Кратки и бързи рецепти за готвене според сезона
Отиди на страница:
| Геновева, сега като се задълбочих в твоята "бедняшка" млечна супа, та се сетих... Имаше на ъгъла до казармата една "закусвалня" - тип "ранен соц", ма то си беше чиста "шкембеджийница" и закуски там не се продаваха. Работеше нонстоп, трисменно, заради завода и военните. Всеки ден в 05:00ч , работягите от първа смяна или армейци минавахме през нея за по една купичка "чорбица"...от всичко. Супата(или чорбата), поразително приличаше на твоята млечна супа! Едни зачервени пухкави лелки бъркаха в един-единствен казан, сипваха черпак чорба в алуминиева купа(по-късно ги замениха с "алпака" ) и кой каквото иска - кеф ти супа топчета - оп, една шепа топчета от кайма с ориз, кеф ти "шкембе" - ръсне една лъжица телешко шкембе...имаше и агнешки чревца, имаше и пилешко варено... Цена 12ст. И четири филийки хляб по 2ст. Редяхме се на опашка за още... Сутрин обаче прибираха касите с бира  Редактирано от - OLDMAD на 06/11/2006 г/ 16:04:34 |
| Виждаш ли модерния сега студен бюфет от къде е произлязъл? Основен супен разтвор, плюс прибавка по желание, от купичката. Както сме тръгнали, можем да отчаяме всички кулинари, като пренебрегваме изкуството на бульона-основа. Ми то, аслъ, като чета рецептите за паелята, единственото, дето нямах сърце да го следвам, от испанските рецепти, беше комбинирания бульон - там, дето вряло телешкото, после прибавяш рибите, и т.н. И най-накрая ориза. Па вкусно става, като съм го пробвала в локалното изпълнение. Но аз не посмях да го следвам. Месният бульон ми беше предостатъчен. |
То и другаде правят подобни номера. В един ресторант, който се пише за елитен, ми тръснаха една тенджера с телешко варено на масата, сипаха ми един черпак бульон, после ми извадиха кокала да си намажа мозъка на филийка за предястие, след това ми извадиха месото да си го ям за основно ястие. Само десерт не успяха да извадят от тенджерата.  _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| А, не са измислили, ако не телешки кадаиф, има подобни неща, аз съм яла узбекистански и казахстански манджи, приготвяни от съответните аспиранти в московското общежитие. Имаше някакви МАНТИ, нещо като пелмени, в смисъл, кайма в тесто, но за разлика от руските пелмени, които се сервират отделно, сухички, с прибавено масло или сметана, тия плуваха в бульон. Месото задължително трябва да е Овнешко. На узбекистански пир пък съм яла пилаф, в средноазиатско изпълнение. Тъй, като се замисля, голяма разлика от паелята нямаше в технологията. Спомням си само големите чугунени (или бакърени) дебелостенни кръгли съдове, в които въпросният пилаф първо вреше като бульон, а после там кротко се задушаваше ориза. С часове. На минимален огън - газова горелка на печката в общежитието. Радостно оживление, възгласи, въй въй въй..., суетене от стаята до кухнята. На дами с едни таквиз, не знам дали си ги спомняте, огромни кокове. Главите им като шиник, независимо от телесната конструкция. Сичкото хубаво, ама най ме впечатли стриктното спазване на традицията тоз овнешки пилаф да се яде с пръсти. Милостиво ми разрешиха на мен, като иностранка, да ползвам вилица - дадоха ми единствената такава. Картината никак не беше като в идилична битова картина. Мадамите, носителки на въпросните кокове, с доста грим връз лицето, начервени-нагласени (както викаше баба ми), т.е. соанирани (както викаше пък леля ми) , бъркаха изящно в ориза с два-три пръста, щипваха си порцията и елегантно си я сипваха в устенцата. А пръстите, молим ви са, чистички, с прееедълъг маникюр, в ярки цветове. Ама приятно беше, де. Имах и един обожател - якут. Кво знаете вий?  |
| А, за казахстанските манджи с плуващо овнешко месо съм чувала. Баси отвратителната работа, как ги ядат да им се чуди човек. И за казахстанките съм слушала, които освен, че използват пръстите си като японски клечки за хранене, смучат водка, та мъжете им не могат да ги настигнат. Ония окапват по земята като презрели круши, щот са се намотали до безпомощно състояние, а девачките - свежарки. Ама много весел народ били, големи купони си правели. Така съм чувала от познати. Редактирано от - Гичка Граматикова на 06/11/2006 г/ 19:23:40 |
| Това за "якут"-а ме доуби окончателно! Не стига че, ама на всичкото отгоре и! Всмисъл че хем си хапват някои, хем и обожатели! Мен ме обожават само като сервирам и после прибирам и мия чиниите!!! Мам.. му! |
| Ох, недей, че да не си спомням успехите си в таз многонационална държава. Значи, имала съм обожатели (каквото и да се разбира под тази дума), освен гореспоменатия якут (той беше много епизодична фигура, много жестоко се напиваше, като всеки представител на северна страна, и освен гонитби и закачки по коридорите, до друго не се стигна), а иначе - богат списък главно от южните републики - арменци (няколко броя), грузинци (също няколко броя), осетинци (един), черкези (един - доктор на науките, библиотечна бройка), дори и чуваш (също един, но началник), украинец (от Донбас), и накрай един евреин, но за двеста...  Впрочем, темата май беше кулинарна... |
