Отиди на страница:
| Това, че уж имало някакви си експериментални доказателства за валидността на Айнщайновата теория на относителността е резултат единствено на безскрупулна пропаганда. Защо тази очевидно погрешна теория е просъществувала толкова време в някои среди е единствено въпрос на социология и на това как се манипулира обществено мнение. |
| Чичо Фичо, тъкмо там е грешката на Попър. Под фалшифицируемост той разбира единствено при експериманталната й проверка. Както показах Айнщайновата теория на относителността обаче даже не може и да се квалифицира като теория подлежаща на експериментална проверка, защото самата тя е вътрешно противоречива. Възхищението на Попър е неуместно. |
Фактически Биволът каза това, което целях с въпроса си за научността на критерия на Попър. Признавам си, че направих някои справки за парадокса на часовниците (близнаците) и Караваджо се оказва прав. Същността на К' (подвижната система) не е в подвижността й, а в неинерциалността й - тя се движи ускорително по отношение на инерциалната. Това означава, че измерванията на времето в нея не са качествено еквивалентни на времената измервани в К. Ето защо, времето в К' се сравнява с времето в К (оказва се, че в К', то тече по-бавно, но в нея този факт естествено не може да се констатира - необходимо е да се сравни с нещо). В действителност, аз ще изчакам по-подходящ момент за този спор. Няма начин да не се появи  |
| hamel, не се е оказал прав Караваджо, защото инерциалността на системите се подразбира. Спор по това няма. Ако наистина искаш да направиш справка хвърли едно око на самата Айнщайнова статия, а не на някой си, който дращи в интернет и ще се убедиш, че съм прав. Редактирано от - Бивол по калдъръма на 27/12/2008 г/ 00:44:13 |
| Караваджо, не ми казвай, че "за съжаление, никой досега не е успял да "фалшифицира", или да опровергае едната, или другата", защото аз току-що показах защо Айнщайновата теория на относителността е невалидна. Относно ОТО, тя е автоматически невалидна щом специалната теория, която коментирах, е невалидна. Невалидни са също космологията, струнните теории и всичко, което има в основата си Айнщайновата теория на относителността. Аз не говоря празни приказки, а давам конкретни научни аргументи, които ти първо трябва да разбереш преди да си позволяваш да ги сравняваш с "аргументи и в полза на твърдението, че Земята е плоска". Редактирано от - Бивол по калдъръма на 27/12/2008 г/ 00:45:19 |
| Какъв друг факт, бе, Караваджо? Аз ти демонстрирам, че теорията е вътрешно противоречива, което е фатален за теорията факт. Какво повече от това искаш? Да демонстрираш, че дадена теория е вътрешно противоречива е синоним на това да демонстрираш, че въпросната теория е глупост. От глупост могат да произтичат единствено и само глупости. Това за GPS е лъжа и измама и ти нямаш абсолютно никакъв аргумент да докажеш, че не е, освен да цитираш текстова съдържащи безобразни лъжи и измами. Значи ситуацията е следната--аз ти давам конкретни доказателства, че Айнщайновата теория на относителността е глупост, които ти можеш веднага да провериш, а ти ме замеряш с лъжи, които си дочул от тук и там, разпространяввани от безскрупулна пропаганда. На кого трябва да се вярва? |
| Относно необходимостта от алтернативна теория. Няма такава. Айнщайновата теория на относителността трябва да се премахне от физиката без следа. Нищо от тази теория няма значение за физиката, нито може да се очаква, че тя може да се поправи или развие. Тя трябва да се премахне от физиката изцяло, без да се заменя с нищо така както буренът се отстранява от житното поле без да се заменя с каквото и да е. |
| Инерциалността на системите се подразбира, когато се установява, че в подвижната (но инерциална!) система времето тече по-бавно. Парадоксът на часовниците разглежда два еднакви часовника, единият от които се отдалечава, а после приближава към другия - неподвижния. Доколкото Айнщайн полага в основата принципа на Галилей и постулата за постоянната светлинна скорост (от там се получава, че времето в подвижната система тече по-бавно), то вторият часовник е в неинерциална координатна система и затова именно той ще изостане, а не неподвижния - той е инерциален. Възниква въпросът, възможно ли е равномерно движение на подвижния часовник с такъв характер - праволинейно, отдалечаване и последващо приближаване, така че и той да е инерциален. Ясно е, че не е възможно - скоростта трябва да се изменя. Без да се засягам, справките си не ги правя по писания в Уикито. Книжките ми са доста сериозни. |
| hamel, не е така. Това което си написал показва единствено пълнатата ти обърканост по въпроса. Прочети внимателно аргумента, който дадох по-горе, паралелно с текста на оригинала от 1905 г. и се опитай някак да разбереш за какво иде реч. Интернетът е пълен с глупости, които единствено могат да те объркат. Най-доброто, не само в този случай, е да се обърнеш към оригинала и да черпиш от извора, а не от бръщолевенията на някой си. |
| Е, кое не е така? Това, което ти разказвам е така, а това което е спестено са сметките. Възможно е някъде на друго място да има нещо противоречиво, но тук е така. Пак ти казвам, справки в Уикито за такива работи не правя. Имам си книжки. Когато първоначално написа, че проблемът е в началните условия, си помислих, че отпращаш нещата към принципа на Хайзенберг. За това би бил прав. Но то не би било грешка в логическата конструкция. И един малко страничен въпрос: Абе защо като спорим, от един момент започваме да се обиждаме? Какъв е смисълът? Ясно е, че си квалифициран. Ми приеми, че и аз не съм хванат в гората. Редактирано от - hamel на 27/12/2008 г/ 01:21:21 |
