Отиди на страница:
| И да ви пусна малко от един познат на всички кОлтурни ора сайт /абе, нещо къде позачезна?/ - ПРЕВОДНО-ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК Най-напреде да ви дупредим, та да не стаат инфекции... Думите не са подредени по азбучен или някакъв друг ред. Това по никакъв начин не подлежи на подреждане и систематизиране. Акцентологията също е пропусната, ударенията са важни за правилното разбиране на съответната дума. Една от особеностите в изговора е наблягането на съгласните звуци. Получава се нещо като падане на камъни, като чупене на клони, като тежки стъпки в стая пълна с хлебарки, като съскане на сто гърмящи змии и ссттигга ттолкуввъ. пустиняк – първата и най-бързо научавана дума, служи за универсална обида, със силна емоционална натовареност (Пустиняк мръсен. Тоа е голем пустиняк.), в произношението се влага злъч, лют червен пипер и змийска отрова омраз – също често използвано определение, подобно на пустиняк поган – по-рядко употребявана обида плякор – паплач, сган келеметор – паплач, сган, бедни хора копилитор – същото като горните две дзвер – звяр изклесък – презрително, изтърсак, универсална обида тава – това прошляк – нещастник, бедняк яла – ела, яла сам – ела тук язе – аз, тизе – ти (Язе, тизе и момчеата с колелеата.) ластунье – сухи царевични стъбла лазда – може би, сигурно оти – защо онодвам – глагол с общ смисъл, правя преонодвам – преправям капъшка – чепка на плод или зеленчук козъ (овцъ) рапатичава – болна, кашляща коза или овца, обида за жена еш ги па таа – виж я пък тази да ти ям (да ти папам) дробеца (сърчицето, бъбречето) – мило, гальовно обръщение към дете зея, зеиш – викам, викаш, крещя, крещиш (Кво сса раззеяла ма, затвори малко таа уста!) е пъ къ, ми къ – е пък как, ами как, изразява силна увереност в собствените думи (Е пъ къ да гу не познавам?) връй майната си гъзина – ругатня връй *****тарагата на сенкя – ругатня, игра на думи, в един смисъл Отивай под стълбата на сянка. ти го набия у дробо (у грълото) – ругатня, половото желание е насочено към белия или черния дроб (гърлото) на обекта ша го мууна като лазарски мореник на сбор – ще го изям с голям апетит плашипутарник – определение за грозен човек лайновоз – обидно, за дебел, отпуснат човек гъзере – само в множествено число, задни части, задник (Ша си разтръкаш гъзерете. – подигравка, субектът се присмива на някой, когото смята за неподвижен и/или мързелив) да ми едеш (тук следват различни анатомически органи и/или телесни секрети) – ругатня, която се използва обикновено от жени, но няма ограничения, всеки предлага за консумация, каквото има и каквото смята за най-гнусно или ша влазаш, или ша излазаш – или ще влизаш, или ще излизаш шти ебъ *****та майна – ругатня, неутрално (забележка – навсякъде глаголът еба е с ударение на е) еба с уя и помалко бозаа – труднопреводимо по смисъл, субектът е силно възхитен от себе си и държи всички да го забележат, уточнява на какво е спо собен във вдъхновението си ша ма фанеш да ма поразведеш – ще ме хванеш (подразбира се за какво или се доуказва с жест), за да ме поразведеш, да ме поразходиш, изразява несъгласие по спорен въпрос, а такъв е всеки един дии – дии (дее – дее) – изразява учудване, по-скоро приятно, голяма изненада, нещо като еба си майката очеплезил – използва се предимно в това глаголно време, многозначно, облещил, покатерил, разкривил, напил се (Ква луна са а очеплезила. Каква луна се е облещила. -лирическо отстъпление, възхищение от пълнолунието; Слазай оттама, кво си са очеплезил!, Глей го тоа ка са а очеплезил!) ----------------------------- Блогът на Генек |
най-чист български се говори в Търновска област. След Освобождението, конституцията е писана на езика, говорещ се във В.Търново.  БКЕ е бил оформян през втората половина на 19в. и най-вече след Освобождението на базата на централните и североизточните диалекти. Това е просто избирателност, наложена заради произхода на повечето книжовници от тези краища, и не е доказателство, че тези диалекти са по-правилни. Не може да се каже кой диалект е най- чист и по-български, защото 5 века липса на общи, кодифицирани език, култура, книжовност, води до практикуването на българския език само като диалекти. БКЕ е изкуствен конструкт, в който има особености и от западните диалекти, включително и от македонските говори, но доста по-малко |
