Кратки и бързи рецепти за готвене според сезона
Отиди на страница:
Обаче да знаеш само кви митничарки има Абе, знаех си, че е замесена някоя жена, иначе защо ще биеш целио тоа път, ама митничарките ми идват в повече, наистина. Топовие, абе ти си доста ексцентричен май, а?   |
Топовие, абе ти си доста ексцентричен май, а? ногу съм скучен га си говориме за точени кори, обаче като чуя за митничарки се развихрям. Старо Бугати ръжда не фаща  |
Стига бе, верно? Тая "Шарън Стоун", дето писаха за нея по вестниците? Ееее, не изглеждаше много одъртела, честно казано. Топовието е ексцентричен, разбира се, такива сме всички стрелци. Тва с бутането на маслото не го вярвам, обаче  |
| Да те накарат да буташ масло ще поверваш. Представи си едно дълго и цилиндрично тяло (ако бех завършил ВМЕИ щях да ти го опиша координатно, но не съм) У това чудо има млеко. Слънцето изгрява червендалесто като сърцевина на тиквеник, над Сакара пищят лалугери, белошийния картал се мота отгоре и търси нещо за дое*аване... пардон, за закуска. Мием си зъбите, закусвам мирищешо козе мляко с филийка мокър хляб, поръсена със захар, и зимам тоягата. Движенията са плавни и равномерни, но образно бих ги описал само на мъж, дамите ще ги разберете превратно. Буташ надолу, вадиш, буташ - вадиш, буташ-вадиш... Накрая отиваш да се чипкаш у реката, щото си плувнал в пот, а през това време по някакъв странен начин това, дето си го бутал се превърнало я на масло, я на извара. |
Хахахххххахааах  , Топовие, страхотно, ама това си е направо за реконтра - Буташ надолу, вадиш, буташ - вадиш, буташ-вадиш... плувнал в пот........... Обаче за накрая си запазваш изненадата, че всъщност става въпрос за биене на масло, а?Много си талантлив, сериозно ти говорим! Редактирано от - Сибила на 07/11/2006 г/ 17:41:58 |
| Вярно е, бутането на масло си е като уважително отношение към жена Хем трябва нежност и постоянство, хем издържливост, хем понякога си има и промяна в траекторията на буталото. А резултатът conquers all. Природата си знае работата |
Абе, кво разправяш, направо тежък физически труд, като да получиш огън, триейки два камъка един о друг. Накрая - я огън, я само дим. |
Страхотно, сега отивам да правя прочутата си баница с масло и сирене, уви, с кори "Бела", не точени, после ще давам рецептата. Чао засега  |
 Ха-ха, Топовието така ме разсмя с умението си да бие масло при натурални условия, че сигурно ще ми държи цяла неделя. Благодаря, Топе. BTW, търпеливо си чакам нещо, да знаеш.  |
| Тиквеник (аналитичен обзор). Тиквеникът, понякога наричан баница с тиква, има задължителни ингредиенти - плънка от тиква и кори за баница (точени, готови, и т н). Общоизвестните варианти са два - налагани кори помежду им с тиква, и вит тиквеник - плънката завита в кората, всичко това навито, или пък поднесено във вид на отделни пури. Плънката може да е сурова, може да е задушена, може да има прибавки - орехи, някои слагат канела, аз съм против, твърде силна е специфична е миризмата й, канела - само за ябълки. Отклонения от този стандартен прочит са тиквеници, където плънката е самостоятелна, плътна, с дебелина няколко сантиметра, както в пая с пълнеж - кора отгоре и кора отдолу. Като звезда на небосклона грее самоковският тиквеник, който се приготвя по аналогична технология с прочутия самоковски зелник . Плънката е семпла, без орехи, може малко ванилия. Това за мен е тиквеник, другото е баница с тиква, както има баница с праз, със спанак и т.н. |
