Отиди на страница:
| softwind: Mitev, /eko, не разбрах защо мислите, че само искам да раздухвам тупурдия из форума, всъщност наистина се озадачавам. Според мен тази тема за финансовата криза е много съществена. Лек ветрец, съвсем не съм искал да те обвиня в нещо подобно. Просто ми хареса мисълта ти и се сетих за онова, което някога публикувах в рубрика Хумор без мито. А за кризата си прав/а. И аз мисля че е много съществена и сериозна, но ме смущава малко едностранчивия характер на коментарите и затова засега безуспешно се опитвам да вкарам и фактора военни разходи в анализите. Редактирано от - Mitev на 27/9/2008 г/ 16:19:31 |
Лелле! И какво излиза, не били виновни "обикновените" американци с техните мижави (сравнени с дериватите) ипотеки. Но злите орки искат да хвърлят вината на тях и да ни скарат - нас "обикновените" хора и затова наричат тази криза "ипотечна", а не примерно "дериватна". Не стига това, ами го правят и със още по-задна мисъл - да се смилим над домовете им и да платим задружно за да ги спасим, а то всъщност целта е да се спаси пазара на деривати. Много яко. Признавам че съм потресена от мащаба на начинанието. И ще ми трябва известно време да го осмисля.  |
Mitev, ами щом се опитваш да вкараш фактора военни разходи в анализа, мога да кажа например следното: военните разходи спадат към пасивната (разходна) част на държавния бюджет. Разходната част на бюджета са парите, които държавата харчи за администрация, здравеопазване, армия и т. н. Приходната част на бюджета са парите, които постъпват от данъци, такси, лицензиране, мита и т. н. Балансовото число на актива и пасива винаги трябва да е еквивалентно; и когато разходите много надвишават приходите както случая със САЩ се образува дупка в гащите  ) т.е. дефицит. За да се покрие дефицитът по текущата сметка трябва държавата да получава инвестиции (чуждестранни компании да влагат пари в икономиката й) или да емитира държавни дългови инструменти, както в случая със САЩ. Емитираните държавни облигации си ги купуват разни големи пенсионни фондове, глобални инвестиционни банки, международни застрахователни дружества и гордо казват че "разместват инвестиции в нискорискови гарантирани държавни ценни книжа". И така година след година, докато не се случи дефолт. Най-лошото в случая е това, че ако имаше инвестиции в икономиката щеше да се образува реален актив (товари, услуги, know-how разработки и т.н.), а в случая главозамайващите военни разходи не са актив, а просто дейност на армейски части на териториите на чужди държави, които имат смътната формулировка да се борят с тероризма и ОМП, а всъщност функциите им (например в Ирак) са да охраняват офшорните схеми за крадене на ойл. Това не е актив за американската икономика като цяло, а делавера само за определени групи.Редактирано от - softwind на 27/9/2008 г/ 19:13:21 |
| Българино, САЩ вече сами отрязаха клона на който стояха както изнесоха високите си технолгии в Китай и Индия а освен това направиха и достъпно know-how то за за арабите. Щото водещите им фирми гъмжът от араби които са свързани с ал кайда. Войните и харчовете които правят са само катализатор. Не ми се мисли какво има да става ако се сринат де. |
Ганчев, а не мислиш ли , че УСА-то са изнесли по-старичките технологии, а най-новото и модерно си го къткат на сигурно място? Едва ли са глупаци, които измислят новостите и после ги харизват на тоя и оня....  |
| softwind: "...военните разходи спадат към пасивната (разходна) част на държавния бюджет." Лек полъх, /нищо лошо в това име, просто шега/ преди да бъдат използвани в разходната част на бюджета, тези средства са били иззети от населението с което при равни други условия са били намалени възможностите на населението да си плаща моргиджите по ипотеките. "Това не е актив за американската икономика като цяло, а делавера само за определени групи." Това е вярно и показва същността на прехвалената страна на демокрацията, където в името на далавера за определени групи страда цялото население. С това не искам по никакъв начин да кажа, че единствено неимоверно раздутите военни разходи са причина за сегашната криза. Не бива обаче да се забравя тяхната роля. |