| Ах, да - ако на некой не му аресва, кво да праа? Да слагам звездички или да крия букви ще е все едно да правя боб без джоджен. И да мия шкембето преди да го метна за чорбата.  --------------------------------- Блогът на Генек |
Sultan Това че в София има доста просвета, не означава, че няма назначени туземци Интересно е да се наблюдава как "туземци" постепенно получава в езика ни значението на "диваци". Докато "туземец" (което сме заели от руснаците), означава просто "местен" ("ту земь обитавший жилец" . Англичаните използват aborigin, което ние сме възприели също като "аборигени" - а немците просто си го превеждат на немски като "Ureinwohner" - Праобитатели или пра-жители. В това отношение те (немците) са за пример, защото лесно уточняват за какви точно пра-жители става дума, добавяйки името на територията - Ureinwohner Australiens, Ureinwohner Amerikas, Ureinwohner Bulgariens. В светлината на горното - "нашите" туземци, или по немцки - Ureinwohner Bulgariens - са траките. |
| Ма ние май-говорим за едно и също, а не моем се разберем. Язе не отричам научния факт че както казваш ти габровско-търновско и т.н говори са в основата на литературния български. Аз твърдя че в наше време най-правилно се говори в София. Толкоз е просто. Винаги там където е основната маса хора дошла от цела България се образува най-правилния език. Съвсем нормално е в Лондон да говорят най-правилен английски или в Берлин-немски или в Москва и Петербург-руски. Бах мааму-то остава и в столицата на една държава да почне да се говори на диалект и въобше ше бъде чудна картинка  Въобше какво е това диалект, не е ли това говор който се различава от говора който говори основната маса хора. Без да съм филолог си правя такова заключение. Като приемем че в София живее най-големо население, значи тука се говори най-правилно. Дедукция, Уотсън, дедукция  |
| Така е, правилната реч се чува най-често в София. Статистически погледнато - на толкова по улиците, да не говорим за определени квартали или определени отрязъци от градската транспортна мрежа, но в административни и обществени сгради, масмедии и прочие - определено. Така се е получило, сори. Търновският диалект може и да е бил основа на литературния език преди век и кусур, но не забравяйте, че става дума и за изговор, а мйекичкото източно произнасяне не ми се струва да е било основа на правоговора. |
Кат сме тръгнали на правоговор, язе се питам а докъде стига мекия източен говор, шот ми се струва че тия у Търново и Габрово не говорят кат тия у Варна. Едните миекат, па другите говорят на "ъ". Молим за уточнение  |
един познат на всички кОлтурни ора сайт /абе, нещо къде позачезна?/ Ей га _______________________ Блогът на Манрико |
| Една мярка за мекост е също и Я-кането и Е-кането. Има си една много точно определена географски т.нар. Я-това граница, която дели България на запад и изток малко така, по диагонал, по населени места. Ако има нещо, което звучи нелитературно в изговора, това е Е-кането на западните говори, което, дошло от чисто местния изговор на софийските шопи, е преминало в тарикатския жаргон. Тоже неприятно. Мекостта и силната редукция (а-ъ, о-у) са неща, които се оправят най-трудно при говор, някои изобщо не ги оправят и с години. Много труд се иска. Едно време, като прекарвах ваканциите в Самоков като дете, за месец-два успяваха родителите ми да оправят езика ми след това. При племенничките ми, които се преместиха да живеят в Чирпан, уж временно, контролът е много строг, от страна на майка им, дотолкова строг, че има състезание за правилно произнасяне и взаимни поправки. Честа реплика - Лори, не се казва 'джапанкити', казва се 'джапанките'! |
