Кратки и бързи рецепти за готвене според сезона
Отиди на страница:
| Беленето на грейпфрута е голяма играчка. Ако искаш да го поднесеш вече обелен, на парченца, трябва да си играеш преди това дълго време. Ако пък ще го белиш пред всички, признавам, не е много хигиенично нечии, макар и много чисти и фини ръце да го белят, оливайки се в сок, и после да ти го поднасят. Затова лъжичката си е признат метод. Ако не те е страх от въглехидратите, може и предварително със захар да си го наръсиш, и да си дълбаееш, и да си дълбаееш. На тоя иширет ме научи един човек, който го усвоил в един френски санаториум, много ме впечатли, тогава таман излизаха тези пущини на пазара, няма да казвам преди колко години  |
Какви разточителства, аз съм отчаян. Четох един стопанин от Благоевградския край да казва, че след сакралната дата при коленето на прасето задължително трябвало да се изхвърлят ушите, краката, опашката и карантиите. И при мисълта, че може би никога повече няма да вкуся домашно приготвена студена пача, направо изпаднах в тежка депресия. Всяка зима поне два пъти се отдавам на церемонията по приготовлението й и насладата от похапването след това. Приготвя се в многобройни съдинки, подходящи за разнасяне по домочадието и родителите. Мъка-а-а... ако е вярно, де...  |
Начи да се върна на темата за грейпфрута. Операцията по беленето му хич не е сложна, важен е изборът на плода. Той непременно трябва да бъде тежък и мек на пипане, което говори, че е добре узрял, за предпочитане е розовият грейпфрут. Обелва се внимателно кората, разрязва се плода на парчета, хваща се с върха на пръстите тънката му кожа /която при розовия грейпфрут не е толкова тънка/ и се обръща навън, а плодът разцъфа като цвете. Никакви лъжички, никакви салтанати. Ако трябва да се представям пред гости, не бих избрала грейпфрути, с които да инквизирам другите и себе си, а банани или ябълки. Те поне са целогодишни и ги има винаги по пазарите.  Редактирано от - Гичка Граматикова на 15/11/2006 г/ 15:41:02 |
..хваща се с върха на пръстите тънката му кожа .. Ей, пари давам, това да го видя как става. Като се има предвид, че избраният плод е мек на пипане (не влагам фройдистки елемент, моля)  Редактирано от - Doctora на 15/11/2006 г/ 16:27:12 |
| Добре де, ще издам тайната - истината се сдържа в дължината на маникюра и чевръстината на пръстите, което прави жените потенциални обелвачки на грейпфрут, а мъжете - не. От казаното може да се създаде не много хубава асоциация, заради което се извинявам предварително /най-вече на Геновева/. |
| Гичке, с една дума, му обръщаш хастара, а? Това свещенодействие на любимите пръстчета, не знам защо ми напомня лакираните нокти на узбечките, дето бъркаха в пилафа с пръсти ... Бе, интимен плод си е грейпфрута, няма какво да се лъжем. А пък ако и тези пръстчета, с маникюра, ти го поднесат в устата, еххх. За обратното - окосмени (визирам проксималната и средната фаланга) пръсти да ми белят грейпфрута, ама мерси много, предпочитам сама да си го беля.  |
Док, внимавай какво си пожелаваш, защото то може да се сбъдне. Имама предвид това с измъчването.  Многострадална, коя жена ще изпита удоволствие от космати мъжки ръце, които да й белят грейпфрут и да и го подават в устата? Никоя. Виж, друго си е тия здрави мъжки ръце да топнат някоя и друга ягодка или черешка в бита сметана и да я турнат в устенца ти, нали? Има разлика, тънка, но многоооо съществена.   Айде стига, че пак развалих темичката, която е е кулинарна по същество.  |
| Гиче, Измъчвай ме, но ме обичай (1966, реж. Дино Ризи) с Нино Манфреди. Ако случиш, гледай го ! Филм от Златния фонд на Националната филмотека. Ще разбереш защо измъчването и обичането са диалектически свързани. С или без розов грейпфрут. |
| Може би само моята солидна възраст ми попречи да уловя разликата между парче грейпфрут и ягодка, топната в сметана, за функционалната разлика иде реч, ама нейсе... |
| Еле пък, като Мики Рурк в онзи култов филм, да ти върше очите и да ти пъхне в устенцата една прекрасна малка червена чушчица..пеперони... Те ти я функционалната разлика. |
| Стига бе, тоя не мога да го понасям, с неговите тикове, прилича ми на кърски е...ач от Сливенския край, леко олигофреничен. |
| О, има огромна разлика, Многострадална, между двата примера, но ти сигурно си много гнуслива и затова ти е трудно да ги разграничиш. Докторе, за втори път чувам от тебе за тази комедия /името й ми звучи доста познато и се чудя дали съм я гледала вече/, но ще се постарая да се сдобия с филма и да разтълкувам въпросната диалектична връзка, за която говориш. А дотогава само ще си представям каква би могла да бъде тя. Чао ви.  Редактирано от - Гичка Граматикова на 15/11/2006 г/ 18:29:46 |