Отиди на страница:
| Sta, глей ся. Туй дето му викаш по Нютон, всъщност е теоремата за събиране на скоростите - кинематично съотношение, което е било известно, както знам, още на гърците (при ускоренията е по сложно и там нещата се избистрят след Нютон - Кориолис е сложил точката). Номерът е в това (чисто формално), че без постулата за постоянството на скоростта на светлината, задачата е неопределена. |
| Тъз дето я гледаме - светлинен лъч тръгва от края на един движещ се прът, отива до другия, отразява се и се връща обратно. Необходимо е да се направят един куп приемания за скоростта на светлината - зависи ли от движението на източника, как зависи и т.н. |
| Sta, вътрешното противоречие е още в началните условия на теорията. Едно от тези условия е неизбежното приемане, че в неподвижната система К валидната механика е Нютоновата от което следва, че два синхронни часовника в неподвижната система са синхронни във всички системи. Друго начално условие, което на пръв поглед не противоречи на вече споменатото, е постулираната независимост на скоростта на светлината от скоростта на излъчващото тяло--накратко казано, постулираната универсалност на c = const. Както обаче веднага може да се види, освен това, че два синхронни часовника остават синхронни във всички системи (в подвижната система к включително), което следва, както се каза, от Нютоновата механика в К, в подвижната система никога не може да има друго съотношение между времената tB - tA и t'A - tB освен неравенството tB - tA =/= t'A - tВ (виж смисъла на величините tA, tB и t'A в §2 на линка Натиснете тук). Тъкмо едновременната валидност на горните два факта--от една страна синхронността на часовниците при А и В в к и от друга неравенството tB - tA =/= t'A - tB, напълно изключва възможността да се постулира, че в к скоростта на светлината е c = const. Никога, при никакви обстоятелства, за показанията на два синхронни часовника в покой с дадена система не може да е валидно неравенството tB - tA =/= t'A - tB ако c = const. Как се "измъква" Айнщайн от този проблем? Ами, просто, селективно "забравя", когато му е удобно в процеса на "изводите" си едно или друго от тези взаимно противоречащи си условия. |
| hamel, Ама тя изминава друг път! Не е този! Даже Sta го разбра! Я питай Sta, във формулата tB - tA = rAB/(c - v), където tB - tA e времето за изминаване на пътя rAB от светлината със скорост (c - v) дали светлината изминава друг път, а не rAB. |
| hamel, Номерът е в това (чисто формално), че без постулата за постоянството на скоростта на светлината, задачата е неопределена. Горното, разбира се, не е верно. При източник в покой с К зависимостите tB - tA = rAB/(c - v) и t'A - tB = rAB/(c + v) се извеждат чисто класически (без участието на Айнщайновата теория на относителността) само въз основа на установената от Майкелсън и Морли хомогенна валидност на c = const в К. При това извеждане, както вече писах в няколко постинга, се вижда, че два синхронни часовника в К са синхронни и в к. Освен това, в к неминуемо се извежда tB - tA =/= t'A - tB, което, заедно със споменатата синхронност, прави напълно невъзможно да се постулира, че c = const е валидно и в к, както ни пробутва Айнщайн. Този факт инвалидира изцяло Айнщайновата теория на относителността още преди тя изобщо да се квалифицира за проверка по критерия на Попър за фалшификация. |
Мале, мале, мале! Все едно съм пак в училище! Другарката приказва нещо си по физика, а аз, разбира се, изчезнах!  Сега, когато физиците заминаха, а останаха романтиците, нека и аз се намеся. С един цитат: Да се разкаеш и потърсиш извинение е сила. Но е необходимо тези, от които го искаш, да бъдат на същата висота, да оценят този жест по достойнство, да бъдат великодушни, мъдри и състрадателни. Иначе протегнатата за помирение ръка увисва, покаянието не трогва студените сърца. Колежката Сибила ОТНОВО връща топката. Всички са виновни!!! Защото онзи - престъпникът /стига с тия "грешки" - за престъпления говорим!/ се разкаял, ама на - лоши хора, не му щат извиненията. Не искат и те да утрепят някого, пък после се извинят - та да разберат колко е хубаво и морално. Ей така - напиеш се, убиеш, разкаяш се. Нещо като душевна сауна - за разтоварване.  Никому не пожелавам, никому - но ако изпадне човек в подобна ситуация, как ще реагира? Ще приеме протегнатата ръка на убиеца, ще го прегърне, ще заживее щастливо с него - като в приказка? Престъплението иска пшрошка, набиват ни в канчетата. Не - престъплението изисква възмездие. Прошка - никога! Защото прощавайки - приемаш стореното за нормално. И се примиряваш със злото във всичките му форми. А то расте, расте - нали е всеопрощавано? И все се намира някой, който да обвини ВСИЧКИ заради това? Накрая - Ст.Й.Лец: Доброто и Злото се сбили. Хората заложили на Злото. Злото победило. Хората спечелили. /по памет/. |
| Я сега аз като пълен игнорантин да ви хвърля една солипсистка бомба. Драги приятели, а не трябва ли да внимавате малко повече с тия уравнения? Понякога ми се върти из главата стрнната теория, че Земята дълго време е била плоска, пък на разни като Коперник и Галилео им скимнало друго - и то взело, че станало. Или че атомът си е бил неделим, додето на някои хора не им се завъртяло друго в главата. Затова - по-яваш, драги теоретици. |
