ЗА ПЪЛНА ЗАБРАНА НА ГМО В БЪЛГАРИЯ !
Отиди на страница:
| Няма доказателства, че ГМ продуктите са напълно безвредни Старши научен сътрудник доктор Елена Апостолова, бивш директор на Института по тютюна, пред „Капитал“. Интервюто взе Паулина МИХАЙЛОВА Какви са принципните ви аргументи против разработките в областта на генномодифицираните организми (ГМО)? - Всъщност аз приемам всичко, което е направено до този момент с генните технологии, като нещо положително от гледна точка на научното познание. Моите аргументи против са, че създадените ГМО все още не са проучени като въздействие върху живите организми. Много са тревожни всички научни изследвания, които излизат в литературата в последно време за вредните последици от употребата на ГМ храни. Например много интересни са изследванията във Великобритания. Те започнаха да се провеждат с употребата на ГМ царевица и соя, която се използва за хранене на мишки. Тези изследвания показват, че особено при подрастващите организми се появяват вредни изменения в развитието им. Тоест вече има доказателства в животинския мир, че употребата на такива храни може да доведе до опасни последици в развитието на живите организми. Що се отнася до последствията върху човешкия организъм от употребата на ГМ храни, все още не са правени такива дълбоки изследвания. Много е малко времето за това. За 25 години генните технологии се развиха от етап „специализирани лаборатории“ до етап „промишлени образци“, без да са проведени по-детайлни изпитвания. Затова аз съм против ГМО - не е дошъл моментът, в който да можем да кажем, че тези продукти са абсолютно безвредни. За какви изменения във вътрешните органи на мишките говорим? - Това са известни факти, налични в литературата. През пролетта на 1999 г. е открито 50-процентно увеличение на хранителните алергии, свързани с употребата на ГМ соя. Най-честите симптоми са раздразнени черва, храносмилателни проблеми и кожни екземи. През 1999 г. се появиха и съобщения, че продукт на генното инженерство, наречен протриптофан, употребяван като хранителна добавка, е вероятната причина за смъртта на над 30 американци, както и за вероятното влияние на този продукт върху 5000 души, които са имали болезнени кръвни нарушения. Доктор Лиър публикува изследване, че генномодифицираната соя съдържа 14% по-малко полезни фитоестрогени, предпазващи човешките организми от рак на гърдата, сърдечни заболявания, остеопороза. Друго британско изследване сочи, че панкреасът, тестисите и малките черва на плъхове, хранени с ГМ картофи, са били значително засегнати поради променени нива на протеини, нишесте и разтворими захари в тях. Теглото на вътрешните органи е силно намаляло, отчетено е различие в тъканите на мозъка, панкреаса, далака, както и намалена абсорбция на хранителни вещества в тънките черва. След като твърдите, че в литературата вече има описани случаи на вредно въздействие на ГМО върху животни, защо според вас се бърза с внедряването на генното манипулиране в промишленото агропроизводство и кого обслужва това? - Да, тук влияе и процесът на глобализация. Първите световни компании като „Монсанто“ и „Пайниър“, които са създали такива генномодифицирани сортове, имат търговски интерес да настояват за бързото им разпространение в световен мащаб. И точно това е голямото опасение - че преди да е проверено въздействието на ГМ храните, се бърза с продажбата им. Трябва да се има предвид, че говорим за много мощни компании, на които трудно се противостои. И в по-бедни страни като България много лесно могат да бъдат обслужени определени кръгове, които да помогнат за внедряването на тези продукти. Така че добре е българинът да бъде чувствителен по темата за ГМО, а научната общност да се заеме сериозно с проверката на нещата около ГМО. По ваше мнение къде е мястото на България като производител и износител на агропродукция - в нишата на ГМ храните или на биологичното и екологичното земеделие? - Винаги съм била привърженик на биологичното земеделие. Малка България, която иска да се развива като атрактивна туристическа дестинация, много по-успешно би привлякла туристите точно като страна, която произвежда екологично чисти продукти. Биологичното земеделие би било една добра емблема за нашата страна. А не такава, в която