Отиди на страница:
| Да, Хиксе, наистина, въпросът е и - за какво са гласували хората? Значи, една група хора (партия) получават заръка да изпълнят дадени обещани действия. Това винаги е ГРУПА хора, независимо дали има един между тях особено открояващ се, както в случая говорим, че гласували "за Бойко". НЕ за Бойко - за идеята гласуват хората, за надеждата за подобрение. В развитие имаме следните варианти - групата като цяло изпълнява заръката на избирателите си, но отделни членове "кривват" от правия път, трябва ли да имат тая свобода? Не. Защото ще се обединят с други подобни от другите п. групи и ще вредят на едро, а основната група отслабва. Втори вариант - цялата парл. група "кривва" от правия път, отделни благородни личности искат да излязат от нея. Може ли? Пак не. Ще стоят вътре и ще воюват с "лошите", ще изнасят информация, ще търсят подкрепа от вън. Това е обществения интерес. |
| По същество. Зад метафората "политическо номадство" се крие реален проблем. Той ни поставя пред дилемата какъв принцип на представителна демокрация да избираме (ако ще правим конституционни промени) - принципа на "свободния мандат" или принципа на "императивния мандат на партията". Всеки един от тях си има свои основания и история и хора, вещи в конституц. право като Г.Близнашки са ги описали в книжки. (И като за г-жа Цецка полезна би била книжката "Принципи на парламентарно управление", 1997г.) Именно вторият е свързан с разбирането, че депутатът загубва своите представителни пълномощия, когато отпадне от партията, изпратила го в парламента(практика, имаща място единствено в Португалия). Както и практиката на предварително подписаните бланкетни оставки (характерна за полит. действителност на Ваймарската република през 20-те години на мин. век). Принципът на "императивния мандат" има основания в теорията за "държавата на партиите", извеждаща тезата, че именно "партиите са най-важните носители на гражданите в държавата" и без тях народът не може да бъде разбран на политическата сцена. Както и че волята на парламентарното мнозинство се отъждествява с волята на народа и държавата. Теорията е старичка - от 50-те години на мин. век в Германия. Но дори и тя обръща внимание на това, че свеждането на "общото благо" до партийното и парламентарното мнозинство крие сериозни опасности. Днес те са очевидни: - олигархичните тенденции и липсата на вътрешно-партийна демокрация може да разруши парламентаризма въобще; - през 50-те и 60-те години в Бундестага по особено важните въпроси се въвежда еднолично гласуване на водача на фракцията от името на парлемнтарната група; - центърът на тежестта в полит. процес се пренася в извънпарламентарни структури на партиите и т.н. Като се замисли човек, какво представляват нашите партии и особено тези от лидерски тип, няма да е трудно да предвиди и още опасни последици от този принцип. Ако искаме, вместо "автодисциплина" на депутатите в рамките на парламентарните им групи, да въведем законово дисциплина, налагана отвън от партийното ръководство, парламентарните групи просто се превръщат в "резонатори" и "регистратори" на предварително взети партийни или групови и еднолични решения. Парламентарен контрол над изпълнителната власт?! Забравете... |
"Свободният мандат" (за сведение на г-жа Цецка  ) е класически и е действителност в Англиаската и Френска система на парламентарно управление). И означава: 1) масово участие в изборния процес на "активните" граждани (каквото имахме на последните избори); 2) представителство не на различни индивидуални и групови интереси, вкл. регионални, а на ниво "политическо цяло"; 3) необвързаност на мандата с конкретни избиратели, а свобода на действие в полза на "общото благо", на народа; 4) обвързаност на депутата единствено с неговата съвест (свързваща личността с цялото). И ако ББ и г-жа Цецка се притесняват от липсата на партийна дисциплина в парламентарната група, то трябва да изработят ясна политическа линия на своята партия, да обясняват и аргументират целите, да формират морални задължения на депутатите, а не законово да ги превръщат в продължение на едни или други партийни решения. Щото партиите са институции, които превръщат масовите настроения и нагласи в политика. И ... няма опасност да влязат в противоречие с избирателите, ако са си свършили партийната работа. А парламентарната група е самостоятелна при практическото осъществяване на партийната линия. |
