Отиди на страница:
| Графът Задаваш въпроси , правиш лесното , направи трудното и отговори? Лична свобода , включва ли примерно свободата и освободеното поведение на престъпника. Има ли такова животно ЛИЧНА СВОБОДА , щом индивида живее в общество , държава , страна.Почвам да помагам?Защо си миля че няма?Има но като въведеш редица условности. Да вземем свободата на словото.Да бърбори , всеки има право.Това значи ли , че и чуваемостта от бъбренето е една и съща.Или бъбренето е нещо като самотек , като самоцел , заради самата свобода на словото. Дори в тази привидно най свободна област-НЯМА НИКАКВА СВОБОДА , има детерминирана свобода. Колкото до личност в туземните републики , там пък личност няма , свобода има , личности няма , туземните условия не позволяват да има личности. А и темата е за ПРОСТАЩИНАТА. За мен злоупотребата със свободата , това е простащина , а да злоупотреби може най вече по силният и най вече в условията на либерализъм , граничещ с анархия. Свободата изобщо не е нещо противопоказно за простаците , за да се проповядва такъв утопичен либерализъм. |
| хунвейбин, нещата са простички. Моята свобода е ограничена единствено от твоята свобода. Престъпление имаме тогава, когато ти навлезеш в моята свобода или обратното. Т.е. самата свобода, определя, какво е престъпление или не. * Какво е общността (обществото) ? Ами да можем да живеем един до друг. Как ще живеем най-добре ? Ами като се уважаваме, т.е. ти признаваш и зачиташ моята свобода, аз твоята. * Каква е ролята на държавата и кога тя е силна ? Ами тогава, когато, ако ти не зачиташ моята свобода (вършиш престъпление) или аз твоята (върша престъпление), те поставя (ме поставя) на мястото ти (ми). |
| Стремежът е да се направи мълниеносна кариера, да се направи удар, да се забогатее с криминална скорост. И все по-малко място остава в общественото пространство за почтените, съзидателните, работливите, за носителите на хуманитарния разум. На тях се гледа като на изкопаеми, като на неудачници. Нима не е точно така в момента??  Всяка дума в статията е безспорна истина, огледало на съвременното ни общество.НО, за съжаление само констатации и трудно сдържано отвращение.Авторът не е изразил позиция, как ситуацията да започне да се обръща и Тържествуващият нагъл простак ДА НЕ е нейното лице. В противен случай не виждам смисъл да си говорим на различни периоди от време за недъзи върху които няма начин да окажем давление.  |
*****
Редактирано от - bot на 03/9/2007 г/ 15:08:24 |
Авторът не е изразил позиция, как ситуацията да започне да се обръща и Тържествуващият нагъл простак ДА НЕ е нейното лице. Аз мога да ти кажа кога ще започне да се обръща - когато обикновените нагли простаци, всеки от които си мечтае да е Тържествуващ нагъл простак, станат малцинство. А как - не знам...._______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| ole-le , , Моята свобода е ограничена единствено от твоята свобода. Престъпление имаме тогава, когато ти навлезеш в моята свобода или обратното." Така казваш-ole-le.И казваш измислица. Примерно , чрез конкуренция , не само се навлиза в твоята зона , но може да бъдеш изритан от нея , а това не е престъпление. Издиша ти основното твърдение.Свободата е дадена точно за това , за да няма догматика , за да няма твоя и моя зона. В примера ти няма нищо вярно , защото индивидуално парцелираните зони са нищожна подробност , нищожна подробност при капитализма. По честно срещаното явление е обратното , като индивид да си нищожно слаб , пред друг вече колективен и силов индивид , юридически индивид.Индивид срещу индивид , просто не формулата на капитализма. Пак нищожно твърдение. Няма бе хора , няма такива идеални , фокуснически , магьоснически понятия и позиции. Как да ви убедя , че абстрактните обобщения са абсолютна глупост. Под животно се разбира и човек , и мравка , и слон. Като употребиш общо понятие нищо не казваш , абсолютно нищо. Като цитираш клишета , социални чудовища и механизми , нищо не казващ. ОБРАТИМИ , НЕЛИНЕЙНИ , ПРОТИВОРЕЧИВИ , КОНКРЕТНИ са процесите , условията , обстоятелствата. Универсална е само религията , защото ще я проверим като хванем Господ за шлифера. Няма такива глупости и измислици , просто НЯМА. |
