Отиди на страница:
| Да бе , "велик"! Това пък отде го измисли?Само отговарям косвено(и то за последно) на онзи шушляк дето следи за ника ми...За какво величие ми говориш?.. |
| Митев , абе да си кажем честно , национализацията хич не е била симпатично дело.Да ти вземат всичко дето имаш - земята , кравичката, овцете и да ти кажат -ето сега всичко е общо!Да ама например Гошо цигането не е имал нищо.И баща му също.И дядо му... Никога не са имали имот.Поработват от време на време.Местят се ту тук ту там.Хората им помагат.Дават им кое брашно , кое яйца.И сега изведнъж - равни...Всичко е общо.И земята и кравите и всичко...Хм... |
Платон, я  Α ρ ι σ τ ο κ λ ή ς Широкоплещия (Платос)Маркс става доктор на 23 години с дисертация по разликите между философиите на Демокрит и Епикур, а философските му възгледи са били изцяло идеалистични. Общо взето, готвел се е за семейното поприще на равин. Не щеш ли, три години по-късно среща 24-годишния Енгелс. Той също има курсови работи като "Положението на работническата класа в Англия", "Светото семейство", "Немската идеология" (последните в чернови, довършва ги с Маркс) и най-вече "Принципите на комунизма". Римейк на "Диалозите". "Манифестът" всъщност е поп-версията на "Принципите", писана две години след тях по поръчка на шепа пропагандисти в Лондон, нарекли се "Съюз на комунистите". През следващите 40 години се опитват да вкарат някаква наукообразна основа под преразказа си на Платон. |
Митев, понеже днес цял ден капиталистът ме експлоатира, ще можем и да си поговорим във форума. Та да те питам: 1. Каква ще е тази обществена недържавна собстевеност, кой и как ще я управлява? 2. Как ще разпределяте според труда без оценката на пазара? Манрико, предполагам че си ударил джакпот със собственик, който ти плаща без да му работиш. Та на въпросите: 1. Изтълкувал си неправилно написаното от мен. Аз не съм ти писал нищо за обществена недържавна собственост по време на социализма. Отмирането на държавата се предвижда за висшата фаза на комунизма, поне на теория. Същественото в случая е дали държавата е демократична или тоталитарна. Колкото по-демократична е държавата, толкова по-ясно изразен обществен характер има собствеността. Основните правила за функциониране на държавната собственост трябва да се определят чрез референдуми от обществото, а не да му се налагат от номенклатурен апарат. В противен случай членовете на обществото приемат като нещо чуждо държавната собственост и с удоволствие крадат от него когато няма опасност да ги хванат, пък дори и когато има такава опасност. Управлението на държавната собственост в демократична социалистическа държава следва да става от апарат, избран и контролиран от обществото, по начина, по който например акционерите, разполагаши с контролния пакет акции контролират мениджърите във фирмата. 2. Никъде не съм писал, че разпределението според труда ще бъде без оценката на пазаря. В условията на капитализма общественият характер на труда, вложен за производството на дадена стока се проявява на пазаря. Ако тя бъде закупена, значи трудът за производството и е бил необходим на обществото. При социализма производството трябва да бъде на планова основа. Тук проблемът става по-сложен. Щом е включено в плана производството на дадена стока, това на практика означава, че органът на обществото, който се занимава с планирането, е признал, че трудът, който ще бъде вложен за нейното производство, е обществено необходим. Същевременно планирането се намира на такова стъпало на развитие, при което може субективната преценка за необходимостта от дадено производство може да се окаже неточна и неправилна. Затова на този етап се налага както при капитализма окончателната дума да си каже пазарят. И при социализма той е окончателният критерий. С планирането обаче до голяма степен се избягва стихийният характер на този процес, тъй като обществото се стреми да конкурира варианти преди произвоството, което води до предимства в сравнение с конкуренцията след като е произведено нещо то да бъде наложено на пазаря.  Опитах се да бъда максимално кратък, но пак не се получи. |
