"Булевардът"
Отиди на страница:
| А некой да помни "Чепишев"? "Тихия кът" и "Шумако" - всичките кръчми за прелюбодейци.  Целувчици значи, танци-манци, и после ги изпращат в къщи, с такси и с кола. Винаги е имало здрава младеж и ще има. |
t| Не са ме водили младежките стъпки до гара Искър и не съм се подвизавала в онези ловни полета и по-късно. Мен ма търси от св. Неделя в посока Витоша и нататък, Драгалевци, Симеоново. Също и посока Самоков - Корабчето, някоя и друга горублянска кръчма, Горни и Долни Лозен. А също и незабравими спомени от Ловния парк, също кръчмето Бай Васо до гората на Семинарията. Посока на ловуване, значи - Южни и Югоизточни райони.  ** Алеле Боже, Златна рибка забравих, как можах...  Хубава кръчма, хубави хора и хубава местност, най-вече... Редактирано от - Геновева на 09/12/2006 г/ 21:54:28 |
| Блеки, това не е ли езерцето с рибките в Пловдив. Наблизо е пощата. Ако е то и аз имам там снимка, на почти същата възраст. |
| Дали може да попитам нещо? Става въпрос за едно кафене от романите на Б. Райнов - на Витошка и май се е казвало "Бразилия"? Ако някой има спомен - моля да разкаже :-) |
| На Вашите услуги, мадам. Кафене Бразилия беше първото съвременно кафене, а не от турски тип или сладкарничка с баклави и бози, където се сервираше и кафе. Лъскаво, инокс, машини еспресо и т.н. Не мога да кажа много подробности за интериора му, тъй като не съм ходила, предполагам, че съм била в неплатежоспособна младежка възраст а си беше и за друг тип хора. Намираше се на Витоша, след Солунска, почти веднага след ъгъла, от страната на Съдебната палата, преди него имаше фризьорски салон. Само съм минавала оттам и съм поглеждала с интерес лъскавата му атмосфера. Второ такова кафене беше Колумбия, на Дякон Левски, сега може би там е книжарница Колибри, а преди това Немския културен център. То май беше по-народно, по тази причина винаги претъпкано, и всред по освободените от езикови задръжки студенти носеше име и Спарен гъз. Така му викаха моите познати, може и с други гъзове да е наричано. Кафе, така, в по-небозаджийска атмосфера, придружени с нещо хард и сгряващо, се пиеха също и в сладкарниците: Варшава, до Музея на революционното движение, сега май е някаква лукс пицария; Берлин - ъгловото заведение на Руски между китайското посолство и десния крак на Коня. В последното, като предоставящо доста живописна гледка към Народното събрание, жълтите павета и цялата красота, описана в стихотворението, озаглавило тази тема, ходеха доста чужденци, предимно араби. Те съставляваха основния иноземски контингент у нас. Моите студентски компании посещаваха главно Варшава, където за петдесет стотинки можеше да киснеш на едно кафе и коняче по няколко часа. Да не забравяме и сладкарницата на ресторант България, също посещавана от студентска младеж, в онзи стария си вид, доста опушена, с тъмния махагон и червения плюш. Доста различна от мултигрупското си оформление в последните години - впрочем, не съм наясно дали и то не се е трансформирало в нещо друго напоследък. А също и едно таквоз питейно заведение, дето му викаха Вагона или Вагончето, мноого преди култовия Вагон в Западен парка, масите бяха оформени като купета. На Граф Игнатиев, срещу черквата Седмочисленици. И да не забравяме култовата сладкарница Бамбука, която кой не знай, която беше главно средище на артистичната бохема. Във всички гореизброени заведения съм била с компания - еднолична или многолюдна, та затова си ги спомням, иначе може и повече да са били по центъра. Тогава някакси не беше възможно млада девойка да влезе сама, дори денем, и да си поръча едно кафе, ако заведението не беше от типа баклава-боза. Не че ставаше въпрос за пейсе стинки, ама друг морал, други нрави, щото алкохолът беше евтин и по околните маси главно се дънеше коняк Плиска и водка Столичная, една такава специфична атмосфера със специфични участници...  Впрочем, това бързо се промени. Редактирано от - Геновева на 10/12/2006 г/ 16:25:21 |
В"Бразилия" през осемдесетте години имаше славата на сборно място на разни тежкари-нищоправци, заедно с лъскавите им мацки, доста скъпичко - някои си прекарваха там целия ден - на кафе /излезе и модата на капучиното тогава/, n-броя твърди питиета и екзотични коктейли - имаше си постоянна клиентела, но, общо взето - вечно опушено и скучно. По това време отвориха врати и кафетата на "Кристал" - червен и зелен салон/за пушачи и непушачи/ смяташе се за престижно да се мяркаш там отвреме-навреме, стига да разполагаш с по-солидна сумичка. Там съм убивала и аз доста часове, най-вече унесена в разговори с мили дружки за изменчивата природа на мъжа и обмяна на опит за това - как да му се сложат юздите на това същество, идващо от Марс. |
