КАКВО НАПИСАХ? пък Аз!
Отиди на страница:
| Да пробваме това: Понеже почна този жур и жупел блика като от кобур коджа кодош ще е май туй. Вървял си конника Главкур през някаква гора и без туй, инсекти всякакви налитали безброй, минавал през компоста който плуй, а торфа се надувал като пуй и мислелел са за най-свежата трева. И следвал своя път конника Главкур на своята съдба и на към онуй И чакал вятъра отнейде да нахлуй. Да почне този следващ тур! За сега толкоз! Редактирано от - Пламен Кафадаров на 09/2/2008 г/ 11:59:23 |
| Да, аз пропуснах да добавя към своето лингвистично експозе само това, че и в разпределението на тези две думи пак заемаме централно място - от нас към запад - едната дума, а на изток - другата. Това за сетен път потвърждава, че напълно закономерно сме избрани да сме и енергиен център на Балканите и да разпределяме всички видове потоци - на изток и на запад, на едните - уй, а на другите - ур. |
| Понеже днес е св.трифон Зарезан -по старому, и Сейнт Валънтайнс, демек ден на влюбените по присаденому. да пробвам и това: О Беатриче , Беатриче На Нели Понеже почна този жур и жупел блика като от кобур За мизерници, измамниците подлуй За приятели и враговете мнимуй Гласът му бил кат вълчи вуй. Любимата си видел ли конника Главкур и тръснела ли с радост някой свой кичур тогава нещо ставало със тоз Главкур. Той мигом пламвал кат божур. Лице и чело плахо аленуй. Сърцето бурно сякаш залудуй. И вените изпъкват, ще се пръснат чуй, щом в тях буйната му кръв нахлуй. В море затънал като във мочур, и в мрежи мятал се като костур, но винаги я търсил като буй, кат въздухът и хляб насущнуй кат живата вода и вино мудруй била е любовта за конника Главкур, а не кат някой преходен мехур достигнал и се пукнал в пореден абажур. Обичал своята любима тоз Главкур, Обичал я е пур ла ту жур. И следвал своя път конника Главкур на своята съдба и на към онуй И чакал вятъра отнейде да нахлуй. Да почне този следващ тур! За сега стига толкоз! Редактирано от - Пламен Кафадаров на 15/2/2008 г/ 11:51:08 |
| Ми как по какво се различава? Казваме КозлодУЙ, а не КозлодУР. казваме сладУР, а не сладУЙ  Много такива примери има! Сега един виц за борци: Началникът повикал бореца и му казал: - Отиваш на летището да посрещнеш един бизнесмен от Виетнам, името му е Хой. Да го запомниш добре да не се изложиш! Отишъл борецът да посреща госат и го поздравил: - Добър ден, господин Кор! |
| Лингвистично погледнато, има още един виц по тази аналогия. Една студентка - на изпит при стария професор, добре се представила и накрая той казва: дайте си книжката, впрочем, как ви беше името, спомням си, беше нещо особено. Ааа, да, вие бяхте Утка, нали? Не, г-н професоре, Ичка се казвам. |
| Наистина се смях от сърце Геновева. bgtopidiot-е, стига ли ти показното с -ур и -уй, или вече си на -ой и -ай. |
| Тук искам да напомня за тази книга писана преди около 14-15 века. ПАНЧАТАНТРА превод Йордан Милев ДРЕВНОИНДИЙСКОТО ПЕТОКНИЖИЕ Глупави били синовете на цар А марашакти. "Много скъпоценни камъни от диадемите на най-славни царе покривали с блясък нозете му и несравними достойнства достигнал той във всички изкуства." Но нито славата, нито "царството, спасено от враговете", радвали сърцето му. А по това време глупостта била най-големият извор на човешка мъка. Тогава министрите го посъветвали: "Тук има един брахман Вишнушарман, когото славят като несравним познавач на много науки. Навярно бързо ще пробуди разума им. Опечаленият цар се съгласил. Скоро след това мъдрецът Вишнушарман съчинил пет книги: "Разединение на приятели", "Печелене на приятели", "За гарваните и кукумявките", "Загуба на придобитото" и "Безразсъдни постъпки" - и дал да ги прочетат царските синове. Като се запознали с тях, глупците поумнели. Тоз, който се научи на добри постъпки, и Шакра, първия сред боговете, ще му бъде роб. Това е встъплението към повествованието. Първа книга, наречена: РАЗЕДИНЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИ Ето първия й стих. Лъвът в гората срещнал вол и с него се сприятелил, но алчният сплетник-чакал навеки ги разединил. Втората книга, наречена: ПЕЧЕЛЕНЕ НА ПРИЯТЕЛИ Ето първия й стих: Когато всички беззащитни със разум покорят света те като гарвани ще стигнат с приятелите си целта. Редактирано от - Пламен Кафадаров на 26/2/2008 г/ 14:23:40 |
| третата книга, наречена: ЗА ГАРВАНИТЕ И КУКУМЯВКИТЕ В нея се говори за мира, сраженията и други дела. Ето първия й стих: На вчерашния враг не вярвай много, макар сега да ти е станал брат. Виж гарваните как донесли огън и кукумявките подпалили със яд. Царските синове попитали: "Как?" Вишнушарман разказал: Има в една южна страна град Притхвипратищхана. Недалеко от него стояло голямо баняново дърво, разперило многобройни клони. Живеел там царят на гарваните Мегхаварна, окръжен от множество гарвани. И още - живеела в своята крепост в планинска пещера голяма птица - царят на кукумявките Дримардана, окръжен от много други кукумявки. И когато царят на кукумявките срещал някой гарван, спомняйки си за отдавнашната вражда с гарванското племе, той го убивал и отлитал. Постъпвал така постоянно и малко по малко цялата земя около баняновото дърво се оказала посипана с гарвани, убити от царя на кукумявките. И нали това се случва! Казано е: Който своя ден порочно влачи в тишина и грях и за своя враг нехае - ще загине той от тях. Накрая Мегхаварна повикал всички свои съветници и казал: "Ох! Могъщ е този враг, пълен е с усърдие и знае кога да действува. Пристига с настъпването на нощта и погубва нашите привърженици. Как да се борим с него? Нали нищо не виждаме през нощта и освен това не знаем къде е неговата крепост, за да отидем през деня и го погубим. Какво да предприемем: мир, сражение, поход, стан, съюз или лъжа?" Тогава гарваните отговорили: "Добре направи, господарю, като зададе този въпрос! Нали е казано: Съветникът е длъжен да говори, дори да го не питат за съвет. Доколко тон е нужен на царете, се вижда от това. че е навред. Който своите сладки думи е лишил от честност пак и не предвещава радост - е като най-злия враг. Ето защо трябва да се уединим сега и свикаме съвет." Мегхаварна започнал да пита подред петимата наследствени министри: Удживин, Сандживин, Анудживин, Прадживин и Чирадживин. И пръв от тях попитал Удживин: "Скъпи! Как мислиш? Какво трябва да се направи в подобно положение?" Министърът отговорил: "Божествени! Не трябва да се води война със силни. А нашият враг е силен и нанася ударите навреме. Затова трябва да се помирим с него. Защото е казано: Когато си в опасност ти, смири се даже със подлеца, но нека пак да заблести спасен на царството венеца. А също така: - Дори врагът ти да е равен, внимавай, все пак е война. Брихаспати така ни учи: "От край незнаен - настрана!" А също така: По-як щом срещнеш по земята, превивай се като камъш. и не приличай на змията, щом искаш да си весел мъж. Ще постигне висш успех, който е като тръстика. Който е като змия - сам към гибелта се тика. И също така "Със силните да се сражавам.