жертва и лузър в обществен план. Това се подсилва от напълно 100% оправданото усещане за липса на справедливост и както беше изтъкнато за липса на правова държава. Тази липса обуславя и зациклянето в процеса на модернизация на страната. Самата модернизация и демокрация съществуват като гротеска, т.е. са грозни имитации и оттук идва и девалвацията им като ценност в съзнанието на индивидите. Демокрация и модерност на практика липсват, но населнието ги отхвърля, гаче е живело 3 века в демократична държава. Този парадокс е типичен български и заслужава сериозно изследване. Неминуемо е при всеки индивид чувстваш себе си като жертва да търси и виновник, комуто да стовари вината за състоянието си. Логично е да има и хищници и мършояди, които да експлоатират тези чувства и нагласи и да сочат с показалци и средни пръсти наляво и надясно виновници и да обясняват на страдащия, че го обичат с целото си сърце (виж предния постинг). Ефектът се подсилва от липсата на механизми за защита на обществени интереси, твърде съмнителната имунизация на обществото (ако въобще тая аморфна маса може да бъде наречена така), липсата на стабилни авторитети (от тука идва люшкането и делегиране на доверието за кратки периоди на напълно неподходящи лица, както и чакането на месия, което е характерно за неразвити общности), неуменията за сдружаване и т.н. Перспективата за политическо представителство на недачниците е формално-логично абсурдна, но практически напълно постижима в рамките на тежкоболедуващото общество. Разбира се малко са тези, на които да им е ясно, че на този, който се изживява като жертва и е насъбрал горчилка от собтвени неуспехи и обективни неудачи, произтичащи от калпаво управление, власт не бива да се предоставя, защото това е по-голямо бедствие от земетресенията. Ще попитате защо.. Ами защото ще я използва за терапия, какъвто не е смисъла на властта...  |
| Кайли, индигото е скъпа стока, индийци ли индианци ли го беха открили, с него хляба са си вадели, кой си нема.....златни кокошки купува и аларма Донки Дуууу, егати държавата щом тия тайни цървули.... Редактирано от - Пейчо Пеев на 27/2/2006 г/ 12:18:03 |
| Вярно е, че така за вестник не се пише (малко извинение е, че това е интервю, а не статия), че в говоренето прозира неизживяна книжност (четат се чужди книжки и техните схеми се налагат върху родната действителност – стара либерална болест), отдето идват и проблемите с терминологията, която авторът не превежда на разбираем език, защото не се чувства достатъчно уверен при отдръпването си от сигурните книжни схеми. Но иначе анализът е точен и в стегнат и системен вид описва вярно ситуацията. Липсват му обаче двете времеви измерения – миналото (защо стана така?) и бъдещето (какво ще става занапред и може ли да се направи нещо смислено и от кой?). Публиката обаче иска и нещо повече – желае да чуе конструктивно предложение за решаване на вярно описаните проблеми. Не знам защо обаче всички са убедени, че щом има проблем, за него няма как да не се намери решение?! При данните за толкова рухнали цивилизации (за цялостен преглед вж. книгата на Jared Diamond – Collapse: How Societies choose to Fail or Succeеd), които са загинали поради несправяне с проблемите си, защо не допускате възможността, че българските проблеми може и да нямат решение (предвид наличните, особено човешки, ресурси) и след сегашната агония ще се стигне до гибел? |
| Волен Сидеров - съвременният Левски1[/red] Защо крадливите лумпени не приемат , че във всички времена се раждат хора като Левски и крадци като Велчев, Паси Шулева... Това е закон за баланса : топло-студено, светло-тъмно, добро-лошо и т.н. Най-точно го усещат онеправданите а не охранените тюфлеци! Редактирано от - bot на 27/2/2006 г/ 12:44:44 |
| Хари, комунягите /днес-атакисти/ вече не просто не те понасят, направо се обединяват около мнението, че просто такива като тебе трябва да ги няма, щото се правят на мноо умни. Що ли не се учудвам. |