Постепенно поумняха и зарязаха кибуци и прочие социалистически глупотевини и се ориентираха към други дейности. Орльо, да не би да твърдиш, че в Израел са приложили българския опит по ликвидиране на ТКЗС-тата?  |
Mitev, ама то "призракът на комунизма тръгна из Европа" вече - все пак другарката Пръмова...пардон, Кунева, си е комунистическо отроче...  |
| Митев, идеите са били симпатични (ако са били) до първите прояви на "народната власт" - червен терор, национализация, колективизация, робски труд (без преувеличение) на Хаинбоаз и други обекти на петилетките. На заблудените, ако ги е имало, им е просветнало, ама мандалото падна. А за Красната хич не си прав - не е важно колко е стояла в България, важно е как е влязла и какво е сторила след това. Не забравяй/манипулирай - ако Красната се е изнесла, съветниците и, и тези от КГБ бая длъжко си постояха. И доста нещо посвършиха. |
| Носталгия, инерция ли, що ли. Но едно за мен е очебийно. Ако не мътилката около прехода, ако не бяха множество буфери и скатавки, днес България наистина би била вече друга. но с цената на пауперизацията, на тоталното изпадане на повечето страти и групи. "Капутализмът" не познава социалната справедливост освен тази на пазара. та ако не приструвки за пазарната икономика, които едва сега започват да стават очебийни, пазарът отдавна би изхвърлил в кофите за боклук повечето от тук пишещите, и мен в тази бройка. Този мек и муден преход не позволи на пазара да размърда вековните блата на инерции и традиции. Ето сега се случва "исторически необходимото". Предстои сериозното почистване на терена от всичко не способно да се върти във въртележката на глобалната икономика. А що се отнася до Маркс и марксизма. Там е казано, че комунизмът е само целеви хоризонт, рещаващо е движението. И капутализмът го осигурява това движение към хоризонта. Ленин со товарищи "малко" избърза. но пазарът го коригира по време на НЭПа. Сталин завъртя гайките, Хрущев ги отвъртя и Брежнев скапа цялата машина. Разчисти пътя на движението А то отнася всичко и го хвърля на посоки - но все стени и руини уцелва. Ето сега пак се пусна стремглаво. |
То нема и как да е иначе - идеята да не работиш, а да можеш да консумираш до насиране е близка до ума и сърцето на българския народ. rki, дай ми моля те линк кой и кога е издигал идеята, която си цитирал, че на мен нещо ми се губи такъв източник.  |
| Джакпот не е, а съвременни капиталистически отношения - доброволно партньорство. Аз продавам труд, той купува. И в пазарлъка влиза и понякога да се работи по празници. Пък работата е пред компютър, та форумът идва като бонус За социализма горе-долу ясно. Ей на, сега във Венецуела го правят демократично - решава мнозинството, че иска социализъм, избира си Чавес и почват с национализациите. Докъде ще я докарат, ще видим. Преди това го правиха демократично в Зимбабве - експроприираха всичко на белите собственици. Докъде я докараха, горе-долу видяхме. Аз за комунизма питах - като как ще изглежда тогава обществена, пък недържавна собственост? Как пък ще бъде разпределението според потребностите, много пъти съм питал и все не ми е ставало ясно - кой например ще решава кой има потребност от черен хайвер и колко - че то черният хайвер за всички не стига? _______________________ Блогът на Манрико |
кой и кога е издигал идеята, която си цитирал Вероятно който е казал "Ахмак лозе копае, юнак вино пие" - но кой и кога, не знам. _______________________ Блогът на Манрико |
| Манрико , казано е "на всеки му според потребностите".Тоест искаш хайвер, значи имаш потребност, просто си взимаш колкото ти трябва.Искаш бира - моля заповядай!!Искаш някоя чужда жена - моля , щом имаш потребност , заповядай!Това е то комуниЗъма - на всеки му според кефа.Те затова така си го харесваха.щото си беше баш така...И май продължава да е....Пък вие си говорете за идеологии и философии.... |