се произвеждат евтини ГМ храни. Още повече като се има предвид чувствителността на европейците по отношение на ГМО. Според вас внедряването на ГМ технологии в България може ли да навреди по някакъв начин на пласирането на българска земеделска продукция на европейските пазари? И как стоят нещата по-конкретно при тютюните? - В България първите създадени генномодифицирани сортове бяха точно в областта на тютюна. Бяха разработени около 10 такива сорта. И точно когато излязоха съобщенията, че много скоро тези сортове ще бъдат въведени в практиката, се получи невероятен ефект върху световните тютюневи компании, които веднага реагираха. „Филип Морис“, „Реемтсма“, „Бритиш Американ табако“ и други заявиха категорично, че ако в България се възприеме отглеждането на генномодифицирани сортове тютюни, те ще се оттеглят от българския пазар. Още повече че вече в литературата се появиха съобщения за такъв проблем в Китай. Знаем, че Китай е страна, която е напреднала в производството на генномодифицирани сортове тютюн. „Благодарение“ на това се получи намаление на търговията и износа на тютюн от Китай за други страни и това доведе до натрупване на огромни стокови запаси от тютюн. България не може да си позволява такива рискове. След като в света се води все още дискусия по темата за ГМО, не можем ние да се радваме, че сме едва ли не пионери във внедряването на тези сортове. Просто не можем да си позволим рисковете от това. |
| Cruella de Vil Става дума за пренаселеност в световен мащаб.. Ако не съществуваше този главен проблем нямаше да има необходимост от никакви генномодифицирани култури. Там е работата, че „става дума’(една жена каза в трамвая). У нас в БГ има недоселеност, но има частичен глад. В Африка има пълна недоселеност и пълен глад. В САЩ, Канада, Русия има недоселеност и няма глад. В Китай има 1, 4 млрд население и има място за още х10 пъти по толкова. Къде тогава БИЛО пренаселено и имало НУЖДА от инжекции за да ядеш по-малко и да си мислиш, че ядеш повече? И да речем за момент, Круелка, че е твойта версия е thrue и, че света е отеснял за манджорно, то тогава пак шансът е на наша страна, като слабо населена държава да го храним с ЕКО гарантирана храна, като страна можеща да произведе х10 повече от нуждите си само чисто манджорно. Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 03/1/2010 г/ 01:04:09 |
Руснаците и те се замислили за здравето си - да си имал всеки един дача на село и там да си отглеждали независима и чиста земеделска продукция. "В заключение... Одним словом, в будущем, несмотря на протесты экологов, чистые мясо и овощи, вероятно, станут ассортиментом небольших, но очень дорогих магазинов. Несмотря на то, что в наши дни нет дефицита продуктов, и купить можно все, возможно не стоит так быстро отказываться от опыта наших мам и бабушек в области дачного садоводства и приусадебного хозяйства, засеивая когда-то цветущие и плодоносящие грядки зеленой канадской травой. А чтобы сохранить свое здоровье и здоровье наших будущих поколений, может, имеет все же смысл обзавестись собственной дачей, или домиком в деревне, хотя бы на летний период, и максимально не зависеть от навязанных нам малопонятных продуктов." Да, ама Русия голяма, България малка, у нас заразата ще се разнесе за има-няма и една година и сбогом био земеделие, сбогом екологичен рай....дето Дянков си го мечтаеше за малката пица. |
| Тая "пълна забрана" е меко казано простотия. Не ми се търси колко сорта домати, пшеници, тютюни и т. н. създадени у нас трябва да се обозначат като "генномодифицирани", обаче не са един или два. И не са от вчера. |
| Товаа, че ГМО дават по-високи добиви и че ще спасят света от глад е лъжа. Става въпрос за това, че тъй като ЕС се противи на генномодифицираните продукти и храни, достъпът им до европейския пазар е блокиран или много затруднен и търговията не върви, а вносът им се осъществява почти нелегално. Затова е този натиск да се пробие във все повече страни от ЕС, та крепостта Европа лека - полека да падне. "Генетично модифицираните организми /ГМО/ са били замислени не за да се увеличат добивите от земеделските култури, а за да се придобие пълен контрол върху доставката на семена в целия свят ....................... Сред населението е наложен митът, че добивите от генно модифицирани /ГМ/ култури е по-висок. Това обаче не е така. В световен мащаб 73 % от ГМ културите са разработени за хербицидна толерантност, 18% за устойчивост към насекоми, а в 8 % са включени и двете характеристики. Едва 0, 1% от ГМ растенията са обработени за по-високи добиви, посочи Пърси Шмайзер. Всички изследвания и полеви опити доказат, че добивите при ГМО са по-ниски от 4 до 11%." Натиснете тук Дето се вика, каквото и да ви говорят, винаги става въпрос за пари, а в случая - за много, много пари. |