| Summa Summarum, в главите на г-жа Цецка и нейния Неформален, както и на основния брой коментиращи статията, "Ленин жил, Ленин жив, Ленин будет жить" ! Calina Malina, respect! Но няма да бъдеш разбрана, дори г-жа Цецка и да те прочете. |
Дъртреалист,  , за поста в 10:36. А статията, макар и мнението на автора да е погрешно, е на място. Защото съвсем скоро (мисля си) ще започнат опити за разцепление и преподреждане на мнозинството. Поне в Русе комунистите на висок глас се канят да свалят "до няколко месеца" новото правителство. Та така... |
| Старият Хъш ми припомни лейтенантските години...На партийни събрания в поделението имаше приятни моменти: например снала гаф при едни стрелби и се запалило някакво сено на някакво апека. За да не последва сериозно наказание за сгафилия колега, веднага се спретваше едно "онлайн" партийно събрание на обратния път към поделението - виновният беше наказван с партийно наказание - например мъмрене - което веднага правеше невъзможно служебното наказание - например 3 заплати. Имаше такова правило тогава - ако си наказан за нещо по партийна линия, не може по служебна. Или пък: партийно събрание, замът говори, говори. "Има ли изказвания?" Има разбира се - дежурните двама натегачи говорят половин час. "Други изказвания?" ... "Лейтенант Йотов, вие?"..."Какво аз?" пита смутено Йотов, който досега е дремел на последния ред. "Как какво, нямате ли мнение по разисквания въпрос?" нервничи зама..."Абе, имам мнение, казва Йотов, ама не съм съгласен с него, затова не го казвам."  |
| При демокрацията народа е суверен! Неговият народен представител е суверен.  Никой не е над него. Никой не може да определя поведението му. Нито мутрите на Герб. Нито рускатата агентура на БСП и Гоце. |
| Хиксе, За това, че анализираш проблемите, а не пищиш на умряло като някои тук. Според мен точно това е разликата между истинските леви и "партийците". |
| Брайти, пак не си точен: ....при фелдфебелският стил на Бойко.... Фелдфебел е термин идваш от пруската армия и означава полеви командир от най нисък ранг. По нашите ширини има термин за това -фатмак! Разликата между фетфебела и фатмака е че: -фелдфебела на практика обучава в общовойскова подготовка непосрдствено, в практически план една напълно годна за успешни бойни действия войскова единица - рота в мирна обстановка, а при война - взвод. Пруската, в последствие немската армия, е доказала на практика това. И да не чувам дума за обида на тази армия!  - фатмакът в българската армия на практика се занимаваше с това да влачи войниците да строят вилите на полковниците, крадеше колкото и каквото може - бензин, нафта, винкели, дъски, керемиди, уреждаше жена си да работи в кухнята на поделението, тъщата - в пералнята, а щерката - като телефонистка и угодничеше на началниците по всякакъв начин. Обикновенно не можеше да върже повече от две смислени изречения, но недай боже да му възразиш. Спуканата е работата. Нарочваше те и те гонеше до дупка. Българския фатмашки речник бледнее пред речника на фелдфебелите от "Швейк", повярва ми! Цитирам по спомени от новобранството: "Те сега ти е*ах мамата, другарю редник!", Ти леля имаш ли, бе другарю редник, да й го таковам!", "Ще тичаш от тук до обяд!" и куп други лафове от войнишкия фолклор. По наше време обращението "другарю редник" бе задължително към войниците, за да се спазва войнската вежливост, чаткаш ли - могат да ти разкатаят мамето, но вежливо, някак си! За това много моля да бъдеш прецизен в изказа си! Редактирано от - malechko на 28/7/2009 г/ 12:38:27 |
