"Булевардът"
Отиди на страница:
Така е, Док, но аз описах различните времена на бар "Астория", после клуб на външнотърговския работник и дискотека, с разлика от поне 10 години, а нали се сещаш, че описвам времето на осемдесетте години, по-рано от това кой да ти разреши посещение на нощни барове, имаше си допустима възраст  |
| Помня и първото си влизане в ЦУМ :-) Това беше в детско-градинската ми възраст и там отидохме с майка и татко и ми купиха рокля с презрамки и една горничка, която нарекоха болеро :-) Това болеро ме беше срам да го нося, защото по някакъв начин го намирах за неприемливо кокетно (макар че тогава тази дума не я знаех), просто ми беше неудобно, че другите деца нямат такава дреха. Неизвестно защо, голямата забележителност на ЦУМ - ескалаторите, не ме впечатлиха, но още пазя спомена колко огромни ми се сториха входните врати. Впрочем, и досега намирам вътрешното пространство на ЦУМ за много впечатляващо и красиво и упорито го наричах най-любимото ми магазинно място, дори и в годините на големия му упадък. |
| Ами да, разбира се, роклята с презрамки задължително вървеше с болеро, и не само в детския модел. То си беше просто задължително. На плажа или в планината - с презрамките. А болерото го слагаш вече като си в града, на улицата или в заведение. Туй голи рамена с тънички презрамки или, не дай Боже, без презрамки - специални сутиени с банели трябваха за случая, ама много бяха гадни, все се изхлузваха нещо, и аз не ги уважавах, та това лекомислие - само в курортно природна среда. Сибила, ама двете последователно пуснати снимка на синовете ти ли са, щото първата е също като теб русо детенце, та съвсем се обърках.  ог таз прилика. |
В "Опера" се запознали мама и татко и понеже софийските ми баба и дядо никак не харесали татко за мъж на тяхното хубаво младо момиче и не го приемали на гости у дома с цел да разпаднат тая "любов от пръв поглед", то мама и татко се срещали в "Славянска беседа", където, подозирам, съм била зачената и аз, защото съм се пръкнала на бял свят осем месеца след сватбата им. Затова и сега, винаги когато мина покрай "Опера" и "Славянска беседа", бивам обземана от едни такива - благодарствени мисли |
Да, на първата снимка съм аз, а последователно пуснатите снимки са на големия ми син, приликата е поразителна, даже на този сайт, на който си отворих албум, съм го озаглавила "Прилика", как намери ти тая същата дума, абе, филолозите сме все едно една майка ни е раждала.  |
| Общо взето сладкарницата и ресторанта "Опера" бяха аналози на "България", но на по-поносими цени. През деня в кафе-сладкарницата си чукаха среща културтрегери и актьори, беше пълно с балерини от Операта и Музикалния театър, а също и с абитуриентките от последния клас на Балетното училище. Ресторантът се пълнеше вечер, но имаше отвратителна вентилация. Хотел "Славянска беседа" беше предпочитан от чиновниците, които идваха на командировки в София, заради близостта с административния център и министерствата. Дълги години кафенето беше мръсничко и задимено , а повечето гости се хранеха в една механа вдясно от входа на хотела, в която, между другото правеха доста прилична скара.Нагоре, към бяха "Прага" и Унгарския ресторант, както и култовите "Диви петли" на "Графа" и "Видинска среща" на "Раковска". А в още по-далечните години- точно срещу къщата на Иван Вазов имаше огромен ресторант с градина и невероятно добра скара. Редактирано от - Doctora на 10/12/2006 г/ 20:11:35 |
