ОК, нека да ти дам пример: 1. Собственик на 1'000 лева. Очевидно е че вложението и очакваната печалба са много малки, за да се ограмотява съответния собственик дали да ги вложи в сергия за семки или в магазин за дъвки. Затова той отива и ги дава на професионалисти да му ги управляват (купува акции например) и се получава капитал-собственост(1000-та лева ПРИТЕЖАВАНИ от собственика под формата на акции) и капитал-функция(реалните 1'000 лева УПРАВЛЯВАНИ от директорите на онези компании, където нашия собственик е купил акциите) 2. Собственик на 1'000'000 лева. Очевидно е че вложението и очакваната печалба са достатъчно големи за да има съответния собственик личен интерес да ги управлява добре. Затова той се и ограмотява и си ги управлява сам (прави си фирма например). В този случай капитала-собственост и капитала-функция са едно и също нещо - 1'000'000 лева ПРИТЕЖАВАНИ и УПРАВЛЯВАНИ от собственика 3. Собственик на 1'000'000'000 лева. Очевидно е че собственика е МНОГО мотивиран да си управлява парите добре, обаче капитал от тази величина има нужда от разпределение по различни сфери (например - хранително-вкусова промишленост, строеж и ремонт на пътища, транспортни услуги, комунални услуги и т.н.), за да не потъне целия, ако нещо се случи с една от тези сфери - т.е. да се минимизира риска. Няма начин обаче нашия собственик да е компетентен по ВСЕКИ един аспект на тези сфери, а и времето му не може да се разтяга (все пак деня си има 24 часа, а той трябва и да спи).Затова той отива и си назначава професионалисти да му ги управляват .. и отиваме във първия случай. Вярно, илюзията за контрол е по-голяма, но де факто пак имаме капитал-собственост и капитал-функция. Видяхте ли как доказахме че разлика между тези с 1'000 лева и тези с 1'000'000'000 няма? |
Видяхте ли как доказахме че разлика между тези с 1'000 лева и тези с 1'000'000'000 няма? Съгласен, Siol En! Само дето аз на първия и третия случай им викам социализъм, а на втория капитализъм. Не само защото искам да се правя на интересен, а поради отношението управител/собственост. В първия и третия случай имаме назначени управители на чужда собственост, а във втория имаме собственик и управител в едно. Което (второто) отношение аз намирам за по-ефективно по чисто психологически причини и затова смятам, че то трябва да е преобладаващато, а защо не и единственото в икономиката (дали е възможно не знам и не коментирам). Това е. |
T.e., искам да кажа, че икономическата система трябва да е такава, че да преобладават втория тип предприятия. Ако някой е твърде малък за капиталист, по-добре да не се опитва изобщо. От това ще пострада и той и цялата система като цяло. Същото се отнася и за много големите - не трябва да се допуска съществуването на такива. И ето тук идва проблема. Съвременната държава, чрез удръжките за пенсия, се опитва зорлем да направи капиталист от всеки. И аз казвам (колкото и еретично да звучи) - това е грешно, ненужно и най-вече неефективно. Друг е въпроса, ако парите, които остават на някого, той доброволно влага в колективни схеми. Но тогава и отношението ще е мааалко по-различно, а и държавата няма да носи отговорност за изцепките. Редактирано от - Стаксел на 22/12/2008 г/ 11:56:25 |
Хм.м.м.м. Малките пречат малко. Но големите са в състояние да срутят системата - както икономически, така и по икономически причини (корупция). Затова ТЕ трябва да се ограничават. Малките нека да си живеят. |
Нека живеят Siol En, нека. Но нека и не си опитваме да ги създаваме изкуствено. Нека оставим това на свободния пазар. Нека той да определи кой може и кой не може да управлява капитали. П.П. Нека не назначаваме служебни "капиталисти" чрез борсата! Редактирано от - Стаксел на 22/12/2008 г/ 12:01:38 |
Само до отбележа (т.е. да повторя), че второто отношение на собственост (собственик и управител в едно) е по-ефективно не само по психологически причини, а и по чисто технически: понеже не се отговаря пред дуги хора, управлението е по-просто, няма нужда от надзор, одитори и пр. "щуротии", които са необходими и неизбежни при другите две отношения. Няма също и междинни звена (фондове, борси) и излишни застраховки и гаранционни инструменти, които също не само влошават КПД-то, но консумират и от чистата печалба, генерирана от предприятието. |
Ниските стандарти на управление на банки и борси доведоха до "виртуална спекулативна реалност", в която залозите загубиха връзка с реалната икономика. Гигантсакта пирамида рухна, балонът се спука и на общия фон от изгорели реални и виртуални трилиони Мадофф изглежда като дребен мошеник-веселяк |
Азъ, мисля Маркс е казал "битието определя съзнанието". Т.е. дори и някой, започвайки да управлява чужди пари, да е имал висок морал и съзнание, с течение на времето съзнанието му се променя и той почва да мисли по друг начин. Това е просто неизбежно. |
Много хубав беше игралният филм за "Енрон". Човекът харчи като луд, роднините му се вайкат: "Какво правиш? Как ще изплащаш тия кредити?". "А-а-а, няма страшно, тепърва да видите колко ще печелим!" И това са хора, подбрани специално от най-добрите сред най-добрите. Виждат ясно, че правят пирамида... и отказват да го осъзнаят. |
Виждат ясно, че правят пирамида... и отказват да го осъзнаят. Да, особености на човешкото съзнание Това, което виждаш тук и сега с очите си и пипаш с ръката си - хубавата кола, къща, жена, е по-силно от абстрактното понятие, че те не са твои и не би трябвало да си ги позволяваш... |
Виждат ясно, че правят пирамида... и отказват да го осъзнаят. мммм неправильное рассуждение. всички кандидат-фараони знаят за какво иде реч. обаче докато върви играта се печели добре и всеки се надява, че ще излезе първи ... за конкретната пирамида не съм много в течение, но за глобалната дори и уважаваното от всички инвеститори сп. экономист ръсеше предупреждения още от 2005-та. |
Симо, Специално във филма ставаше дума за служителите - млади и свръхспособни момчета и момичета, чиято работа е само да дирят клиенти за пирамидата. Не са глупави, освен това са вътре в системата и знаят какво става. Потресаващото е, че почти никой от тях не е заделил пари настрани за черни дни. Профуквали са всичко със страшна сила и са си затваряли очите за реалността. |
Филмът е на "Холмарк". The Crooked E: The Unshredded Truth About Enron Fact-based drama chronicling the scandal surrounding the collapse of the American company, which left employees jobless and thousands without their life savings. |
Илиментарно. Сега се въртят и усукват като обрани евреи. Га ядаха кифтетата що ни риваха. Дават ли ти голям процент - не отказвай прибързано. Но, едно наум! Очевидно е пирамида, затова внимавай на кой етаж си от пирамидата. Същата работа е с рисковото инвестиране в някоя компания или бизнес с "висока доходност" - накрая все някой опира пешкира. На времето с Югоагент минах метър (и направих добра пачка) - за сметка на това балъците от долните етажи на пирамидата ядоха бахура. По-късно с т.н. Добруджанска банка не успях да спечеля, слава Богу, изтеглих си парите (главниците) в 12 без 5. И това ми е за урок. Гледам сега некои банки у нас пак дават 9, 10 дори 12 процента на фона на нулевите лихви в Америка. Балъците пак ще лапнат, сигурно е. Докато има говеда, ще има и касапи! Проф. Брадистилов |
Юдейски начин за преразпределение и предимно концентрация на капитали, значително по ефективен и хуманен от холокост. |