Не на ГМО в земята на България!
Отиди на страница:
| Аз пак ще питам някои въпроси защитниците на ГМО. Разбира се, мненията на вероятно компетентни, но и явно заитересовани лица, говорещи нищо съществено, а само недомлъвки и иронични подмятания, няма как да бъдат приемани за адекватни в темата. В тоя ред на мисли, редно е да получим и обяснения от Оракъл и Софтвинд. Имат ли някакъв личен интересес относно ГМО, пряк или косвен. като например работа в компания занимаваща се с ГМО продукти - производството им или разпространението, или в такава, имаща бизнес отношения с ГМО-компания. Преди време другаде, в друг разговор за храни, имахме такъв случай. Ставаше дума не за ГМО, но за промишленото земеделие, с тоновете химии и селектирани по търговска целесъборазност храни (примерно дървените домати, неразвалящи се с месеци). И един там ни убеждаваш как най-хубавите храни се отглеждали с химия, и как най-хубавите плодове и зеленчуци били тия в големите хипармаркети, как най-хубавото сирене било това от хипермаркета, а не това от баба на село. И като нямаше какво да каже, накрая излезе с великия аргумент че работел в голяма корпорация продаваща химии за промишленото земеделие (не точно монсанто, но нещо монсантоподобно), та ги разблирал нещата, кое било хубаво и кое не. Такива истории....... Създадено: 29.1.2010 г. 13:28:46 Въпросът не беше само за Монсанто. А дали по някакъв начин, пряко или косвено, имаш интерес, финансов или друг от про-ГМО политиката? Примерно, работиш за коя да е компания пряко или косвено свързана с ГМО, работиш по проекти пряко или свързано с ГМО, или имаш намерения, изгледи, планове за работиш в тази област. Създадено: 29.1.2010 г. 16:09:30 В предишната тема само Тома даде някакъв половинчат отговор - че не бил лобист на Монсанто, без конкретика по вероятни други свързани интереси. Тук въпросите са е главно към Ораклето. За минали, настоящи и бъдещи интереси относно ГМО - преки и косвени връзки. |
| Отатък, в началото на дискусията постнах това: Всъщност ние разглеждаме само един аспект - здравето на бъдещите поколения, доколкото вече е известно от години, че лабораторните бели мишки губят фертилност след като се хранят с генномодифицирани храни. Но има друг аспект, който реално прави битката жестока - войната за пазари. Според Организацията по храните и земеделието към ООН FAO (Food and Agriculture Organization), от март 2007 цената на зърнените култури се е увеличила с 88%. За 3 години цената на пшеницата се е увеличила с 181%. Цената на ориза реално се утрои в течение на петгодишен период - от $600/ тон през 2003 достигна до повече от $1800/тон през май 2008. Най-предпочитаният сорт тайландски ориз се продаваше за $ 198/ тон преди пет години и за $323/тон преди година. През април 2008 цената му достигна $1, 000/ тон. Главните играчи на зърнения пазар са "Каргил" (Cargill) и "Арчър Даниълс мидланд" (ADM). И изобщо не е новина, че в Щатите най-големите производители на генномодифицирани храни (GM) - "Каргил", ADM и конкуриращият ги "Zen Noh" контролират заедно 81 % от целия износ на царевица и 65% от целия износ на соя” (Грег Мътит, “Каргил и ADM - контролиращите играчи”, списание “Еколог”, март 2001). А отдавна знаете, че генномодифицираните семена не могат да се използват втори път, без да плати на "Монсанто" или "Арч Даниълс мидландс" за техните изкуствени торове, инсектициди и хербициди. Цялата земеделска икономика пада неспасяемо в двойния Нелсън на "Монсанто","Сингента","Авентис","Дюпон", "Дау Кемикъл", "Каргил" и "Арч Даниълс мидланд". Дано в този аспект коментарите ти да са по-свободни...  |
| Така. Чета един по един коментарите на Оракъл. ГЕННОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОЧИСТЕНО. Веднъж генно модифицирани организми внедрени в околната среда или получени от взаимодействие с не-модифицирани организми, не могат да бъдат извадени обратно. Генното замърсяване за разлика от ядреното или химическото е необратимо. Това в вярно само в хипотетичния случай на специално създадени за целта ГЕО на определени диви растения. Ние обаче говорим за културни растения. Много култури имат десетки или стотици сортове. Много често се оказва че няколко сорта са посяти близо един до друг. Какво става тогава? Ами получават се хибридни потомства разбира се. Затова често засяването на нивата със семена от предишната години води до реколта с нежелани качества и/или намаление на добива. И какво става в такъв случай? Да