 Сравнително точно и обективно, що се отнася до "пеперудките".Номадът може и сам да си вирее, друг е въпросът, как попадат в "схемата" и после се самоотлъчват.Погледнете повтарящата се практика вече 20 години, почти няма номади, но пък е препълнено с...пеперудки-най-вече охранени, при това отвсякъде!Е, това е истинският проблем, а колкото дали някой ще гони някого защото не слушал или не искал да изпълнява взети потайно решения, е преди всичко въпрос на системата, която очевидно никой няма намерение да променя.А и защо да я променя?! |
| Интересен казус. И има много смислени, диаметрални аргументи из написаното до тук. На първо място бих се опитал да подредя обстановката без про-партийни пристрастия, а след това да се запитам: * На една страна имаме едно Дуо, оклепано до уши с корупция, кражби, провалена политика, имидж и авторитет. Доказани конспиратори и негнусящи се от всякакви действия, стига и стига да се докопат до Заветното им. Кокала! * От друга, имаме мнозинство съставено от Мандатоносител и подръжници с или без уговорки. Имаме и ярко изразена водеща фигура. (Оставям на страна мантрите, подозренията, твърденията за какво ли още не, плюс лошия мат'рял...). На тези е връчено управлението на държавата от мнозинството гласували. * Свидетели сме в предишните НС, до къде довежда "роенето" и можем с много голяма доза сигурност да заключим, че не е изключено, с подкупи, натиск и изнудване, да има отново, пак и пак, "отлюспване". Въпросите са: - Кога е морално да се защити "личната съвест" на отцепника и сигурно ли е, че промяната 'и не е станала поради далеч не алтруистични намерения? - Може ли да се позволи отслабване на тила, на парламентарната група, при положение че Водачът и екипа му изпълняват обещанията си към мнозинството от избирателите? И ако е повече от ясно, че т.н. "опозиция" от останалите две глави на Триглавата ламя продължават да кроят козни и да саботират държавата по-нататък? И на трето място: - Когато ножът е навлязъл в кокала, могат ли и трябва ли да се допуснат крути мерки за защита на общността и Държавата или играейки си на "демократи" *), ще се стигне много лесно и до затриване на нещо повече от нея - държавата? На Родината?! *************** Чета Брайтмана и въпреки, че ме яд на него за провокативните му и плоски про-нео-либерални атаки, му признавам добрата мисъл: ...Затова, за да е стабилна една парламентарна група, първо в нея трябва да се подберат хора умни, със самостоятелно мислене, със собствено достойнство и чест. А не тъпи безлични послушковци. Още преди влизането в парламента. Вярно, тази група ще изглежда външно хаотична и ще бъде шумна в споровете по между си, но за сметка на това ще бъде единна в провежданата политика. Ще генерира и провежда умна политика, а не вицове. Въпрос обаче: - Има ли лакмус за честността и почтеността? И колко висок ще е прага на продажността? Поздравления и за Папарол: "Не трябва да те гонят, а и няма да те изгонят ако имаш различно мнение по въпросите за аборта. Но ако имаш мнение което те разделя програмно и идеологически от партията която те е издигнала за депутат и си избран с гласове на хора, търсещи представителство гарантиращо съответната програма и изповядващо определени ценности, ..." ______________________ *) Известно е - надявам се на всички, че най-голям вой за демокрация, за демократи, търпимост, толерантност и пр. и пр. - все хубави в същността си неща - надават точно тези, които въобще не ги е "Еня" за Народа, за Държавата, за Демокрацията! Примери: - дал Господ! |
| Браво, Емо Най-после някой да се противопостави на набиращото сила напоследък популистко "преследване" на номади, предатели и т. н. Не разбирам само защо си включил и гласуването с чужди карти тук, това наистина е порочна практика и трябва да се прекрати. Депутатът трябва да е представител на целия народ, а не само на своите избиратели, на района си, или пък на някаква класа, прослойка, етническа, религиозна или каквато и да е група. И в парламента трябва да работи така, както ТОЙ СМЯТА, че е най-добре за всички. Възможност за отзоваване също не би трябвало да има, защото такава възможност ще влияе на решенията на народният представител. А привържениците на партийната дисциплина бих ги попитал: защо въобще трябва да има депутати? По вашата логика най-добре ще е в парламента да влизат само лидерите на партиите, прескочили изборната бариера, като всеки има толкова гласа, колкото депутати би имала партията му в НС. |
