Отиди на страница:
Никаква разлика няма: маймуните и хората имат 99% еднакви гени. 1% е без значение за статистиката.... Освен това, Скаличански го е изследвал тоя 1% разлика и казва, че няма значение.  |
Нито Троцки, нито Сталин, нито Ленин са били така образовани, както днес може един умен човек да се образова, когато изучава науката на живота.  Така че примера ти с тези царе на лудостта е крайно нерелевантен. |
| Ами Кайли и в Библията те сравняват с врабче, там например казват, че Господ обичал даже врабчето, а какво остава за човека. Така че сравненията с врабчета не са чужди на философията. Ама там се говори за любов, а аз тук те сравнявам по глупост с врабче и вече става неприятно, знам. |
| В една пиянска песен: -"Имате ли вино... имате ли жени... имате ли баби...", старият банкерски принцип "Ние знаем по-добре от Вас как да управляваме парите Ви", е много точно описан - руйното вино, хубавите жени и парите са за майсторите! За балъците - дъртите баби! |
| Малко зависимости: Според WSJ, Българската борса е третата в Света по загуби от началото на кризата (за последните 3 мо). Първо място - Руската с -62% Второ Румъния -48% Трета България -47% четвърта Бразилия -40% УАЕ - 40% Аржентина -37% Япония и Индонезия -36% Канада -34% Прибалтика 30-35% Китай и Исландия -30% Мексико -28% УК, Италия, Австрия -28% Германия -27% РЮА -26% Франция и САЩ -25% |
| Сирена, смешката ти виси във въздуха, но от незнание не го усещаш, предполагам. Не съм писал никъде, че няма генетични разлики между отделните видове, включително човека и орангурана. Принципите на организация на животинските съобщества обаче са много сходни. Само ще ти напомня, че дори явление като хомосексуализма го има при различни от човека животински видове. Редактирано от - Николай Скаличански на 13/10/2008 г/ 17:55:39 |
| Маркс го е казал и обяснил: Зад Парите трябва да стои МИНАЛ Труд! Проблемът е, че зад днешните "световни пари" НЕ стои "Минал Труд" на хората в държавата САЩ, която емитира тези "световни пари"/които, при това, освен "световни" са и вътрешноСАЩски, национална валута на САЩ/- т.е., Доларът НЯМА "стоково покритие! А от близо четири десетилетия Доларът няма и златно покритие! Е?! Колко му е Гражданите на САЩ да живеят десетилетия за сметка на Труда на милиардите хора по Света! Е, да, ама НЕ може вечно- хората по Света и те искат да живеят "на аванта"/ и на кредит!/, като Гражданите на САЩ! И идва това, което дойде- "Царят-Долар е гол...!"! |
Не Скакаличански, не ми става неприятно щото знам, че макар и врабче, винаги мога да хапна всеки скакалец, па макар и такъв мислещ се за откривател на "вечния двигател". |
Скакаличански, казах ти да си сложиш очила като ме четеш. Не съм казала, че си казал, че няма гететически разлики между отделните видове. Напротив, казах, че ти си изследвал известната генетична разлика, но си установил, че тя няма значение и затова се опитваш да приложиш на хората маймунските си теории. |
Отново си без очила Скакаличански и не виждаш нито кавичките около "вечен двигател" нито метафората, че става въпрос за вечен социален двигател. |
| ами подбирай си емотиконите правилно, че не ти се усеща... с тая ехидна усмивка разбрах, че нещо пак се напъваш да ме вземаш на подбив. |
| Важното е да се разбираме, нека аз да не съм те разбрал правино, ето сега с поясненията ти коригирам динамично позицията си. |
| Сирена И да ме поправи Митев ако греша (без ни най-малко ирония), ама това не е ли изцяло Марксически подход - битието определя съзнанието? Извинявай за намесата, но си права. Само че не виждам защо да го осъждаме. Ако пък го обърнем - съзнанието да определя битието - налитаме право на чучхеизма, развит от Великия вожд Ким Ир Сен. |
| Само да го осигури ми е достатъчно. Регулирането мога сам да си го правя. Скаличански, защо се хващате все за несъщественото. Задал съм сериозен въпрос- кой, според Маркс, ще прееценява кой какви потребности има? Самият потребяващ ли ще каже от какво има нужда, партийният секретар ли ще преценява, държавата ли ще въвежда някакви критерии за преценка? Митев, а в първата част " От всекиго според способностите...", какво става, когато на некадърника му се разреши да се разгърне според способностите си и да направи поразии според способностите си? И как да отсееш кой ще измисли полезния за обществото проект и кой ще ни набута в някаква локва? Човек не просто се труди. Той използва някакъв обществен ресурс и той може да умножи благата, може и да затрие създадени вече блага? Индивидът сам ли ще казва какви са му способностите или някой друг ще преценява до каква степен и за какво може да му се доверим? |
| Сирена: "И да ме поправи Митев ако греша (без ни най-малко ирония), ама това не е ли изцяло Марксически подход - битието определя съзнанието?" Сирена, права си, че битието според марксизма определя съзнанието. Обаче се добавя, че макар и зависимо от битието, съзнанието има известна относителна самостоятелност и от своя страна може да въздейства върху битието. Сещам се в тази връзка за мисълта на Маркс, че идеите сами по себе си не са материална сила, но те стават материална сила, когато овладеят масите. С това донякъде се е аргументирала и тезата, че социализмът може да победи и в по-слабо развити страни. Що се отнася до първия ти въпрос за съжаление като новак в сърфирането в Интернет не мога да ти отговоря с положителност дали някои от произведенията на Маркс са качени някъде на български. Намирал съм в Гугъл само биографична справка и кратък преглед /неточен от съдържателна гледна точка/ на неговото творчество. |
| Гозамбо, Идеите ти са може би приложими за 19 в. за "малка къща в прерията", но и не за 21 в. Не случайно веднага се хващаш за мошетата. За щастие в Америка не се чуват приказки за мошета. Не е вярно, че хората не могли да си изплатят къщите - много го правят, ако ипотеките са им по възможностите. Освен това във времето на глобална мобилност на работната сила и "интелектуално номадство" притежаването на жилище не е така изгодно, както е било някога. Как виждаш да се дигне дувар между "националния" и "местния" капитал на жилищния пазар, когато всеки дребен спестител може да си движи парите от един континент в друг с един клик на мишката. И сега спасението на закъсалите собственици е не в духането на супата от банките, които най-често са тъкмо местни банки, а в предоговарянето на ипотеките с държавна помощ (поемане на дял - временно) в самите банки. Духането на супата от хилядите местни банки е нещо, от което трябва да се ужасяваме - те знаят пазара, познават си хората, на кого да дават кредит. Загубата на специфичното знание за хората на малките банки с фалитите им в 1932 г. според Б. Бернанке (дисертацията му) било най-дълбоката причина за голямата депресия. |