Отиди на страница:
| Другари, в днешната световна кухня няма нищо, изобретено от България, нито асоциирано с България. В Америка са се настанили всички световни кухни и всичко добро, което е измислено някъде. Една рецепта няма, едно ястие или изделие няма, което да е признато за българско. В кулинарията сме пропуснали не само Средновековието, не само Възраждането, а и новото време. 20-ти век също е загубен за нас. И 21-ви век ще бъде загубен. Когато по други земи са измисляли "Бьоф Строганов", по българските земи са маали "Качамак Хасанов". И да се насерете, не можете доказа никакъв принос на българската национална кухня към световната кулинария. |
Аааа, нцъъъ...Туй - горното - да го доказват неверниците  Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Гонзо, първо в Америка може да се се настанили много световни кухни, но повечето американци ядат буламач - и на закуска, и на обед, и на вечеря, и на Коледа, и на всичките си идиотски празници, оти обикноеено не ядат тайландска супа в Лонг Бийч, или мадрас у Манхатън, а некъв бъргър с марула. Не само БГ, но и англичани, чехи, унгарци, словаци, румънци, и още три пъти по толко нации да се накензат, пак не могат да докажат принос в световната кулинария, както и ние не можем да номинираме "Бьоф Искърско Говедо". Но лично аз съм забелязал, че наште манджи, колкото и да са подобни на съседските, са по фини от техните, имат собствен характер и некои са си уникални, независимо, че не са познати в глобалната закусвалня. |
Няма нужда да се насираме, че като ти гледаме апетита...  Това офф топик. А по темата - **** Тъпчем се с меса като хищници, забравяме как са се хранили родителите ни, дори средната градска класа, та и нагоре. Месо не се е яло всеки ден в седмицата, мама готвеше чудесни постни ястия, повечето запечени във фурна, всички варианти с ориз - на всеки зеленчук поотделно, комбинациите от боб и кисело зеле запечено, кисело зеле с ориз, прекрасни неща. Сряда беше ден за фасул. Татко все си намираше повод в този ден да не се прибира за обяд, бил много зает. Празничният неделен обед не са били пържоли или котлети - бяха или сърми с месо, или чушки пълнени, или мусака, или пък някакво месо, ама с ориз, по мръвка на човек се падаше, или с кисело зеле на фурна, пак същият месен порцион. Веднъж в месеца - тържествена вечеря в близката бира-скара на кебапчета, голямо събитие! Майка ми имаше алгоритъм - от едно пиле колко гоЗби се приготвяха, то си беше мениджмънт пар екселанс. Ама пилетата бяха цели целенички, та от глави, крака, карантии - супичка за 2 дни. Двете бутчета и бялото месо - на фрикасе, пак една мръвка на човек се падаше, е, тати можеше да получи и две мръвки. Трупчето и крилата - с картофи или ориз. И кво, това не беше храненето на бедни земеделски стопани, а на гражданя на пъпа на София, вярно, с един работещ човек в семейството, но все пак. Децата пък - сандвичи за училище или на екскурзия - ами със сиренце, по-лукс с кашкавал. Някой да си спомня празненствата - рождени дни, гости. Няколко плата със сандвичи, по-заможните люде ги правиха с малки парченца хляб, по-семплите - цяла филия Добруджа или бял хляб, намазана с - руска салата, разбит хайвер, настърган кашкавал върху масло или пак върху масло хамбургски салам (варианти - камчия или телешки). Деликатес - пастет от копърка, объркваше се с варени яйца, пак на филийките намазан. Винцето - домашно, жълта лимонада - в изобилие, ракията - също домашна. Да не продължавам, идеята ми е, че общо взето, в българската кухня много месо не се е яло и не мисля, че е въпрос на бедност или изостаналост, а на кулинарни традиции, формиращи една здравословна кухня на основата на зеленчуци, с които е била богата страната ни. Плюс безценното кисело мляко и производните млечни изделия. |