| Mitev, като написах, че се образува дефицит, имах пред вид именно, че тези пари не са предварително иззети от никъде, тоест не са постъпили от данъкоплатците по приходната част на баланса. Тях въобще първоначално ги няма в държавния бюджет, а на тяхно място (на мястото на дупката) се емитират държавни ценни книжа. Тези пари идват не пряко от данъкоплатеца, а косвено, чрез финансовите конгломерати. Например: частните пенсионни фондове генерират пари (пенсионни вноски на работниците) и купуват облигации. Или инвестиционните банки, които оперират с разплащателните и депозитни сметки на физическите и юридически лица и също влагат в гарантирани облигации. Въпросът е, че тези финансови институции, банки, фондове и др имат пълната свобода на избора да влагат или да не влагат средства в подобни държавни облигации. Редактирано от - softwind на 27/9/2008 г/ 19:14:31 |
И аз мисля така XGan4ev. И много се надявам да е така, защото 99% от приходите ми (тук, в България) зависят от доставката на предимно американски чипове... А спрат доставките - а съм гушнал букетчето  Редактирано от - Пламен Пенев на 27/9/2008 г/ 17:13:00 |
Много хубаво изказване на Фантата  Доверието му е майката - не само "алчността и страха", както все повтарят и нашите другари. Алчност и страх дал Господ навсякъде, даже и в България, и в Хаити и Сомалия, но не навсякъде е възникнала американската публична корпорация - железници, електрификация, автомобилизация, кредитни карти, интернет. Франсис Фукуяма написа дебела книга "Trust" в 1997 г. за как обществата, дето доверието между хората е по-голя, о, преуспяват повече. В Америка доверието е високо - американците нямат задължителни документи за самоличност, самоличността на лице без документи се доказва в банката и съда от свидетел, познавал лицето две години (по негови показания). 1. За сегашната криза на доверието във финансовата система според мене решаващ дял има имотната пирамида. Инструментите с home equity loans като колатерал имат най-голям дял на пазара на asset-backed securities (извинявам се, не знам българския превод на тези разбираемо звучащи на английски термини). Семейството има къща (плаща ипотека) и тегли заем, колатерал за който е стойността на къщата. Заема се използва за ремонт, университет за децата, лечение, нова кола или просто харч. Или рефинасират ипотеката в друга банка, получават по-изгодни условия и малко пари (често немалко) кеш на ръка, които харчат. Домакинството харчи equity-то си за текущи нужди. Това има смисъл, докато стойността на къщата расте. Когато пазара се пресити, стойността падне, почват проблемите, и при пълна добросъвестност на семейството дотогава. Левицата в Америка (П. Кругман особено) показва, че реалните доходи на средната класа не са порасли от 70-те години насам - домакинствата са принудени да привличат нови ресурси, за да поддържат благосъстоянието си - жените масово работят, работи се повече от една работа, работи се повече часове в годината, разчита се на кредитни карти за всекидневни разходи, харчи се авансово equity-то от къщата в една или друга форма. Решението, както сега предлага Обама, е прогресивни данъци - облекчаване на средната класа (намаляване данъците й и разширяване на достъпните й обществени услуги - особено здравеопазване, образование) и натоварване на най-богатите - както направи с голям успех ФДР в 30-те години. Р. Райх допълва - и премахване на корпоративното облагане и замяната му с облагане на физическите лица, както и замяна на призивите за "добро корпоративно поведение/гражданство" на корпорациите с конкретни законови изисквания (не само икономически, но и екологически), за изпълението на които да отговарят с главите си физически лица - ръководителите на корпорациите. 2. Пазара на деривативи наистина е огромен, както казва Фантата, но не само банките го създават спекулативно (за да правят фъни мъни и да ограбват бедните), но самите фирми го искат. Той създава евтин кредит, нужен за развитието на фирмите, не само малките, и най-често използван добросъвестно и за развитие на производството. В учебниците пишеше, че има два източника на капитал - дълг (банков заем или продажба на корпоративни бонове) и equity (продаване на дял в компанията на акционери). Но поемането на дълг често е скъпо - заради кредитния рейтинг и изискването за налични активи (като даун пеймънт-а за къща), а продаването на дялове разводнява контрола над компанията. Затова в наше време много фирми прибягват до по-евтин вариант за сдобиване с капитал - секуритизация, издаване на дългови инструменти, производни (деривативи) от стойността на бъдещия cash flow на някоя от дейностите на компанията, които се обединяват (пуул-ват), "пакетират" и продават на инвеститори. Обикновено за намаляване на риска се създава ново юридическо лице - qualifying special purpose entity или special purpose vehicle, портфолиото се "застрахова" с credit