
| Абулафия, 'Честния' беше ирония. Моя поглед беше по методите за изява. Някой съдейства за, пропагандира, дава своя принос за неща, с които не е съгласен. Воден от каквито и да е подбуди. Вероятно кариера. Друг - възмутен от практиката да се пишат необосновани доноси и рапорти до ТЖ, пише обоснован донос за тази практика до Горбачов. Воден от най-чисти намерения. И двете практики са недостойни. Няма никакъв начин нелегитимен метод да довете до легитимен резултат. Само се сменят ролите. Няма значение и причината. Наивност или корист - не прави действието по-допустимо. * Защитавам тезата, че средствата са по-важни от целта. И по-важни от причините, довели до използването на тези средства. В един свят на почтени и разумни средства(винаги средствата са в контекста на конкуренцията между личности, дори и формалния повод да е друг), целите нямат толкова голямо значение. Дали някой искал перестройка, друг - по съществена промяна - и двете са легитимни цели, доколкото се използват легитимни средства за постигането им. И постигнатия резултат щеше да е по-добър, несъмнено. |
| Абулафия е направил много точен анализ на "дисидентсвото" в България. А за това, че не е посочил и едно име, причината е, че историята на българското дисидентство започва на 11.11.89 г. |
| Дисиденти (или поне тези които показваха по телевизията след прехода): Желю Желев Петко Симеонов Стоян Ганев Емил Кошлуков Стефан Савов Константин Тренчев Петър Дертлиев Милан Дренчев братя Неврокопски Александър Йорданов Елка Константинова Христофор Събев.... С малки изключения хвани единия и удари другия.Не случайно в началоте са предлагали ръководството на опозицията на..... Андрей Луканов. |
| Моя спомен е , че Савов се появи по-късно. Даже не на 11-ти. За Йорданов се колебая, мисля също че е от втората вълна. Михаил Неделчев си изпуснал от първите. Също говорителя Спасов и Берон, дето плашеха червените бабички и изместваха темата към брадите като характерна особеност на седесаря. Чак по-късно тоя важен атрибут за разпознаване премина където си му е мястото -при ислямистите. Румен Воденичаров също беше на много важна позиция, |
| Акад. А. Сахаров. Какво е имал, какво е рискувал, какво е жертвал, от какво се е лишил, в името на какво? Който си отговори на тези въпроси, ще си отговори и на въпроса що е то дисидент и имало ли е таквизи работи в България. |
| Цялото наше ДНЕШНО И ОФИЦИАЛНО дисидентство се изчерпва със следния цитат: ... а едно малко момченце, като нямаше с какво да се похвали, рече: “А пък мен Том Сойер веднъж ме наби”. Марк Твен “Том Сойер” |
| Ста, интересна теза - водопроводчик, началото на дисидентството като технология за легитимиране на "лидери" и "стожери" започва по-рано. Като по-ясен пример мога да цитирам "закуската с Митеран", която имаше според мен подобна цел. Някои от тези хора си повярваха - като ЖЖ, Фори и прочее, други - мнозинството - се отдръпнаха. Кой по рано, кой по късно, кой изцяло, кой частично. - Като стана съвсем сигурно на къде вървят нещата и че ще се раздават звания заслужил борец за демокрация - мнозина като Ст Савов и Жоро Дантелата изприпкаха на сцената и извадиха (добре критите си) буржоазните си корени, което по-късно се превърна в една от големите трагедии на "синята идея" ама това е др тема. - Лека от мен, беше интересно Редактирано от - абулафия на 17/10/2009 г/ 19:32:01 |
| А. Сахаров не е закусвал във френското посолство с Митеран. Доста пъти е закусвал с вързани ръце и насила. |
| Малийй _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Те ти един за лека нощ: Малко преди да умре, Тодор Живков казал: -Погребете ме с лицето надолу. -Но защо др. Живков? -Ами ще мине време, ще се сетите за мен, и ще идвате пак да ми целувате задника… |
прекалено каляне на хора, Възловата дума е "прекалено". А за калта - те сами са се заврели в блатото. Сократе - Пропуснали сте Петър Гогов, дето плашеше бабите с разпъване на кожи. А. Сахаров не е закусвал във френското посолство с Митеран. И като резултат на тая безплатна закуска стана една...Страх ме е да си помисля какво би било, ако ги бяха нахранили на вечеря. |
| Бе, за Тодоран не зная, ама вече половин час стоя пред огледалото и се питам - аз ли съм, не съм ли аз _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| А интересно, че Гогов и сина на Емил Георгиев набързо обявиха за екстремисти и ги завряха в девета глуха. Както отсвириха Берон, Слабаков и други, дето им се сториха по-неконтролируеми. |
| "Това, че цялата тази конструкция, която наричаме "дисидент" е пълна глупост, не отменя факта, че от време на време режимът се е натъквал на актове на противостоене" Ужасно е че дисиденството стана легитимация за властта Защото сега се вижда кава власт легитимира "дисиденството" |
| Четох, че като питали Живков "Имате ли десиденти в България", той отговорил "Абе имаме, ама ние ги наричаме по друг начин-шушумиги". Като гледам Желю нмисля, че определениетое точно. Salman Rushdi Има поне трима българи койнто заслужават да бъдет наричани десиденти през комунистиеския строй и това са Писателят Георги Марков , убит от комунистически агент 1978 в Лондон Георги Марков беше любимец на Политбюро и лично на Тодор Живков. Спомням си какви венцехвалебствия се отправяха към него след като написа "Мъже" Александър Николов прякор Сашо Сладура пребит от бой в лагера в Ловеч 1961 за разказване на политически вицове Сашо Сладура трудно може да се нарече десидент-антикомунист, зарворили си го заради разкази на вицове. Явно е засегнал някого. И сега ако засегнеш някоя мутра може да не осъмниш жив. Димитър Стоянов, псевдоним Радой Ралин известен с безкомпромисната си критика на корумпраната комунистическа система. Радой Ралин е бил ремсист, доброволец на фронта. Той беше критичен към порядките, ама антикомунист трудно. Илия Минев е бил легионер, т.е., почитател на Хитлер, каквито са били легионерите. Е трудно мога да приема почитател ан Хитлер за борец за човешките права. |