КАКВО Е КОМУНИЗЪМ ?
Отиди на страница:
| Тъпото в темата е, че се забравя корена на думата - "комунизъм" идва от "комуна"! А какво е комуна, по-добре да не обяснявам...щото пак ще стигнем до Христос... |
| Не е съвсем така - "на умрял кон нож да се вади". Както вече писа Черния лебед - да носиш фанелка с лика на Хитлер е осъдително, а с лика на Ленин например не. Още има разсейки... |
| Думата "комунизъм" идва от латинската дума "communis", която означава "общо". От тази латинска дума произлизат понятията "комуна" и "комуникация". |
| То и фашизъм идва от много хубави думи - италианската fascio и латинската fasces, които символизират обединение, единство. Ние също ги ценим покрай Кубрат. И какво? _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
В името на справедливостта трябва да кажа, че Маркс не е бил толкова наивен като Енгелс (горното е коментар към Енгелсовото "Anti-Duehring" и при него няма такова отричане на Терциум нон датур. Самият Енгелс е станал с времето скептичен към това което е писал в Анти Дюринг.Сега му е местото да започнем с прословутите хегелианско-марсистки диалектични закони. Хегел прави разлика между мисленето на "обикновенните хора" (аз нямам никаква престава какви са критериите за "обикновенност" обаче съм сигурна че той самият не се е смятал за обикновен), и по "високостоящото" мислене на "необикновенните", диалектическото мислене. Енгелс от своя страна говори за "метафизическо" и "диалектическо" мислене. Метафизическото мислене според Енгелс: 1. Гледа на всичко като в състояние на безжизненност. 2. Гледа на действителността като пребиваваща в статично състояние. 3. Гледа на всички явления като изолирани едно от друго. 4. Признава само нови конфигурации на дадените елементи. 5. Описва света като не противоречащ. |
| Диалектическото мислене според Енгелс: 1. Наблюдава явленията в тяхното развитие и промяни. 2. Схваща действителността като процес, развитие. 3. Материята в динамическо съотношение. 4. Признава квалитативни промяни в действителността. 5. Признава противоречието като качество на действителността. За номер 5. вече говорено тука. Номер 1.- 4. са "качества" на мисленето на всеки нормален човек, не само на "богоизбраните". Ако купиш едно кило месо и го оставиш на топло несварено за една седмица, ела и виж "квалитативни" промени. Ние заради това си купуваме хладилници, защото "наблюдаваме явленията в тяхното развитие и промяни" и "схващаме действителността като процес, развитие". За динамиката на материята е достатъчно да се убедиш ако се опиташ да пресечеш някоя софийска улица в центъра посред бял ден. Това са толкова общи приказки, че въобще не си залужава труда да се коментира повече. |
| Това което най-пленява интелектуалните ляви в Западна Европа е идеята на Маркс и Енгелс за двигателите на развитието на обществото. За разлика от Хегел двамата твърдят, че материалните условия за живот формират съзнанието на отделния човек. Това е едно твърдение което е невъзможно нито да се потвърди нито да се отрече, и като такова, то нито е риба нито е рак, ни яйце ни кокошка. Разбира се че се повлияваме от обстоятелствата при които живеем, обаче това не означава че нашият разум не е един независим фактор с чиято помощ ние преудоляваме трудностите, вървим напред и повлияваме на действителността, а не само тя на нас. Обяснението на марксизма е че "продукционните сили"( рало, машини, технически процеси, природни богатства) и "продукционните съотношения" - едни орачи други сеячи, едни минйори други лейяри - прдеставляват "икономическата структура" на обществото. |
| Точно какво означава "икономическа структура" Маркс и Енгелс не обясняват. Според мене това би трябвало да се състои в свързването на "продуктивните сили" и "продуциращите съотношения" отразени в термините " юридически и политически надслойки" които определят "социалното съзнание" . Обаче както винаги при тези господа, всичко е много общо и човек трябва сам да си го реконструира. Аз бих казала че по-горното може да се тълкува като две тези: една синкронна и една диакронна теза. Синкронната (едновременната) теза казва че структурата на едно общество се определя напълно от "продуктивните сили" в посока "нагоре" в обществото . Диакронната (едно след друго) теза казва че структурите на обществото се определят, изкристализират постепенно и водят до едно хармонично състояние, след което те започват да си противоречат и да се разпадат. |