Аз пък съм имала струпани четирима обожатели от зодия "Дева" по едно и също време. Сега, като си помисля, не ще да е било случайно съвпадение. Всичките не желаеха да се хранят в мое присъствие, забравяха просто. |
| Аз малко се постреснах като си прочетох списъка, който далеч не е пълен. Затова държа да направя следното терминологично уточнение - за обожател определям човек, който е излъчил ясен и непротиворечив сигнал за желана близост. Дали и как е бил приет сигналът, това не уточнявам. Ааа, ядеха си мойте, ядеха си, на един му увеличих теглото с някъде към 15 кг. , но него го хранех по-редовно от другите, да си призная...  |
 Ами точно така бих определила и аз, него, Обожателя. Тия, от зодия Дева, както и останалите от другите зодии /не им ги помня/ ми се изсипаха на главата доста след като бях си избрала да готвя и увеличавам килограмите на Овена.  .Абе, не си е работа, в началото на нашето общо приключение , наречено готвене - дори посвалихме някое и друго килце. Добре, че се притекоха на помощ свекърви и тъщи. |
 Както се вижда, чета с неописуем интерес! Разбира се, от различните рецепти избрах тази вечер комбинацията: червено цвекло на неправилни правоъгълници, син или виолетов/развълнувано ми е, не мога да уточня цвета  / лук на едро, настъргана ряпа от бялата, сладката, настъргана целина, майонеза и сирене "Добрич". Изядохме го двама - разнополови! Консуматорската половинка беше обещаващо настроена. Радвам се на богатите ви спомени, но да не забравяме, че бъдещето е пред нас!  |
За тая вечер половинката Овен и поколението му, ми поръчаха любимия им специалитет, който съм предлагала и друг път някъде из многобройните готварски теми, но не и в новия форум. Много голям успех има и е бързо, лесно и вкусно. Два броя разфасовки с пилешки крилца - само охладени, не и замразени. Всяко крилце се срязва на две, едната част изглежда като миниатюрно бутче. Посоляват се. Разтопява се пакет краве масло от 50 грама, изсипва се в тава за печене и парчетата се потапят обилно в него от всички страни. В купа се разбъркват един пакет галета, около двеста грама настърган кашкавал, настъргани две скилидки чесън, половин връзка ситно нарязан магданоз, малко черен и червен пипер, по желание може и лют. Всяко парче пилешко се овалва в тая смес чрез притискане и за образуване на равномерна плътна покривка, и се връща в тавата с маслото. Пекат се на 200 градуса при включена горна и долна фурна, в началото - ниско долу, а после само на горна фурна, докато придобият апетитен червено кафяв загар. Стават хрупкави, като курабийки, и ухаят вълшебно. Редактирано от - Сибила на 06/11/2006 г/ 22:51:30 |
| Да, крилцата и бутчетата - панирани, мариновани, барбекю, те са обект на моя непресъхващ кулинарен интерес. Обичам ги като точка в менюто на почти всички бг ресторанти (само в съседния френски липсват, ама там е жалка работа, там няма никакви картофки, никакви пържолки, кифтета и кибапчета). Завиждала съм за хубавата им хрупкава коричка и съм се чудела как се постига тя. Знам, че дружките ми си разменят информация за различни видове панировачни смеси, някои от които бодливи, други - не. Аз си обичам фирменото блюдо за барбекю - мариновани крилца или малките бутчета - тия от втората част, тибиата, за който го разбира. Маринатата ми е - от всичко по малко, но не прекалено, наблягам на букета - мед, чесън, соев сос, горчица, мнооого малко мащерка или босилек - миризмата им е твърде натрапчива. С една дума, подправки, които не се "бият". Оставям ги цяла нощ в хладилника вечерта преди излета и на другия ден имат голям успех. Веднъж не намерихме дърва за барбекюто и ги изпекохме във фурната, много добре беше. Но и тези крилца си ги бива, ще ги опитам. Като сме на пилешка вълна, някой път ще ви разкажа за класическата рецепта на "Цыплята табака", вълнуваща може би само руските възпитаници, изключително ефектно ястие от предтефлоновата ера с ефект почти равен на тефлона или цептера. |
Геновева, моят съпруг ми хвали много един ресторант до офиса му, руски, където сервирали истински руски борш, а той бил чудно вкусен. Ако ти са известни оригинални рецепти за приготовлението му - ще ти бъда благодарна да ги споделиш. А крилцата ми са изпитани - наистина хрупкави и много вкусни. Пробвай ги. |
| Борщ у нас похлебка украинская, со свеклой, а русский борщ мы называем просто "щи" - всего то и делов - капуста, мясо, да картошка |
Този бил с месо и червено цвекло, сигурно и зеле /задължителна целина/, но в менюто бил записан не като "щи", а като "борш", което ме учуди, тъй като си представях, че боршът е само постен. |