Митев , абе да си кажем честно , национализацията хич не е била симпатично дело.Да ти вземат всичко дето имаш - земята , кравичката, овцете и да ти кажат -ето сега всичко е общо! Иво, нещата са различни в зависимост от обекта. В единия случай говорим за национализация, в другия става въпрос за коопериране /друг е въпросът със зорноволността на кооперирането, което подобия на FL сред партийците от БКП са приложили със същата безкомпроисност, с каквато той налага днес във форума позициите си/. В крайна сметка кооперирането, дори въпреки източването на доходи от селското стопанство в името на индустриализацията, бе прието като цяло положително от мнозинството от селското население и е факт, че и днес на много места хората запазват кооперациите. Що се отнася до национализацията на капиталистическата частна собственост, където се прилага безвъзмезда експроприация, тя категорично не е била симпатична на собствениците на национализираните предприятия, но от определена гледна точка е абсолютно справедлива. Ще ти дам пример по аналогия с това, което съм чел при Маркс. Нека предположим, че капиталът на капиталиста Х е възникнал "непорочно", тоест не е бил плод на експлоатация, а на стечение на благоприятни обстоятелства от най-различен характер и преди всичко на открояващи се над средното способности на собственика. Приемаме че капиталът е 100 единици. Щом е капитал, той функционира чрез ползването на наемен труд. В противен случай не отговаря на марксистката дефиниция за капитал. Приемаме, че производството се повтаря ежегодно в един и същ размер - просто възпроизводство. Приемаме, че целият капитал 100 единици е изразходван в произвоството и е осъществил един пълен оборот, при което е реализирана печалба да речем 20 единици. През следващата година собственикът капиталист отново влага 100 единици за производството, а 20-те единици изразходва за лично и на семейството си потребление и евентуално за средства за разкош. След втората, третата, четвъртата и петата година нещата се повтарят. Въпросът ми към теб е - има ли КАЧЕСТВЕНА, /не количествена/ ПРОМЯНА в капитала? Този въпрос съм задавал на студентите си. Опитай се да му отговориш, а ако не успееш, аз ще ти посоча отговора си. |
vo kunchev Манрико , казано е "на всеки му според потребностите" Тц, "според труда". Но, давай - така е по-сочно. |
| Чичо Фичо: "5. За автора бях забравил, че е бил агент на ДС - не съм се отказал от принципа си: такива лица не трябва да заемат изборни длъжности и да пишат в централния печат. Да пише пиеси, да продава лекарства, като е бил химик, да отвори сергия на Женския пазар ако ще, но да остави пропагандата на некомпрометираните." Дано все някога (защото сега интелектуалците "доброволно" мълчат) поне летописците опишат (ако има за кого) всичките панаирджийски техники - или поне феномена: зловещи призраци в размахване (все още размахващи) собствения си образ и поставени под ОБЩ знаменател с него най-достойни хора. С екзалтираност "демократизирани" изпълнители - съавтори на "инженерния" ООД проект. На американски - корпоратократски вилает. Т.е: Империализъм къде Чичо Фичо базиран - за благозвучие наричан глобализъм. Редактирано от - Езоп на 12/4/2009 г/ 21:54:23 |
| Ами май Маркс беше казал за (формулирал) един закон, че потребностите винаги изпреварват възможностите на обществото да ги удовлетвори, и това е само тенденция, която е и в основата на прогреса на производителните сили в него. Нещо като да тичаш и да се опиташ да стигнеш хоризонта - невъзможно. След малко трябва да излизам (рожден ден на зълвата, няма спасение...), но ми се струва, че решаването на проблемите ни с "избори до дупка" няма да стане, ето вече 20 г, все гласуваме и все сме "в дупката". Но една операция тип "Чисти ръце" като на Антонио ди Пиетро през 1992 ще да е много "кстати" (на място). Въпросът е, де го нашият "ди Пиетро", да набута цялата тази крадлива сган дето й е мястото и я облече в раирани дрешки, страшно ще им отиват. Някакви идеи в този смисъл (не става дума за революция и кръв да се лее) ? |