| ole-le, Вие всъщност се съгласявате с мен. Аз нищо не смесвам, напротив доста точно (макар и съвсем общо) определям именно въпроса за “прилагането”. Впрочем, човечеството винаги е имало проблеми когато е допирал въпросът до прилагането на идеите... хунвейбин, на въпроса, който зададох (за “силната държава”) аз съм дал своя отговор. Мисля, че тук не трябва да се говори за икономически, за политически или военно силни държави. Тук това понятие (с всички мои резерви за уместността му в случая) трябва да се отнася единствено до осигуряване на приемлива за гражданите свобода. Която да ограничава в най-малка степен личната им такава и те да приемат с разбиране тези ограничения. А по този въпрос компетентно мнение могат да имат само гражданите на дадена държава, не и ние с Вас. Защото нашето мнение ще е подчинено на нормите на нашата лична свобода – според нашето индивидуално виждане. Изобщо, имаме ли право от гледна точка на свободата да даваме мнение за чужда социална общност дали е развита или не, дали е свободна или не? Абсурдно е. Помислете пак върху Вашето изречение за личност в туземните републики... Колкото до простащината – тя е толкова относително понятие, че е простащина да се разпростираме по някакви конкретни признаци. Като музикалния вкус например...  ______________________ Четенето изморително, мисленето - главоболно... Барем писането остава! |
| Manrico, вярно е.Но, съгласно цитата на автора по горе, групата на непростаците намалява, а на простаците се увеличава.Ако беше обратното щеше да е по-лесно, защото по-голямата група щеше да асимилира по-малката.При сложилото и развиващо се съотношение обаче,"битката"изглежда загубена.И посочването на пътища за "обръщане", към момента ще са от утопичен характер.Защото за "простащината"не може да вземаш "модели"от друго място(от страни, където я няма) и да ги пригаждаш към нашите условия. На пръв поглед от "задънената"улица няма изход.Но, не е така.Ще променим съотношението, ако започнем работа с младото поколение.Въздействие от две страни - семейство и училище. |
| kordova_03 В случай, като нашия, когато простащината е завладяла и най-високото стъпало на държавата изхода е само един - "простащината" да се елитализира и да стане култура на елита. (То май сега сме на този етап.) По този начин ще се стимулира простащината да се самоопредели под нова форма субкултура(своево рода кич, простащина и т.н.), която да се определя, като простащина от гледна точка на елитната простащина. Толкоз за деструктивната роля на простащината. Що ли се сещам за един по съвременен герой от филма"Баш майстора".  |
| Графът ИМАМЕ.Ако свободата е АБСОЛЮТНА КАТЕГОРИЯ , такова право имаме. Абсолюта го позволява.Няма свобода за нас и свобода за тях. А точно това непрекъснато го твърдя-тя е относително понятие и затова като догма не може да се проповядва. Силна държава също е относително понятие. Град-страна , кметство-държава , такива са историческите релации. Представете си какво казвате примерно със словосъчетанието СИЛНО КМЕТСТВО. ПРОСТ-АКТ е много точно нещо и определен признак.Укориха е простащината. Може да газиш океана , като усещаш водата до глезените , но не газиш океана , а газиш с ПРОСТАШИНАТА. Познанието , познанието , то е и нравственост и морал , защото нито морето ти е до глезените , нито го подквасваш като кисело мляко , нито казваш - какво лапане ще падне. Творческото усилие е различно , а когато е различно , образите са различни . Слушаш чалга и се оливаш с ракия , свалил панталони или вдигнал полата.Това не е усилие , а е безсилие , безсилието на ТЪЛПАТА. Бах не е само в музиката , защото музика има където ума е далеч от ПРОСТ-АКТ , когато превзема божествени висоти , когато превзема просторите на природата и вселената , а това не е като да седиш на брега , да хвърляш кисело мляко и да чакаш да се подкваси , от ПРОСТ-АКТ. Точни , много точни са наблюденията на автора. |
| kordova_03, от всичките неща манталитетът се променя най-бавно - със столетия. Нищо в това отношение не можем и няма да променим ускорено и целенасочено. Просто си действа естественият подбор, и тъй-като определящото в света вече отдавна е интелектът, а не физическата сила, то простаците ще изчезнат по естествен път. Нямат шанс в модерния свят. |
| ...темата е описана като в кандидатстудентска работа... ...изведена е от 18 годишното дърдорене и е есенцията му... ...нищо излишно няма... ...освен пропуските... ...доре г-н Начев... ...добре... ***** Редактирано от - bot на 03/9/2007 г/ 15:48:21 |
Примерно , чрез конкуренция , не само се навлиза в твоята зона , но може да бъдеш изритан от нея , а това не е престъпление. хунвейбин, имаш много изкривени представи за много неща. Свободата е правото да се конкурираш, а не препикана пазарна територия. Точно ограничаването на свободата на конкуренция е престъпление. |