| Бамбука и Кристал са две различни епохи, в много отношения. Да не говорим за ролята на последния в най-новата ни история. |
Имам спомени / пак от това време/ от бар "Астория", амфитеатрален - приглушен и потаен - но дежурната програма с разголени балерини, фокуси и някое естрадно светило за гвоздей на програмата. По-късно май именно той бе преустроен в клуб на младия външнотърговски работник, където, по ред на номерата за всяка вечер, някое външнотърговско предприятие в комбина с друго такова, наемаше салона за цяла вечер и за малките часове, а комсомолската му външнотърговска младеж се изсипваше на дансинга в епохата, когато "диското" беше в апогея си. Спомням си, че новината за свалянето на Тато ни завари именно там и за малко да ни провали бурната веселба, а когато после излязохме навън, улиците бяха странно смълчани и витаеше объркания дух на неизвестността. За нас - родените по времето на Тато и цялата ни младост, преминала под знака на неговите "шеги и закачки" - това беше събитие, граничещо почти с невъзможното за случване. |
| "Бамбука" бе средище между 50 и 60-та. После щафетата пое Млечния бар ("Млякото" на ъгъла на Графа. "Бразилия" - още по-късно - след 65-та. Освен че се въртяха сделки и валута, тук беше най-доброто кафе в София и можеха да се купят поне 20-30 марки оригинални английски и американски цигари (ако отпишеш бутилката водка, разбира се. ) "Астория" (до офиса на ТАБСО, после "Балкан" си беше най-добрия бар, (много, много преди ерата на диското, Сибила". Единствената му конкуренция беше "Ориент" (там си имахме "запазена маса" и вратовръзка на входа). А още по-късно - се възстанови бар "Луна" (на стълбите зад Младежкия театър) ...Редактирано от - Doctora на 10/12/2006 г/ 18:26:13 |
| Слънчево детенце, руса къдрава косичка, ехх, как съм завиждала на децата с къдрава косица, ако знаеш... И по-нататък, в тийн-възрастта, понятието - естествено-чуплива коса ме караше да въздишам тежко, с часове съм си мачкала навлажнената коса, да изкарам някоя чупка, та и бретона да се задържа настрани, увенчан с естествена лимба Таквиз деца, руси, с копринени къдрави косици, са като ангелчета. Тя и моята майка много ме харесваше като си навия косата на ролки, ако се получаваха повече къдри, викаше - най те харесвам така, като ангелче си...  Ми природа пък...  |
| Абе имаше една известна снобско-гъзарска сладкарница(на езика ми е но не мога да си я спомня-сякаш нещо руско беше) дето лентяите и наркомоните стояха по цял ден и кафето им хващаше паяжина!t |
| Геновева, благодаря ти за разяснението, премахна голям конфуз в главата ми :-) Имам един почти детски спомен от Витошка, когато с моята леля (както казах веднъж, всеки българин има в София ако не леля, то поне първа братовчедка) влязохме в някакво място тя да си купи цигари. Беше едно малко кафене, със стоящи плотове около стените и един централен, около които хора на крак пиеха кафе, а отпред спираха таксита и шофьорите си отнасяха кафето в пластмасови чашки (изключителна рядкост за Варна, поради което много ме впечатли). Не знам защо, впоследствие точно това място нарочих да е тази романна Бразилия и противоречието между видяното от мен опушено място с доста странни (както ми се сториха на външния поглед физиономии) и Б. Райнотово описание на тогавашна ексклузивност много ме смущаваха. Явно не съм видяла автентичната Бразилия и сега противоречието се изясни :-) Другото ми силно впечатление от тази улица бяха многото магазини за риба и фризьорски салони :-) Някакъв смътен спомен от ранните ми ученически години имам от ресторанта (?) на х-л България. Беше лятна ваканция и татко ме беше взел със себе си на някаква командировка (тогава обичайното пътуване Варна-София беше със самолет - сутрин отиваш, следобед се връщаш) и като си свърши работата отидохме там да обядваме. Споменът ми е от кръгъл (?) салон на втори етаж, плюшени завеси и столове, доста сумрачно и някак разхвърляно. Вероятно сме отишли след обедния наплив, защото беше почти празно и масите не бяха отсервирани, а сервитьорът беше един мазно-любезен чичко с жилетка с брилятнет гръб :-) Иначе ни донесоха нещата в едни метални овални блюда и пред нас ги прехвърлиха в чиниите, което много ме впечатли :-) "Варшава" за мен е свързана с П. Вежинов и по-точно с "Нощем с белите коне". Там отидохме с няколко