Хищните идеи на века.
Отиди на страница:
| Бих. Аз сметам, че светът е мистерия, животът е тайна, а битието е безкрайна благодат. Или нещо в тоя дух, може и в обратен ред и словоред. Затова уж избягвам да съм категорична за вселенските битиета. Щото всичко, което знам, е че не е номерът да знам. А ти си пределно категоричен. Това така, онова онака. Даже Господ не е категоричен. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Първо, когато казвам вселена, имам предвид бог или всичко съществуващо. Когато казвам игра, това за мен означава съвършеният вселенски замисъл. И когато казвам карти, това означава нашият избор да играем или да не играем. Вашата игра се състои в това да държите своите карти. С други думи, когато играете, вие сте част от плана, вие сте в играта или, както казват йогите, когато вие играете, сте единни с вселената и всичко се случва като че ли само по себе си. Вие се появявате на нужното място и в нужното време и т.н. Но ако не играете, всичко, което ще ви остане - това е ненужна купчина карти на пода и се случва обратното. Прекарах първата половина от живота си, наблюдавайки и изучавайки играта и тя ме очарова, но най-интересното беше това, че никой не я забелязваше. Аз никога не започнах играта, защото ми харесваше всичко да правя по своему и аз реших, че не искам да бъда част от играта. Като доказателство за това ми останаха белези. Прекрасно явление е, че имате избор-можете да хвърлите картите, когато пожелаете и да станете от масата. Но играта ще продължи - с вас или без вас. Играта е започнала и вие имате карта. Дилърът винаги е наблизо. Наречете го както искате.. Аз помислих за играта. Кой или какво е нейният смисъл? А след това реших да не мисля, а просто да играя. Защото често вие не можете дори да се запознаете с всички, които играят или да разберете каква точно игра играете. При това вселената може да направи няколко пезки завоя и точно когато решите, че сте се хванали за нея, тя ще ви завърти като центрофуга. За последните няколко години разбрах, че да се опитвам постоянно да разбера играта, това са твърде много усилия и може да ви лиши от удоволствието на играта. Така че понякога е просто по-добре да позволиш на играта да върви и да наблюдаваш какво се случва. Този изход винаги е хубав, защото вселената планира играта така, че на всички да е добре. Ако играете на една страна с вселената, в крайна сметка всичко ще се получава забележително, въпреки че често началото и средата могат да ви объркат. Има едно важно правило, което трябва да помните, когато играете с вселената. Играйте с уважение и е желателно да показвате това уважение. Не защото вселената може да ви се обиди, просто тя може да ви даде нова карта. Защото вселената освен това обича и да учи. И е най-добре на вселената да не и се налага да ви учи на уважение към играта. Повярвайте ми, минал съм през това. Разбирате ли, има два типа играчи. Едните играят с вселената, а вторите просто взимат участие в играта. Главната разлика се състои в това, че играещият с вселената се намира много близо до дилъра и в общи линии знае направлението, в което трябва да се развие играта и ще работи в това направление. При това тези играчи знаят кой какви карти има. Понякога като че ли вселената създава играта в хода на самата игра. Виждате ли, когато играете коректно с вселената, което значи с уважение, любов и доброта, то тя продължава да ви дава карти. Чувал съм, че ако получиш цялата колода, то вселената може да ти позволи и ти сам да раздадеш няколко карти. Но всичко, което знам е, че три или четири карти ще ти позволят да постигнеш много. ***************************************** ********* Знаете ли, ако искате да разберете вселената и да се докоснете до секретите и, не трябва да строите догадки, защото това въвежда ума ви в заблуждение. Събирайте факти, като нови фрагменти от мозайката, съхранявайте ги и чакайте, докато и другите части от главоблъсканицата не застанат на своите места. Постигането на вселената има повече общо с лова, отколкото с играта на отгатване. Вие преследвате фрагментите, а не строите догатки за това какви биха могли да бъдат те. . Посланикът _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Редник, искам и тук да ти се извиня за некоректната лична нападка. От как свят светува та и до ден днешен, учените, понеже и те са хора, правят нещо