Отиди на страница:
| Mrx++, за мен е наистина чест, да участвам в един форум с теб! И преди ми харесваха постингите ти, но от днес вече знам, че съвсем не си случаен човек. Приеми почитанията ми! |
| Мrx++, кажи нещо и за марксизма, който според Попър бил ненаучен, защото не можел да се фалшифицира. |
Марксе, защо ми се струва, че - според твоите разбирания - нещо, което не може да бъде претеглено, измерено или обективирано по някакъв начин, не може да съществува Тогава може ли да приемем - според твоите твърдения - че вселената (като цяло) не съществува?... Защото "безкрайно големите" и безкрайно малките" неща нито се мерят нито могат да се докажат...Според материализма се допуска тяхното съществуване...Принудени са да го допускат...По-точно е да се каже - измислят си ги...Тъй като без тях не може да се приеме нито един постулат в материалистическата философия P.S. Не случайно споменах Ленин и статията му "Материализъм и емпириокритицизъм" ...и неговият електрон  ..._____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Дедо Маркс пак се е пообъркал малко. Попър действително дели теориите на фалшифицируеми (опровержими) и нефалшифицируеми. Първите той нарича научни теории. Идеята е, че една теория е научна, ако може да бъде опровергана чрез даден експеримент или наблюдение. Съществуват и ненаучни теории, например така наречените метафизични въпроси. Въпросът за съществуването на Бог е именно такъв. Няма и не може да има такъв емпиричен факт, който да е несъвместим със съществуването на Бог. Затова религиозните теории (религиите) не са научни. Това обаче не ги обезмисля и по никакъв начин не значи, че Бог не съществува. Вярваш или не вярваш, това е. Атеизмът е също толкова ненаучен, колкото и религията, защото също е нефалшифицируема (ненаучна) теория - каквито и факти за съществуването на Бог да бъдат приложени, ще се намери някой многознайко като горните да каже, че те се дължат на непознати природни закони. Интересно е, че Попър е разработил своя критерий за научност (фалшифицируемостта) за да покаже ненаучността на марксизма, на който е бил последовател в младите си години. |
Този разговор между атеисти и вярващи се е водил многократно във форума и, бих казала, на много по-високо ниво от днешното: Препоръчвам постовете на Черните Лебеди, Братя Стругацки, своите скромно премълчавам,  Натиснете тук Честито Рождество Христово! Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! Разбира се, че на разкайващите се трябва да бъде простено. Такива като тях са толкова малко, че ми изглеждат направо нереални. Да си признаеш вината и да помолиш за прошка, мнозина тълкуват като проява на слабост, затова и трудно мога да си спомня, специално във форума, някой да е помолил другиго, когото незаслужено е обидил, наклеветил и наругал за извинение. Да се разкаеш и потърсиш извинение е сила. Но е необходимо тези, от които го искаш, да бъдат на същата висота, да оценят този жест по достойнство, да бъдат великодушни, мъдри и състрадателни. Иначе протегнатата за помирение ръка увисва, покаянието не трогва студените сърца. Но този жест, дори и да не намери отклик у околните, човек прави най-вече заради себе си и заради собствена съвест. Борбата със себе си, казват, била най-трудната от всички борби. Ако не беше, щеше ли да има, дори и тук, толкова отказали се да я водят? Редактирано от - Сибила на 26/12/2008 г/ 22:48:07 |
Ку-Ку ...Идеята е, че една теория е научна, ако може да бъде опровергана чрез даден експеримент или наблюдение.... А самият критерий (теория) на Попър, научен или ненаучен е? |
| hamel, това е подобно на абсолютността на заявлението, че “всичко е относително”, която прави въпросното заявление неприемливо. И в случая с Попър, ако теорията за необходимостта на научната теория да бъде фалшифицируема е фалшифицируема, за да бъде Попъровата теория научна, то това води до нейното собствено отрицание (да ме извини sta за “отричането да даден метод чрез използването на същия този метод”). |
