"Булевардът"
Отиди на страница:
| па как нема да има мони е 56 набор у осма гиманзия най голамия натегач и коносомол па после атлантист а на явор к. му лижес и катето евро им лижесе подметките |
| Емидим, твоят нагледен материал само в емотикони ли се изразява? Аз ще попочакам малко с нагледния материал, че стана доста автобиографично, да се включи и Старшото утре, ааа, пардон, утре вече е празник, ще доживеем до понеделник, както в оня съветски филм. Ама и той хубав. |
Виж кво Низък профил -куптурен човек си бе простак с простака ти!Никой не те е канил да се намесваш идиотски!Иначе извинявай за излиянието!Ма може и да стане по-лошо!Най-много да ме баннат!  t |
| Утре незнам къв празник е, ама е крайно време утре да се записва от кое село какви мръвки да се търсят другата седмица ..иначе остава от магазина на купешки ъвки(може и на дъвки).. |
| tupakmango приателу извини ме за мауко сте ви остава насем поне имам малко проблеми с конпутера но сметай це след неолко цаса съм онлайн и сте си продължим моабета макар и да не си ме канил аре brb |
| Монументално! Това, с лебедчето.  Впрочем, това да не е някой алпинеум в Борисовата? Щото ние и гледката отстрани коментираме. Редактирано от - Геновева на 08/12/2006 г/ 23:03:21 |
Не е горчивина, а гняв и безпомощност - чувства изписани на лицето ми при може би двайсетината ми детски снимки, които са ми правени; с изключение на тези, при които съм снимам тайно. Ненавиждах да ме снимат. Тук просто съм насилен от баща ми. Между другото, все още си поснимвам с този Зенит    |
Забравихте прочутите тоталитарни витошки кръчми "Морените" и "Щастливеца". Особено на "Щастливеца" много често засичахме брата на Коста Цонев - Васил Цонев, който, в едни екзотични пепитени костюми беше непрекъснато на дансинга и беше невероятно разпален и ентусиазиран танцьор, голямо шоу правеше. |
| Да не повярваш, че като порастнал, такива хубави снимки почнал да прави. Цялата му поза и мимика изразява отвращение от фотографския процес - виж му само ръчицата, дето мачка сетрето на плетеното палтенце, виж му вързалките как му се развързали, виж му трагичния наклон на веждите, като в древногръцка тетрална маска... И аз имам едни такива стреснати снимки, ама те са в ателие. Щото фотографът бил с бяла престилка, а аз страшно съм се плашела от бели престилки (от момента, когато ме водили в болницата да ми дупчат ушите, на годинка, гледаш ли какво варварство с какви последици...). |
| А аз пък си спомням ресторанта на Копитото, когато беше достъпен за населението, макар и доста скъпичък. Там водехме също чужденците. А танците с Васил Цонев, alias Дон Базилио, а за приятели просто Доната, еххх, тук ще си замълча...  Редактирано от - Геновева на 08/12/2006 г/ 23:15:29 |
Ооооо, черните лебеди, ама и ти си бил божествено рус като мен, вече казах, че иде от бащиния ми род - до един - руси и зеленооки, утре, дай Боже, и аз ще си пусна снимки от невинните години, стига мъж ми да се смили да обърне внимание на настойчивите ми молби за скенера. |
| Тоя на "Щастливеца", ако не ме лъже паметта, защото съм била на 19-20 години тогава, беше голям и тежък ресторант/ седмици събирахме стотинки за едно посещение/, па и качването дотам си беше преживяване, хеле па преспиването . Обикновено вземахме маса на балкона и оттам наблюдавахме подвизите на Васил на дансинга- винаги с някоя млада и хубава дама, двойно по-млада от него поне. Запомнила съм пържените картофи, нарязани на едро, пържеха ги във свинска мас, топли и димящи, вкусотия. Редактирано от - Сибила на 08/12/2006 г/ 23:27:15 |
| Студентският празник мина подобаващо за мене, ама гледам и вие сте се забавлявали снощи тука. Няма лошо. Апропо, кат чета за разни кръчми на Витоша, веднага се сещам за "Софийско пиво", над Владая. Сигурна си, че повечето от вас я помнят и са я посещавали поне веднъж, щото навремето беше много модерна /заедно с "Морени" и "Щастливеца"/ и събираше цела Софийска околия. Там съм ходила като по-малка с родителите ми и си спомням, че кухнята им беше невероятна. Имаше една бяла риба, ммм... извънземна, а татарските кюфтета бяха несравними. Като понапъпих, се тропвахме с гаджета в Комплекс-Владая, първо в ресторанта на първия етаж, където готвеха вълшебно и след това, в дискотеката на втория етаж. Боже, какви свалки ставаха там и гаджетата си ги биваше - първо ни хранеха, после пояха, танци-манци, целувчици и накрая ни изпращаха до къщи с таксита или с нечия кола. Ех, хубави невинни години. |