
| Так как я не спец, то лучше дам ссылку - здесь все поймут тонкости гораздо лучше меня Заголовок ссылки ошибка. Русского борща, повторяю, как понятия не бывает |
| Да, да, да, украински борш и никакви други варианти! С едно хубаво голямо парче телешко вътре, което, макар и дълго варено за бульона, в последния момент се пуска в чинията. С мъъънички кремвиршчета, най-добре пушенки, нарязани на тънинки колелета, запържени и пак пуснати в последния момент в чинията. С дълго баене върху пустото цвекло, дето трябва да му запазиш огнения цвят, ако го пуснеш просто с морковите и зелето, ще избледнее, то ще стане с цвят на ряпа, а бульона - бледооранжеворозов.Фиаско! С грижливото рязане на зелето и морковите, на сламчици, и запържването им, а цвеклото, ако решиш да го запържваш, пак заради пустия кульор, него отделно. За картофите - не съм много сигурна, може и С, може и БЕЗ. Задължително престояване в хладилник цялата нощ, може и няколко часа. След това го вадиш и подгряваш. Пускаш месото и саламчетата във всяка чиния, поръсваш ситно нарязан магданоз, слагаш и една-две лъжици сметана. Ако ти се е получил каноничният рубинов цвят, това пъстро ситно зелено и островчето от бяла сметана на неговия фон, дава тази симфония, поне в цвета, при спомена за която на всички, докоснали се до братската кухня, потичат лигите. Правих веднъж руска вечер у нас, аз често правя тематични. Моя приятелка, участник, обеща борша от нея. Донесе го в специална съдина. Имах тогава една помощничка в къщи, украинка по произход, и тя рече: ДА! ТОЙ Е! От щи-те, като супа, като се изключи зелевата (аз нея, уви я познавам под това име в един жесток вариант на редуцираща диета), интерес представляват ЩИ ЗЕЛЕНыЕ, както личи от заглавието, от зеленилки. Руските супи са плътни, такива разни бистри бульончета, крем супички, крутони там не вървой, времето е студено щото и хем топлина, хем калория хранителна си требе... Ама днеска се наядох с тази тема, доволно, може и да съм качила некое и друго килце... |
| Вев, а пък ако знаеш какви са кейджунските супи, с оная хубава запръжка, правена на бавен огън по три-четири часа ... Ясенево, и аз благодаря за линка. |
| БлЯнувай, блянувай, Гичке, добре, че следващата буква не е Д, че щеше да стане като комплимента на една съпруга на наш директор (достоен човек, академик, вече покойник) към високопоставена рускиня. Та нашата дама, бидейки франкофонка и дори шеф на катедра по френски в МЕИ, не владееше руски и реши да покаже загриженост към гостенката, която изглеждала уморена и бледна. Та тя я попита: - Почему вы такая блядная? |
| Я сас кулинарни магьосници! Червено цвекло с ябълки по гръцки! Необходими са ви няколко глави лук, 1-2 ябълки, малко орехи, бадеми или лешници (може и трите), лимон, малко зехтин, сол и черен пипер по вкус! Има два начина за обработка на цвеклото - варене и печене. При печенето го увивате във фолио , печете около 40 минути. Проблемът в този случай е, че цвеклото мирише на пръст. При варенето може да се отървете от неприятната миризма , като предварително го обелите.Въпрос на вкус! След това го разрязвате напречно на филийки .Обелвате ябълките и ги нарязвате на кубчета. Попарвате нарязания лук .Всичко това се смесва заедно с ядките, зехтина и лимоновия сок.Слагате го в хладилника и на другия ден е готово за ядене! Добър апетит! |
| Тъкмо за сезона е и тиквената пита! Само че трябва да се допитам до съпругата преди да дам рецептата. Тя й е майсторката. |
| Това има ли нещо общо с българския тиквеник? Печената тиква ала Душко Добродушков не я понасям, обаче тиквеникът си е разкош. Би трябвало да е подобно, хапвал съм го близо до Капитан Андреево, на тройната граница с Гърция и Турция, но не знам откъде идва оригинала. |
Костас, веднага да пускате рецептата за вашата тиквена пита, моля, че тук кулинарните експерти няма да ви оставят на мира, докато не го сторите. Що се касае до рецептата ви за цвеклото, изглежда ми вкусно, поне от описанието ви, иначе на дело не знам как ще изгрежда като визия и вкус. Не съм пробвала досега. ![]() |
Оооооо, ама тоя борш бил голяма врътня и табиетлък, мили другари-кулинари. . Ясенево, прочетох рецептите на руски, но половината думи не ги разбирам , уви! Аз правя една зеленчукова супа за сезона, постна, с подобни съставки, но без цвеклото. Моркови, картофи, зеле, зелен фасул, червени чушки, лук, грах и целина се варят на бавен огън в голяма тенджера по реда на готовност на продуктите. Нарязани на кубчета, естествено - зелето - на ситно, лукът - на филийки. Грахът и зеления фасул се добавят накрая в зависимост от това дали са замразени или от консерва. Съвсем накрая - чушките а при изключен котлон - нарязан керевиз. Добавя се масло и застройка от кисело мляко и яюце, може и сметана. |
Топовие, като ми дойдеш на гости, ще ти направя тиквеник, майстор съм му, но най - хубав става с домашно точени кори, на които не съм им майсторка, не се научих да точа. |
Хубави кори продават вече и по магазините, но ако е толкова зор мога да прескоча до Свиленград през уикенда и да взема оттам ![]() |
И аз правя тиквеник с готови кори, ама няма да ви каня у нас, щото по закона на "Мърфи" нещо ще се прецака в последния момент и няма да е както трябва. И после ще си изгриза маникюра от яд, че не съм се представила подобаващо. ![]() |
Ще ходиш до Свиленград за едни кори? Редактирано от - Гичка Граматикова на 07/11/2006 г/ 17:07:35 |
Абе, хубави, хубави, ама друго си беше баба ми, Бог да я прости, да ти ги разточи. То беше цяло свещенодействие, става се рано-рано, запалва се печката с дърва и се започва това двучасово точене на кори, тънки като цигарена хартийка и ужасно много на брой. Навсякъде поръсено с брашнян прах и много весело. После се правеха няколко баници - със сирене, зелник, също и тиквеник. Баница - точена и печена в такава печка има друг вкус, накрая ги изваждаше баниците от фурната и ги препичаше горе върху плочата, абе - някаква фантазия, мил спомен от детството ...... А в Свиленград какво, какво? |
| Не знаеш кво е свещенодействие. Мене баба ми ме е дигала у 5 заранта заедно с козите да бутам масло за корите. Тогава тренирах прафесионално и трябва да ти кажа, че при баба ми отбелязах много по-голям прогрес отколкото у спортната зала А митничарките са друга тема. Едната ми изгора я нябедиха за Шарън Стоун (ама тя верно си одърте леко) , а другите не може да ги засече човек - всички бегат у Хасково, за да не ги засекат данъчните по колите. Все едно, че данъчните са расли на Сатурн. Много е смешно погледнато отстрани. Движи се некаква кавалкада от мерджани и аудита по посока Пловдив, едни отбиват у дискотеката на Любимец, другите спират по хасковските сладкарници да хапнат по едно диетично малеби, колите строени отпред, а мъжете им в този момент разпиват на Генералово. Привечер всичко се събира и почват мощни обиколки по свиленградските балове. Пичовете имат повече хайлайфни дискотеки отколкото в София при положение, че я имат, я немат двайсетина хилади жители общо барабар с околните села. |