Кратки и бързи рецепти за готвене според сезона
Отиди на страница:
| Не че не могат да се намерят рецепти по мрежата за таз Джамбалая, но нищо не ми говори тази смес от продукти. То същото място разбрах, че това ястие произлиза от географската област, дето Фани сега проявява кулинарните си дарби, тя обича да ни разказва за манджите на Наулинз, това последното ний го знаем като Ню Орлеан, представете си. А за Джамбалаята, като ядене, това нищо не ми говори, защото аз съм спец по самоковските специалитети  , затова пък започнах веднага да си тананикам една песничка от младостта, в кънтри стил, където се възпяваше таз Джамбалая. Много бих искала да й намеря поне думите, но засега не знам как да я търся. Гугълчето още няма музикална търсачка, по изтананикано мотивче да ти намери песента. **** Ма какво говоря, намерих и думите на песничката, в английското изпълнение, има я и на креолски френски, задоволявам се с първото: Good-bye Joe, me gotta go, me oh my oh Me gotta go pole the pirogue down the bayou My Yvonne, the sweetest one, me oh my oh Son of a gun, we’ll have big fun on the bayou (Chorus) Jambalaya and a crawfish pie and file' gumbo 'Cause tonight I’m gonna see my ma cher amio Pick guitar, fill fruit jar and be gay-o Son of a gun, we’ll have big fun on the bayou Редактирано от - Геновева на 12/11/2006 г/ 21:46:58 |
| Джамбалаята не е нещо особено като приготовление, но кейджуните я обичат. Една от рецептите е следната, с този недостатък, че дава готови смески от подправки. Ако много искате, пишете на мейла, ще пратя. Видове джамбалая - колкото домакини, толкова рецепти. Или както се казва във вица - Какво ядат кейджуните? - Всичко, което не е успяло да ги докопа (любимата ми рецепта е със салам от алигатор). Тук пък може да намерите допълнителни рецепти, повечето не използват готовите смески от подправки. (Меа кулпа, напоследък започнах да готвя като американките - по липса на време, разбира се.) Редактирано от - Fani на 13/11/2006 г/ 06:09:58 |
| Значи песничката е много хубава, но тази Джамбалая си е един креолски паприкаш, особено червената такава, където има домати и чушка и съответните богати подправки. Но в останалия МИКС - извинявам се, да смесвам пилешко месо, риба, скариди, наденичка, плюс забележката - обезателно да го варя в домашно приготвен пилешки бульон...не, благодарско! Подобна еклектика на месата има само в паелята, но, като се изключи стряскащото предписание да се вари рибата в бульона от телешкото, отделните парчета месо си се нареждат отгоре на ориза чинно и дистанцирано. Мисля, че българската кухня, като близък роднина на средиземноморската (като се изключи от нея палавата паеля), е по-строга и изискана и съблюдава хармонията на основните материали и подправките. Няма как да не си спомня майка ми, която с менторски тон ми повтаряше основните правила - джоджан на боба, чубрица на лещата и на сърмите, никога пиле с олио, и т.н. и т.н. Фюжъна в онез далечни времена не се е и задавал на хоризонта.  |
| Вев, странното е, че въпреки тая еклектика на месищата, си е вкусна. Друго основно кейджунско/креолско ястие е задължителния понеделнишки червен боб с ориз. Пробвах го веднъж, ама те си го харесват. Сега, другата характерна черта на американската кухня като цяло - готвенето с готовите смески е безкрайно лесно (за една вечеря отиват средно 3-4 минути време за подготовка, включващо отварянето на пакетите и измерването на течностите + времето за готвене). За сметка на това, като си поканиш гости, прекарваш поне половин ден в кухнята - за гостите, ако не са ти се изтърсили инцидентно, задължително се предлага нещо "домашно приготвено". Да не говорим, че "домашно приготвеният бульон" се продава консервиран в супера. |