| Пример за фундаментално неразбиране за какво става дума: "Няма доказателства, че ГМ продуктите са напълно безвредни". Няма доказателства че нито един от популярните сортове културни растения в наши дни е "напълно безвреден". Няма такива и за кой да е хранителен продукт в магазините. Напротив, за много има доказателства че са вредни, но въреки това се продават, някои задължително с предупреждение от министерството на здравеопазването. |
Това не е верно, Оракле. Има само един такъв случай с разработване и засяване на площи с генномодифицирана царевица у нас и стана скандал, та ги намалиха /площите/: Преди 4-5 години у нас също имаше скандал с генномодифицирана царевица на фирмата "Монсанто". Заводът за царевично нишесте "Амилум" в Разград купуваше от тази царевица, без да бъде информиран от производителите и Министерството на земеделието. В резултат на това продуктите му бяха върнати от купувачите от Европа, които отказват продукция замърсена с ГМО. В България производството на ГМ-царевица е продължило от 1999 г. до 2003 г. В началото са били засети 130 000 дка, а през последната година - 21 195 дка., с разрешение на Министерството на земеделието и горите ГМО - смъртоносна игра със здравето на човека. ГМО - смъртоносна игра със здравето и живота българия | технология и интернет | преглед вторник, 13 май 2008, 05:00 от Land and Freedom Всяка година Европейското движение за недопускане на Генномодифицирани организми (ГМО) в хранителната верига на човека и в природата организира в началото на април редица прояви като шествия, конференции и протести в редица страни. И си струва, защото ГМО са живи организми и веднъж отделени в околната среда, остават там завинаги. В същото време не е ясно как ще се свържат с гените на приемника - човек, животно или растение, и какви последствия ще има това за него. ГМО са микроорганизми, растения или животни, чиято наследствена информация е изменена чрез средствата на генното инженерство. Такива опити се правят от 70-те години на миналия век, но първите генномодифицирани продукти за пазара се произвеждат през 1995 г. Те вече така са навлезли в хранителното меню на човека, че едва ли е възможно някой да се предпази от тях. У нас за деня за борба с ГМО - 8 април вероятно има организирана среща със студенти от Софийския университет и от Лесотехническия университет. Инициативи, посветени на тази борба, ще има през цялата година, както беше през миналото лято турнето на Домата-мутант и разяснителната кампания, организирана от Сдружение "Агролинк", за генномодифицираните продукти. "В момента усилията ни са насочени повече към голямата среща на високо равнище, която ще се проведе в Бон от 11 до 18 май. Срещата на върха се казва "Планета на разнообразието". Биоразнообразието е застрашено чрез внасянето и въвеждането в природата на ГМО. Тази опасност идва от целта на генното инженерство да се използват семена и култури, които да могат да бъдат отглеждани на много места, което напрактика намалява биологичното разнообразие", обясни представител на Сдружение "Агролинк", което ще участва на срещата в Бон. Най-често ГМ-семена се използват в царевицата, соята, рапицата и памука (през последните 2 години). Други генномодифицирани продукти са някои сортове картофи, които стават устойчиви на колорадски бръмбар, тютюн - неподатлив на вирусни заболявания, домати с удължен срок на трайност, тиквички и папая. Все пак най-масовите и опасни храни са царевицата и соята. Зърнената култура, освен от директната консумация на хората, попада в хранителната верига, защото се използва за производство на фураж за домашните животни. А от соята се приготвят голям брой различни продукти, които са включени в почти всички видове пакетирани храни, особено в месни произведения, шоколади и сладкиши. Отделно самата соя се яде, уж като здравословна храна, вместо месо, а и се използва в приготвянето на 70-80% от видовете колбаси. Соята се произвежда основно в Аржентина, Бразилия, САЩ, Канада, Индия и Китай, където пък 60% от тази храна е генномодифицирана. Т.