Отиди на страница:
| Всъщност, случаят е банален. Занижен контрол. В пандиза трябва да влязат и онези, които са допуснали това. Стана като българските пирамиди, които вършеха дейност, забранена от закона за банките т.е. без лиценз от БНБ. Къде бяха българските прокурори? |
| Стаксел: "Не съм сигурен, че това е капитализъм, Siol En. За да е капитализъм, трябва да има капиталисти, които да се грижат и работят със собствените си капитали. Нали все пак, основата на капитализма е частната собственост. Тук обаче става въпрос за собственост на разни хора, банки, фондове и пр., която не се управлява пряко от собствениците си, а се дава на някой друг да я управлява. Т.е. това по-скоро е социализъм защото доколкото си спомням там имаше нещо такова - общонародната собственост се управляваше от управители (директори)... " Стаксел, капитализъм е, но е в определен стадий на развитето си. Първоначално капиталистът /той е станал капиталист в момента, в който почва да ползва наемна работна сила/ работи непосредствено в производството заедно с наемния работник. След това започва да се занимава само с организацията на производството. Още по-късно едрият капитал започва да прехвърля и организацията на производството върху наети за това мениджъри, тоест на лице е отделяне на капитала-собственост от капитала функция. Обстоятелството, че собственикът на капитала може да си бъде на Хавайските острови, а наетият от него мениджър да организира производството служеше за обосноване на твърдението че се засилва паразитният характер на капитализма. Днес нещата са още по-сложни поради това, че към капитала са присъединени и средствата на милиони дребни акционери.  Edited by - Mitev on 22/12/2008 г/ 15:20:06 |
| Стаксел: "Отделно от това, на борсата има игри между мажоритарните и миноритарни собственици на дялове, като мажоритарните обикновено намират начин да прекарат и прецакат миноритарните. " Стаксел, правителствената криза в Белгия и оставката на правителството Ив льо Терм дойде именно в резултат на опит на миноритарните собственици на дялове във Фортис да защитят интересите си, които ще бъдат засегнати при продажбата на Фортис на френската Париба. Ще видим дали ще успеят в съвременните условия. |
Обстоятелството, че собственикът на капитала може да си бъде на Хавайските острови, а наетият от него мениджър да организира производството служеше за обосноване на твърдението че се засилва паразитният характер на капитализма. Дето се вика, дай Боже всекиму (да бъде на Хавайските острови) Обаче на практика не се получава точно така. Едно защото наетите мениджъри имат неприятната склонност ако не ги наглеждаш да пощипват и второ защото на Хавайските острови, да отидеш за седмица две е добре, ама повече вече е скука. Затова и Бил Гейтс, въпреки, че беше най-богатия човек, си ходеше на работа наравно с всички останали. Също и Уорън Бъфет и Доналд Тръмп и пр. и пр. Е, има разбира се и галеници на съдбата дето не са се потрудили за парите си, но и на тях рано или късно им омръзват Хавайските острови и или почват да търсят нещо по-силно във вид на наркотици или и те също влизат в правия (наистина правия) път... Т.е., искам да кажа, системата, поради особености в човешката психика, има способност да се саморегулира. Ние досега тия особености не ги разбираме, не ги бръснем за нищо и караме урболешката с големия тежък закон и регулация в ръка... А всъщност, може би може и иначе... |
| Стаксел: "Трето, капиталите в крайна сметка попадат в чужди ръце, които каквото и да направим, са заинтересовани да работят повече за себе си, отколкото за собствениците на тези капитали. И колкото и да ги контролираме, колкото и управителни и надзорни съвети да правим и одитори да назначаваме (което също струва пари), не можем да избегнем фактора лична заинтересованост"3 Стаксел, написаното важи главно за дребните собственици на акции. Притежателят/ите на контролния пакет акции обикновено имат възможност да поставят под ефективен контрол "чуждите ръце" - ръцете на мениджърите. Може да има и изключения, за това съм написал обикновено. При огромното разпръскване на капитала собственост в ръцете на хиляди и стотици хиляди дребни и средни акционери, днес е достатъчно да държиш контролния пакет акции като разполагаш с 10-15 % от капитала.  |
Не знаех това за Фортис в Белгия, но дето се вика, откакто има борса го има и това... Обаче наистина ще е интересно дали ще успеят. Ако успеят да намерят някой подходящ член в някоя регулация, може и да успеят. Ако не, следващия път ще знаят дали да се доверяват на колективни схеми за управление... |
Притежателят/ите на контролния пакет акции обикновено имат възможност да поставят под ефективен контрол "чуждите ръце" - ръцете на мениджърите. Да, имат възможност. Обаче остават другите два фактора, които дърпат КПД-то надолу - тази възможност струва пари (за одитори, контрол и пр.). Също и ако се минава през фонд, той също консумира проценти от печалбата. Т.е., в крайна сметка "КПД"-то няма как да не е по-ниско... |
И разбира се Митев, остава голямото ЗАЩО. ЗАЩО въпреки всичко имаме тази криза (която дори всъщност още не се е разразила както трябва май)?! |