derivative, за да стане по-приемливо за инвеститорите. Компанията получава нетната настояща стойност на бъдещия си доход, инвеститорите получават допълнителен доход, инвестиционните банки получават такса и възможност да спекулират с деривативите, ликвидността на пазара расте. В това безспорно има и силен елемент на casino-type economy. Но наличието на достъпен евтин кредит е и майката на икономическите и технически иновации. В страни със скъп, недостъпен за бедните, но енергични, пълни с идеи хора, няма иновации. Съответно и толерантността на обществото към банкрутиралите добросъвестни предприемачи е много важна, почти колкото доверието. Чувал съм, някои най-богатите американци имали по няколко (9!) банкрута зад гърба си. |
| softwind: " Mitev, като написах, че се образува дефицит, имах пред вид именно, че тези пари не са предварително иззети от никъде, тоест не са постъпили от данакоплатците по приходната част на баланса. Тях въобще първоначално ги няма в държавния бюджет, а на тяхно място (на мястото на дупката) се емитират държавни ценни книжа. Тези пари идват не пряко от данакоплатеца, а косвено, чрез финансовите конгломерати." Лек полъх, по тази страна на нещата нямам възражение. Въпросът е обаче в това, че военните разходи не се финансират само за сметка на дупката в бюджета /гащите, както сполучливо отбелязваш/, а и за сметка на наличност, която преди това е била взета от данъкоплатците. Аз искам и това да се вземе предвид. |
| Чичо Фичо: "Левицата в Америка (П. Кругман особено) показва, че реалните доходи на средната класа не са порасли от 70-те години насам - домакинствата са принудени да привличат нови ресурси, за да поддържат благосъстоянието си - жените масово работят, работи се повече от една работа, работи се повече часове в годината, разчита се на кредитни карти за всекидневни разходи, харчи се авансово equity-то от къщата в една или друга форма." Ако има повишаване на производителността на труда от 70-те години насам, в което не се съмнявам, това означава, че прирастът е отивал изцяло в държавата и висшата класа. Това е едно от обясненията защо средната класа е затруднена в изплащането на ипотеките, разбира се не единственото. |
| ХГанчев, Изнасянето на производствата в Китай и Индия се движи от едно - нашия с тебе стремеж като потребители да купуваме все по-евтино. Американските фирми не са точно пълни с араби, но са пълни с индийци, китайци и руснаци, и това е поради стремежа им да хванат най-добрите работници. Който стремеж обаче остава на заден план със сегашните квоти за визи. Скоростта на финансовата паника пък се подхранва от възможността ни като инвеститори (спестители по нашенски) да си местим спестяванията от фонд във фонд, от компания в компания по пет пъти пъти на ден, с един маус-клик, и то безплатно. Business at the speed of thought, като казваше Бил Гейтс. Китай произвежда най-евтино в света не само защото работната му сила е многобройна, най-евтина и безропотна (засега), но и защото не плаща пълната цена на развитието си, взима с лопати назаем от бъдещето - вода, въздух, земя. Пътя на индустриална Америка е в постоянното обновление на технологиите, изпреварващо темповете на аутсорсване на рутинните производства в Китай и Индия. Свършването на нефта, глобалното затопляне - какви по-добри предизвикателства за американската предприемчивост? Може да се добави и генното инженерство, когато паднат средновековните религиозни органичения на републиканците, и нанотехнологиите. Ще има нови бумове и нови спукани балони като доткомовския в 2000 и желелопътния в 19 в. Имотната пирамида на 2000-те обаче беше срамен епизод в историята на Америка - вместо да измислят нови технологии, да строят железници или глобалната мрежа американците забогатяваха, като си препродаваха едни на други все по-големи и ресурсоемки къщи, съсипващи все повече земя и вода. |
| Чичо Фичо: "... В Америка доверието е високо...." и още: ". Американските фирми не са точно пълни с араби, но са пълни с индийци, китайци и руснаци, и това е поради стремежа им да хванат най-добрите работници. Който стремеж обаче остава на заден план със сегашните квоти за визи." Доверието в Америка е високо особено към гражданите на останалия свят, даже и когато те са най-добрите работници. Америка вече със страховете си плаща данък за политиката си спрямо останалия свят. |