-." - това не ми доставя грижи. Нали и облачето плава, но срещу вятър не се движи!" И като чул това, Мегхаварна, казал на Сандживин : "Скъпи! Искам да чуя и твоето мнение!" Вторият министър промълвил: "Божествени! Струва ми се другояче: ако той е жесток, алчен и нечестив - никак не си длъжен да се съюзиш с него. Нали е казано: С порочни и лъжливи хора не сключвай договор мъгляв: че зарад глупави съюзници ще се окаже той нездрав. Ето защо с него трябва да се борим. Такова е моето мнение. При това е казано: Ако врагът ти е безгрижен, жесток, страхливец, глупав - триж, лъжлив и алчен, неподвижен - ти лесно ще го победиш. Освен това той ни презира. Затова, ако вие заговорите за мир, той само ще се разгневи и с още по-голяма жестокост ще покаже силата си. Нали е казано: И как да хвалиш пред човек мира щом той е за война! Или пък болен да измиеш, щом пак ще е в злочестина? Ядосаният ще ядосаш по-силно само с нежен звук. оливията се разгаря от капчица вода напук. Но ако съветникът преди мене казва: "Врагът е силен" - това е неоснователно: Щом малкият, обзет от сила, срази големия човек, ще бъде като лъв над слона и пътят му ще бъде лек. А също така: Щом царят е неотстъпчив, мълчат пред него враговете. А щом е мек и уклончив, убит от тях го запишете. А който целият се губи пред блясъка на своя враг - напразно майчината хубост през младостта си е украл. Тогава само Лакшми с чар сърцата ни ще приласкае, когато кръв от вража твар по нашите ръце познае. Какъв е този цар, какъв, ако земите му богати не са попили вража кръв и женски сълзи непознати!" Като чул това, царят попитал Анудживин: "Скъпи! Кажи и ти своето мнение." Третият министър отговорил: "Божествени! Той е зъл, безмерно силен и не познава никакви граници. Затова с него не трябва нито да се помиряваме, нито да се сражаваме. Тук е необходим само поход. Нали е казано: С необичайно злия мъж ни мир е нужен, ни война, ти само правилно се дръж или пък само настрана. А походът е, знай, двуреден: пред гибел да се защитиш или пък щурм към този, който желаеш сам да победиш. И щом си от врага по-силен, победно устреми ръка, в два месеца ти можеш само да вдигнеш своята войска. И нека, своите имоти превърнал в многовек чинар, предвождан от разузнавачи, върви напред самият цар. А освен това: трябва да отстъпваш само тогава, когато знаеш защо правиш това и с каква цел. Такова е разумното поведение. Хубаво е казано: Овенът просто е такъв: отстъпва с цел жестока. Така дори самия лъв се е превил пред скока. А който е в главата с ум, напред спокойно гледа. И силният върви без шум към своята победа. Също така: Когато с порив тъп слабак, - към силния се хвърли в бой, към гибел близките си води и себе си погубва той. Затова, когато силният напада, не е време за помиряване или сражения, а най-удобно от всичко е да се отстъпи!" И като изслушал тези думи, той се обърнал към Прадживин: "Скъпи! Кажи и ти своето мнение!" Четвъртият министър отговорил: "Божествени! Всички тези три способа - мир, сражение и поход не ми харесват, и особено - походът. Нали: В свойто блато крокодилът би победил дори и слон, ала навън пред псето даже ще се превие във поклон. И после: Когато силен враг напада, недей напуска крепостта, а само твоите приятели зови към теб в опасността. И този, който няма сили пред своя страх и своя враг и си отива от дома си - не ще се върне в него пак. Да бъдат силни враговете, да бъдат хиляди, ти - сам, стой в своето гнездо, ще можеш да превъзмогнеш всичко там." Като изслушал това, Мегхаварна казал на Чирадживин: "Скъпи! Кажи и ти мнението си." - И последният министър казал: "Божествени! От шестте способа повече от всичко на мен ми харесва съюзът. И него трябва да сключим. Нали е казано: Защо ти е и мощ, и блясък, когато нямаш скъп другар? Ако безветрие настъпи, не ще се задържи и жар. Затова остани на мястото си и повикай на помощ някакъв силен съюзник, който ще отмъсти на врага. Ако, напротив, ти си отидеш, като оставиш мястото си, никой няма да ти помогне с нито една дума. Нали е казано: Пристига вятърът - приятел, в гората огънят пламти, и борината в миг умира. Кой слабия ще защити? Но да се търси помощ от силния - не е единственият изход. Дори съюзът със слабия носи защита. И тъй, божествени, без съюз никак не може да се отмъсти на врага. Такова е моето мнение." И след тези думи Мегхаварна се поклонил на стария далновиден и вещ във всички науки на разумното поведение Стхирадживин, съветник на баща му, и казал: "Татко! Аз ги попитах в твое присъствие само за изпитание, за да изслушам всички и да ми кажеш какво подхожда." Стхирадживин отговорил: "Дете! Те ти казаха всичко, на което учи науката за разумното поведение, и думите на всеки са подходящи за своето време. Сега обаче е време за двуличие. Нали е казано: В мира или пък утре в боя, бъди навред недоверчив и своя зъл враг, ако можеш, сам безогледно излъжи. По този начин тези, които сами са недоверчиви и действуват с усърдие, лесно унищожават доверяващия им се враг. Нали е казано:- Не ще живее този, който говори правда на глупак, на проститутка, на жена си или на скрития си враг. При това, ако врагът има някакъв недостатък, като разбереш какъв е той, ще го погубиш. "Мегхаварна възразил: "Татко, аз не знам къде живее той. Как мога да узная неговите недостатъци?" Стхирадживин отговорил: "Дете! Не само жилището, но и недостатъците на врага ще открия с помощта на шпиони. Нали: Брахманът с вещиците вижда, а кравите - със миризмите, с доносниците вижда царят, останалите - със очите." Мегхаварна попитал: "Татко! Сега ми разкажи. защо между гарваните и кукумявките цари смъртна вражда?" Старият съветник отговорил: "Послушай: [/i] Редактирано от - Пламен Кафадаров на 26/2/2008 г/ 14:30:54 |