| Колко ми е хубаво в тази темичка, няма блъсканица, тихичко, седнали сме трима-четирима и тихо си приказваме - ако не в кухнята, то поне в трапезарията. А от кухнята достигат до нас аромати разни, апетитни. А ние отвреме навреме си дигаме по една чаша винце, скромно, нищо повече, в очакване да стане яденето. Имам такива дамски гостета, в трапезарията, дето домакинята хем довършва нещо до печката, хем отвреме навреме ти налива винцок в красива чаша, отпивате по малко, за отскок, дето се вика. В подобна ситуация никога не се употребява твърд алкохол, нито пък шампанско. И Ути прави така, както съм забелязала, но ние преди него. Ние откога, ехехееее.... ******* Та в стила на тихите разговори в трапезарията, да добавя нещо за: БОБ С ОРИЗ. Много бях изненадана от едно любовно обяснение в латиноамерикански сериал, когато съпругът казваше на съпругата, след една тяхна раздяла, че страшно съжалявал и си мечтаел за нейния: боб с ориз! Много се шашнах от тази мечта, но малко след това една моя братовчедка, прекарала десетина години в Куба, ме отвори по темата. Това изглежда е латиноамерикански специалитет. Спомням си едно време, като нямаше много видове боб, дори напротив - продаваше се даже и с купони, от кубинското посолство ходеха на Женския пазар и купуваха скъпо и прескъпо от боба, дето е обезателно тъмен - пъстър, червен, черен и подобни. След това разбрах защо. Рецептата на братовчедка ми: Двата ингредиента се приготвят отделно. Оризът - по следния начин: пак в латинската традиция, запържен и ароматизиран. Тоест: запържваш в олио настърган или ситно нарязан лук, също така ситно нарязани моркови. За чесън - факултативно. Добавяш ориза. Той е МНОГО ИЗМИТ! За измиването на ориза - не е само китайски канон. Купих си от Лисабон едно алуминиево съдче за миене на ориз, представлява нещо като гивгир от две части, които се съединяват със закопчалка. На върха му има дълга кука, с която го прикрепваш към човката на чешмата. Слагаш вътре ориза и миеш ли, миеш... Съдчето беше народно, евтино, алуминиево. Оцених го заради удобството му и го купих, а после разбрах, че било създадено заради Канона. Та като прибавиш към запържения лук и моркови, евентуално чесън, този измит-премит ориз, го запържваш до кондиция: СТЪКЛЕН. Това е термин на майка ми, така правеше ориза за сърмите. След това прибавяш водата и го оставяш да достигне готовността на един ориз за гарнитура. Отделна сваряваш боба - подсещам, тъмен боб, от ония, дето като ги свариш, се мажат като масло. Той също е подправен по правилата, но в тази рецепта не бих му сложила джоджан, побългаряване е това. След това сервираш двете субстанции в чинията, омесваш ги. Като се замислям, не виждам противоречие и с нашите традиции. Българските постни ястия познават много комбинации - кисело зеле с боб, кисело зеле с ориз, а пък всеки вид зеленчук се комбинира с ориза също. При нас обикновено тези постни вкуснотии се запичат. Не знам как е с кубинския вариант. Но съм го опитвала това, не беше лошо, в изпълнение на българска добра готвачка. Но чак пък да е предмет на любовна носталгия, това беше малко прекалено...  |
| Благодаря ви! Готови смески за това ястие тука няма. Знам, че са различни видове, но не предолагах, че е такова изобилие видове. Фани, препоръчай ти нещо - като запознат с тази кухня  . |
| Една от любимите ми салати: Всякакъв вид зеленчуци, подходящи за топлинна обработка: патладжан, тиквички, гъби, чушка. Мия, режа и пека на скарата. Правя дресинг от оцет, зехтин, сол, стрит чесън. Прибавям нарязан лук(червен, пó ми е вкусен) и нарязани на ситно сушени домати(от тези, които продават в бурканчета с олио), магданоз. Може да се прибавят още маслини и сирене на кубчета. Добър апетит! |
| Това е една много италиянска салата. Пробвала съм я преди пет шест години в чуждоземна приятелка, която възторжено я беше снела от ББС. Вътре в коктейла имаше и бейби царевички, бейби тиквички, също печени и заляти с маринатата. Впрочем, тази марината на вкус и по състав много напомня на тази от БГ парената туршия. А сега вече във всеки уважаващ себе си български ресторант има такива зеленчуци, но в комбинациите, в комбинациите, е пойнта. Тук повечето са само в три варианта - чушка, патладжан, тиквичка. А на Риъл Лайф смеската е много издържана и едновременно с това богата. Това не е Джамбалаята, впрочем, а е изискан средиземноморски канон. |