Бразилия беше хем баровско /по фасон/ място, хем народно, щото тогава и по Витошка имаше народни магазини  и цените бяха съобразени с това. Може би новостта Капучино да е била най-скъпа, но истерични цени в никой случай нямаше... Помня някакви фототапети с бразилски елементи и живи папагали в клетка - горките, но в какво друго да бъдат? Минаваше за баровско кафене, да, но, повтарям - главно по фасон. Нравите бяха кротки през деня /вечер не съм ходил, едва ли са били буйни и тогава/, можеше да се срещнат чат-пат артисти, преводачи, музиканти, писатели, но и много обикновен народ. С наклон към шика А за срещи в деловия ден беше много удобно. Насреща при кино Млада гвардия имаше закусвалня, хапваш баничка, тичаш да пиеш Капучино, забърсвайки мазни мустаци по кръстовището... "Млекото", за което напомня Док, беше още по-култово, там най-отпърво почна да се пие млечен шейк през сламка Идваха и университетски преподаватели, пушеха кой Марлборо, кой Родопи без филтър - според натюрела, тогава не му викахме имидж Може и да е имало интригуващи завръзки като за Емил Боев и, едва ли не, Литвиненко... и в Бразилия, и в Млекото /непременно с твърдо Е и ударение на О/, но кой да ти гледа на млади години с подозрително око? От старите сладкарнички с боза, баклава, банички, торти и кафе, без алкохол, препоръчвам Пчела на Иван Асен и Загоре. Срещам там в последните години и един стар комшия израелски гражданин, та знае ли човек какво ще напишат бъдните Райновци  |
| Пчелата да, Пчелата, аз мисля, че вече я споменах като източник на хубава боза - като сладкарницата срещу кино Влайкова. Да!! До кино Млада гвардия, също хубава сладкарница. Май че бяха и две, или после ги разделиха. А за шкембеджийницата и кебапчийницата от другата страна на киното, да не говорим... |
" Пчела" си я спомням на "Иван Асен" /а от другата страна - до кино Влайкова- имаше още една сладкарница с боза, която я точеха от гюмове - конкуренция !/ - там съм карала шофьорски курсове, инструкторът ми живееше там и си уреждахме срещите и най-често се чакахме в "Арт клуб", който, казваха, че бил собственост на членовете на "ФСБ" - Иван Лечев и Румен Бояджиев. Той беше много изискан и със страхотна музика. Но това са вече по-късни времена от Деведесетте, бозата си я имаше, обаче - в "Пчела". |
| Натиснете тук Сега там е пиано-бар "Тhe Voice". За отмора на меките китки от парламента... Редактирано от - Doctora на 11/12/2006 г/ 11:57:04 |
Ти па, у Партийния дом го изкара, тоз бар. Тц тц тц тц... А па ако не баш у Дома, то у стола на ЦК. Чак пък толкоз...  |
| Но при един правилен ъперкът опонента ти е видял пък звезди, надявам се.. Един актуален гид за любителите на купона: Натиснете тук Редактирано от - Doctora на 11/12/2006 г/ 12:05:44 |
| По това време в София имаше 3 отбора по хокей- Левски, ЦСКА и Славия. Бяхме в една тумба с Бубето Мечков и Станчо Вълчев (Рижия). По това време почнах да тренирам джудо и често си мерехме п..... с боксьорите. По правило- тъпи копелета. |
| Нямам спомен.. Я глей колко лъскави са старите чанти: Натиснете тук |
| За кой юнак от двамата, да се уточним. * Тук съм, онлайн присъствието на Старшото ме окуражава да пусна едно нагледно матрялче. Тъй като бях очарована от снимката му през 1965, реших да му отговоря със същия жест, с една снимчица от същата година, скромен малък формат. за документ, направена във фото Луна - пак Луна де, на граф Игнатиев, от Пенчо Балкански, брат на Ненко Балкански. Да видите как си личи майстора, като прави дори такваз проста снимка. Тя ми е на университетската диплома. Невинните години са вече далеч, и някъде в тези години започвам и аз отвреме навреме да се отбивам в Ливерпуля. Обърнете внимание на скромната причьоска и блузичката с бялата тантелка в бие. **  |