| Моята свобода е ограничена от множество други свободи, но най-силно от целите, които преследвам. Престъпление имаме тогава, когато провалиш моите цели или обратното. А самата свобода е много разтегливо понятие - в една микрообщност - щерката има максимална свобода и редовно навлиза, направо не излиза, от обхавата на моята свобода, но не върши престъпление; със съпругата имаме договорени периметри, но обхватите на свобода често се наслагват, пак няма престъпление (е, има там едни големи бели птици дето спрягат "домашно насилие", ама нейсе). Да не казвам к'во става като дойде свекървата - оспорва наложилото се крехко равновесие като от последна инстанция. Простакът идва и не оспорва, а разрушава равновесието. Няма престъпление, но няма развитие, няма общност. Защото общността не е да живеем един до друг (те и зайците така живеят в гората), а да се развиваме един до друг, така че и двамата да сме си полезни, не само на нас, но и на поколенията след нас. Простакът не счита себе се за полезен. Той е или велик, или неотразим "мозък", или интелектуалец, или икономист, прочел един вагон стари книги (повечето безполезни), или е най-нещастен просяк, болен на света, просто е на крачка от "бредь величия", звезда на простотията. Той смята, че другите са му задължени, трябва да се вслушват в неговите "постулати" къде за модерно, къде за забавно. Натрапва, че притежава нещо, което обикновено не разбира, а и не може и да създаде (сигурен съм, че всички дето шофират луксозни БМВ-та, не могат и една настройка на клапаните да направят, камо ли кола да сглобят или проектират). Липсата на интелект замества с тарикатлък и тъпогьозлък. Свободата си разглежда като простираща се дотам, където започва свободата на другия човек, ама понеже другия човек е един такъв малък, дребен, а бе просто лузер, то следва, че неговата, на простака, свобода е безгранична. У Форума примери колкото щеш...Па и в Ирак... |
| ВеселякУ, мога да се съглася с Вас, само ако се примиря с изнесеното от автора, наведа глава и си кажа - "да така е изход няма".Мисля, че не е важно статуквото в момента, а бъдещето.Знаем, че "всичко тече, всичко се променя".Няма вечни хора, били те политици, управляващи и т.н.Вярвам, че ще се намерят умни хора непринадлежащи към сегашия "елит", отчитащи негативизмите на днешния ден и ще поемат отговорността за промяна.Е, сигурно съм си непоправим оптимист, знам ли. Редактирано от - kordova_03 на 03/9/2007 г/ 15:49:29 |
| Те да видиш пътя..... Натиснете тук И Карадочева беше оптимистично настроена в една своя песен....а то стана точно обратното.  Не, че не е хубаво да си оптимист, но в случая аз съм черноглед.Редактирано от - ВеселякУ на 03/9/2007 г/ 16:20:38 |
| "Общественият договор" - "Contrat social" е фундаментален политически труд на Жан Жак Русо, зареден с революционната идея за демократична република, която представлява "съюз на свободни индивиди, обединени около един сключен обществен договор" - union d'individus libres, reunis par un "contrat" social" . Отношенията управляващи - управлявани са разгледани надълго и нашироко там. За справка - може и тук, макар аз да не съм ползвала този материал, когато възразих на автора, че словосъчетанието "обществен договор" се свързва винаги и априорно с името на републиканеца Русо. Натиснете тук Фундаменталният труд на монархиста Монтескьо се нарича " Духът на законите" - " L'espris des lois" и разработва идеята за разделението на властите - законодателна, съдебна и изпълнителна в една конституционна монархия и с една единствена върховна цел - гарантиране на свободите на индивида. Трудът на Монтескьо е бил осъден и забранен от католическата църква. Ако в труда на Монтескьо става въпрос за някакъв вид обществен договор, в контекста на написаното от автора, то не това съм имала предвид, възразявайки. И такива са фактите, а да ми се вменява отричане и защита на някакви убеждения за сметка на други, е глупост някаква хунвейбинска. |
| ВеселякУ, лошото е , че по темата която пишем за резултати с видими промени може да се говори след много дълъг период от време.(както подчертава и оле_ле).И какво е наложило времето -песимизма или оптимизма ще могат да кажат бъдещите поколения нямащи хабер от написаното от нас. |
Защото общността не е да живеем един до друг (те и зайците така живеят в гората), а да се развиваме един до друг, така че и двамата да сме си полезни, не само на нас, но и на поколенията след нас. Apolitichen, за да можем да живеем един с друг, първо трябва да можем да живеем един до друг. Дали, в каква степен, по какъв начин - всеки трябва да има правото на избор, което е следствие от неговата свобода. * Що се отнася до постигането на общи цели, то това е въпрос на съгласие, приемащо за презумпция свободата на избор на личността. Другото е насилие и диктатура. |