много нормално и човешко, защитават собствените си убеждения, вяра и предразсъдъци с всички средства, включително и тези на науката. Като каже човек наука, автоматично си мисли за стопроцентово доказани истини, макар на практика да не е така. Не случайно, дори във физиката, съществуват различни, да го наречем течения, спорещи помежду си. В област като генетиката, психологията, антропологията ... изброявай, не може да се направи "чист" експеримент с еднозначевн отговор. Дори експериментите с генен материал още нямат ясни отговори, защото днк-то съдържа много "празни" гени, които при отстраняване на определен ген, поемат функцията му и след това експеримента отчита, че след отстраняване на въпросния ген, промяна в организма няма. Неслучайно учените са толкоз щастливи да работят с и-коли, единствената засега клетка на която могат да отстранят "ненужния" материал, но това е още много далеч от извода, че една или друга човешка група има генетично заложени качества или недостатъци. Всичко това обикновено не се знае от хората захванали научни четива предназначени за широката публика, и те щастливо на свой ред търсят подкрепа на собствените си предразсъдъци в поднесените им четива, и намират, с което разбира се толерантността към различния намалява. Затова смятам, както и ти всъщност, че така популяризирани тез теорий са вредни. Peace На което ще разбера ако отговориш с Piss on you to  |
Чувал съм, че ако получиш цялата колода, то вселената може да ти позволи и ти сам да раздадеш няколко карти... ... "Играчи, игрички, играчки..." - Многознайка Многочела  Ами дай тогаз да почнем от "Рики Тики Тави", па докъде стигнем (сакън, само не и до Дао - за тази цел си има съответен блог) |
| Който може, играе, който играе, пичели. Който не може, философства.  _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
Krydderi, Peace, разбира се, нямам никакво намерение или причинада влизам в лични нападки с тебе. Смятам обаче, че аргументите ти са подвеждащи (от друга страна, подвеждащи, ама аргументи) и можеи да им отговоря -изкусително удоволствие е да се спори с интелигентен човек - макар и изобщо да не си права (едва ли си даваш сметка за това) - тъжно е умен човек като тебе да повтаря чужди лъжи и целенасочени заблуди, но какво да се прави... и с последния си постинг се плъзгаш далеч от темата; (например какво "генетично" откри в статистическия факт, че децата, които влизат във втори брак имат между 50 и 100 пъти по голяма вероятност да загинат при "нещастен" случай? Мислиш ли, че зли хора сафалшифицирали статистиките, за да сложат прът в колелото на прогреса и да възпрат "еманципацията"? А какво ти говори скриването на този факт от обществото? А? Какво мислиш, че е това? "Теорий"? Хората, установили факта, са мои колеги, а не "генетици" - заради товапостнах и хиперлинка към интервюто с тях -- при всички случаи продължавам с темата, макар и не веднага. Не мисля, че си даваш идея за опресията, на която е подложена науката в последните 30-тина години. Разчита се на старото правило, че една "добра"лъжа, мултиплицирана хиляди пъти, с нищо не е по лоша от истината, особено ако последната не се вписва в политическо-религиозната адженда на деня- ама пък какво от това, след като според коректниците "обективна" истина бездруго няма. Няма ама има. Резултатите от подтискането на истината обаче са плачевни, подобно на провалите на холивудските концепции за колективни терапии (т.е. промиване на мозъци с "благородни намерения" Има една кула от лъжи, която от ден на ден става все по грамадна. Вервай ми, знам какво говоря. Убеден съм, че с теб ще доживеем да я видим как рухва - и каква полза от това? Има няколко групи науки, които от десетилетиявървят назад и губят характеристиките си на науки именно заради подтискането на научните открития в тях от Стивън Джей Голдовците - все с благородни намерения и аргументация подобна на АОНСО-вската, в които аз лично безкрайно се съмнявам. Заравянето на главата в пясъка никога не е добра политика. Който търси стагнация, получава стагнация. Що се отнася до научната ми афилиация, поискай я и ще ти я пратя по е-мейла. Не мисля обаче, че ще се почувстваш по-леко от това. Истините не се делят на "вредни" и "полезни". Не можеш да обвиниш закона за гравитацията в политическа некоректност и да го абраниш, щотокато се подхлъзнем на леда през зимата, си падаме на задниците. Не се впрягай. Лек ден. ******** Кайли, на тебе ще ти пиша отделно. |