| ПЪРВИ РАЗКАЗ Веднъж в миналото се събрали на ята гъски, чапли, кокили, пауни, чатаки, кукумявки, гълъби, гургулици, яребици, сини сойки, лешояди, чучулиги, карайики, шиями, кълвачи и други птици и започнали да разсъждават: "Макар ида имаме за повелител Ваииатея, той е зает в служене на божествения Нараяна и не се грижи за нас. Така че каква е ползата от безпомощен господар, който не ни защищава, когато попадаме в мрежите и страдаме от разни нещастия? Нали е казано: Подобно лодка със пробой, опасност крият шест човека: незрелият учител, жрецът, изучил същността най-лека на вещите, жената злобна, непромененият овчар, бръснарят алчен и слугата, незащитен от своя цар. Затова трябва да потърсим друг цар на птиците.. И ето че като видели кукумявката, външността на която обещавала щастие, всички решили: "Нека тази кукумявка бъде наш цар. Да донесат вещите, които са необходими при помазване на цар." И те донесли вода от свещен извор, приготвили смес от сто и осем корена на чакранкити, сахадеви и други растения, поставили трон, направили изображение на земното кълбо, украсено със седемте острова, морета и планини, разстлали тигрова кожа, поставили в златни чаши пет клонки, сложили цветя и неочистено зърно, приготвили почетни дарове. След това запели най-добрите певци. Жреците, знаещи четирите заклинания, произнесли свещени текстове; тълпа от млади момичета пеели сладостни песни, предвещаващи благополучие, и ето че кукумявката била вече готова да приеме помазването за престола, когато изведнъж между множеството отнякъде пристигнал със страшно грачене един гарван. И този гарван помислил: "Защо са се събрали всички птици, що за голям празник имат?" , А птиците си казали една на друга: "Сред птиците той минава за много умен. Затова трябва да се посъветваме и с него Нали е казано: Чакалът е най-хитър звяр, а гарванът е най-коварен, такъв е "белия" аскет, а пък сред хората - бръснаря." След тези мисли птиците казали на гарвана: "Хей! Нямаме никакъв цар. Затова всички птици решиха да поставят за цар на пернатите тази кукумявка. Дай си и ти съгласието. Пристигна тъкмо навреме." Тогава гарванът казал през смях: "О! Не е хубаво, че помазват за цар този урод, който нищо не вижда през деня. Та нали сред вас има гъски, пауни, кокили, чакори, чакраваки, харити, жерави и други превъзходни птици. Не съм съгласен с вас. Нали: Дори когато е безгрижна, пак кукумявката е некрасива. с очи присвити, с гърбав нос, надута, глупава и сива. Също така: Успех как може да очакваш, щом кукумявката жестока започне да царува страшна и гнусна във нощта безока ? И освен това, защо ви е нужна тя, щом като има господар - Вайиатея? Дори да е надарена с достойнства - все едно: когато има един господар, не трябва да се издига друг. Дори само името на царя ви пази от враговете. Нали е казано: Продумаш ли велико име, с успех ще ти вървят делата. тъй зайците били с късмет, щом си припомнили луната." Птиците попитали: "Как?" И гарванът разказал: |
| ВТОРИ РАЗКАЗ "Живял в една гора царят на слоновете Чатурданта, заобиколен от цяло стадо. И прекарвал времето си в грижи за него. Настъпила веднъж дванадесетгодишна суша, пресъхнали всички водохранилища, вирове и езера. Тогава слоновете се обърнали към своя цар: "Божествени! Едни от децата ни загинаха, измъчвани от жаждата, други са близко до смъртта. Намери някакъв начин да ни утолиш." Тогава той изпратил в осем страни на света своите най-бързи слуги, за да търсят вода. И тези, които били тръгнали на изток, забелязали по пътя, недалече от манастира за отшелници, езеро, което се наричало "Лунно". Имало там гъски, жерави, морски орли, патици, чакраваки, балаки и други обитатели; наблизо растели множество разнообразни дървета, клоните на които се превивали под тежестта на цветовете, и двата бряга на езерото били покрити със зеленина. Обилна пяна от светлите вълни, гонени от вятъра и стичащи се върху крайбрежния склон, украсявала бреговете му; водата ухаела на мускусна влага, която се стичала по слепите очи на слоновете, откъдето пчелите отлитат само тогава, когато мощните слонове се потапят във водата. Крайбрежните дървета образували с гъстите си листа стотици чадъри и винаги служели за убежище от слънчевия зной. Глухо шумели обилните вълни - те се удряли в телата на къпещите се пулиндски девойки и обгръщали заобленостите на пищните им бедра и гърди. Езерото било пълно с чиста вода и гъсти храсти го украсявали като разцъфнал лотос. Но за какво са много думи? На къс от небето приличалото. И като го видели, слугите се върнали колкото се може по-бързо и разказали за него на своя цар. Щом разбрал всичко, Чатурданта забързал заедно с тях към Лунното езеро. И спускайки се от всички страни към лесно достъпните води, слоновете разкъсвали на хиляди парчета главите, вратовете, предните и задни лапи на зайците, които си били построили домове на брега. Когато утолили жаждата си и се изкъпали, царят заедно със своите спътници тръгнал назад към гъстата гора. Тогава зайците, които останали живи, започнали да размишляват: "Какво да правим? Те знаят вече пътя и ще идват всеки ден. Трябва да намерим начин да ги задържим на мястото, което обитават, преди да се върнат тук." И заекът на име Виджайя, когато видял, че всичките му сродници са изплашени от нещастието, сполетяло децата, жените и близките им, и че всички са опечалени, казал със състрадание: "Не трябва да се страхуваме. Аз съм сигурен, че слоновете вече няма да дойдат тук. Нали Хармасакшин е милостив към мен." И като чул това, царят на зайците Шилимукха казал на Виджайя: "Скъпи, в това няма съмнение, защото: Речта когато е полезна, когато е изящна тя, когато е благоразумна - достига сигурно целта. И дори да се намирам далеко - всички слонове ще се уверят в моята могъща сила, когато узнаят силата на твоя разум. Нали: И нека царят е безимен, ала по неговия дост и по писмата му се вижда дали е умен или прост. Казано е при това: Посланикът война ще почне, посланикът ще сключи мир, посланикът така ще стори - да подчини врага подир. Върви, скъпи!" И като тръгнал, заекът срещнал по пътя господаря на слоновете, който отивал към езерото. Тялото му било оцветено от червеникаво-жълтия прашец на постелята, направена от цветните пъпки на карникарите. Бил подобен на облак, пълен с влага и святкащи мълнии, и страшният му дълбок рев звучал така, като че тези безбройни, могъщи и стремителни гмълнии се удрят една в друга. Прекрасен, като куп цветни листенца от безупречно син лотос, той бил равен по величие на Айравата, притежавал хобот, извиващ се като могъщия Бхуджагендра, и два превъзходни, гладки и големи зъба с меден цвят. Видът му предизвиквал възхищение, тъй като ято жужащи пчели било мамено от благоуханието на мускусната влага, която се стичала по неговите слепоочия; и той бил окръжен от хиляди предводители на стада, които усилено му правели вятър с ушите си. И Виджайя помислил: "Не може подобни на мен да общуват с тях! Но, тъй или иначе, аз ще му се покажа от такова място, където няма да може да ми навреди." Той се изкачил върху купчина високи ръбести камъни и попитал: "Повелителю на слоновете! Добре ли се чувствуваш?" Господарят на слоновете внимателно го изгледал и запитал: "Кой си ти?" Заекът отговорил: "Аз съм пратеник." Онзи попитал: "От кого си изпратен?" Пратеникът казал: "От блажената луна." Царят на слоновете попитал отново: "Разкажи, защо са те изпратили?" Заекът отговорил: "На теб ти е известно, че на пратеник с поръчение не трябва да се причинява зло. Тъй като всички царе говорят с устата на своите пратеници. Нали е казано: Да святкат мечове навън, в кръв твоя близък да почива и бранни речи да звучат - посланикът не се убива. И аз по заповед на луната ти казвам: "Как можеш ти, смъртно същество, да причиняваш зло на друг, без да прецениш своите и чужди сили? Нали е казано: Който себе си не знае и врага си не познава, но все пак върви към боя - сам сред мъката остава. Така и ти нечестиво оскърби Лунното езеро, носещо нашето име. Там ти уби зайци, които ние трябва да пазим и които принадлежат към рода на царя на зайците, а той ни служи, като ни почита и е наш любимец. Не е хубаво това. При това мигар не знаеш, че в света ме наричат Шашанка? Защо да говорим повече? Ако не се подчиниш, ще те накажем, като ти причиним голямо нещастие. Ако от днес прекратиш тези лоши работи, ще бъдеш удостоен с голямо отличие: тялото ти до насита ще се наслаждава на подвластната ни лунна светлина и ти, радостен, заедно със спътниците си, ще бродиш из тази гора. А иначе ще задържим лъчите си, тялото ти ще изгори от жега и ще загинеш заедно със своите спътници." Царят на слоновете много се обезпокоил от тези думи и след дълго размишление отговорил: "Скъпи! Това е вярно. Аз обидих блажената луна- Но повече няма да враждувам с нея. Затова по-скоро ми покажи пътя - ще отида и ще я умилостивя." Заекът отговорил: "Върви сам и тогава щети я покажа." И тръгнал към Лунното езеро, и показал на слона вечерната луна, отразена във водата. Нейната великолепна, блестяща окръжност разливала приятна светлина; планетите от съзвездие Саптарши и много други звезди, сияещи на широкия небосвод, я окръжавали и нейните шестнадесет части образували пълен диск. Когато видял луната, слонът казал: "Аз ще се причестя и ще направя поклон пред бога" - и спуснал във водата хобота си, който едва можели да обхванат двама души. Тогава лунният диск започнал да се движи назад и напред като върху колела и в обезпокоената вода сякаш заплували хиляди луни. А Виджайя бързо отстъпил назад и казал на царя: "Божествени! Нещастие! Нещастие! Ти още повече разгневи луната." Чатурданта отговорил: "Защо отново се разгневи блажената луна?" Виджайя казал: "Защото докосна тази вода." И като му повярвал, царят на слоновете, с клюмнали уши и наведена към земята глава, умилостивил блажената луна с поклони и след това отново се обърнал към Виджайя: "Скъпи! Изпълни молбата ми и винаги убеждавай блажената луна да проявява милост към мен, а аз няма да идвам повече тук." И той се отправил натам, откъдето бил дошел. ----------------------------------------- -------------------------------- [Продължение на първия разказ] Ето защо аз казвам: "Продумаш ли велико име. . ." И освен това тази негодница е долна и не е способна да пази поданиците си. Закрилата ще бъде толкова далеч от вас, колкото близка опасността. Нали е казано: Опасност чака тези, които съвет ще искат от зъл враг, - тъй заек тлъст и яребица разкъсал хитрият котак. Птиците попитали: "Как?" Гарванът разказал: |
| ТРЕТИ РАЗКАЗ "Живеех някога на едно дърво. А под дървото живееше друга птица, яребица. Като съседи сключихме нерушим съюз. Всеки ден след храна и всякакви занимания прекарвахме вечерта заедно, разказвайки си един на друг много хубави изречения от Пурана и други книги, задавайки си въпроси и задачи и предавайки се на различни умни развлечения. Веднъж яребицата се отправи с други птици за храна към едно място, богато със свеж ориз, но не се върна навреме. Тогава, натъжен от раздялата си с нея, помислих: "Уви! Защо моята приятелка днес не се върна? Мигар е попаднала в капан или е убита?" Така, с обезпокоено сърце, тъгувах много дни. И една привечер заекът Шигхрага се вмъкна в корубата на дървото, а аз, като не се надявах вече, че яребицата ще се върне, не го спрях. През това време яребицата затлъстяла от ориза и като си спомнила за своето убежище, се върна в дома си. Щом видя, че в корубата се е вмъкнал заек, тя го упрекна: "Ах, заеко! Не си постъпил добре, като си се промъкнал в моето жилище. Върви си по-скоро!" Заекът възрази: "Глупачке! Мигар не знаеш, че от жилището можеш да се ползуваш само дотогава, докато го заемаш?" Яребицата продължи: "Щом като е така, хайде да попитаме за това съседа. Казано е в книгата със законите: Щом спора вече е започнал за дом, за кладенец, за лес, за лъг или пък за земята - съседът да отсъди с чест." Заекът възрази: "Глупачке! Мигар не си чувала: Ако години десет вече полята ти владее друг, дори закон, дори свидетел не може да помогне тук. Дори да е твое това Жилище, все едно - аз съм го заел, когато е било празно. Затова сега е мое." Но яребицата каза: "О, щом като споменаваш за предание, върви с мен. Ще попитаме гадатели. Нека те отсъдят." И те се отправиха да разрешат своя спор. А аз помислих: "Ще видя какво ще стане" - и с любопитство ги последвах. След малко заекът попита яребицата: "Скъпа! Кой ще разреши нашия спор?" Тя отговори: "Кой друг, ако не котаракът Дадхикарна, който е изпълнен със състрадание към живите същества и ревностно изпълнява дадения обет за пост и въздържание. Той живее на брега на блажената Ганг, където гръмко шумят и се разбиват бързите вълни, гонени от силния вятър." Но заекът едва видя котарака и възрази, треперещ от страх: "Остави това долно същество! Нали е казано: Не се осланяй на мъдреца, облечен в свято облекло. Край святи извори с монаси- лъжци кога не е било?" А Дадхикарна, скриващ истинската си природа, за да живее по-леко, чу техния разговор. И воден от желание да предизвика доверие в тях, бързо обърна муцуната си към слънцето, седна на задните си лапи, вдигна нагоре предните, притвори очи и за да ги излъже с благочестиви думи, произнесе следното добродетелно наставление: "Уви! Безплоден е кръговратът на съществуването. Мигновен е тленният живот. Общуването с любимите е подобно на сън. Животът в семейство е подобен на мрежите на Индра. Затова няма друг път освен