
| Старшо, недей по снимки бе, душа, има и други работи в комплекта. Пък аз съм си фотогенична, знам си го. |
| наистина е чудесна ... плътни устни, светли очички замечтани ... ама не е знаела къде може да попадне на хора .. а на теб, Гичке, къде са фотата на тия годинки ? давай тук и сега! |
Кумата, Гичке - мерсим ти за темичката В неделя гледах на Площада един фотоалбум - "Инвентарна книга на социализма" - странно, но тук цитираните и обсъждани кръчмите, пивниците и заведенията там ги няма. Що ли ? А би трябвало - жалко. Редактирано от - проф. дървингов на 11/12/2006 г/ 14:04:41 |
| Професоре, вече казах веднъж, че поздравленията трябва да се отправят към Геновева , щото без нейния гъвкав ум тая тема отдавна да е в забвение. Така че нека да е ясно кой е гл. виновник за тая хубава обстановка. Старши, ще страдаш бе, душо. Айде недей. |
| ЕЛИ РИГБИ, КЕФУРКО, много точни са ви спомените за "Бразилия". Беше много популярно, защото в него беше първата италианска машина за еспресо и капучино и беше снобарско. Особеното беше бара с високите столчета и стойките за правостоящи. Това беше много модерно, западно за онова време и затова и Емил Боев беше разполаган в този интериор. В интерес на истината не съм виждал знаменитости там, освен софийските бонвивани, респ.плейбои. А те обикновено се разхождаха без пукната пара в джоба, но все се намираше някой да ги черпи. Знаменитостите в лицето на Климент Денчев, Славчо Пеев, Лъчезар Стоянов и други млади тогава театрални и кинозвезди ходеха малко по-нагоре, по-посока НДК в кафе "Берое". Там също имаше хромиран бар-плот и високи столчета, но имаше и доста маси и главно се пиеше коняк и подобието на коняк под името "Златна котва". И естествено "Столичная", като се има предвид постоянната клиентела. Редактирано от - hamer на 11/12/2006 г/ 16:49:46 |
| Странното е друго. В повечето стари европейски градове култовите заведения имат дух и история. У нас всичко се затрива с годините. Писал съм ви за механата "Лясковска среща" на ъгъла на "Граф Игнатиев" и "Цар Шишман". Ние си я наричахме със старото и име -"Дивите петли". Там например като ученик в гимназията (и възпитаник на Бончо Бочев в хор "Бодра смяна" |
хонорарите си от участия в Операта Старши, нали разбираш, че колкото повече настояваш, толкова повече ме изкушаваш да те тормозя. И аз го правя. Отпусни малко края и ще прихна като волна пеперудка. ![]() |
| Защо се учудваш? На участниците в детския хор на Операта се плащаше. По 2 лева на представление. С парите за един месец можеше да се почерпи здраво цяла компания... |
| Ох, Любов спечели!!! Залисах са. Ялта - срещу СУ-то, винаги ми е било като хамбар, не знам кога е било снобско, веднъж дваж съм била там. Пък ако става дума за хубава сладкарница, малко по-късничко, все пак първата от рода си, нямаше по-хубаво нещо от Пролет, виенската. Сега са под път и над път, а тогава сме се дзверили на асортимента, специално съм излизала в неделя от къщи да ходя там да си правя срещи. И като седнеш пред прозореца, и отсреща ти - Булеварда с лиричния ритъм..., ако е пролет пък, свещите на кестените, слънчицето припича леко, съветският войн с вдигнат шмайзер те поздравява... ами хубаво пък! |
| Ех, младежи, младежи... завиждам ви. Спомняйте си докато можете да имате общи спомени. За какво да си спомням аз, кой набор ще го прочете – колкото ги има не са по форумите в интернет. Боза казвате – най-хубавата беше в Княжево, няколко вида: резлива, сладка, по-късно се появи и “новата”, малцова. Княжевските трамвай с открити платформи на вагончетата. Първия червено боядисан трамвай (само една кола) от гарата не помня за къде. Партийният дом го нямаше даже – имаше американска сладкарница с доста гаден на вкус пъпешов сладолед. Марципанът и лактата – щастие за децата. Дъвката се задъвкваше от парченца сакъз. Ирина Чмихова с тълпи обожатели в зала “България”. Бончо Бочев преподаваше солфеж в Музикалната гимназия и правеше “Бодра смяна”. Филип Кутев обикаляше България и събираше певици и песни. Стъргалото (знаете ли какво е това?) по Царя, по късно по Раковска. Новооткритата “Спортна среща” с Леа Иванова и пианиста на оркестъра, който пееше много сполучливо “Бродяга” 15-20 пъти на вечер и редеше бутилките по пианото (по него време Васил Цонев започваше бонвиванската си кариера там). “Когато луната изплува”, която се дишаше със софийския въздух. Голямата шкембеджийница на Дондуков хранителка на студентите кога със стотинки, кога без. После Операта, в която пускаха студентите от Музикалната академия гратис да седят по стълбището на балкона. Илка Попова в Дама пика. “Бамбука” с първите истински коктейли и гардеробиерката, която ти проверяваше копчетата дали нямат нужда от пришиване... Крачка по крачка, миг след миг...до клавиатурата пред компютъра. Голямо удоволствие ми доставихте, приятели! И не вярвайте, че младостта си отива – прав е Михаил Белчев. Във всеки тя си остава до края, само околните по-трудно я забелязват... Между другото Геновева, баща ми правеше шипковото вино с боровинки (също от Витоша) и шипки 50 на 50. Беше ни домашното питие. Допълнение 12.12.06 - Днес (вторник) в."24 часа" е с подарък диск с 14 златни песни от български филми - "Козия рог", "Момчето си отива", "Оркестър без име" и др. Редактирано от - Графът на 12/12/2006 г/ 08:53:32 |
Любовта ще спаси света. Най-подготвеното момиче спичели. Успешен ден на всички. в ред: Док, вчера ми спряха нета без предупреждение, та не можах да си завърша мисълта. Да не мислиш, че съм се изнизала нарочно. |
| Кое от двете? Любов от ВВ3 и ли Нели от Сървайвар?Друг път хващаш от еда буква... Редактирано от - kunert на 12/12/2006 г/ 12:34:06 |