| Вие си теоретизирайте, пък аз да ви кажа един пример от кварталната кръчма - как се решава проблемът в един частен случай. Значи Х е иначе готин човек, но с комунистическо, трансформирано в популистко мислене - седи без работа, пие и псува. Чака държавата да му даде работа и да намали цените - и знае, че няма пари заради МВФ, ЕС и т.н. Беше фен на Жорж Ганчев, сигурен съм, че щеше да е и Атакист. Само че на жена му и писна и го накара да отиде да работи в строителството. В началото псуваше и гадния капиталист, че го кара да работи. После свикна, работи, изкарва пари - над 700, доколкото знам. Сега пак си мрънка, но си знае интереса - вече иска да има повече работа, за да изкара повече пари, не иска от държавата и политиците да му хранят семейството. Естествено, недоволен е от много неща (както и всички) - но му е ясно какъв е начинът да му се подобри положението - с икономика, бачкане, а не с търсене на лошите конспиратори. _______________________ Безплатно е само сиренето в капана за мишки. |
| За улеснение на кайли и други неразбрали – авторът накратко казва следното: Живеем наужким в бутафорна държава (уж правова, уж демократична, уж европейска), в който една трайно закотвила се политическа върхушка (=истаблишмънт), притежаваща и упражняваща неправомерно, без убедителните основания на своите лични качества (= без легитимност), макар и законно (=легално) властта, не може да изгради и поддържа такава система от ценности, норми и правила, при която почтените и кадърните хора да успяват (=цялостна версия за сполучлив свят). Достатъчно вбесени и подлудени от липсата на перспектива за себе си в подобна система, все повече хора са склонни да предоставят чрез гласовете си властта на когото и да било (популисти, националисти), стига той да измете този втръснал се на всички самозван “елит”. Което би могло и да стане, но от това няма да произтече нищо по-добро, защото популистите също не знаят как и не могат да изградят бленуваната нормална държава, нямат свой вариант за система, в която способните при системно полагани усилия имат шанс да успеят. Тъй че вземането на властта от Борисов или Сидеров може и да донесе някому краткотрайно морално удовлетворение, но нищо по-добро след това няма да се случи. Рискът от влошаване поради хаос обаче е висок. |
да и аз знам неколко такива манрико. единя васко се занимаваше 10 години с кражби на дребно и бракониерство и иманярство. Беше заборчнел, немаше ток година и половина и т.н. накрая се хвана в един приватизиран от лошите завод като заварчик (повтарям заварчик) и взима 800-1000 (хиляда) лева заплата, което е колкото трима доктори в Пирогов. Накупи си телевизори, перални и т.н. Ама иначе мрънка и жали по татово време, като ще речеш, че тогава министър е бил  |
| За псуване - псуват, но полека-лека им идва акълът в главата (е, не на всички). Този съсед вече не мрази толкова чуждите гадове капиталисти, напротив - радва се, когато дойде някой с голяма поръчка за строителство - да има работа. Вече не иска държавата да му дава - иска да му взима по-малко. Вече май дори иска да влезем в ЕС. _______________________ Безплатно е само сиренето в капана за мишки. |
Д-р Тормозчиян - здраво е!  Бутафорен живот, бутафорен елит, бутафорна “атака”. Единсвеното неясно е дали хАтаката е бутафория от глупост или по сценарий. |
| Докторе, Опитай се да го преразкажеш само с едно изречение, за да го разбера и аз. Нещо като: Ясно е, че и едните и другите и третите са маскари, но не вярвайте на онези, които искат властта само по тази причина. |
| Опит за къси дефиниции: "Реален" елит, "нормална" държава: елитът създава правила (в частен случай - закони), които определят функционирането на цялото общество (включая елита). Емоциите са на заден план, раздвижват се по-скоро когато някой се опита да наруши правилата. Добра предсказуемост на конкретните обществени процеси, ниско ниво на хаоса в обществото. Елитът функционира като част от обществото. "Бутафорен" елит, "бутафорна" държава: елитът създава закони, които да ограничат обществото и да гарантират удoбни изключения за създателите на закони. Обществото функционира главно по неписани правила, емоциите са водещи и са достатъчен аргумент за промяна или заобикаляне на законите на всички нива. Високо ниво на обществен хаос, слаба предсказуемост на конкретните обществени процеси. Елитът функционира отделно от цялото общество и по други правила (по-точно - по изключения от общите правила). Все пак - дълго се получи. Най-добре го каза Първанов: "Процедурата няма да победи политиката", в превод - "Законът да го духа, ще направим, каквото сме си наумили". Редактирано от - Юмжагийн Целденбал на 27/2/2006 г/ 14:26:32 |