добродетелта. Нали е казано: Лишеният от добродетел безплодно влачи своя ден, като ковашки мях той диша, но где е пламъка червен? А също така: Без капка обич към доброто ненужна е учеността, тъй както кучешка опашка, комари щом не гони тя." И като чу това добродетелно наставление, заекът каза: "О, яребице! На брега на реката стои отшелник и знае благочестиви думи. Да попитаме него!" Но яребицата отговори: "Нали по своята природа той все пак е наш враг. Затова, преди да го попитаме, да се отдалечим." И двамата запитаха: "Хей, отшелнико, наставник на закона! Между нас възникна спор. Дай ни съвет съгласно закона. А който не е прав, можеш да го изядеш." Котаракът отговори: "Скъпи! Не говорете така. Аз съм се отрекъл от злините, които водят в ада. Нали е казано: За всичко говори веднага. В какво е добродетелта: светецът винаги помага, а грешният е за вреда. Дори тези, които убиват добитък, за да го принесат в жертва, от глупост не разбират най-високия смисъл на свещените книги. А ако на някой от наставниците е казано: "Трябва да се принесе в жертва коза, - думата "коза" означава, не друго, а седемгодишни зърна ориз, негодни за посев. Казано е: И ако този, който коли сега и с кръв се е покрил, ще е блажен, то за кого ли там ада бог е отредил? Затова никого няма да изям. Обаче аз съм стар и лошо чувам разговора ви отдалеко. Как ще определя победата и поражението? И така, елате по-близко и ми разкажете за вашия спор. Тогава, щом разбера неговата същност, ще кажа думата си и няма да сложа върху себе си оковите на наказанието на другия свят. Нали е казано: От страх или от лудост, от алчност или яд, тоз, който ще излъже, ще спре в самия ад. Ето защо доверете ми се и ясно ми говорете право в ухото." Но за какво са много думи? Това долно същество им внуши такова доверие, че те се приближиха до него. И тогава той хвана едновременно единия от тях с лапи, а другия със зъби, подобни на трион. Така и двамата се лишиха от живота и бяха изядени. [Край на първия разказ] ----------------------------------------- ------------------------------- Ето защо аз казвам: "Опасност чака тез, които..." Така и вие взехте за свой съдия тази злодейка, сляпа през деня, докато самите вие сте слепи през нощта. Ето че и вие ще тръгнете по пътя на заека и яребицата. Затова помислете и правете, каквото трябва." И като изслушали думите му, всички птици се съгласили: "Добре го каза! - и като решили: - Ние още веднъж ще се съберем за избиране на цар и отново ще се посъветваме един с друг." - те се отправили натам, откъдето долетели. Останала сама кукумявката заедно с една крикалика. И казала: "Кой е тук! Хей! Мигар няма да извършат сега помазването?" Крикаликата отговорила: "Скъпа! Нали гарванът попречи на твоето помазване и всички птици отлетяха на различни страни. Единствен той, кой знае защо, остана тук. Стани по-бързо, за да те отведа в твоето жилище." Тогава опечалената кукумявка казала на гарвана: "Ах ти, злодей! С какво съм те обидила, та попречи на другите да ме направят цар? Отсега между нас започва вражда. Нали е казано: Зарастват рани от стрелите, гори се вдигат с шепот лек, но раната от лоша дума ще има да кърви навек." И когато заедно с крикаликата си отишла в къщи, гарванът помислил: "Уви! Със своите думи предизвиках излишна вражда! Нали е казано: Ако речта е груба, безпричинна и нито е по време, ни по място, и само срам на автора си носи - тогава е като отрова тя. А също така: И нека да си здрав и силен като кремък - -врага не приближавай, ако си умник. Та може ли човек отрова да приеме, решил, че лекарят ще го спаси за миг? Дали си умен - ще си проличи, ако не знаят мярката устата- За истината даже замълчи, щом може тя да възроди бедата. И също така: Тоз, който слуша умния съвет, над всяка своя крачка разсъждава - той има силен разум и навред ще се сдобие с мир, блаженство, слава!" И като размислил така, гарванът напуснал онова място. Ето по какъв начин, деца, е започнала у нас наследствената вражда с кукумявките." Мегхаварна попитал: "Татко! Какво да правим?" Той отговорил: "Колкото и да е трудно положението ни, освен шестте начина има още едно сигурно средство. Като го употребя, аз ще отида сам при врага, за да удържа победа, и като ги излъжа, ще направя така, че да загинат. Нали е казано: Дори по-силен ще излъже тоз, който има ум в главата. Тъй от брахмана хитреците с лъжа отмъкнали козата." Мегхаварна попитал: "Как?" Той разказал: |
| ЧЕТВЪРТИ РАЗКАЗ "Живял в един град брахманът Митрашарман, който поддържал жертвения огън. Един път през месец магха, когато повявал приятен вятър и Парджания изпращал от облачното небе кротък-кротък дъжд, брахманът се отправил към някакво село за жертвено животно и попитал там някакъв пожертвовател: "Хей, пожертвователю! Тази нощ ще има новолуние и трябва да принеса жертва, дай ми едно животно." И онзи, съгласно закона, му дал една охранена коза. А брахманът, когато видял, че тази коза немирно бяга назад-напред и е напълно годна за жертва, преметнал я през рамо и се отправил към своя град. И както си вървял по пътя, насреща му се задали трима хитреци, чиито вратове вече били изтънели от глад. Щом видели върху рамото на брахмана охраненото животно, те си казали: "Ей! Ако изядем това животно, ще преживеем лесно днешния дъжд. Ще вземем чрез измама жертвената коза и ще се спасим от студа!" И ето че единият от тях, като си сменил дрехите и тръгнал срещу брахмана по страничния път, казал на пазителя на свещения огън: "Хей, хей, приятелю на огъня! Защо правиш смешни, забранени на хората работи, като носиш на рамото си мръсно куче?" А брахманът, силно разгневен, отговорил: "Да не си ослепял, та приемаш жертвеното животно за куче?" Но хитрецът казал: "Брахмане! Не се гневи. Върви където искаш." И когато брахманът повървял още малко, срещнал го вторият хитрец и казал: "Уви! Нещастие, нещастие! Ако ти, блажени, обичаш това мъртво теленце, все едно - не трябва да го носиш на рамото си." Брахманът отговорил разгневен: "Да не си ослепял, та наричаш жертвеното животно теленце?" Хитрецът казал: "Не се сърди, блажени. Казах това от незнание. Затова върви както ти харесва." И като навлизал още малко в гората, брахманът бил посрещнат от третия хитрец с думите: "Хей! Не си направил хубаво, като си взел на рамото си магаре и си го понесъл нанякъде. Остави магарето, докато още никой друг не те е видял!" Тогава, като решил, че дадената за жертва коза е ракшаса в образа на жертвено животно, брахманът се изплашил, хвърлил я на земята и с всички сили побягнал към дома. А тримата хитреци се събрали заедно и като взели животното, изпълнили намерението си. Ето защо аз казвам: "Дори по-силен ще излъже. . . " Нали добре е казано: На новия слуга делата, речта на госта, женските сълзи са много близки до лъжата. И от хитреца се пази. При това не трябва да се враждува дори със слаби, ако те са много. Нали е казано: Щом враговете ти са много, ще стигнеш трудно до победен вик. И както да се виела змията, изгризали я мравките за миг." Мегхаварна попитал: "Как?" Стхирадживин разказал: |