съученици целенасочено по време на екскурзията, която гимназията ни традиционно организираше до София за 11-то класниците, за да видим мястото. Вероятно заради почти нулевия ни опит с такъв тип заведения, ми се стори много охлузено и опушено, а публиката ми заприлича по-скоро на сбор от квартални пияници, отколкото артистична бохема. Но вероятно това е било след апогея на мястото, пък и беше ранен следобед. Това, сещате се, са много накъсани спомени на страничен човек и нека по никакъв начин да не се приемат за обиждащи местата. От това ранно гостуване при леля си спомням едно име на заведение, което нейната компания спрягаше - Църна маца (запомних го, естествено заради необичайното за мен име). Нещо за него? :-) |
| Мотел-ресторантът "Черната котка" ("Црна маца" и сега се намира на Пловдивското шосе, малко преди влизането в София. Никога не се е ползвал с добра слава. Но там "бръмчаха" проститутките, а в почти денонощно отворения магазин на "Кореком", можеше да се купи всичко, без обяснения нито за произхода на валутата, нито за количеството и. |
| Аз си го представях някъде по стария път Варна-София през прохода Витиня. Понякога отбиват оттам движението, когато ремонтират по магистралата, и има едно уширение с някаква спирка и постройки. Когато минавам оттам все се оглеждам да го видя, явно напразно е било :-) |
| Ето ти го сега: Натиснете тук |
| По Църната Маца има други специалисти тук, дано се обадят. Това място ме е изпълвало с тих ужас, когато със старата Зазка сме минавали покрай него, щото то е на шосето, ама кое точно, не помня, помня, че на излизане от София за към морето. Ужасна репутация в онези времена, ресторант с мотел май, първите чути слухове за проститутки, валутни далавери, чужденци, шофьори на тирове и др. подобни. Интересно, май го има още, сега ако спрем покрай това заведение и вляза вътре, дали ще усетя нещо от онази тръпка, сигурно не. А хотел- ресторантския комплекс България, еххх, на горния етаж май беше бежовият и червен салон. Последното наименование се оказа наистина култово за нет-пространството във форумите и неговото разпределение. Моите подробни разяснителни аналогии за видовете заведения за хранене в един комплекс, с визиране точно на разнообразието на комплекс България - от задимена механа-бирхале, до червен салон, бяха взети на въоръжение най-вече от любителите на бирхалето, заклеймили с презрение посетителите на червени салони. Ми правилно не ти е харесало, значи. А истината е, че всички категории си имат своята прелест. Аз лично всичките ги обичам и посещавам в живота. Важното е само да се спазва стила - каквото е написано на вратата, да е вътре, и да се спазва. Да няма излъгани очаквания и обидни измами. Нищо повече. По мое време свободната младеж посещаваше сладкарницата. В горните салони съм ходила само на казионни мероприятия, придружаваща чужденци или нещо подобно. Което не пречи да си оставам с най-хубави спомени от абитуриентската си вечер, организирана именно там. В червения салон. Дето се вика, пъпът ми бил хвърлен там. И следователно, нищо за чудене или укор. *** А, аз докато съм се разпищолвала за червените салони, Док вече обяснил и нагледно. А стаичките, стаичките наистина са впечатляващи. Много делово, прочие. Десетина легла, повече и не трябва.  Редактирано от - Геновева на 10/12/2006 г/ 19:04:09 |
| Вечният бизнес на Црна маца е възстановен Натиснете тук Май тъдява снимаше неговата история за малолетната проститутка Рени и Карбовски... Дълги години в сладкарницата на хотел България се предлагаха най-добрите торти и мелби. Бирхалето беше прекрасно, с оригинални чешки и немски бири и богата листа на мезетата, но ресторантът не беше най-доброто, което гурмани като нас с биха желали. Аз лично винаги предпочитах кухнята на "Руския клуб" и "Чешкия клуб" Редактирано от - Doctora на 10/12/2006 г/ 19:16:32 |
Ами, това русото и къдраво ангелско идва от бащиния ми род, спомням си баба ми, Бог да я прости - тая ми баба с точените баници и сачовете, на вече преклонна възраст имаше буйна къдрава и, забележете, все още руса коса с тук-таме сребърни нишки и когато я разпуснеше от вечно свитото стегнато кокче, ми правеше страхотно впечатление тоя разкошен водопад - някак не се нвръзваше с възрастта й. После, не знам дали за съжаление, къдриците се изправиха и от русо-буклесто ангелче се привърнах в класическа, по-скоро светла шатенка, с идеално гладка и права коса. Такава метаморфоза се извърши и със синовете ми, а техни "ангелски" снимки пускам в потвърждение.   |