| Редник, винаги се радвам да науча нещо ново. Може би не съм се изразила ясно, рядко подлагам на съмнение статистика, но понякога и тя може да е манипулативна. Съмнявам се не във фактите, а в тяхното обяснение. Допускам например, че не стремежа на един съвременен мъж да осигури оцеляване на своя генен материал е причина за нещастните случаи, а по-малката грижа за тези деца, както и това, че често със селвдеструктивно поведение "викат" за внимание и помощ. Със здраве. |
| "....по-малката грижа за тези деца..." На какво според тебе се дължи "...по-малката грижа за тези деца..."  -а. на това, че не са негови? -б.на това че не са негови? -ц. на това, че не са негови? А какво означава "не са негови", а? Ако си направиш труда да проследиш хиперлинка, който постнах, ще видиш, че изследването и последвалото смразяващо откритие е направено на базата на статистиките на Детроит Полис Департмент (авторите отишли да пият бира при шефа му, който бил техен бивш съученик, и той ги помолил да хвърлят едно око на базата данни, за да му дадат съвет) Всички последващи изследвания потърждават откритието. Ако ще дълбаем точно по темата, която наистина е грозна и страшна, в преобладаващия брой случаи смъртта е настъпвала в следствие на "неконтролирана ярост" от страна на втория родител, а не "селфдеструктивно поведение на децата" (цялата ти идея, която носи постинга ти намеква с това "селфдеструктивно поведение на децата" че един вид децата сами са си виновни, а? и сваля родителската отговорност, интересно...) Допълнителните изследвания са довели до горе-долу следната горчива истина: оказало се, че вторите родители не бият по-често доведените си деца от биологичните родители, но бият по-лошо и по-жестоко...при анкети на насилие от биологични родители горе долу се оказало, че при биологичните родители има един "бушон" който омекотява удара по детето в последния момент, така, че да е безопасен, ръката внезапно се отпуска и забавя скоростта си съвсем "инстинктивно", докато при втория родител "бушон" не съществува и ударите са свирепи от началото до края....най голяма е опасността и най висока смъртността от "инциденти" е при най-мъничките - 2-4 годишните, какво ти селфдеструктивно поведение на тази възраст, Кридери... Виждаш ли колко е слаба политическата коректност, Кридери? И в какъв батак вкарва човечеството? Отричайки очевадното (защото не се вписва в Марксово-Локовата парадигма) и превантирайки всички понататъшни изследвания, като вместо това главата се заравя в пясъкаи се твърди абе такъв проблем не съществува, обществото се превръща в съучастник на превантируеми страхотии.... |
Южен, , ако холивудските хорори и катастрофични филми събуждат присъщата на човека/ бих добавила човека-мъж, снабден с по-големи количества от агресивния хормон тестостерон/ жестокост и агресивност, то какво бихме казали за трагедиите на Шекспир - леещи се потоци кръв, измами, предателства, насилие и накрая Фортинбрас изнася трупове в солидни количества....Те как влияят на зрителя? Предполагам, че имаш предвид обяснението за катарзиса - когато човек става свидетел на чужда трагедия, получава се при него ефектът на очистването чрез състраданието и съпричастността и, има едно мъничко "но" накрая - облекчение, че той самият е избегнал подобна съдба и колкото и да е зле, все пак, казва си, не съм толкова зле - жив и нормален съм. Бих казала, че съвременният човек проявява най-голяма непоносимост към кървавите гледки. Би ли могъл да си представиш един съвременен площад с цялото население на едно селище или квартал - мъже, жени и деца - струпано на площада, за да наблюдава публична екзекуция - обезглавяване, бесене, изгаряне на клада, разстрел? А гладиаторски битки? Мисля, че малцина биха издържали. Съвременният човек е най-малко варварин и хищник в сравнение с предходниците си. Има и по-изтънчени начини, за да разтоварва агресията си - футболни мачове и други състезания с победител и победен на финала. Колкото до различните култове, изповядвани в прослава на Великата Богиня Майка, тоест - преклонението пред божественото женско начало - за тях има достатъчно материални и исторически доказателства, ако искаш, да не го наричаме матриархат, но какви са основанията му тогава? Моята любима "Илиада" е