| ПЕТИ РАЗКАЗ "Живяла в един мравуняк голяма черна змия на име Атидарпа. Веднъж, вместо да пълзи по пътя, излизащ от дупката, тя започнала да се провира през друг малък отвор. И тъй като била много голяма, а отворът тесен, провирайки се през него, по волята на съдбата се наранила. А мравките, щом усетили миризма на кръв, я обкръжили от всички страни и започнали да я хапят. Едни от тях убила, други осакатила, но мравките били необикновено много и изхапали цялото й тяло. И ето че Атидарпа отишла в небитието, тъй като се разтворили всичките й многобройни рани. Ето защо аз казвам: "Щом враговете ти са много. . ." Освен това, божествени, аз трябва да кажа още нещо и думите ми следва да бъдат обсъдени, обмислени и изпълнени." Тогава Мегхаварна казал: "Какво, татко! Изповядай по-скоро това, което лежи на сърцето ти." Стхирадживин отговорил: "Дете мое! Щом като е така, слушай: освен тези начини, първият от които е дружбата, аз измислих и пети начин; постъпи с мен като с неприятел, за да предизвикаш доверие у вражеските съгледвачи - наругай ме с най-лошите думи, намажи ме с предварително приготвена кръв и като ме хвърлиш под този банян, отправи се към планината Ришиямука. Трябва да останеш там заедно със своите спътници, а аз с хитрост ще внуша доверие у врага и изучавайки крепостта, в която се крият, ще погубя нищо невиждащите през деня. Като размислих, аз се убедих, че крепостта им няма никакъв изход. Нали е казано: Тогава крепостта е крепост, когато има тя отвор, а изход няма ли, тогава туй не е крепост, а затвор. А ти не ме жали. Нали е казано: Дори да е любим слугата от нашия живот по-много, но битка пламне ли, тогава е само наръч сух за огън. Затова не ме възпирай от това дело. Нали: Като живота си пази слугата, пои, храни го всеки ден, готви го за часа, когато ще влезе в боя вдъхновен." И като казал това, той се престорил, че се кара с царя. Тогава другите слуги, щом видели, че Стхирадживин без стеснение говори дързости на царя, се нахвърлили да го убият, но Мегхаварна им казал: "Хей, махнете се! Аз сам ще накажа този злодей, преминал на страната на врага." И след това царят се нахвърлил върху Стхирадживин, ударил го леко с клюна, намазал го с приготвената за това кръв и както бил посъветван, се отправил със спътниците си към планината Ришиямука. През това време вражеският съгледвач крикаликата се отправил към царя на кукумявките и му разказал за нещастието, постигнало съветника на Мегхаварна. И когато чул това, повелителят на кукумявките се приготвил по залез слънце заедно със спътниците си за поход, с намерение да убие гарвана, и казал: "Хей, бързайте, бързайте! Изплашеният враг побягна и лесно ще го уловим." И те от всички страни се отправили към баняновото дърво. Като не намерил там нито един гарван, зарадваният Дримардана се изкачил на един клон и прославян от певците, казал: "Хей! Известен ли е пътят на техния поход? По кой път побягнаха? Докато не са стигнали крепостта, следвайки ги по петите, ще ги изтрепя." И в това време Стхирадживин помислил: "Ако разберат какво се е случило с нас, враговете ще отидат там, откъдето са дошли, и аз няма да мога да направя нищо. Нали е казано: Пред боя не започвай нищо - на мъдростта туй знак е пръв. А щом започнеш, довърши го - туй е пък втория такъв. По-добре да не се започва нищо, отколкото да се изостави започнатото. Затова ще се обадя и ще им се покажа. " Той издал съвсем слаб звук. Кукумявките веднага се нахвърлили върху Стхирадживин, за да го убият. Тогава той казал: "Слушайте! Аз съм Стхирадживин, съветникът на Мегхаварна. Ето какво направи с мен Мегхаварна. Съобщете за това на вашия господар. Имам много да му говоря." И като предали тези думи на царя на кукумявките, той с учудване се приближил до покрития със следи от рани Стхирадживин и казал: "Разкажи, как дойде до това състояние?" Стхирадживин отговорил: "Слушай, божествени! Вчера, като видя, че вие убихте много гарвани, злодеят Мегхаварна, изпълнен с гняв и мъка, се отправи към вашата крепост. Тогава аз казах: "Не трябва да отиваш там. Те са силни, а ние слаби. Нали е казано: Щом ти желаеш щастие и мир, за бой не дръж в ума си мисъл луда. Не ще сразиш врага си, а подир сам ще загинеш като пеперуда. И затова трябва да сключиш мир и да поднесеш подаръци на врага." Щом чу това, той реши, че съм преминал на твоя страна и подстрекаван от глупавите си поданици, ме доведе до това състояние. Затова сега моето убежище е в твоите нозе. Но за какво са много думи? Докато имам сили да се движа, ще те водя към жилището на Мегхаварна. И ще погубя всички гарвани." Дримардана започнал да се съветва с министрите, преминали към него по наследство от баща и дядо. А той имал петима министри: Рактакша, Круракша, Диптакша, Вакранаса и Пракаракарна. Попитал първо Рактакша: "Скъпи! Как трябва да се постъпи при тези обстоятелства?" Той отговорил: "Божествени! Какво има да се мисли! Убий го веднага. Както е казано: догдето е съвсем без сили, врага разкъсай като вреж, че вдигне ли се, боже мили, къде тогава ще се свреш! При това има поговорка: "Ако щастието е дошло само при теб, отивайки си, носи проклятие". Нали е казано: Само веднъж мигът пристига, зоват ни пламнали крила, а после времето не стига да чакаш глупав без дела. Затова и казват: Виж, огън в пламналата шир. . . Качулката ми кой разкъса! Другарската кавга е къса, но дълго време е без мир." Аримардана попитал: "Как?" Рактакша разказал: |
