Отиди на страница:
| Геновева, ако ще си говорим за най-нездравословните храни - панираните филийки, известни още като джиджипапа, то поне нека да е паниран позасъхнал козунак. Ето това е на-вкусното нещо на света! |
| Ти беше писал, че си едър човек. И аз не съм дребен, познавам и много по-едри от мене. Но не познавам човек, който може на едно сядане да изяде 20 "улични" мекици (терминът ми хареса) - ефирни, но пържени в олио. Това важи и за най-"яшните" ни години в горните класове. А ние добре похапвахме в междучасията - "близо до "Парчевич" с мекиците и на "Денкоглу" в баничарницата, с най-божествените баници на света. |
Извинявайте, но пак забравих - какво беше това "кътма"? Млини знам какво е, но това, другото, "кътма" или "катма" - не се сещам  |
| Да, така малко пО бива. Какво говориш - просто най-хубавите. А сега да прескочим да хапнем в KFC по едно пиле, хранено с тръбичка в гърлото.  |
| Пак се извинявам, обаче не мога да не отбележа, че май най-вкусните мекици правеха в Ахтопол в един зелен павилион до Градската градина, на 20 м от днешния музей. |
| Крестън, в Ахтопол съм ял най-хубавите пици на света - в едни черни машини ги произвеждаха. Тестото му е майката, не толко работите дето слагат отгоре! |
| Да, и пиците също. Като казваш, та се замислих - може би наистина цялата тайна е в тестото. Сега ги правят с много тънко тесто, което почти няма вкус, и много добавки отгоре. Но не могат да се сравняват с пиците на "Раковска" и "Гурко", когато ги пуснаха. Нямаха кой знае какво отгоре, но със сирене и кашкавал струваха по 30-40 ст, ако не греша. И бяха божествено вкусни. Огладнях |
А, бе, днес да не е ден за тримирене?   Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Аз много обичам палачинки, но май не са БГ специалитет. Най-хубавите съм ял в Братислава, но съм чувал, че виенските били още по-муци. Никога не съм ходил в Австрия, Маринчо сигурно може да ни осветли. А пък в Ахтопол едно време хазаите ни шашнаха със следното: Чирози. Това е солен и изсушен черноморски сафрид, после печен на котлон, после раздробен на малки парчета и със зехтин и лимон и нещо зелено, май копър. Ясно, че става дума за вино и вечеря, не за закуски, пици и мекици. |
| Не си падам много по сладкиши, така че не съм особено компетентен - а и не ми правят особено впечатление. Така че не мога да кажа доколко виенските палачинки са по-добри или по-лоши - а и не съм забелязал да са прекалено популярни. Има ги в менютата на кръчми и кафета, но май повече на тортички и щрудели се набляга. От сладкишите май съм запомнил с най-добро чувство брюкселските гофрети, колкото и да са непретенциозни. За едновремешните соц-пици, наречени официално "гарнирана пита" - и сега се продават подобни по павилионите за тестени закуски - малки, кръгли, бухнали и с малко неща отгоре. Кое е истинска пица, не знам - в Италия не съм ходил. _______________________ Блогът на Манрико |
| Кътмата май не е палачинка, по-неутрално тесто е и дебелината й е друга. Дори готовите кътми (впрочем катма или кътма?), от машини, са по-безвкусни от палачинките. Нещо подобно на кътмата съм яла на село, едно многослойно произведение, но то май беше пърлено, опечено на сач. Там бабите ни правеха и тиганички, това май си беше мекица. Прочие, има ли някъде сега в София да се продават такива мекици? Първите ми спомени са за цена от 3 ст., наистина на Витоша около Парчевич, срещу кино Млада Гвардия. Един чичо ги хвърляше с виртуозен жест в очукан алуминиев казан с врящо олио. И с един шиш ги намушваше по десетина. А захарта се сипеше индивидуално от тенекиена продупчена захарница. Пращаха ме родителите и сутрин понякога да накупя двайсетина, за празнична закуска. По-пресен спомен ми е мекичарница на Шишман, преди Графа. Ядат се обаче пресни, ако малко изстинат, са жилави. Общо взето индивидуалната детско-юношеска порция за ядене по улицата, с разсипана пудра захар по реверите и с омазана муцуна, бяха 3 бройки. |