Начи, казвам си рецептата за популярната баница със сирене, която аз приготвям така: Всяка кора / точена, "Бела" или каквато ще да е/ се намазва плътно, открай докрай, с четчица/може и с длан/ с разтопено масло. В тавата, чието дъно също е намазано с масло, се редят намаслените кори, като през една се ръсят с плънката, в която, освен дежурните яйца, сирене и половин кофичка кисело мляко, настъргвам и солидна бучка кашкавал. Най - отгоре с залива с чаша газирана вода, в която е разбито цяло яйце. Пече се ниско долу във фурната на 200 гдадуса. Редактирано от - Сибила на 08/11/2006 г/ 14:28:35 |
| Кори за баница...ама мятани на ръка, както ги правят в пицариите! Тъщата ги връти, ама с такъв мерак, все едно мене връти на шиш(аз се пробвах веднъж, ама тестото залепна у тавана). И след туй ми прави "вита" баница...на спирала, със сиренце масло и яйца, както си е по правилник и рецепта. А жената в това време стои и се дуй, един вид - виж мойта мама какво може! Бе, твойта мама...може и да може, ама ти не можеш |
| Изглежда, че двата основни начина за точене на кори - чрез хвърляне и чрез разточване, са разпространени в различни райони ли, при различни майсторици ли. Баба ги разточваше само с точилката, с едни сръчни, ситни ситни движения, много тъничка дълга точилка, върху голяма кръгла дървена маса, излъскана от употреба, където и се слагаше софрата. Последните движения за оформяне бяха върху краищата на корите. Същото изкуство го владееше и мама, дори точилката се предаваше от поколение на поколение. Или ако се купуваше на пазара, беше цял ритуал за избор. След това влязоха в употреба дебелите точилки с дръжки, ама те са май че за по-груби кори или за друг вид тесто. |
| Уважаеми дами, извинявам се! Но заради дебелата точилка... "Бутерки": От каквото ми дойде на ум - аз ги правя, а жената дава оценки Който е измислил "бутер-тесто"-благословен да е! Цепиш пластове "на око", режеш на квадрати или ивици, след което - кеф ти кашкавал, кеф ти сиренце, може и стафидки, понякога печено орехче(последните две задължително се овалват в кристална захар за карамелизирене), може и канела...или ванилия...фантазия! И ситно! Колкото може по-ситно! Играчка е...но си заслужава. Пекат се в намазани с масълце тавички...много тавички. Да има за повече пред камината или пред талавизора. Че като доде зимъска и ситен сняг забръска... Те тъй се правят "любовни" дръжки и паласки |
| Аз с бутертесто в една северна страна, където липсва традицията на тънки точени кори (Пирогите се правят винаги от тесто с мая, доста дебели, кора отдолу, кора отгоре, помежду - плънка), съм обирала доста точки. Гледам, гледам, наличното брашно не ме вдъхновява за подвизи за точене. Но, намирвам бутертестото. Еврика! Сигурно с него пак са правили ония пироги - кора отдолу, кора отгоре, помежду - стъргани ябълки. Но аз си купувах една дозичка, разточвах го толкова тънко, колкото можех, с една дебела точилка, и поради специалната си структура, дори и не много тънка кора, като бабините, при изпичане даваше ефекта на пръхкавост. Така правех вити баници - със сирене, с ябълки - щрудел, със спанак и всички възможни плънки. Съвсем като български се получаваха. И успех, успех... |
| Пък на мен какво ми се случи? Тъкмо бях напазарувал за колегите в службата броколи, карфиол, моркови, сладка ряпа, магданоз, целина - на листа и корен и ...на връщане от красивия Пловдив си прищипах палеца на дясната ръка, с която правя салати. Е, два дни продуктите стоят в хладилника в службата и никой не реагира! А как ядоха предишния път! Нищо не остана в голямата съдинка, дето взех за 3.50 лв.! Апропо малиновото вино от Пловдив беше доста добро... Надявам се след вторник да вляза във форма   |