Като приемем че в София живее най-големо население, значи тука се говори най-правилно. Болшевизъм в езикознанието, таварищ Сталин! Вий большой учений! |
| Генекь, точно! Товарищ Сталин, Вы большой ученый, В языкознаньи знаете Вы толк, А я простой советский заключенный, И мне товарищ — серый брянский волк. За что сижу, воистину не знаю, Но прокуроры, видимо, правы. Сижу я нынче в Туруханском крае, Где при царе сидели в ссылке Вы. В чужих грехах мы сходу сознавались, Этапом шли навстречу злой судьбе. Мы верили Вам так, товарищ Сталин, Как, может быть, не верили себе. И вот сижу я в Туруханском крае, Где конвоиры, словно псы, грубы. Я это все, конечно, понимаю, Как обостренье классовой борьбы. То дождь, то снег, то мошкара над нами, А мы в тайге с утра и до утра. Вы здесь из искры разводили пламя, Спасибо Вам, я греюсь у костра. Вам тяжелей, Вы обо всех на свете Заботитесь в ночной тоскливый час, Шагаете в кремлевском кабинете, Дымите трубкой, не смыкая глаз. И мы нелегкий крест несем задаром Морозом дымным и в тоске дождей, Мы, как деревья, валимся на нары, Не ведая бессонницы вождей. Вчера мы хоронили двух марксистов, Тела одели ярким кумачом. Один из них был правым уклонистом, Другой, как оказалось, ни при чем. Он перед тем, как навсегда скончаться, Вам завещал последние слова, Велел в евонном деле разобраться И тихо вскрикнул: «Сталин — голова!» Вы снитесь нам, когда в партийной кепке И в кителе идете на парад. Мы рубим лес по-сталински, а щепки, А щепки во все стороны летят. Живите тыщу лет, товарищ Сталин, И пусть в тайге придется сдохнуть мне, Я верю, будет чугуна и стали На душу населения вполне. |
| Малка поправка на хасковския диалект на Caravaggio - "я зъ гъ фатя", не "фана". Освен това там казват хасфалт и нохче. И добавка към Геновева - освен Я-кане и Е-кане, има и И-кане. Например Плевин. |
Мръша, връъ му гу Ама виждам, че и резерватът дава жертви на "културната интерференция". "Мого", "могу", а един даже написал "много". Къде отиде изконното "млогу"? |
| И-кането е част от редукцията, е-и, то е фонетично явление, движение на широките гласни А, О и Е към тесните Ъ, У и И. А якането и екането са етимологични явления, резултат от изчезването на малката носовка. Впрочем, аз не съм много силна по фонетиката, твърде далеч е от актуалните ми занимания, но си мисля, че на изпит по старобългарски, като четехме древни текстове, го произнасяхме като ЕН, като че ли древните българи са казвали - мленко. Много ми е съмнително, да си призная. Пък после врачанци са започнали да казват млеко, а варненци - мляко. В предпоследния правопис точно тази буквица, като буболечка, се е произнасяла по два различни начина, с Е и Я, чието различаване е било постижимо за грамотни хора. |
| Да запитам спецовете по регионални диалекти: къде съм била, като съм чула следното: 1/от устата на петгодишен малчуган:Деба брабоя му, деба. Или: Дай ми крапето. 2/Шъ купим бутер, не ходачки 3/Уть, извинети! 4/Ду фаражъ идин гугушчук кълвеши по ина пунга, ма те ни гу видяя щот му зяпаа у фермуара. Спайка, двойно отрицание е: I don't do no drugs, а не примера, който си дал. Така, че не хули преводачката от Горно Нанадолнище |
| Защо така се получава, че като че ли най-често южните диалекти са меките, а следователно провинциалните? За стокхолмчанина говорът в Малмьо е като за софиянеца говорът в Нова Загора. Трябвало “стахуун” да се произнесе, ако си баш аристократ стокхолмец, а не някакво си селско “сташуун”, колкото и за българското ухо да е все едно (даже онова в Малмьо по-твърдо бие в този случай). Ами щатите? За янките е доста екзотично да слушат някой от “down south” с мьекото му произношение. Go figure. |
| Всичко е от климата, по-мек климат, меки нрави, нежни ласки, мек говор. Студен климат, грубост, бой по канчето, твърд говор Не случайно всички екстремални човешки идеологии се пръкват в по-северните страни. Явно кат е студено на тялото требе да разпалиш пожар по некъкъв начин |