| Аз общо взето съм лаик в тези неща, но ако се доверим на Mrx++ (нямаме основание да не го правим): "...- трябва всяка хипотеза да съдържат величини, които биха могли да бъдат фалшифицирани, ако те не отговарят на емпиричните данни, тази хипотеза се отхвърля. Според Попър науката еволюира сперед теорията на Дарвин, хипотезите, които не отговарят на емпиричните данни биват отхвърлени и остават само тези, които са най-пригодни. ...", то се вижда, че става дума за хипотези. Тогава възниква въпросът: "Съществуват ли изобщо завършени, неподлежащи на развитие (дали по Попър или не, няма значение) научни теории. И кой е критерият за прекрачването от хипотеза към завършена теория. |
| Ку-Ку доста добре е представил Попър. Действително Попър е използвал своята философия да опровергае Маркс (по-скоро историцизма). Проблемът е, че ако се следва Попър много малко теории ще се окажат научни. Особено в областта на биология и медицината. Колкото са по-сложни обектите на дадена научна област, толкова по-неприложими трябва да се считат принципите на Попър. Обществото е един много сложен обект, така, че принципите на Попър би трябвало да се считат неприложими към обществените науки, противен случай ние трябва да считаме социологията, психологията, психоанализата ( а Попър действително щ е считал за такава) за ненаучни. Най-общо казано, обаче, всеки опит за рационално (научно) доказване на съществуването на Бог не води до нищо. |
| Критерият на Попър не е научна теория, а дефиниция. Дори да беше теория (не мога да си го представя), Биволът не е прав, защото от фалшифицируемостта не следва неверност, теорията може да е фалшфицируема и пак да си е вярна, ако не могат да бъдат намерени факти, които да и противоречат, въпреки че по принцип е възможно да има такива. |
| hamel, трябва всяка хипотеза да съдържат величини, които биха могли да бъдат фалшифицирани, ако те не отговарят на емпиричните данни, тази хипотеза се отхвърля. Обаче, хипотеза, да не говорим теория, която съдържа вътрешни противоречия трябва неопременно да се отхвърли още преди да се предприемат каквито и да са опити за емпирична проверка. Такава теория е Айнщайновата теория на относителността, около която също се върти тезата на Попър. Въпросната теория трябва да се отхвърли преди поставяне на каквито и да било опити за експерименталната й проверка, защото е основана на взаимно противоречащи си начални условия. Ето защо, въпросната теория даже не може и да се кандидатира за обект на проверка съгласно Попъровия критерий за научност. |
| Дефинициите, така или иначе произтичат от някакви съотношения между основните обекти, понятия и категории. Критичното място са съотношенията. Пак като се доверявам на Маркса (нашия), то критерият на Попър изисква конкуренция между хипотезите, като гаранция (по Дарвин) за тяхната жизнеспособност и адекватност. А Иля Пригожин, например казва, че критерият за жизнеспособността на една теория е в нейната успешност в обясняването и предсказването на факти, феномени и т.н. |
| Ку-ку, аз току-що ти дадох такъв факт. Да не говорим, че даже и да не бях ти го дал, фалшфицируемостта специално на Попъровата теза наистина я обезсилва. Няма да бъде така при каквато и да е друга теория, но теория, чиято същност е да раздава правосъдие по въпроса не трябва да е фалшифицируема, защото самата тази възможност я прави негодна за правораздаването за което претендира. |
| Е, като засегнахте темата за Доган, да се обадя и аз. Не забелязвате ли една странна закономерност? Видните строители на капитализма Цонев и Бисеров построиха на Костов обръчи. Не че и сам си нямаше, но те му направиха по-хубави. После Костов падна. Цонев и Бисеров отидоха при Доган. Построиха му обръчи. Не че и сам си нямаше, но те му направиха по-хубави. После Доган нещо взе да се клати. Ех, да ще подир туй БСП да ги вземе... Ама там си имат Овчаров. |