патерналистично литературно произведение, казват, че цялата литература въобще е патерналистична, още от времето, когато жените били давани като награда на победителите мъже, а децата се раждали роби. Това не ми пречи на мен като жена, да я имам за любима книга. Може би защото не съм феминистка и намирам за извънредно глупави разговорите, в които няколко повърхностни създания от женски пол, си обменят опит как принудили глупавия мъж, робуващ преди всичко на инстинктите и нагоните си, да им пада на колене, докато те ту му предоставяли, ту му отказвали това, за което единствено мислел и към което единствено се стремял. Но това е тема за друг разговор. Редактирано от - Сибила на 04/12/2007 г/ 19:48:59 |
| Редник ОЗ се отличава с абравурна и поливалентна мисъл.. ОЗ Ефрейтор Ганю _________________________________________ ______ The truth is out of there.. |
| Не сме, бе. Темата е има ли скрити истини и как влияе техното разкриване. А мойта тема лично е сички "скрити" противообществени истини са всъщност очеизвадни, ма човекът има свойството да не види онова, което му вади очите. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Има селвдеструктив при най-мъничките и виновни са единствено възрастните. И аз се отказвам. За да се разберем е необходимо дълго дефиниране на основни термини, както от твоята, така и от моята област. Жалко. Можеше да е интересно, но аз по принцип страдам от хронична липса на време. Може би някой друг път. |
| Байдъуей, интересно ми е какво ще кажеш за това че шимпанзетата биха хората на флип-флап мемори гейм. Надявам се вече си чул. в. ред - правописна грешка Редактирано от - Krydderi на 04/12/2007 г/ 22:19:07 |
| Кридери, не съм чул, но може да потърся новината. ********* Един стар постинг, колкото да поддържам огъня по темата (а може и да има връзка с маймунската победа по флип-флоп) , както и с линията на мислене на Кайли: Следната опасна и политически некоректна идея принадлежи на Richard Dawkins и е от най-слилния му период; всъщност ако има шампион по нестандартни и политически некоректни идеи на сврърхниво, това без съмнение е Dawkins: Има едни неписан консенсус за характера на човешките емоции; емоцията е кратка "софтуерна" програмка, която е заредена в нас по рождение; всеки от нас се ражда с определен набор от тези програмки в главата си, като за изработката им природата ("слепия часовникар" по остроумната дефиниция на Dawkins) е отделила стотици милиони години, т.е. - изпипана работа....; тези кратки програмки съдържат указания за "правилното" действие в ситуации, когато времето е ценно, време за "мислене" няма и се изисква незабавна (и правилна) реакция. Даукинс прави следната спекулация: Ако например видим летящ към себе тежък предмет (примерът му е с летяща бейзболна топка), незабавно се отдръпваме, т.е. сензорите ни активират съответната емоция (която е програмка - указание за поведението ни при съответния дразнител) и реагираме според "указанията" на съответната емоция. Ако ни нападнат, изпитваме "гняв" (указание за контраатака) или "страх" (указание за бягство). Една такава кратка програмка контролира храненето ни - ако се налагаше да мислим всеки път, преди да си вземем дневната доза калории, вероятно бихме умрели от недохранване или преяждане. Вместо това изпитваме емоцията "глад". Дишане, пиене на вода, радост, любов, омраза, завист, депресия и т.н. - всичко това са емоции, които циркулират в подсъзнанието ни и чакат да бъдат активирани, за да ни дадат светкавичните си указания за действие и да вземат контрол върху съзнанието ни, да поемат юздите върху личността. Според Даукинс тези предварително заредени у нас програмки са хиляди, ако не и стотици хиляди. Човекът не е табула раза, както вярва Джон Лок, а покрай него и Карл Маркс. Всеки един от нас съдържа у себе си вродено знание - интуитивно знание, милиарди битове правдоподобна информация, до която обаче съзнанието ни обикновено няма достъп. Освен през емоциите. В този ред на мисли, някой питал ли се е какво означава "вдъхновение".....? А какво означава "хрумна ми"? Какво всъщност се случва, когато имаме- изведнъж- "хрумване"? Какво се случва, когато "ни хрумва една идея"? Даукинс казва горе-долу следното: "ако някой хвърли към нас бейзболна топка, 9 от десет души ще я уловят успешно, без изобщо да се замислят. И без да си дават сметка, че за да уловиш летящата топка, трябва нещо" в нас да изчисли правилно скоростта на топката, да пресметне евентуалната траектория, да вземе предвид скоростта и посоката на вятъра, да направи сложни преобразувание за скорост/време/траектория/място и т.