| ШЕСТИ РАЗКАЗ "Живял в един град някакъв брахман; той обработвал земята си, но не виждал полза от своя труд. Веднъж в края на горещото време, измъчван от зноя, легнал да спи под сянката на дървото, което растяло сред неговата нива. Тогава видял как недалеч страшна змия протяга своята голяма издута качулка над мравуняка и помислил: "Навярно нито веднъж не съм почел това полско божество. Ето защо нямам полза от земеделието. Я чакай да окажа почит на змията." Като помислил така, поискал от едно място мляко, сипал го в чиния, приближил до мравуняка и казал: "О, пазителко на нивите! През цялото това време не знаех, че живееш тук, затова не съм ти оказвал почит, бъди сега милостива." Щом казал това и предложил на змията млякото, брахманът си тръгнал за дома. И когато на сутринта се върнал пак, видял върху чинията един динар. Така идвал всеки ден, давал на змията мляко и получавал по един динар. Веднъж брахманът поръчал на сина си да занесе при мравуняка мляко, а той се отправил към селото. Момъкът донесъл млякото, където му било заповядано, оставил го там и се прибрал в къщи. Когато на другия ден дошел при мравуняка и намерил динара, помислил: "Несъмнено този мравуняк е пълен с динари. Затова ще убия змията и ще взема всичко за себе си." На другия ден синът на брахмана донесъл млякото и ударил змията с тояжка по главата. А змията, по волята на съдбата, останала жива и като се разгневила, така ухапала момчето с острите си зъби, че то веднага отишло в небитието. Тогава неговите роднини го изгорили с купчина цепеници близо до нивата. На втория ден бащата на момчето се върнал. Щом разбрал от роднините как е загинал синът му и като размислил над това, той казал: "Щом пъдиш госта от вратата, едва ли ще дочакаш мир, тъй както глупавото ято от гъски в лотосния вир." Хората попитали: "Как?" Брахманът разказал : |
| СЕДМИ РАЗКАЗ "Живял в един град царят Читраратха. Имал той изкуствен вир, наречен "лотосен", зорко пазен от войници. Там живеели много златни гъски и всяка от тях, веднъж на шест месеца, губела по едно перо от опашката си. И веднъж при тях долетяла голяма златна птица. Тогава гъските казали: "Ти не трябва да живееш при нас - ние сме получили този вир при условие всеки шест месеца да заплащаме за него с по едно перо от опашките си." Но за какво са много думи? Гъските започнали вражда с нея, тогава птицата прибягнала до защитата на царя и казала: "Божествени! Ето какво говорят тези птици: "Какво може да ни направи царят? На никого няма да отстъпим жилището си." Аз казах: "Не говорите добре. Ще отида и предам това на царя. Нека божественият да реши." Тогава царят казал на слугите си: "Хей! Идете там, пребийте всички птици и по-скоро ми ги донесете." И подчинявайки се на заповедта на царя, слугите се отправили към вира. Щом като видяла царските слуги с тояги в ръце, една стара птица казала: "О, мили мои! Случило се е нещастие. Да бъдем единодушни и бързо да се вдигнем във въздуха." Птиците така и направили. (Край на шестия разказ] ----------------------------------------- ----------------------------------- Ето защо аз казвам: "Щом пъдиш госта от вратата. . ." На сутринта брахманът отново взел мляко, тръгнал към мравуняка и стараейки се да възвърне доверието на змията, се обърнал към нея с тези думи: "Моят син сам е виновен за смъртта си." Тогава змията отговорила: "Виж: огън в пламналата шир..." Затова, убивайки го, без усилие ще освободиш царството си от враговете." Когато изслушал тези думи, царят на кукумявките попитал Круракша: "Скъпи! Какво мислиш ти?" Вторият министър отговорил: "Божествени! Рактакша е безжалостен, нали не трябва да се убива този, който търси убежище. И наистина, добър е този разказ: Мълва за гълъб съществува в дома си как врага прибрал и с радост да го поменува, от своето месо му дал." Аримардана попитал: "Как?" Круракша разказал: |
| ОСМИ РАЗКАЗ "Зъл птицелов, неумолим като съдбата, веднъж по тъмно бродел из гората. Отдавна той не знаел ни приятели, ни близки, бил ги отблъснал всички със постъпки низки. Но несъмнено: Тоз, който само страх внушава, а не признава чужд и свой и пред смъртта не се смущава - по-страшен от змия е той. . . Изчезвал пътя му далеко: в ръката - с пръчка и капан, в гората се промъквал леко, от низки мисли овладян. А щом навлязъл по-дълбоко, тъй притъмняло изведнъж, че сякаш свода сив жестоко се сринал от пороен дъжд. Но не познавал той сълзата и въпреки - изтръпнал цял. Под някакво дърво на завет смутен и плах за малко спрял. Когато в миг се прояснили звездите, промълвил със стон: "Сред този ад, о боже мили, дай и на пътника подслон!" Наблизо върху клона сгушен сив гълъб преживявал сам. И във молитвата заслушан, започнал да нарежда там: "Дъжд се сипе. Вест от нея нямам. Пуст е моя дом. Как ли вече да живея сред самотното гнездо? Няма радост в тишината. Няма дом без любовта! Дом, оставен от жената, е като гора в нощта. Този, който от любима е обичан с пламък жив и съвместна радост има - е наистина щастлив." И гълъбицата в капана дочула с радост песента. На неговата скръб в замяна отвърнала спокойно тя: "Само тази, дето радва своя мъж - тя е жена. Щом мъжът й е доволен, има любовта цена. И като лиана млада да потъне в огнен зной, в пепел да се преобърне, щом не е доволен той." И отново тя казала: "Любими мой, съвет полезен от мен послушай. И бъди към просещия прелюбезен, от всичко го предпазвай ти, Виж този птицелов, измъчен от студ и глад, стои нелеп. Към него покажи се сръчен, да види почести от теб! Нали казват: [i]Щом госта е дошел без време, а домакина го е страх - заслугите му той ще вземе, а ще остави своя грях. И не таи към него злоба, че мен е грабнал в черен час. На туй, което свърших аз, това е черната прокоба. Защото: Нищета, недъг, окови, скръб, страдания, беди - всичко туй е от дървото на делата ни преди. Забрави ненавистта си, че в капан ме е пленил. посрещни със почит госта и бъди към него мил!" И гълъбът след тези думи разумни, в гъстия клонак, напуснал своя дом безшумно, на птицелова казал драг: "Привет на тебе, скъпи мой! Жена ми чу ли що изрече? Да влезе в твоя дух покой: домът ми твой дом става вече." Дочул разумните слова, така отвърна птицелова: "Треперя целия от студ. Стопли ме в тая нощ сурова!" Тогава гълъбът в гората помъкнал съчки и листа и огън, чак до небесата, разкъсал мълчалив нощта. "Седни, приятелю, дървото изгаря с нашата вина: стопли се, нищо, че в гнездото аз нямам никаква храна. Знам, някой с труд, със мисъл ловка прехранва хиляди на ден, лишен от дарба - мойта човка едва изхранва само мен. Каква е ползата от дом, когато много мъки носи? Когато е разбит - и щом не може да нахрани госта! И затова сега пред тебе ще падна тъй на колене, . че да не можеш ти безхлебен да чуеш тази дума - "не"." Така, намерил мисъл нова в настъпилия светъл час, той казал горд на птицелова: "Ще те нахраня скоро аз!" Обзет от радостни представи, пропит от святост мълчешком, край огъня той кръг направил и влязъл в него като в дом. А птицелова с изненада край огъня застанал ням, огрян от пламналата клада, той занареждал тъжно сам: "Който тъжен грях направи, сам на себе си е враг. Неизбежно ще изпита неговия плод