е. опасността всеки ден да поемаме генномодифицирана соя е напълно реална. Друг продукт - доказано отровен и намерил място в състава на много от съвременните храни е аспартамът. Производителите заместват захарта с аспартам, защото им е по-евтино. "Внуши се на населението, че захарта е вредна и ето подсладител на нейно място, който е "здравословен". А аспартамът е също продукт, получен в резултат на генноинженерна технология. Много по-евтин е от захарта, но има редица неприятни последици върху човешкото здраве. Продуктите от разпадането на аспартама причиняват мозъчни тумори, загуба на памет, слепота, промяна на сърдечния ритъм, тремор, затруднения в дишането, анемия, проблеми при бременност. Установени са невродегенеративни болести, рак, напълняване". Аспартамът е широко разпространен в България, защото се съдържа в редица безалкохолни напитки, захарни изделия, в продукти за диабетици и диетично хранене. Популярното му име е НутраСуит и се отбелязва също като Е951. Ако аспартамът се нагрее до 30 градуса, то дървесният спирт (метанол), съдържащ се в него, се превръща във формалдехид, а от него се образува мравчена киселина, която на свой ред предизвиква метаболитна ацидоза. Отравянето с метанол имитира симптомите на множествена склероза. Много учени доказват, че ГМ-храните са изключителна заплаха за здравето на човека. Изследвания върху опитни животни показват, че ГМО водят до алергии, спират развитието на мозъчните клетки, предизвикват атрофия на бъбреците, увеличават панкреаса, повреждат имунната система. Например генномодифицираната царевица на компанията "Монсанто" LY038 съдържа повишено количество на аминокиселината лизин, която в процеса на готвене или преработка произвежда токсични съединения, свързани със симптоми на Алцхаймер, диабет, алергия, рак и преждевременно застаряване. В Европейския съюз вече съществува регламент, че при храни, които съдържат над 0, 9% ГМО, това рябва да бъде изрично упоменато на етикета. Евродокументът е приет и у нас, но, така или иначе засега официално няма нито един такъв продукт, който да съдържа по-голямо количество ГМО от определената норма. Големите фирми, производителки на шоколади и сладки изделия, в които се използват подсладител и соев лецитин, имат двойствена политика. Те не си позволяват да предлагат храни с наднормено съдържание на ГМО на европейския пазар, но ги произвеждат в други страни. В Чехия преди няколко години имаше такъв случаи, когато във верига магазини бяха открити продукти с ГМО. Преди 4-5 години у нас също имаше скандал с генномодифицирана царевица на фирмата "Монсанто". Заводът за царевично нишесте "Амилум" в Разград купуваше от тази царевица, без да бъде информиран от производителите и Министерството на земеделието. В резултат на това продуктите му бяха върнати от купувачите от Европа, които отказват продукция замърсена с ГМО. В България производството на ГМ-царевица е продължило от 1999 г. до 2003 г. В началото са били засети 130 000 дка, а през последната година - 21 195 дка., с разрешение на Министерството на земеделието и горите. На Стария континент е изградена мрежа от територии, свободни от генетично модифицирани организми. Към момента в нея има 172 региона и над 4500 общини, които са се обявили за територии, свободни от ГМО. Такива зони са цяла Гърция, Австрия, Швейцария, Полша, две трети от Франция, голяма част от Италия и отделни региони в почти всички европейски страни. В България засега има пет общини, които са се обявили за свободни от ГМО с решение на общинските си съвети - Сатовча, Баните, Кърджали, Златарица и Ивайловград. По този начин те искат да покажат желанието на местните хора за устойчиво развитие - селски и екотуризъм, както и здраве за жителите в района. Контролът у нас не е на нужното ниво и един от проблемите е размиването на отговорността между различни институции. Министерството на околната среда и водите контролира отглеждането на култури или т.