| Не му е тук мястото, но щом се задава въпросът (а и се споменава Попъровата теза, която има претенции да характеризира, не друго, а Айнщайновата теория на относителността) ще спомена вътрешните противоречия в нея. Както може да се види от оригинала от 1905 г. Айнщайн по необходимост приема като начално условие фактът, че валидната механика в неподвижната система е Нютоновата. Точно поради този факт за източник на светлина, неподвижен спрямо неподвижната система Айнщайн извежда израза tB - tA = rAB/(c - v). Значението на величините в тази елементарна формула може да се видят в §2 на оригинала от 1905 г. Още от тази формула се вижда, че Айнщайн нарушава собствения си втори постулат съгласно който скоростта на светлината не трябва да зависи от скоростта на излъчващото тяло и и"теорията" му се проваля още в този момент. Ние обаче, заради дискусията, ще се направим, че не забелязваме този факт и ще развием въпросната формула малко по-подробно: tB - tA = (B(tB ) - A(tB ))/(c - v) = rAB/(c - v) Съгласно горната формула, часовниците в неподвижната система К, където А и В са се случили да бъдат в К са синхронни--показват време tB. Но, съгласно правилото за синхронност на пространствено съвпадащи часовници, признато и от Айнщайн, часовниците при А и В (в покой с подвижната система) също показват време tB. Следователно, часовниците при А и В (в покой с подвижната система) са също синхронни. От друга страна, както Айнщайн сам извежда, в подвижната система може да бъде валидно единствено неравенството tB -t A =/= t'A - tB. И така, в подвижната система е налице съвместна валидност на два факта (от една страна синхронност на часовниците в А и В, а от друга валидност единствено на неравенството tB -t A =/= t'A - tB ), които са несъвместими с постулираното като начално условие изискване скоростта на светлината да е независима от състояние на движение на източника, т.е. постулираното изискване за универсалност на c = const. Горното е вътрешно противоречие (между от една страна началното условие изискващо валидност на Нютоновата механика в К, от което следва универсална синхронност на два синхронни часовника в К и от друга началното условие издигнато в ранг на постулат изискваш универсалност на c = const) в Айнщайновата теория, което я инвалидира още в §2. Останалите параграфи (с изключение на §3, където се прави несполучлив опит да се изведат Лоренцовите трансформации) са тривиални упражнения по прилагане в различни физически ситуации на Лоренцовите трансформации. Любопитно е, че упражнението в §10, което уж извеждало Е = mc^2 не само не извежда тази зависимост между масата и енергията, но демонстрира фатално противоречие между първия постулат на Айнщайновата теория на относителността и Лоренцовите трансформации (които, както казахме, въпросната теория даже не може и да изведе). И по-нататъшните опити, в последващи статии, на Айнщайн да изведе Е = mc^2 са също неуспешни и единствено демонстрират пробутването като доказателство прилагането на petitio principii (въпросът съдържа отговора) Горните вътрешни противоречия налагат Айнщайновата теория на относителността (а и иначе математически непротиворечивите, но физически несъстоятелни, Лоренцови трансформации) да се отхвърли преди изобщо да става и дума за експерименталната й проверка. Редактирано от - Бивол по калдъръма на 27/12/2008 г/ 00:01:12 |
| Караваджо, ако си му бил на лекциите на Кун щеше да чуеш, че не е бил разбран правилно по отношение на paradigm shift. |
| Караваджо, забележката ти за компетентност се отнася за самия теб. Не се изказвай по въпроси от които нямаш понятие. P.S. Емотиконите излязоха по погрешка поради затварящите кръгли скоби. Затова редактирах текста. |
| Бивол, В действителност Попър преди всичко се възхищава от теорията на относителността заради високата й фалсифицируемост - за разлика от психоанализата (и марксизма). Виж тук. Историята обаче показа, че марксизма също е фалсифицируем и значи може да претендира за научност  |