Отиди на страница:
| Няма начин по-често срещаните термини от различни по-актуални в последно време области (криминалистика, туризъм, недвижими имоти, политика и т.н. ) да не навлязат устремно в езика. наскоро имаше подобен спор за думата "круиз" . Хем неправилно се произнася, хем е чуждица. Но си е термин от туристическата индустрия, който заменя "развлекателно пътешествие с кораб" и няма шанс да се наложи българският вариант. Също така, няма да се учудя по-широко разпространение в скоро време да придобие подобното на пиара съкращение BB (биби) вместо нощувка със закуска (пр. през уикенда ще съм на биби в четворка - през почивните дни ще летувам в четиризвезден хотел с платена закуска) . Термините, поради тяхната универсалност, имат много по-голяма пробивна сила във всеки език. |
| FL, имаше един филм с Харисън Форд, в който отвличаха жена му в Париж. Полицаят, който разследваше, намекваше на Х.Форд, че жена му му изневерява, защото жените били не знам какви си... Х.Форд му отговори, че полицаят явно има предвид собствената си жена, докато той (ХФ) му говори за своята... Схващаш ли намека ми ? |
| Да, ква мисъл обаче?! килър не е "просто" убиец, а наемен убиец и точка, почти като "умен" убиец, това ще да са евреите, а арабите са терористи, още по страшни "килъри...", щот са фанатици...Де езиковеди, една дряновица, че само на лингвисти ще ми станете...Пфуу... |
.. аде стига, Милчо ... с мойто приятелче Заека преди някое време се начерпихме с едни филоложки ... мммммм .... трепачки ...  |
FL, не се съмнявам, че не си много по намеците. Според мен Хиршфелд просто е искал да избегне да напише "живо ебане", за да не те засегне.  Не им обръщай внимание на комунягите, кажи още нещо за популацията. |
| Понеже FL има проблеми със схващането - ще го кажа направо: Когато мислиш за себе си, не обобщавай за "българите". Това, че FL e с липси по списък, не значи автоматично, че всички българи са такива. Доста хора, откривайки, че не могат да се преборят със собствените си недостатъци, намират начин да се самоуспокоят като казват "всички сме такива" или "всички Х са такива", един вид "моята простотия не е изключение"  За съжаление на такива хора, тяхната простотия си е само тяхна P.S. Извинявам се на Мето, че погрешно го написах, махам го изцяло. Друго имах предвид, ама наистина грешно се получи. Редактирано от - Хиршфелд на 31/07/2006 г/ 14:28:20 |
| добре е оглавена темата, phone е звук, глас, нататък който иска да дава о предел я не ще трябва да посочи българското звучене, сложна синфония сме, планини, поле, море, четири сезона |
| Разговор с FL е толкова рядко и забавно форумно явление, че всеки, който волно, или неволно го прекъсва заслужава поне шестмесечна забрана. Пардон, бан |
fenland Някой да каже колко хиляди основни думи има в английския и колко са в българския. Според известния българист проф. д-р Иван Кочев основните думи в българския и английския са по около 200 000. Не знъм обаче, колко думи от диалектите е вкарал в сметката. Тва за нас е важно, защото напр. Самуиловата дръжава е имала 2 пъти по-големо население от Британските острови. После нещата са обръщат. Като говорим за очистване на езика от чуждиците, немаме пред вид забраняването на утвръдената вече терминология, нито па новосъздаващата се. Става вопрос за повсеместното употребяване на чуждици от хора с ниска грамотност по български, дека познават и работат с къде 2-3 хил. български думи, а за останалете блъскат безмозъчно ингилизки. Не е допустимо и в специализирания език, терминологията, дека от 100 години наши умни специалисти са изработиле много подходящи български термини, сага секи 20 годишен неграмотен по български келеш да ги подменя с чуждици, само защото не знае българския аналог. Те точно по тая технология наши младежи от селата, учещи в странство навремето, са вкарале много немски, френски, руски, а напоследък и английски думи. Некъде тва е било неизбежно, но в доста случаи е било поради незнанието на българския, демек от простотия. Като пример за творчески подход при изработването на български научен термин мога да дам "прекрасна дизентерия". Горе доле на тва прилича сага езика ни езикът на Кирил и Методий, или както го нарича Фичо - ЕКМ. "Дизентерия" подсказва, че тук не става вопрос за обикновена дрисня, в смисъл на сюрмек, а за кръвосер, който изисква специфично лечение. Запазвайки обаче българското определение "прекрасна", наще умни докторе навремето са съхраниле ценната информация, че става вопрос за нещо отдавна познато на народа. Ако беха лепнале некакво латинско