| Реал Лайф, споменах, че предпочитаната от мен джамбалая е със салам от алигатори (по вкус напомня много на пилешко, с достатъчно подправки). Характерното за двете кухни в Наулинз (Вев, така е на ибъни инглиш, нали все пак това е чоколит сити ROFL) е в изобилието на подправки, които нормална българска домакиня не би сложила в една тенджера - примерно мащерка и дафинов лист, или пържен чесън и пържена целина (пълен отврат). Кухните са две - кейджунска (селска френска, със всичките му там запръжки от по час-два) и креолска - която пък наподобява смесица от островните манджи из залива. Подправките - колкото повече, толкова по-добре, според местните - примерно това шепа джоджен на манджа, ама пълна, за нищо го нямат. Или боб с ананаси или компот от праскови, например (като допълнение към боба с ориз). Да не споменавам подсладените меса, че ще си изгубите апетита (например цял бут шунка, нарязан спирално, се маже с мед и се пече, като се залива със соса и с кока-кола, например). |
Уф, и аз така и не можах да свикна със сладките меса  . Ям, ако ми поднесат, но само за да не обидя домакините. Няма да забравя никога, когато за първи път ми поднесоха топли круши от компот като гарнитура. Как преглъщах, само аз си знам. Не бях подготвена за такова изпитание...Горната салата много я харесвам. Позволява вариации, а ако е в повече, спокойно може да се поднесе и на другия ден. |
| Ааа, сладкото, с мярка, към меса и сирена, много върви. Напоследък почти всички софийски ресторанти имат някакво сирене - биволско, козе или нещо по-така, запечено с мед и ядки. Ама медът е малко, разбира се. Асортито от френски сирена, нарязани артистично, помежду тях с плодови резени - ябълки, портокал, зърна грозде, също върви. Голяма част от маринатите съдържат мед - моите любими мариновани крилца за барбекю са също с мед. Крушите от компота за гарнитура - може, ама да не са топли, нещо като десерт барабар с яденето вървят. До нас, във френския ресторант има някакви филета запечени, а като гарнитура е пюре от тиква. Следващата степен на сладкото, дето по-трудно се понася от българетата, са сладките немски и чешки зелета - кисело зеле подсладено с кимион, като гарнитура на свинското. Ама като туриш и кнедлите отстрани - върви си като местен специалитет, аз лично чешкия вариант много го уважавам. Най-ужасното нещо обаче са чешките салати от домати и краставици, които аз наричах - компотите от домати и краставици. Резените, сервирани в купичка, потопени в мноого, много вода - съдържаща вода, оцет, захар, и някакво карамфилче или джинджифилче. Това не можех да го приема дори и като местна екзотика. А чешките ми приятели казваха - ама това е салатен сос, разбира се, в него има захар... Много малко захар - не синтетичната, а чрез някакъв плод, плодово пюре или мед, придава доста приятен вкус на някои ястия. Някъде сладкото в минимално количество е просто задължително. Една моя учителка по френски на ранни младини, ми казваше едно златно правило - във всяко солено ядене щипка захар, във всяко сладко ядене - шипка сол. Е, в рецептата за всеки кекс има шипка сол, на всеки доматен сос се прибавя лъжичка захар, за да се убие киселината. Настърганата ябълка прави по-лека всяка майонеза. Както всичко в живота, и тук чалъмът е в Мярката. |
| Ааааа, маринатите с мед са друго нещо - много от добтите шунки се приготвят точно с такива маринати. Но там меда е само загатнат. Готов дресинг никога не купувам, защото знам, че ги правят сладки. В последно време Хайнц също докарва сосовете си като конфитюр . А я сега си представи маслини с мед. Купих веднъж, много ми ги хвали продавачът: нов асортимент, страхотна комбинация, имаше и подправки някакви по маслините - не помня какви... НЕ ИСКАМ ДА СИ СПОМНЯМ  !Редактирано от - Real Life на 14/11/2006 г/ 12:37:19 |
| Със сладкото зеле с кимион (на менютата на английски го пишат beer cabbage) горе-долу се свиква. Скоро ми гo сервираха заедно с мръвка с лютичък сос и комбинацията я биваше - доста бира се изпива. Ама кнедлите дето все едно са смачкали стария мухлясал хляб на топка и са го сложили да се вари, не мога да ги приема. _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Сега, зелето с кимион ми е част от една асоциация, която ще топли сърцето до края на живота ми. Това е тихата пражка кръчмица, народно заведение, с тъмните маси, няколко мустакати чичковци си пият големите бири, дето келнера ги носи по десет в една ръка, и ги отмята на едно листе, като оградка - вертикални чертици, зачертавани с хоризонтална. Та това зеле с кимиончето, с хубавото постно свинско, нарязано на три-четири филии, с апетитния кафяв сос. И кнедлата се поема, значи, не е чак толкова мокра, просто си е един мелко тегав бял хляб нарязан. Топиш ги в хубавото сосче, а пък имаш и с какво да запиеш, няма да уточнявам марката на бирата. Често съм предизвиквала недоумени погледи на келнери в ресторанти от не-народна категория, като чакат поръчката ми, а аз питам дали имат - култовите думички - вепршова, кнедлик а зели. То все едно в Енотека уно да питаш за шкембе чорба. Всичко си е до чувството, в соцвремената, когато Румъния беше умираща от глад страна и се прехранваше от донесени от наши туристи консерви, ми разказваха за един високопоставен румънец на наш банкет, дето настоял да му донесат копърка - много я бил обичал...  |
| Да припомня един стар (но винаги актуален) виц. Седят в купето млад мъж и достолепна дама на години. Тя чете дебела книга и отвреме-навреме попива с батистена кърпичка сълзите в ъгълчетата на очите си... - Извинете за нескромния въпрос, мадам..Любовен роман ли четете? - Не, млади господине..готварска книга отпреди войната... Та, имате още месец и половина за гастрономичен разгул и бодри дописки за цената на продадените (бели)трюфели. После ще започнат да стават актуални рецепти като: Как с едно пиле да наготвим 6 манджи  |
| Уффф, и тук ли политика и мрънкяне? Да ти отговоря с нещо, което съм казвал в други (политически или икономически) теми - наистина има хора, които се чудят как с едно пиле да сготвят 6 манджи (и е жалко, че ги има). Но те работа във форуми нямат - щом си във форум, значи си работил достатъчно, за да си доволен от изкараното и имаш свободно време за удоволствия. _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
Специално за теб  Отворили ресторант, за който в рекламата се твърдяло, че има всичко. Влязъл един гастроном, седнал на масата и поръчал бифтек от розов слон. След малко келнерът се върнал и казал: - Съжалявам, но не можем да изпълним поръчката ви. - Защо? Нали в рекламата ви пише, че във вашия ресторант има всичко? - Това е така, сър, но скоро ще затваряме и нашият готвач метр Манрико не иска да начева нов розов слон.. |
| Възможно е да се пести от храна, но е много подтискащо. Имам ситуации, когато се чудя какво да стъкна от Наличното в къщи, не за друго, ами защото не ми се излиза. Варианти много - може, дето се вика, едни макарони (да не му викаме паста все още) да свариш, и да направиш италианско сосче от доматено пюре, босилек и други работи от гамата. Това съм си го правила в микровълновата, за 15 минути. И после, като си отвориш и едно бяло вино...  |
Тая година двете дръвчета в двора дадоха доста ябълки - много сладки, но общо взето нетрайни. Всеки ден изхвърлям по 10-на почернели. И понеже сме в ремонт, нямаме условия да приготвим нещо трайно от тях. И сме го ударили на ядене, обаче писва. И сега във всяка салата, независимо от какви зеленчуци е, се слагат по 2-3 ябълки нарязани като салата. Съответно дресингите са различни, вкл. с чесън, горчица, соева майонеза и пр. Обаче има едни дресинги на Кнор, които си купихме от Рамстор /само там съм ги виждал/, та те са едни малки пакетчета, които се разтварят в 3 с.л.вода и с получената смес се залива салатата. Те са в няколко комбинации от подправки - копър, магданоз, чесън, оцет, червен пипер, босилек и т.н., останалото вероятно е нещо като онова, от което правят бульоните на кубчета. Но са много вкусни. Веднъж направихме салата от зелено неузряло още киви, ябълка, оранжева чушка и червен лук, ами с ракията беше супер!  |