нар. освобождаване на ГМО в природата. Министерството на земеделието и горите трябва да следи за вноса и износа на ГМ-култури, здравното ведомство е отговорно за етикетирането на храни, включващи съставки с ГМО. От 2005 г. има и специално приет Закон за генномодифицирани организми, в който се казва, че в страната ни е забранено да се отглеждат плодове и зеленчуци с ГМО, пшеница, маслодайна роза, лоза и тютюн, но нямаме забрана на царевицата и на соята, които всъщност са най-разпространени. В развитите страни контролът върху храните се осъществява от потребителите и техни организации, които вземат проби и ги дават за изследване. У нас гражданското общество е още в начален стадии, а и много от хората не се замислят достатъчно за здравето си и за околната среда. Но така или иначе това ще се промени с времето, надяват се природозащитниците. Mexico's First "World Action Day Against GMOs" National Food Fair; antiGMO in 40 countries http://portland.indymedia.org/en/2006/04/ 337985.shtml Grow Zapatista GMO-Free Corn http://www.schoolsforchiapas.org/english/ get-involved/grow-zapatista-gmo-free-corn .html препратка: http://bulgaria.indymedia.org/article/172 8 Коментари (2 of 2) Към коментарите 1 2 КАЧЕСТВОТО НА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА ПРОДУКЦИЯ от rfi.bg четвъртък, 15 май 2008, 22:35 Европейците започват все по-често да обръщат внимание на това, което имат в чиниите. След движението Slow Food, различните знаци за биопродуктите, без да забравяме асоциациите за защита на потребителите, ето че и френският министър на земеделието лансира мащабна комуникационна кампания за качеството на селскостопанската продукция. До 3 юли, в Париж и Брюксел, всички професионалисти от сектора са поканена да обсъждат съдържанието на чиниите в Европа, да информират потребителите и може би да ни успокояват по отношение на храненето ни за в бъдеще. Първата среща от тази инициатива бе озаглавена просто “Какво ядем”. Мислим за земеделието, когато се храним, производителите мислят ли за здравето ни, когато отглеждат посевите си или добитъка – това бяха най-общо въпросите по време на дебатите между селскостопанските производители, потребителите и специалисти по храненето. След 60 години на промишлено земеделие, търсенето на качествени храни е вече налице. Много производители полагат вече усилия да показват пред потребителите, по какъв начин обработват земята или отглеждат животните. Всички вече са наясно, че храненето на добитъка оказва пряко влияние върху здравето на хората и че е дошло време за промяна на традиционното земеделие. Ето какво мисли Изабел Аноние, земеделски производител и председател на асоциацията Forme en Ferme: “Много внимание се отделяше на тезата “нахранете хората”, тъй като светът трябваше да се изхранва. Вярно е, че след края на войната през 1945 хората трябваше да бъдат нахранени. И днес проблемът с изхранването продължава да е актуален, но трябва да се има предвид, че междувременно нещата доста напреднаха. Време е да се обърнем и към качеството, защото решението не е точно в количеството, тъй като то поставя и други проблеми за околната среда и благоустройството, за разликите между севера и юга. Трябва всички ние сериозно да поработим...” Изабел Аноние предлага настаняване в собствената си ферма и предлага балансирана, сезонна и качествена храна. На гостите си тя обяснява и показва как се хранят животните и как се отглеждат растенията. Докато осъзнаването по отношение на храненето в Западна Европа е факт вече от години, на изток тепърва започва да се обръща внимание на тези проблеми. В литовската столица Вилнюс семейство производители на мляко и сирене предлагат веднъж на две седмици продукцията си на пазар за селскостопански продукти. Те започват да отглеждат кози преди три години с идеята, че трябва да се възстанови връзката между производител и потребител. Днес литовците продължават да консумират сякаш, за да наваксат пропуснатото през годините на съветска власт и начело в потреблението се нареждат супермаркетите. На всеки две седмици, семейството донася продукцията си от мляко и сирене в едно кафене във Вилнюс и обясняват подробно как е произведено всичко. Още по-интересно е, че семейството производители не желаят