двояк. И така аз, безсърдечен, пълен с глупави дела, в ада страшен ще потъна. Всичко е отплата зла. Този гълъб, свят и мъдър, пример даде ми велик и с месото си поиска да спаси подлеца в миг. Затова от днес нататък, сам от радостта лишен, тялото ми ще изсъхне като влага в летен ден. В студ и жар и в дъжд и вятър, слаб и цял потънал в прах, ще прекарам в мир и святост, надалеч от всеки грях." И ето, счупил той капана, разкъсал клетката със звън и гълъбицата засмяна криле разперила навън. Но в миг стъписала се тука: пред нея гълъба горял. Под мъката на своя дял тя тъжно почнала да гука: "Какво да правя, мили мой, мой повелител, съвест свята? Пуст е живота на жената, лишена от съпруга свой." И със сълза подир сълзица, без капка жалост във ума, измъчената гълъбица се спряла в огъня сама. Тогава с радост необятна видяла своя мил съпруг. възседнал колесница златна, понесен надалеч оттук. С безсмъртие дарен и сила, той смогнал да й прошепти: "Очарователно е, мила, че подир мене идеш ти, че тридесет и пет милиона лета - в брой твоите коси - една жена мъжа си гони, от самота да го спаси." Така, изпълнен с радост, той я взел на небесната колесница, затворил я в обятията си и щастливо заживял с нея. А ловецът, чувствувайки голямо отвращение към света и стремейки се към смъртта, се углъбил в гъстата гора. И горския пожар съзрял, той бавно влязъл там, където сред греховете изгорял, и се понесъл към небето. Ето защо аз казвам: "Мълва за гълъб съществува. . ." Като чул това, Аримардана попитал Диптакша: "Какво мислиш ти за това"? Той отговорил: "Бъди щастлив, мой благодетел! Вземи каквото щеш от мен. Страх у жена си все внушавах, сега е с поглед примирен!" А крадецът отговорил: "Не знам какво да взема аз, но ако някога съм длъжен, ще дойда тук, когато миг жена ти няма да те лъже." Аримардана попитал: "Коя е тази жена, която не прегръща, и кой е този крадец? Разкажи ми по-по-дробно." Диптакша разказал: |
| ДЕВЕТИ РАЗКАЗ "Живял в един град стар търговец на име Каматура. След смъртта на жена си той загубил ума си от любов и се оженил за дъщерята на беден търговец, като дал за нея голям откуп. А тя, обхваната от мъка, не можела да го гледа. Нали е казано по този повод: Прегърбен, слаби рамене, беззъб, едва вървят краката, красивото се мярка като спомен скъп и слюнки във устата. Роднините не го желаят до един, жена му е бездомна, не иска да го види родният му син. На стареца горко му! И веднъж, когато тя, безчувствена, лежала с него в едно легло, в дома им се вмъкнал крадец. Щом го видяла, така се изплашила, че дори прегърнала стария си съпруг. А на него кожата му настръхнала и той изненадан помислил: "Хайде де! Защо тя изведнъж ме прегръща?" Когато погледнал внимателно, той видял в ъгъла крадеца и си казал: "Несъмнено тя ме прегръща, защото се е изплашила." Като се убедил в това, рекъл на крадеца: "Бъди щастлив, мой благодетел! Вземи каквото щеш от мен. . ." А крадецът отговорил: "Не знам какво да взема аз. . ." Затова дори за крадец, който носи полза, мислят добре. А какво да кажем за този, който търси защита? Освен това той е обиден на своите сродници и затова може да ни бъде полезен, като ни разкрие слабите им места. И тъй, не трябва да го убиваме." Щом чул това, Дримардана попитал другия министър, Вакранаса: "Скъпи! Какво трябва да правим сега при тези обстоятелства?" Онзи отговорил: "Божествени! Не трябва да убиваме. Нали: Ако се карат враговете - за нас това е шанс голям. Крадецът сам спасил брахмана, а ракшаса - две крави там." Аримардана попитал: "Как?" Вакранаса разказал: |
| ДЕСЕТИ РАЗКАЗ "Живял на едно място беден брахман, цялото имущество на когото се състояло единствено от подаянието. Не познавал той изискани дрехи, мазила, приятни миризми, венци, украшения, бетел и други предмети на разкоша; бил обрасъл с дълга коса, имал дълга брада и нокти, измъчвал плътта си със студ, зной, дъжд и всякакви лишения. И ето че някой го съжалил и му подарил две юници, още съвсем малки, а брахманът ги отгледал с каймачено и сусамово масло, ечемик и друга храна. Видял това един крадец и помислил: "Ще открадна кравите от този брахман." Като решил така, той взел през нощта примки, за да завърже животните, и тръгнал. И ето че по пътя срещнал някакво същество с редки, остри зъби, нос, изтеглен като тръстика, и накриво разположени очи. Множество жили изпъквали върху кожата му, имало хлътнали бузи, а тялото и брадата му имали червеникавокафяв цвят, подобен на огъня от хубава жарава. Щом го видял, треперейки от страх, крадецът попитал: "Кой си ти?" Онзи отговорил: "Аз съм брахма-ракшасът Сатиявачана. Ти кой си?" Другият казал: "Аз съм крадецът Круракарман, искам да отмъкна двете крави на бедния брахман." Тогава ракшасът изпитал доверие към него и казал: "Колко е хубаво това, скъпи! Аз приемам храна вечер веднъж на три дни и днес ще изям този брахман. И така. ние имаме една и съща цел." Тогава те отишли у брахмана и се спрели на едно усамотено място, очаквайки удобен момент. А когато брахманът легнал да спи, ракшасът се приближил до него, за да го изяде. Като видял това, крадецът казал: "Скъпи! Не постъпваш правилно. По-добре ще е да изядеш брахмана, след като отведа кравите." Но онзи възразил: "А какво ще стане, ако брахманът се събуди от шума? Тогава от моята работа нищо няма да излезе." Крадецът казал: "Но ако ти се заловиш с яденето, нещо може да ти попречи и тогава няма да мога да отведа кравите. Затова първо ще отведа кравите, а ти след това ще изядеш брахмана." Спорейки кой да започне пръв, те се скарали и виковете им разбудили брахмана. Тогава крадецът му казал: "Брахмане! Този ракшас иска да те изяде." А ракшасът казал: "Този крадец иска да открадне кравите ти." Щом чул това, брахманът се надигнал и като се огледал внимателно, се спасил от ракшаса с размишление за бога-пазител. А след това, като вдигнал тоягата, опазил кравите си от крадеца. Ето защо аз казвам: "Ако се карат враговете. . ." И още: Нали и нравствения Шиби, чист по душа, по образ -мил, дал на сокола от плътта си и гълъба от смърт спасил. Затова не е справедливо да се убива този, който търси защита." След като обмислил тези думи, царят на кукумявките попитал Пракаракарна: "Кажи, ти какво мислиш сега?" Онзи отговорил: "Божествени! Не трябва да го убиваме - нали ако запазим живота му, след това ще може щастливо да прекарваме времето си с него във взаимна любов. Нали е казано: Който слабостите свои сам разкрива - смърт го чака, като двете змии - във мравуняка и във стомаха." Аримардана попитал: "Как?" Пракаракарна разказал: |