| Стаксел: "Обаче наистина ще е интересно дали ще успеят. Ако успеят да намерят някой подходящ член в някоя регулация, може и да успеят. Ако не, следващия път ще знаят дали да се доверяват на колективни схеми за управление... " Премиерът на Белгия подаде оставка на цялото правителство след като стана известно че се е опитвал да упражни въздействие върху съда, чрез който миноритарните собственици се опитват да защитят интересите си. Що се отнася до колективните схеми на управление, те са обективно обусловени. Някога за да започнеш бизнес е бил необходим малък по размер капитал. С развитието на производителните сили разгръщането на много производства изисква все по-голям и по-голям по размер капитал. Едно е да се пусне в експлоатация малка фабрика за производство на обувки, друго е да се направи металургичен завод или корабостроителница. И сега е възможно да се намери ниша за малък по размер капитал, но преобладаващото положение е необходимостта от голям, огромен по размери капитал за да се разгъне и осъществява дадено производство. Фактът че трите най-големи автомобилостроителни корпорации в САЩ искат двуцифрено число милиарди долари за да се спасят от банкрут говори достатъчно в тази насока.  |
| Ний па си имаме един дето и телохранител е бил и пожарникар... и който вместо да прави финансови пирамиди пак ще намаже... ПП. това с Фортис дали са минотарните или по принцип акционерите... щото демократите май им национализираха акцийките* един уикенд без въобще да ги осведомят... |
| При социализма имахме т.н. "общонародна собственост". Ако собствеността на НРБ беше оценена реално и възможно максимално прецизно примерно на 80 млрд. лв, при население 8 млн, то теоретично всеки БГ трябваше да притежава от общонародната собственост по за 10000 лв. Да, ама не! Собствеността беше "обща", но "имагинерно обща", защото никой не притежаваше и най-малкото парченце, от който и да било конкретен обект. При капитализма чрез акциите всеки, според възможностите си и вложените в ценни книжа средства има възможност да бъде собственик на определена идеална част от точно определена недвижима собственост, предприятие, фирма, интелектуална собственост и пр., поемайки съответната част както благини, така и рискове. И точно в това е отликата. Иначе не виждам каква е разликата за наемния работник-неакционер дали работи в една огромна международна компания с 10000 акционери, които никога не е виждал или в държавно предприятие. Дори е спорно къде интересите му са по-добре защитени.  Редактирано от - Zmeja на 22/12/2008 г/ 17:17:18 |
| А в същност е още по сложно....оказва се, че в нормалните страни, сиреч Америка, приходите получени при от въпросната Пирамидка треба да се върнат на притежателите им...... само дето, Мъдето е успяло някак си да прикрие следите кой на кого как и какво е платил, и като резултат, все още никой не може да си вземе обратно парите...то даже и не е ясно къде са парите Аве, май присъстваме на появата на нов тип пирамида, извънземна може би??? |
| "Злите езици" говорят, че и Ем. Кошлуков, май, изгорял с парите му в САЩ- и спешно отлетял натам, да спасява, каквото може?!? |
| Е, с какво този евреин е по-добър от някой друг руски евреин само, че олигарх.И двамата лъжат и крадът.Само не ми казвайте, че тези на запад го правят без помоща на управляващите.Кой ще ви повярва , че не са знаели за какво става дума и не са си изтеглили паррите овреме |
 Въртя "ролката" на дебата между умни политикономисти тук и не ми светва , като защо бива един спекулант , върху фона на процеса на обобществяване в света на труда и капитала ... Той е като всеки "игралец" от родното ни капуталистическо настояще и да сме благодарни , че обобществяването по наште земи не е почнало , сиреч , на век назад си движим каруцата ... Впрочем , като говорим за глупави богати , нека имаме и предвид , колко им личното в общата маса на богатството... Бабата от снимката "там" по нищо не се отличава от тъща ми "тук", Господа ...  |
| Змей, От функционална, т.е управленска гледна точка акционерната собственост, която не е мажоритарна, е точно толкова имагинерна, колкото и социалистическата. "Капитал-функцията" показва ерудицията на сиол-а, но като понятие е поредното малоумие на Маркс. Обществото не функционира само по законите на икономическата теория. Подчиняваме действията си на етични, законови, религиозни, национални, културни, социални и други норми. В този ред на мисли няма обща теория и универсални принципи за това, какво трябва да бъде и как трябва да се управлява предприятието, т.е. фабриката, банката, групата за рекет, сергията, публичният дом, за каквото се сетиш. Няма оптимизация "изобщо". Оптимималното решение е винаги в точка, локално и конкретно. За конкретната държава, отрасъл, пазар, регион. Разликата между акциите ти в АД, освен ако не си мажоритар, и делът ти в социалистическата собственост не е по отношение на функцията "разпореждане", а във функцията "ползване" на собствеността. На теория влагаш лични средства, поемаш риск, пиеш мляко. На практика пиеш една студена вода. Намери си акциите от масовата приватизация и ще разбереш по-добре за какво говоря. |