| Аз както обикновено пуснах мухата и отидох да спя, а тук е станал един колоквиум по физика. Много се радвам. Аз преледах доста отгоре мненията - има някои неточности - принципът на относителността е дефиниран от Галилей, т.е. скоростта на един движещ се обект V в една движеща се отправна система е равна на V = v1 + V2, където v1 е скоростта на отправната система 1, а V2 - е скоростта на обекта в другата отправна система. Например човек се движи в движещ се влак, скоростта му измерена от перона е равна на скоростта на влака + неговата скорост във влака. Опитът на майкелсон и Морли, обаче показва, че това не важи за скоростта на светлината C - тя е една и съща и в движещата се отправна система - по посока на движението на земята и в перпендикулярна посока на движение на земята. Така, че скоростта на светлината е винаги постоянна, докато телата движещи се с дадена скорост V фактически се движат в плоскост на пространство-времето, която сключва ъгъл спромо посоката на скоростта на светлината - това е обяснено в книгата на Браян Грийн - "Тъканта на космоса". |
| Вредом по целия свят, лудниците са пълни със солипсисти. Но има и на свобода, види се. Защо пък не, те развеселяват другите, което е здравословно в този напрегнат живот. Давай, Сократе, няма опасност да те осъдят, като съименника ти от Елада! |
| Mrx++, това, което си написал не е вярно. Айнщайн разширавяа принципа на относителност и го разпростира и върху оптиката и електродинамиката, за разлика от Галилеевия, който важи само за механиката. Друг е въпросът дали Айнщайн наистина е постигнал целта си. Не е, както може да се види при внимателно разглеждане на упражненията, които е представил след §3 на статията си от 1905 г. Особено показателен е §10, в който, както вече споменах, се наблюдава фатално противоречие между въпросния принцип и Лоренцовите трансформации. Това, в частност, довежда до факта, че Айнщайновата теория на относителността не е в състояние да изведе добре познатото много преди нея съотношение Е = mc^2, независимо от агресивната пропаганда, че тъкмо тази теория го била извела. В друг постинг ще дам по-големи подробности по въпроса. Що се отнася до опита на Майкелсън и Морли, не това, което си казал (противоречие с Галилеевата относителност) показва въпросния опит, но тук няма да се спирам на него. Да не говорим, че въпросният опит няма ама нищо общо с “телата движещи се с дадена скорост V фактически се движат в плоскост на пространство-времето, която сключва ъгъл спромо посоката на скоростта на светлината”. Това не е нищо друго освен празни бръщолевения. Даже преди горния цитат ти можеш да се убедиш, че книгата на Грийн е компилация от глупости само ако отделиш малко време да помислиш върху примера, който Грийн дава с двамата президенти във влака, главният секретар на ООН-то и народите, които наблюдават от влаковата платформа. Хартията търпи всичко. Колко ли дървета са изсечени, за да се отпечата подобни болни глупости? P.S. Пардон, имах пред вид първата му книга "The Elegant Universe". За втората книга още повече гора е изсечена, за да се печатат глупости. Къде е партията на зелените да защити гората? Редактирано от - Бивол по калдъръма на 27/12/2008 г/ 09:41:35 |
| Кои е създал Бог?Този въпрос абсолютно всеки си го е задавал.Но дали е намерил правилния отговор за себеси е под съмнение.Моят отговор е от енергията.Следователно щом родителите на Бог са енергията естествено че и тои ще бъде като тях наи вишата енергия на вселената.Следователно тои ще контролира вселената с моща на неговата енергия.Дори създава още много видове енергия.Градивна енергия+рушителна енергия.Така вселената не може да бъде променена по размери и вид.Дори всички живи същества притежават от него частица от тази енергия.За да подържат тази енергия те трябва да извършват механична енергия демек да търсят нещо за ядене.Храненето е градивен процес но дишането е рушителен процес.Така че да не се стигне до великани.Демек е невъзможно изменения на вселената поради създадените и съществуващи енерги.С една дума доказах на Маркс че щом има нещо доказано това означава че съществуването на Бог под некаква форма е доказано. |
| Като прочетох постинга на МАРКСА, зяпнах от изумление. Каква широта на познанието!... от Тритомника на др.Живков, та до тъканта на космоса... като съветските офицери "диапазон культуры от Едита Пиеха до идите на ху.." |
| Караваджо, вселената не е затворена система, затова за ентропия и дума не може да става. Да го чуем хъша обаче откъде му щукна онова за енергията. |
| Марксът верно ви пусна мухата "Грешката на креационистите (вярващите) е, че те си представят, че природата би трябвало да си играе на зарове, които вместо 6 имат милиарди милиарди цифри (да кажем милиарди милиарди елементарни частици) и след едно свръх-огромно множество от комбинации ( забележете, че само пермутациите на 10 числа са милиони) накрая Природата трябва да избере само една комбинация, която да отговаря на тези константи." Това е грешката на еволюционистите (невярващите), които допускат, че неква Природа стига до въпросната комбинация - нарича се Божествена хармония - по еволюционен път. Ако ги питаш дали къщата, в която живеят е направена от някого или е възникнала ще ти кажат, че си луд. Но допускат възникването на Вселената, която се отнася към къщата по начин, за който няма и сравнение. |