| Ако тълкуваме синкронната теза като еднопосочно вертикално "от долу на горе" в обществото това означава че "продуктивните сили"определят " продукционните съотношения а те от своя страна определят "юридическата и политическата надстройка", която пък от своя страна определя "съзнанието". Това разбира се колкото и да им се иска на фанатизираните марксисти, не е така, това е невъзможно. В едно общество всички тези фактори повлияват един на друг нагоре надолу, "съзнанието" повлиява на "продукционните сили" и всички останали надстройки. Диакронната теза е не толкова явно фалшива а и тя отразява мисленето на Маркс и Енгелс. Диакронната теза обяснява развитието на човешкото общество в историческа перспектива. В началото на един исторически период всички горни "пластове" в обществото са в хармония един с друг. Обаче въз основа на развитието на "продуктивните сили" се възражда конфликт между тях и продуктивните съотношения, изостряне и така нататък, революция. Пробленът е че фактическото развитие на човешките общества не потвърждават тази теза. Фактори като религия( юдаизм, християнство, протестантизъм, мохамеданизъм, бедствия (чумата в Средновековието), климатични промяни, бедствия са играли много по голяма роля за общественното развитие от колкото горепосочените. Защо юдейско-християнският свят е много по напреднал от мохамеданския ? Защо може би най- всеобхващаштата революция на съзнанието в историята на È вропа -тази последвала чумата - е повлияла най-много за създаването на капитализма в Ренесанса ? |
| Теорията на стойността е може би най-интересното което Маркс е написал:това което трябва да се вземе предвид е че основните идеи идват от Smith и Ricardo. Oбщо казано, това е една теория която обяснява икономическите кризи при капитализма, които според тях ( говоря тука и за тримата по горе споменати) се причиняват от една диспропорция между продукция и покупателна сила. Тази теория е обаче най добре развита и формулирана от английския икономист J.M.Keynes в 1936 година. За този който иска да се задълбочи в тези варианти може да намери много литература. А и докъде води така наречение "кейнзианизъм". Най интересното за нас които живеем в посткомунистическия свят е да сравним какво Маркс е писал за бъдещето на капитализма и Западния Свят. |
| Капитализмът, според Маркс , е "бременен" със собственната си смърт. Няма друг начин по който да се изрази неговото становище по въпроса, колкото и идиотско да звучи това. Причините са според него: 1. Конкуренцията принуждава по-неефективните производители да продадат предприятията си и да станат работници. По този начин обществото се разделя на експлоатиращи капиталисти и експоатиран пролетариат: Абсолютно невярно. Конкуренцията е най-ефективният метод за отделяне на несъвременното, нерационалното от това което води напред и ефективизира продукцията. Това от своя страна е в полза за всички защото прави производството по ефтино и стоките достъпни за все по-големи слоеве от населението. Тука няма никакво противоречие между интересите на капиталистите и на "пролетарията". Капиталистите искат стоката им да се продава на все повече купувачи, и това те знаят става само ако стоката е ефтина, а купувачите искат стоката да е по ефтина за да могат да я купуват. 2. Конкуренцията между капиталистите става все по-голяма и това принуждава уедряване на предприятията които "поглъщат" по малките предприятия. Това е вярно. Но според фактите пред които ние стоим сега, това е само позитивно и води само до подобряване на живота. |
| 3. За да повишават печалбата, капиталистите се стремят към повишаване на продуктивността : Това изисква отварянето на нови пазари. Тука логиката на чичо Маркс куца. Няма такъв глупав капиталист, който първо повишава продуктивността а след тава търси нови пазари. Капиталистът знае основния принцип на предлагането и купуването и знае че голяма продукция без купуване води до затваряне на предприятието и катастрофа за самия него. Капиталистът осъзнава много добре баланса между тези два фактора. Той балансира производството версус стойност на произвеждане версус цена на пазара и той е много заинтересуван собственните му работници да купуват продукцията и продукцията да е в полза на тях. 4. Голямата маса пролетариат няма пари да си купи това което се произвежда на пазара - защото е станала безработна благодарение на механизацията и защoто капиталиста се опитва непрекъснато да понижи заплатите на работниците. Това са абсолютно не вярни неща, или по-скоро те са били вярни в периода не възраждането на механизацията и капитализма, обаче не вà жат за периода на развития капитализъм. Балансът в обществото между покупателната възможност на голямата маса и продизводството е от най-голямо значение за един "капиталист" - а пък и за този който продава домати на пазара или чорапи на улицата. И на "капиталиста", и на доматопродавача, и на продавачката на чорапи им се иска голямата маса от хора да има пари за да купуват стоката |