| hamel, какъв принцип на Хайзенберг, какви пет лева? Моля те не продължавай, не разбираш нищо от въпроса. Не е така както си го написал. Не го сващай като обида, а като добронамерен съвет да не се излагаш повече. |
| Караваджо, може, ама не може. Хайде да видим как (c – v) = (c + v) = c = const във формулата валидна за неподвижната система К: tB – tA = rAB/(c – v) Давай, да чуем как става тази работа. За вътрешните противоречия после. |
| Караваджо, не ми отговаряй с цитат. Попитах те да обясниш как така светлината изминава път rAB със скорост (c - v), както следва от Айнщайновата формула tB - tA = rAB/(c - v), след като вторият постулат изисква какъв да е път да се измине единствено със скорост c = const? |
Бре, че хубава дискусия за Айнщайн. Чакай и аз да се включа, макар че нищо не разбирам.  * Много хора казват, че теорията на Айнщайн за каквато и там да е относителност, не е вярна. Натиснете тук Дават за пример работата на GPS, която опровергавала тази теория. Аз разбира се, не мога да споря, не разбирам. Ама ми харесва как се обяснява гравитацията, че телата се привличат, понеже пространството се изкривява от масата на голямото тяло, и малкото се търкулва към него. * Другият важен въпрос е дали Айнщайн е плагиатставал. И тук май има много доказателства за това. Прочутото му е=м Х с на квадрат е било публикувано една година преди това от един италианец. Предполага се, че Айнщай е имал достъп до това списание в патентния офис, а е и знаел добре италиански. Най-смущаващото, което казват неговите критици, е че той не е цитирал никаква литература в статията си (макар, че аз не съм я виждал в оригинал). Друга критика е, че той нищо не е направил след тези си статии за гравитацията, а само е работил в съавторство. Както например теорията на един индииец за поведението на атомите при температури, близки до абсолютната нула. Не е включен и в проектът Манхатън, защото нищо не е можел да допринесе. Така поне казват критиците му. |
| Има и още един смущаващ факт. Всеки, който дръзне да критикува Айнщайн де факто е с провалена научна кариера. А това напомня на лисенковщина. |
| A Bulgarian in the USA, както казах по-гора Айнщайновата теория на относителността не може да изведе добре познатата години преди появата на Айнщайновата статия от 1905 г. зависимост между масата и енергията Е = mc^2. Тази зависимост съществува класически още във вектора на Поинтинг, да не говорим за трудовете на Лоренц и Хазеньорл. Например, Хазеньорл публикува извод в същия Annalen der Physik още през 1904 г. Значи, не стига, че зависимостта е позната, ами Айнщайновата теория даже не може и да я изведе. Безскрупулната пропаганда затова е безскрупулна, защото налага измами като това, че уж Айнщайн бил извел E = mc^2 ... Чакай да му отговоря на Караваджо и ще продължим ... |
| Момчета, минали сте границата на конкретност, след която е добре да отворите специална (или ако повече ви харесва, обща) теор ъъ тема за обсъждане на този микроскопичен въпрос ( от гледна точка на генералните проблеми по-горе). Ставаше въпрос за Бог и за Попър. Освен това, ставаше въпрос кое как е в природата и в съзнанието, а не кой е най-по разбирач. Затуй, аз връщам за малко разговора откъдето започна - а той започна с хам(е)летовския въпрос за характера на Попър - е ли той самият фалшифицируем. Най съм близко до мнението на Ку-Ку по въпроса - че това не е теория, а дефиниция. Според мен доста смислена и отлична отправна точка. |
| Караваджо, не си запознат с опита на Майкелсън и Морли. Тъкмо нулевият опит на Майкелсън и Морли опровергава уравнението tB – tA = rAB/(c – v). Вземи запознай се с предмета на обсъждане първо преди да се ангажираш с дискусии. Но, да се върнем на въпроса, който ти зададох. Наистина, в лявата част на равенството е дадено време за изминаване на пътя rAB не на нещо друго, а на светлина. В дясната е дадено отношението на пътя rАВ към скоростта на въпросната светлина, която е (c – v). Как така, те питам аз за трети път? Нали светлината не могло да измине път с друга скорост освен със скорост c = const. Скоростта (c – v) не е c, нали? E, как така? Освен горното, ако се постараеш да прочетеш и разбереш аргумента ми по-горе тъкмо във връзка с цитата който си дал, можеш да се убедиш и във вътрешните противоречия, за които говоря, които са в дъното на цялата по детински глупава Айнщайнова теза, която никога не е трябвало да види бял свят. |
Бивол по калдъръма Караваджо, не ми отговаряй с цитат. Попитах те да обясниш как така светлината изминава път rAB със скорост (c - v), както следва от Айнщайновата формула tB - tA = rAB/(c - v), след като вторият постулат изисква какъв да е път да се измине единствено със скорост c = const? Въпреки, че Биволът ми написа една двойка, плахо ще се намеся. Сметките имат следния смисъл. Нека прътът АВ се движи по оста си със скорост v. Времето, за което лъчът със скорост c изминава разстоянивто от А до В (което не е rAB!) означаваме с tB-tA. За това време лъчът трябва да измине разстояние rAB+v(tB-tA). Тогава (rAB+v(tB-tA))/c=tB-tA. Като се реши това уравнение спрямо tB-tA, получаваме: tB-tA=rAB/(c-v). Аналогично се получава другата формула, но там пътят изминат от лъча със скорост c e rAB-v(tB-tA). Та така. |