н. балистични упражнения - и всичката тази изключително сложна математика за някакви части от секундата! Ако им се наложи да го направят с лист и химикал в ръка, 999 от хиляда души ще изчислят траекторията на топката погрешно, да не говорим, че топката ще е минала и заминала..." Предложението на Даукинс е следното: Във всеки от нас по рождение има заложени много сложни математически програми за изчисления, барабар с необходимите формули. В главите си имаме по рождение по един изключителен калкулатор, който знае "всичко" за математиката - и е много, много бърз. И не само ние, но и много от животните, вкл. шимпанзетата, прилепите и т.н.Само че не знаем за наличието на този калкулатор - и по-добре, че не знаем.... Даукинс отива още по-далеч в твърденията си за вроденото у всеки човек знание, до което обикновено нямаме "волеви" достъп, освен в моменти на "вдъхновение" - т.е.- когато преодолява бариерата между съзнание (софтуерно вградено) и "хардуерно вградено", за да гребне с шепи от съкровищницата програмки, която е изначално складирана в главата му.... Даукинс (може би полуна майтап) отива още по-далеч - всички култури изчисляват разстоянието във време - казваме, че еди-какво си се намира на "един час път" от нас, или "на три дни път с камили". Но един час или три дни са мярка за време, а не за разстояние (пространство)...изводът му е, че всеки от нас, по рождение познава айнщайновата теория на относителността...че я има заредена в главата си, че това, което смятаме за върховно достижение на човешкия интелект и логическо познание, го има заредено в главата си всяко две годишно дете, само че не знае, че знае....и единствения, който е разбрал че знае, е Айнщайн - когато "му хрумва", че еенргията е равна на масата по це на квадрат, айнщайн просто гребва знание от тъмната стаичка на насъзнаваното, което всеки от нас има, пробива канал между съзнавано и несъзнавано, и по този канал "идеите" изскачат една след друга и една от друга по-"гениални"... Класикът обаче отива ептен на майната си- това, което Айнщайн е открил, го знае не всяко две годишно дете, ами и всяко две годишно шимпанзе, защото шимпанзетата също мерят разстоянието във време, а времето - в разстояние..... В този смисъл всяко научно откритие, всяка нова идея е проблясък на "вдъхновение" а вдъхновението е емоция, т.е. малка софтуерна програмка, която прави връзка, канал между огромния склад с вродено познание - и съзнание... Проблемът с интуитивното познание/вградения калкулатор обаче е там, където е и силата му - ограничен е до предварително складираната в разума ни информация, тя пък е ограничена до сетивата ни и до традиционното ни място в биосферата (разбирания за горе, долу - приматите са изкарали 80 милиона години по клоните на дърветата - три пространствени измерения и едно времево - за да се направи добре изчислен скок от клон на клон и толкова...; а колкото и да е странно, част от тази информация, заложена в нас, е преднамерено заблюждаваща, а; оттук и проблема със дали това, което интуитивно знаем със здравия си разум, т.е комън сенс-а ни е измежду вярната информация, или измежду преднамерено погрешната. Следващия проблем при Даукинсовото тълкуване е, че ако е вярно, възможността ни за познание и от там за развитие на научното знание е свирепо ограничена и има своите биологични лимити. И още нещо от даукинсовата линия на мислене - в такъв случай, разумни ли сме наистина (ако това, което вярваме, че е продукт на разума ни, всъщност е продукт на инстинктите ни) |