| Номинирам "Бьоф Телешко Варено". Тая манджа е малко е благородна за мене, но си е типично наша и много хора я харесват, вкл. чужденци. |
Номинирам "Бьоф Телешко Варено". Тая манджа е малко е благородна за мене, но си е типично наша и много хора я харесват, вкл. чужденци. И туй ни е откраднала световната конспирация Под името Tafelspitz е било любимо ядене на император Франц-Йосиф._______________________ Блогът на Манрико |
"Телешко варено" беше обектът на най-страстните копнежи в казармата, след като писмата от любимото момиче секнаха...  Не мога да кажа дали замяната беше равностойна, но и до днес, в топлия дом и близо до любимата жена, това симпатично късче ламарина все още предизвиква трепети.  |
| Геновева чудесно описа българската мизерия. Едно пиле на няколко манджи плюс супа за два дни. Показа ни също и неразбирането си по темата. Аз говоря за кулинария като готварско изкуство, за специфична, оригинална национална кухня, която се различава от тази на останалите народи и за принос към световната кулинария или световната кухня. Геновева говори за това по колко месо се консумирало и какви продукти се използвали, т.е. какво и как се е яло. Не става въпрос коква мръвка се е падала на баща ти и каква на теб, Геновева, а как, по какъв начин се е приготвяло ястието. Не става въпрос и какви зеленчуци са се използвали- чушки, домати, краставици и пр. Тези зеленчуци ги ядат всички народи. А какви специфични ястия се правят от тях. Сандвичите ти от хляб и сирене са просто хляб и сирене. Или както е казал поетът- "Лучец яж, водица пий.....дий воле, дий!" Българската национална кухня е описана в рецептурниците. В рецептите не се третира проблемът колко месо се консумира, колко зеленчуци, колко кисело мляко. Та за неизползваемостта на тези рецепти става въпрос. В чужбина на никой не можеш да му пробуташ подобно ястие. Тук слагам скоба за продукти от рода на "безценното кисело мляко". Никъде никой не знае, че това е продукт на българската национална кухня. Навън се нарича йогурт. И то се прави от всички балкански народи и никой не може да каже кой и кога го е изобретил. Така е със всички останали продукти, които се изнасят от Балканския регион за други страни. България, или отделни българи не са защитили един продукт в чужбина като български. Защото не могат да докажат, че това е национално българско изобретение. Дори и сливовата ракия други я патентоваха. Йогурта, който ние наричаме кисело мляко, го правят други и хич не ни бръснат. И всичко останало, което аз наричам балканска кухня. |
| Аз искам да кажа за копърката, дето Геновева споменава, само че във форма на пастет. Обичате ли аншуа? Аз - да. Големо мезе, обаче я правят много кисела. Наскоро ми подариха буркан от маринована българска копърка. Еми немам думи. |
| Според автора, тогава, в Средновековието, българите не са знаели какво е шкембе чорба, пача, свинска глава в кисело зеле, кървавица, печено агне по гергьовски, агнешко чеверме, шилешко и овнешко гювеч, лозови сърми, пушен свински бут, каварма с праз по радомирски, капама, попска яхния, спържа, печена кокошка"още не проносила".....и т.н.. Тоя автор не е компетентен. А може би има язва. Редактирано от - widenow на 14/1/2010 г/ 22:55:41 |
| Геновева, поклон, за студията от една страница върху цял исторически период кухненско изкуство! Страхотен синтез! И ярка демонстрация на автентичния дух на българската кухня, творящата българска кухня!  ... Гонзи, балканска кухня означава само и единствено българска кухня. В последните две хилядолетия няма друга Голяма автентична култура по тези земи, освен българската. За гърците мисли като островна култура, търговци, рибари и малко животновъди, но земеделци - слабо. Цялата плодородна земя е била все българска и на производни на българския етнос. А директни наследници на древната тракийска култура сме основно ние.... Това дали в Америка знаели на кого е една или друга рецепта не е толкова важно днес. То и цяла Русия говори на старобългарски, но ние не търсим дивиденти. Но, моля, знай го! Не подминавай факта. |
И да се насерете, не можете доказа никакъв принос на българската национална кухня към световната кулинария. Световната кулинария? Онази глобалната хранително-вкусова индустрия? Фюжън-гурмето? Космополитгювечът? Ми мерси, ама нема да се напъваме. На Световната кулинария моем и се изтропаме у "Цептер"-а само заради принципа. Принципът е че не може некъв ябанджия да ми казва кое как се яде. Аз буча ли им на виетнамците да не рупат кучешко или на франсетата да не гвачат миризливо сирене? Па понеже Световната кулинария интродуцира вече ровенето у барабонките на цибетките за добив на кафе по 68 ойро чашето, некой световен кулинар или юберфюжънгурмеджия мое да порови у горецитирания Цептер за люспи от домате и семки от грозде, били пълни с полезни вещества. Току виж се пръкнал нов специалитет - гроздов пай (един път яден) по 100 ойро пацу, пардон парчето. П.П. Не обичам да се повтарям - ама да и го тура на Световната кулинария у нахута, аз съм кулинарен ксенофоб. Аллаху акбар и да живее бахура  |
| Аз на Гозамбо отговорих ПО СЪЩЕСТВО в първите два реда на постинга си. Останалото не беше нито за него, нито във връзка с неговите тези. Съжалявам за недоразумението. Поради тоталния му характер, не си струва обсъждането. |
| Не само в манджите е некомпетентен авторът, ами и аритметика не разбира. Средната дневна дажба във Франция е била 65гр на всеки пейзан, а не 6, 5гр.-горе долу толкова беше мръвката на новобранците в българската народна армия . Редактирано от - widenow на 14/1/2010 г/ 23:34:56 |
| Геновева Абсолютно точна картина! Така беше и в моето детство. Месо наистина се ядеше рядко и не мисля, че поради беднотията, просто такива са били хранителните навици. А за пилето, боже, точно така беше. Даже и аз, научена от майка ми, естествено, точно по същия начин готвех бройлерите: и супичката, и фрикасето и манджа с картофи и зеленчуци от фенера. Казвам готвех, защото сега, като изхвръкнаха децата от къщи по-рядко се закрепям, както се казва. Странно защо, цивилизацията от последните десетилетия реши, че непременно трябва всеки ден да се яде месо и ако не го правиш, значи си сигурно беден и не можеш да си го позволиш. Българинът едно време наистина не е ял толкова много месо, първо, защото е спазвал постите строго, второ, защото все пак съхранението си е изисквало специални времеемки и трудоемки технологии, хладилници е нямало. По Петров ден се е колел петел, по Коледа прасето, за другите празници не се сещам. Ако някоя кокошка е почвала да плете крака, стопанката чевръсто й е откъсвала главата и манджата с истинско кокоше месо, миришещо прекрасно, е почвала да къкри..еех. Впрочем, от една година спрях да ям месо, ей така, отяде ми се, не че съм решила да ставам вегетарианка съзнателно. Но на сега, като се сетих за кокошките, които баба ми готвеше, ако сега има такава димяща и ухаеща паница, ще си хапна, пък каквото ще да става  |
| Ох, селските кокошки. Има една неповторима селска яхния от кокошка, няма да забравя вкуса й, като летувахме по новозагорско като деца. Прави се с много лук, червен пипер, домат се слага или не, не помня, характерното за нея е, че е с много чорба, доста водниста при което. Това беше официалното ядене при покана от селските братовчеди - коли се кокошка и се приготвя таз яхния за почетните градски гости. Щедрото оводняване на яхнията помага и за консумацията на много хляб чрез топене в нея. Мило и драго давам да й опитам сега вкуса, но, уви, няма къде. Яйца от свободно отглеждани кокошки фигурират в супермаркетите, но свободно отглеждани кокошки - нъццц. |