| 5. Нуждата да се пласира нарастващата продукция и недостатъчната покупателна сила на пролетарията води до периодически кризи, които кулминират и всякаква продукция се перустановява. Тези кризи разкриват противоречията на капитализма. Да, ама не е така. Само един идиот не се учи от грешките си а капиталистите са всичко друго но не и идиоти. Отдавна "капиталистите", тоест актъорите на Свободния пазар, знаят как се балансират всички възможни и невъзможни кризи. Армии от икономисти и аналитици работят върху проблемите които възникват в този изключително комплициран свят който се нарича Свободния пазар. Проблемите се решават прагматически а не идеологически. Точно поради това "капиталистическият" свят върви напред, а марксистко-комунистическия заби нос в тревата. |
| 6. В борбата за пазари капиталистическите страни са принудени да водят войни и империалистически завоевания. Империалистическите завоевания - това е колониализмът и той не е целял пазари а природни богатства. Никой в Африка например не е имал пари за да купува каквото и да е било от богатите западни държави. Обаче колониалистите са целяли в това което африканската земя е криела като природни богатства. Това да водиш война за пазари е най-нерационалния начин за отваряне на един нов пазар. И това "капиталистите" го знаят много добре.Войната прави хората в новия пазар само по бедни и поради това не способни да купуват. 7. Капиталистите стават все по-малко на брой и все по-богати и пролетарията все повече на брой и по бедни и условията за експрорприация назряват, тоест революция. На това се казва "дрън друн та пляс". Ако Маркс бе приндуден да изкарва прехраната си като комунистическа гледачка , той щеше да умре от глад. |
Ако не бех забелезъл, че жена е автора на темата , бих помислил че е Незнайко!  Аре продължавай бла бла бла!  t |
| Какво казват Маркс и Енгелс за "светлото бъдеще на човечеството", социалистическото общество? Тяхната критика на капитализма води до заключението че социалистическото общество ще представлява едно общество което няма да притежава лошите черти на капиталистическото. Обаче двамата не казват нищо за това как това социалистическо общество ще изглежда, как ще бъде организирано. По долу аз ще се опитам да обобщя това което аз мисля може да се съзре като идеи в тяхните писания. 1. В едно социалистическо общество средствата за производство - земята, фабриките и така нататъка - ще бъдат "общи", или по точно казано, държавни. Съзира се и идеята че одържавяването на средствата за производство ще бъде последмото действие на държавата като държава, след това държавата ще "изчезне". Как това "осмъртяване" на дуржавата ще стана Маркс и Енгелс "пазят в тайна". След като тези двамата смятат че държавата като форма съществува за да се държат "експоатираните" в робство, и когата няма богати и бедни, експлоататори и експоатирани, няма да има нужда от държава. Ако и на това не му кажеш глупости на търкалета - на какво друго да кажеш ? |
| Единственните възможни общества които могат да бъдат осъществени при горното условие е или анархията (която е по скоро принцип) или първобитно- общинния строй. Едно развито индустриално общество може да съществува само ако има държава в най-пълноценния смисъл на думата. При социализма всички са притежатели и потребители на един път, а и държавата не съществува, затова няма нужда от данъци а и няма кой да ги плаща. Данък плаща този който печели в повече от това което консумира. Пътищата, пенсиите, училищата, болниците, трябва да се "оправят сами".Няма полиция, всеки трябва да се спасява сам. Няма съдилища, защото няма такава надстройка в обществото. |
| Защо държавата като форма на организация на едно общество трябва да изчезне не е нито логически, нито практически обосновано в Капиталът. Какво пречи държавата на марксистите не е разбираемо. Марксистката дефиниция на държавата като организация в ръцете на експоатиращата класа за да защищава интересите на същата води до заключението че ако няма експоатираща класа няма нужда от държава. Това заключени може да се направи само ако е вярно, че единственната функция на държавата е гореописаната. Няма нормален човек обаче който би се съгласил с това. Функцията на държавата е да организира и подпомага живота на обикновенния човек, чисто и просто щото богатите сами могат да си го правят. |