| Вашият център на съзнание е само малка част от вашата битийност. Това е тази част, която осъзнавате най-добре и която сте свикнали да отъждествявате със себе си. Но това не е най-умната ви част. В подсъзнанието се намират невероятни сложности, които излизат далеч извън настоящите ви съзнателни способности дори за разбиране. Съзнателно вие можете да проследявате не повече от 3 до 7 единици едновременно, в същото време подсъзнанието жонглира с милиони единици информация едновременно. Не си мислете, че на сегашното си ниво можете да поемете отговорност на съзнателно равнище за всичко това. Пък и няма необходимост-то и така функционира безупречно. В много ваши части извън съзнателното ви ниво има построени защитни механизми, които не ви дават възможност да повредите несъзнателната част от себе си съзнателно. Флеминг Фанч _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Умението да се мисли по природата си е интуитивно; движението на вниманието по менталния план на тънките светове се осъществява чрез програми на подсъзнанието. Съзнателно може да се възпита единствено дисциплината на ума, т.е. по някакъв начин да се ограничат неговите блуждания; затова служат формалните методи, в частност формалната логика. Подсъзнанието създава силни филтри, пропускащи само онази информация, която е съгласувана със съответните образи. Всяко общуване на човек с тънките светове се състои в това-човек задава въпрос (необезателно в словесна форма) и предава управлението на подсъзнанието, което отправя вниманието към съответната област в тънките светове, получава оттам определен информационно-енергетичен квант и интерпретира получената информация на достъпен нему език; резултатът от тази интерпретация в един или друг трансформиран вид постъпва в съзнанието. Разбираемо е, че езикът, на който подсъзнанието приема информация от тънките светове, има първостепенно значение. Първо – човек получава отговори само на ония въпроси, които задава. Второ – в отговорите винаги има някаква допълнителна информация, несвързана непосредствено с въпроса, но явяваща се намек за по-нататъшната посока на действие. Основната функция на съзнанието е управлението на вниманието, може даже да се каже, че това е неговата единствена функция. На практика процесът на взаимодействие както с външния, така и с вътрешния свят, се състои от два етапа. На първия човек решава (съзнателно или несъзнателно) на какво трябва да обърне внимание и какво да погледне, да докосне, да помирише-когато става въпрос за външния свят, и за какво да помисли-при вътрешния свят. На втория етап човек получава отговор от подсъзнанието във формата на усещане или появила се мисъл, които се регистрират от съзнанието му (но по никакъв начин не се пораждат от него). Именно така протича, в частност, процесът на мислене: избор на въпрос (който човек задава на самия себе си, така да се каже-в пространството), следва превключване на вниманието на възприятията отвътре и мигновено откровение-отговор-възникваща сякаш отникъде мисъл. Доколкото отговорът никога не е точен, а съдържа само указание на някаква област, където би трябвало да лежи отговорът, съзнанието отчита получената информация, уточнява въпроса, получава втори отговор и т.н., докато човек не получи удовлетворяваща го информация или не се разочарова от въпросите си. В светлината на гореказаното става ясно какви преимущества дава съзнанието. То позволява да се направи анализ на отговорите-откровения и далеч по-точно да сформулира следващия въпрос, отговорът на който е вече много по-близо до това, което интересува човека. Отсъствието на рационализации води до това, че с уточняването на въпроса се заема подсъзнанието, което работи с някой от наличните шаблони, несвързани със същността на въпроса, или по метода на случайните проби. В действителност човек трябва да се приведе в състояние на готовност да получи отговора, предварително съсредоточавайки вниманието си на определен проблем; думите служат като спомагателно средство. Въпреки че откровението не отговаря обикновено точно на зададения въпрос (макар и заради това, че въпросът е некоректен, а човекът не владееезика, на който може да получи адекватен отговор), той непременно съдържа някаква допълнителна информация, касаеща поставения въпрос, т.е. нещо, за което човекът не е питал, но на него му се дава така да се каже безплатна информация за допълнително размишление. Когато той се замисли, реално се получава средното: вниманието се предава на програма на подсъзнанието, което го отправя в определено място в тънките светове и извлича оттам наличната енергетична информация (субективно това може да се преживява различно – в главата на човека се появява някаква мисъл, обхваща го някакво желание, усеща импулс и т.н.) Съзнанието няма пряк достъп до тънките светове, то непременно трябва да се възползва от някаква програма на подсъзнаието. Авесалом Подводни _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |