Отиди на страница:
Да не позволяваме да ни набутат обратно в стария капан. Мигар вече сме излезнали от курт капана? Ако е ставало, чудно е, че не сме го забелязали... |
| Ако държавата гарантира 50000лева / 25 000 евро/ при фалиране на банка, това не е ли вид кредитиране на банката? И след като тези 100% чужди банки опериращи в страната изнасят свободните си парични ресурси към майката банка, не се ли нарушава баланса евро-лев при борд? |
| Да. Все още български банки са само ЦКБ, ПИБ, Инвестбанк, Общинска и Насърчителна. Другите 30 банки не са български. Та за това много внимавайте, когато ви "подаряват" нещо срещу депозит или кредит. Някои твърдят, че преди да лапне банана, маймуната го мерела на задника си  |
| Ама за бурканите никой нищо не казва!!! Народа предвидливо е скътал малко валутка в бурканбанк! "Парен каша духа"! |
| Дали пък ако се стигне до фалит на голяма банка - ще има девалвация на лева? Май с тия големи гаранции няма как да излезе сметката? Така, че няма значение коя е банката стига да не е съвсем малка.. те и заради това всички вдигат яко % по депозитите. |
| 12.713 млрд. евро са официалните резервни активи на България към ноември 2008 г. Месец по-рано те бяха 14 милиарда 320 милиона евро За един месец резерви са спаднали с над 1.6 млрд. евро. Освен това, още при бюджетен излишък от 5, 2 млрд. в края на Октомври, 2008 г., Орешарски докладва в на 30.01.2009, че 2008 е приключена с 2 млрд. излишък. За 2 месеца от сметките на страната изчезнаха 6, 4 млрд.лв. Нека Кюлев да коментира това! |
| Кирето и Сийка май трябва да си търсят паретата от оня дето трябваше да си оди дома, защото отй ги измъкна от блатото ония двамата кабинкови и голф тарикати. Но дали бат'Бойко ще ги толерира? Те тва е много интересон, защото май са конкуренция? |
А може би - не. Както вървят нещата, може точно от там съвет да се чака. Както се казва - "От умрял писмо". Продължението си го спестявам, защото госпожата му може да се обиди..  Edited by - Артиста on 02/2/2009 г/ 17:25:52 |
| Бармана е некъв от калифорнийско галиба дето инвестирал в 2 панелки в Меден рудник и пичели от тях по 20% годишно. Докарал ги вече до 300% и върви нагоре. |
Понеже миналия път никой не отговори, а и като гледам сме на фаза задаване на въпроси, да си задам и аз питанката (след седмица пак ще я задам и пак и пак, докато не попадна на някой който да отговори или пък ако десет пъти никой не отговори значи, че отговор няма). Ефектът е известен, питам какво е противодействието. Казусът е следния: Питър внася 1000 лева на депозит. Банката запазва 100 лв. резерв (10% според текущия закон), а 900-те лева ги дава на заем на Джон (срещу лихва, ъф корс). Джон си купува плазма, а продавача на плазмата внася 900-те му лева на депозит. Банката запазва 90 лв. резерв, а 810 лв. дава на заем на Джак. Джак си купува печка, а продавача на печката внася 810-те му лева на депозит. Банката запзва 81 лв. в резерв, а останалите 729 дава на заем на Керъл. Тя си купува климатик, а продавача на климатика внася 729 лв. на депозит в банка. Цикълът продължава докато първоначалните 1000 лв. на Питър са дадени неколкократно и в крайна сметка сумарните лихви по тях почти са достигнали размера на главницата. А лихвите както е известно трябва да се заработят от икономиката. Т.е. тези лихви оказват сериозен натиск върху икономиката и всъщност в нашия (по-малко или повече краен) вариант е невъзможно да бъдат изплатени и някой по веригата ще фалира. Значи въпросът е как банковата система противодейства на това?! Питам съвсем сериозно. |
| Сваля лихвите по депозитите и вдига лихвите по кредитите. Докато достигне онези 300% на бармана. Конфискуваните от кредитополучателите (излезнали на "червено" лизингови стоки се продават отново на търг и отново се реализират печалби , като непрекъснато се говори за оживление на пазара. |
| Сирена, пак си преработи въпроса: Защото продавачите и на плазмата и на печката, ддори да са ги произвели (шир потреб) нЕма как да внесат цялата сума - защото имат разходи - за придобиване или за елементи, части, производствени и режийни... |
Тези разходи (за елементи, части, производствени и режийни) вече са направени (щом печката и климатика са налице) и получените пари се явяват печалба, която да кажем още не е решено дали да бъде реинвестирана. |
Питър внася 1000 лева на депозит. Банката запазва 100 лв. резерв (10% според текущия закон), а 900-те лева ги дава на заем на Джон (срещу лихва, ъф корс). Джон си купува плазма, а продавача на плазмата внася 900-те му лева на депозит. Банката запазва 90 лв. резерв, а 810 лв. дава на заем на Джак. Джак си купува печка, а продавача на печката внася 810-те му лева на депозит. Банката запзва 81 лв. в резерв, а останалите 729 дава на заем на Керъл. Тя си купува климатик, а продавача на климатика внася 729 лв. на депозит в банка. Цикълът продължава докато първоначалните 1000 лв. на Питър са дадени неколкократно и в крайна сметка сумарните лихви по тях почти са достигнали размера на главницата. А лихвите както е известно трябва да се заработят от икономиката. Т.е. тези лихви оказват сериозен натиск върху икономиката и всъщност в нашия (по-малко или повече краен) вариант е невъзможно да бъдат изплатени и някой по веригата ще фалира. Значи въпросът е как банковата система противодейства на това?! Питам съвсем сериозно. Сирена, правилно си забелязала, че лихвите трябва да се заработят от икономиката. Лихвата, т.е. печалбата на банковия капитал, е част от печалбата, създадена в икономиката. Печалбата е превърната форма на принадената стойност, създавана от наемния труд през принаденото работно време. Не е нужно някой по веригата да фалира. Достатъчно е да съществуват наемни работници, чиито принаден труд да създава принадена стойност, която след това да се превръща в печалба и да се разпределя между промишления, търговския и банковия капитал. Банковата система не противодейства на фалитите , защото фалитите са начин за преразпределение на капиталите от едни ръце в други, където важи принципа всеки срещу всички и където по-голямия хищник елиминира по-малкия. ПП. Ако не си доволна от отговора, може да продължим разговора. |