определение, връзката с дриснята щеше да стане много отвлечена и направо щеше да са загуби. Тук може да са даде и един друг пример, кога неупотребата на чуждици може да доведе до недоразумение. Известно е, че кога синът на Рачко Пръдлето са заврънал от Париж, той са представил в селската кръчма като Конт дьо Пордл. Селените обаче веднага го разпознале и му дале следното описание на облеклото: "Со пенджОри на Очи, со тенджОро на глАва, со кОло во рУка, со пЕрдьо на гЪзо" Тук е явно, че незнанието на специфичната терминология може да са отрази лошо на имиджа на един франт, макър и да е "как денди лондоский одет". Необходимостта от замена на "тенджора", "кол" и "перде" с "цилиндър", "бастон" и "фрак" е направо крещяща. Ако некой не може обаче да намери подходящ заместител на "пенджори" и са гласи да ни пробута "очки" или "гласис", бих предпочел да си останат "пенджорите". А подмената на "Гъз" с чуждица би могло да са окачестви направо като кощунство кам българския език. Накрая, понеже некой тук са притесневаше от чуждия произход на думата "кибрит", требва да кажем че думата май не ни е била толкоз чужда в по-старо време: СЕМАНТИКАТА НА ЕТНОНИМА БЪЛГАРИ И РЕЛИГИЯТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ "....В продължение на десетина века до епохата на арабското нашествие (средата на 7 в. сл. н. е.), град Балх бил голям религиозен и културен център, който е привличал религиозни поклонници от цяла Бактрия и околните страни (3). Улиците на средновековния Балх били широки и просторни. В града имало множество великолепни дворци и канали с чиста проточна вода, около които растели нагъсто дървета. Вътре в града и около него имало три концентрични крепостни стени, строени още по времето на Александър Велики и преди него. Извън външната стена имало овошни градини и лозя. Отглеждали се кайсии, захарна тръстика. Отглеждали се голямо количество коне и камили (т.н. бактрийски или балхски камили), които се изнасяли в Индия и Китай и се считали най-добрата порода, поради чистата им кръв и великолепните пасбища около града. От града се изнасяли още сяра (наричана "кибрит"  , калай, ориз, орехи, животинска мас, сапун, слънчогледово масло, спирт, захар. В съчинението «Худуд ал-'алам» градът Балх се нарича «прибежище на търговци» и «търговски център на Индия». В епохата на нашествието на арийа в Индия, те са пренесли и култивирали там ориза, камилата, а също и големия меч направен от бронз (4)...." Редактирано от - другаря Тодар Живков на 31/07/2006 г/ 15:07:50 |
| Я да се присъединя аз към Trakietzzlaten, с някои думи по същество. Живият език си е едно постоянно променящо се животно, пребиваващо в динамично равновесие. Той е единен резултат от интеграционен натиск от една страна, а от другата – на стремеж за запазването му като носител на културна идентичност. Та, тук думата е за това, че това равновесие е нарушено, вероятно щото желанието за запазване на идентичността отслабва. И точно това е което дразни автора. Освен това той е прав, че става въпрос и за опазване на културното разнообразие по принцип. Да го пазим езика не само защото е нещо наше, българско, а и защото е ценност само по себе си. Не става въпрос за пуризъм, а за възстановяване на баланса. На чуждоезиковия натиск да се противопостави един разумен консерватизъм за да може резултатът да е оптимален, един съвременен, жив език, и при това да остане български. Аз съм оптимист, защото днес се връщаме към знанието за оригиналния ни (старо)българския език. Който впоследствие е бил замърсен със славянски. Сега връщането на (старо)български думи - как ще го виждаме, като замърсяване или не? Обогатяване? Ето, нашият език може да се обогати със себе си. А английският е една кърпежна история, да ме прощават англофилолозите, patchwork, един вид. Хич няма кво да ги сравняваме. |
| Няма по-точен език от Руския и по-добри преводачи от руснаците Това бе хит-под-заглавието на статия от вестник "Работническо дело" - 1967. И се завихри спор: дали е правилно да се превежда "Хамлет" или "Гамлет", където второто (рус.) има по-блогонадеждно звучене, както и създателя на това безсмъртно произведение - Вилям, който не е Уилиам. Освен това и Христо е по-благозвучно да се именува Гристо. От подобни липси на букви и звуци в руския се появиха на български Марк Твен-овци (Туейн), Вашингтон-овци (Уошингтън), тъй като на братския език тази буква и звук ги НЯМА! Тогава Първият се сети: "Как да кажа на баща си Гристо, ами той ще ми се кара!?" А за по любознателните остана сентенцията "Гристо, Гристо, гвани ма за гуя"  |