да получават субсидии от европейските фондове, за да бъдат свободни в работата си. Традиционно българските зеленчуци и плодове са известни с добрите си вкусови качества, но за да стигнат до трапезата трябва да покриват редица изисквания. Например, българските домати, са известни с уникално си качество и в последната година това увеличава търговските заявки от Великобритания и от Русия, твърдят от Сдружението на българските земеделски производители. Специално за доматите европейските изисквания за качество са да бъдат: здрави, цели, чисти без видими странични белези, свежи на външен вид, без вредители или повреди причинени от тях, без повишена повърхностна влажност и без чужд мирис и вкус. Доматите се класифицират в три категории – екстра, първо и второ качество. Количеството обаче у нас не достига. В момента страната ни не изпълнява дори квотите за безмитен износ на плодове и зеленчуци. Причината е в недостатъчното производство. За вътрешно потребление България е принудена да внася от Гърция, от Македония и от Турция. Търговците предпочитат вносните зеленчуци от Гърция, защото ги купуват по-евтино, а българската продукция е по-скъпа. Никой обаче не знае какво има във вносните плодове и зеленчуци и колко качествени са те. Не се извършва системен контрол върху вноса. Масово българските потребители ядят зеленчуци с вкус на гума и затова все по-често питат откъде е продукцията която купуват. Търговците хитро се измъкват твърдейки, че са български. Не всички обръщат внимание на качеството, но и у нас се увеличава броят на потребителите, които сериозно се замислят с какво се хранят и търсят екологично произведени плодове и зеленчуци. Именно тази потребност кара хора, които на пръв поглед нямат нищо общо със земеделието, да инвестират в селскостопанска дейност. Пример за това е известната тенисистка Маги Малеева, която планира да създаде екоферма край София. Там ще отглежда екологично чисти зеленчуци и плодове. Генерално погледно, у нас проблемите в земеделието, са в резултат от тежките реформи в сектора. А единственият начин за селскостопанските производители да имат реален успех е като се обединят в организации. ... http://www.rfi.bg/prog/euaccent/show.shtm l?type=show&program=euaccent&news_NUM=118 0&indexa=no Натиснете тук Редактирано от - Сибила на 03/1/2010 г/ 01:45:10 |
Г-жо Оракли, отговорът е следният: "николко сорта домати, пшеници, тютюни и т. н. създадени у нас не са "генномодифицирани". Защо? Защото сме прости(simple) и не сме достигнали НИВОТО да им бъзикаме геномите и чарковете. Приятна вечеря с бъзикани организми(БО)..  |
Товаа, че ГМО дават по-високи добиви и че ще спасят света от глад е лъжа. Още един пример за фундаментално неразбиране на проблема. И дума не става за сравняване на добивите при оптимални условия и без да се държи сметка за усилията и разходите по отглеждане и прибиране на реколтата. Сравнения трябва да се правят когато условията не са оптимални - суша, наводнения, засоляване на почвата, болести по растенията, паразити... При оптимални условия естествено няма особен смисъл от нови сортове, независимо дали са получени по генноинженерен път или са разчитали на случайни мутации. Редактирано от - Oraсle на 03/1/2010 г/ 02:04:34 |
| >>><<< Покрай сухото гори и суровото...Генната модификация е процес известен и използван от древността...ами всяка присадка си е генна модификация, всяка селекция може да бъде разглеждана така. Трябва добре да се отдели това, срещу което се протестира, и не трябва в никакъв случай да се внедрява...Иначе, компаниите за които става дума са с годишни печалби(всяка) в пъти над бюджета на РБ и лобизма и корупционните им похвати са страшни. При тези евтинджос български политици, колко ще издържи системата? Редактирано от - sluncho6 на 03/1/2010 г/ 01:38:37 |
| ГМО са микроорганизми, растения или животни, чиято наследствена информация е изменена чрез средствата на генното инженерство. Такива опити се правят от 70-те години на миналия век, но първите генномодифицирани продукти за пазара се произвеждат през 1995 г. |