| Стремежът ни да купуваме по-евтино има връзка с изнасянето на производствата в Китай точно толкова, колкото има връзка раждаемостта с любовта ни към секса. Това е една несъстоятелна идея. Стремежът ни да купуваме по-евтино би трябвало да доведе сега и до нови форми на търговия. Там, където Фичо чете тези работи, на същото място пише, че Уолмарт купува стоките от Китай двадесет пъти по-евтино, отколкото ни ги продава. Ако стремежът ни да кухуваме евтино имаше някаква реална сила, то той би довел до възникване на други форми на търговия, които да не ни доставят стоките от Китай с 2000 процента надценка, а само с 500 процента например, т.е. четири пъти по-евтино, отколкото сега ни ги доставя Уолмарт. Но това не се случва. Освен това, изобщо не е сигурно, че изнасянето на производствата в Китай е довеждало някога да поевтиняване на стоките за крайния потребител. Ако е имало някога поевтинявания, то те са били само доколкото Уолмарт е имал нужда да катурне някой клиент. И освен това стоките от Китай стават все по-боклучави. За потребителя- по-евтина, но още по-некачествена стока. Изнасянето на производствата в Китай, Фичо, се движи от един единствен фактор- печалбата на корпорациите. Печалбата на корпорациите се е увеличила неимоверно. Виждаш- купуват от китай гащи за един долар, продават ги за двадесет в Щатите. Невиждани печалби. За крайния потребител няма и не е имало поевтиняване. Да вземем автомобилостроенето. Посочи ми един модел автомобил, който някога да си е намалил цената! Няма. Строителните материали- няма. Храните- няма. Не ми сочи компютри и подобни, защото там поевтиняването идва от техническия прогрес и масовото производство. |
| Митев, Така е - имаше голямо увеличение на производителността, но и голямо увеличение на соц. неравенство особено след 1994 г., когато се образува републиканското мнозинство в конгреса (спомни си нелепия опит за импийчмънт на Клинтън в 1998 г.) Самата републиканска партия до 80-те години не беше толкова дясна и откровено на страната на богатите - Нелсън Рокфелер и даже Никсън бяха по-"леви" и от Клинтън. От 1994 насам, особено след назначаването на Дъбя за президент от върховния съд, републиканците водеха последователна политика срещу държавата на благоденствието (опита за приватизация на социалната сигурност), срещу регулацията, за данъчни облекчения за богатите, занемаряваха инфраструктурата. |
| Гозамбо, Печалбата на корпорациите пък иде и от способността им да се комкурират в цените. Уолмарт прегазва малките магазини с ниски цени. Ниските цени идват и от ниските разходи за труд и липса на екологическо законодателство в Китай. Ниските цени идват и от способността на големите като Уолмарт да изстискват доставчиците (да ги тласкат към Китай). Но потребителя е цар - и аз си купувам ново колело от Уолмарт (онлайн, те нямат магазин в Ню Йорк) за 160 долара вместо подобно от местния велосипеден магазин за 400-500. И нов телевизор купихме онлайн от Уолмарт, плащане за 12 месеца без лихва, 100 долара по-евтино от кварталния Бест бай. С робската си работна сила и липсата на екологическо законодателство Китай унищожава не само американската традиционна промишленост, но и другите новоиндустриализирани страни от Третия свят - Бангладеш например е намалил износа си на ширпотреба няколко пъти в последните години. Китай без съмнение може да задоволи целия свят с манифактура. Това е една пета от земята. Индия може да поеме целия телефонен сървис и почти цялото рутинно програмиране. Разбира се, и двете страни за страшно уязвими - демографски, екологически, социално, Китай и политически. |
 Във Великобритания “падна” още една жертва на финансовата криза 27 септември 2008 | 17:03 | Агенция "Фокус" Лондон. “Падна” още една жертва на световната финансова криза във Великобритания – ипотечната банка “Брадфорд и Бингли” ще бъде национализирана в близките два дни ... |
| А бе Чичо Фичо, ти изрод ли си или кво??? ..."Робската сила на Китай" разправяш? Ами замисли се, кой ви е строил железниците у Америката, ами не са ли същите китайци през 19 век, когато още е имало законно робство у демократичната ти втора родина. И ти като защитник на справедливостта в глобалния свят, що си такъв потребител на тез евтини изделия, като знаеш, че са от робския китайски труд??? Какво стана с "концепцията за етичнен бизнес"? Но потребителя е цар - и аз си купувам ново колело от Уолмарт (онлайн, те нямат магазин в Ню Йорк) за 160 долара вместо подобно от местния велосипеден магазин за 400-500. И нов телевизор купихме онлайн от Уолмарт, плащане за 12 месеца без лихва, 100 долара по-евтино от кварталния Бест бай. Е те това е илюзията на малкия човек зад океана, неговото кредо и щастие!!! Как да не се издрайфаш. |