| Добре де, дори един депутат да действа само по съвест, той действа според политическите си разбирания, т.е. дори в идеалния случай действията му са продиктувани от неговите субективни виждания за това, кое е най-добро за общото благо. Ако тези виждания не съвпадат с моите, то аз не мога да считам, че този човек е мой представител в Парламента. Още повече ако въобще не съм гласувала за него.  |
| Полковник Иван Мерси за най-кратката квинтесенция на соц безумието "Абе, имам мнение, казва Йотов, ама не съм съгласен с него, затова не го казвам." |
| Аргументи "за" и "против" - бол. Ако дадено лице иска да защитава личните си идеи, убеждения и пристрастия, да се яви като независим кандидат, и ако убеди избирателите си, спечели и влезе в Парламента - нека там да ги защитава. Логично, нали така ? Явяването на изборите от името и в списъците на определена партия предполага не само права, но и определени задължения укъм нея, програмата й, лидерите й. След като не си съгласен, напускаш Парламента. Тук има специален парламентарен закон срещу политическото номадсвто от една партия в друга. Става дума за една по-зряла демокрация от нашата 20-годишна и се предполага, че за да се приеме такъв закон, има сериозни аргументи за това, на база минал опит. В България не откриваме колелото и затова е добре да се поучим от опита на др. нации, минали преди нас по този път. |
Номади или чергари са племена и други етнически групи, които не водят уседнал живот, а се придвижват от едно място на друго, обикновено в рамките на някакъв определен регион. Номадският начин на живот възниква през първобитнообщинния строй при първото обществено разделение на труда у племената, чиито основен поминък става събирачеството, ловът, риболовът и главно — животновъдството. Форми на номадския начин на живот се срещат и днес у някои етнически групи в слаборазвитите страни, особено в Предна Азия и Северна Африка. Съществуват и високоразвити култури, в чиито ценности постоянното движение е основен културен модел, които също могат да се определят като номадски. Икономиката на тези общества най-често е основана на търговията, което поражда нуждата от постоянно движение на голяма част от населението. Такива са например древните култури на финикийци и елини, които постоянно се движат по море и основават многобройни градове (търговски постове) в Средиземно и Черно море. Ясно е, че доколкото политическите номади не се изхранват от събирачество, лов, риболов и животновъдство, остава само една свободна опция - търговията. И по точно - търгуването на вота им. Примери-бол. В известен смисъл цялото "парламентарно племе" на ДПС с 20 годишното си коалиране със СДС, НДСВ и БС(к)П издигна вулгарната търговия с постове и достъп до далавера, до понятието политически баланс(ьор). |
Номади или чергари са племена и други етнически групи, които не водят уседнал живот... O.K.! Сега остава да се доуточниш и относно БГ-племето - Аджеба, от чий вид и етническа група сме "Ние-болгарето", та да се знаеме и да се подпомагаме!  |
| Има право. Не е съгласен с позицията на своята парламентарна група и напуска парламента. Без тън-мън. Другото е подмяна на вот и нежелание да се изтърве кокала. Извън парламента "номадите" да си водят камилите където искат |
| Калипа Малина браво! Много съм притеснен от приказките за "конституционно мнозинство" и възможността г-жа Цецка и другите нули от ГЕРБ в парламента наистина да пренаписват конституцията. Още по-ме плаши възможността за ВНС. Далеч не съм почитател на настоящата конституция, но такива на рабфаковци и симеоновци не бива да се позволява да я пипат! Още по-малко в коалиция с РЗС и АТАКА. |