| Oraсle, това си е ваш проблем с храната, който в САЩ е много сложен. "Храната" в смисъл храната "монсанто" за пилета и прасета е изкуствена(ГМО) и тя не е храна, а е фураж. Ако не знаеш какво е фураж пусни си Гуглето. С това аратлиците(производители) хранят животните, НО има и още нещо. После им бият инжекции с хормони и същите вдигат ЯКО на кила. Накрая им набутат соя и "овкусители" и като ги сложиш да си ги пекнеш никога няма да ти замирише на печено, дори и да изгорят. Незнам дали схвана, за какво става дума? |
| Някой като каже "Монсанто" и си мисли че е казал кой знае какво. Проблемът с "Монсанто"е предимно политически. Те просто са прекалено големи и се възползват грубо от този факт. Сравнение в помощ на безхаберници по темата като създателят и - нещо като "Майкрософт" на операционните системи, само че по-големи. В САЩ са успели тихомълком да патентоват на практика всички сортове културни растения и ако не искаш да ползваш техен продукт, могат да те докарат до положение да доказваш че сееш култура върху която нямат права. Което струва пари, независимо дали си прав или не. Това обаче е в САЩ, не в Европа. В България обаче има цяла селскосопанска академия, с няколко аграрни института в Костинброд, чиято работа е да правят нови сортове. И правят. Основното предимство на генноинженерните методи пред традиционната селекция е че наши дни са много по-евтини, по-бързи и малко по-гъвкави. А резултатът най-често е един и същ. Пример - холандските "негенномодифицирани" домати които стават червени, но не узряват (и не се развалят) и американските "генномодифицирани" такива. И в двата случая е изключен един и същи ген. |
Пример - холандските "негенномодифицирани" домати които стават червени, но не узряват (и не се развалят) Нема на света по безвкусно нещо от холандския домат. Който не е опитвал, той не знае... |
| Има, бе - холандско зеле. Кълцаш го със сатър като прасе.. 100% целулоза Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 03/1/2010 г/ 02:12:15 |
И питам аз: Що ни е на нас на баир лозе? Що са ни на нас генетично променени рози, пшеница, тютюн, овошки, картофи и марули? Щото си нямаме наши си семена, та трява да внасяме тия на Монсанто? Толкова ли е закъсал Сей Земеделецо? |
| Мен ме излекуваха с генномодифицирано лекарство. След като бях пред операция. Обясняваха, че нямало да остана инвалид, 99.999% била гаранцията, имало по-тежки случаи и нам кво, обаче е факт, че бяха почнали да ме подготвят психически. Поне аз така го схващах, доктора каза че последно щяли сме да пробваме едно генно модидифицирано нещо и после сме щяли заедно да решим. Беше голяма надежда за мен и се оправда. За една Коледа, в параненормалната тема можеше по друг начин да го разкажа, но на тези ми молби беше отговорено чак като почнах да рупам по 3.25 хапчета-мутантчета на ден. Може би доктора беше пратен откъдето трябва и ми поднесе нещата във вида в който мога да ги преглътна, така да се каже. Кой знае. По принцип съм против подписките и акциите, в които се въвличат хора, които нищо не разбират. Моите уважения към Ган и Сибила, те може би са специалисти и знаят точно за какво става въпрос отвъд научно-популярните филмчета но споровете трябва да водят със специалисти на тяхното ниво. Не е редно да агитират неразбиращите и да ползват тяхната подкрепа в спора, защото това е подкрепа отвъд научните факти - от сферата на емоциите, вярата и отчасти личното его - няма как да се реши въпроса с такъв подход. Нещо подобно стана с глобалното затопляне и вече се вижда несъстоятелността на масовите движения като носител на научния прогрес. Не може с подписки и натиск на прогресивните сили да се определи дали земята е кръгла. * Аз разбира се съм за задължителен етикет на всяка храна с такъв произход. И нека учените решат. Щото наторяването и даже орането също не са естествени процеси. Да не вемем да върнем на катерене по палми за банани като единствен натурален начин за изхранване. ЧНГ Редактирано от - Sta на 03/1/2010 г/ 02:24:59 |
| Sta, ей с'я как стоят нещата. Хитлер, или науката инвестирана от него е осигурила атомната бомба, ГМО-то и НЛO-то. Но той е бил скромен художник и не се е хвалел и затова с тях са се сдобили брадърите от УСА дето хич не са скромни. И проблема не е как и що са се сдобили, а как и за к'во са ги ползвали. В твоя случай добре. Но в повечето случаи ПЕЧАЛНО зле.. Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 03/1/2010 г/ 02:40:43 |