не би сортовете безвъзвратно да изчезват? Не разбира се- хибридизацията е добре известен ефект- на фермерите и на агоробизнеса като цяло. Като се случи такова нещо, фермерът просто си купува нови семена от желания от него сорт. Мисля няма нужда да уточнявам че става дума за добре известен проблем който има решение и то отдавна, много преди изобщо получаването на ГЕО да е било възможно. Разбира се, хибридизацията с някои от културите получени по геноноинженерен път би била по-нежелана от тази между два много различни "нормални" сорта. Затова са тия буферни зони. Според мен е по-добре вместо зони да се въведе стандарт за ГЕО носещи чужди гени- има начини хибридното им потомство да бъде стерилно. Тук уточняващи вопръси нямам. Имам коментар. Сеитба на различни сортове от една житна култура в непосредствена близост е възможна само в случай, че говорим за много малки лични стопанства. В кооперациите това просто не се прави, защото се компрометира реколтата от тая същата година  Колкото до възможността за стерилно потомство вместо буферни зони... това е много опасен вариант при наличие на диви растения от същия вид, защото те се лишават от поколение. Основният стремеж на всички живи организми е да оставят поколение и този стремеж е заложен в тях от природата. По този начин ние се намесваме в екосистемите, в естествения отбор, в природното равновесие, а защо не и да предизвикаме други, непредвидени и непредвидими мутации... Защото природата се стреми да се възпроизвежда - по един или друг начин. Високомерието към себеподобните го преживяваме някак. Но високомерие към природата?! Ние имаме нужда от нея, не тя от нас. Редактирано от - Simplified Solutions на 01/2/2010 г/ 16:23:50 |
| Да, войната за пазари е "изяж, или ще те изядат" - както във всяка друга милиярдна индустрия, било тя нефтодобивна (подкупите от Елф-Акитен), телекомуникационна (картела на ГСМ операторите в БГ), тежка промишленост (Сименс и парите му за "поощрения на политици", и т.н. Защо тогава биотек компаниите да правят разлика? И да, това е бизнес с "насъщния". Но никой не задължава фермерите да сеят/купуват от въпросните корпорации. Щом сеят, значи виждат някаква изгода. Фармацевтичната индустрия, с абсурдно високите цени за патентовани лекарства, е съпоставим проблем. Но докато имаш избора да не сееш ГМО семена (ако забравим лозунгите, разбира се, където Монсанто и останалите съратници на дявола принуждават бедните фермери насила и против интереса си да сеят ГМО), ако нелечимата ти болест се подобрява само от едно патентовано лекарство, и то струва 10000 долара за един курс с него, какво правим? П.С. Или накратко - Поета го е казал преди повече от половин век: "Ех, лошо, ех, лошо светът е устроен, а може, по иначе може" Редактирано от - Iezuit на 01/2/2010 г/ 16:34:38 |
| Ще извинявате, компанията, ако ставам досадна, но... СИЛНО ПОНИЖЕНИ ХРАНИТЕЛНИ И ВКУСОВИ КАЧЕСТВА. Приятно изглеждащ генетично манипулиран домат може да бъде няколко седмици стар, безвкусен и с пълна липса на хранителна стойност. Това е напълно вярно. Това което Д. Баев спестява е че има домати с абсолютно същите качества, от сортове които са получени по напълно "естествен" начин. Едва ли го "спестява". Той пише за ГМО и техните недостатъци, а не за недостатъците на конвенционалното земеделие. Не следва, че ги отрича, нали. Къде е проблемът? Не че са за пренебрегване недостатъците на форсираните по всякакъв начин конвенционални култури. Но това просто е друга опера, която май вече ни втръсва. Между другото рационалното и здравословно хранене от векове следва сезоните. А постите, ако не сте забелязали, са точно в периода на смяна на тези сезони. Природата си знае работата. Просто ние, след като сме се отдалечили от земята, сме загубили сетива и не я чуваме. Редактирано от - Simplified Solutions на 01/2/2010 г/ 16:40:44 |
| >>><<< Оракъла има право, когато говори за научни изследвания в контролирани условия .... Сега обаче, аз бих искал да кажа няколко думи целящи ПАСИВНА атака срещу ГМО. Просто, едно очовадно сравнение с друга една пазарна ситуация. >>> В Щатите всяко ново лекарство се пуска на пазара, след поне 10 години усилени клинични изпитания и тонове документация събрана от изследователските екипи. Това се прави след печалните резултати от талидомида и подобни, за да се избягнат огромните съдебни рискове и дори фалити на фармацевтичните гиганти. И въпреки всички десетгодишни изследвания ВСЯКА ГОДИНА СМЕ СВИДЕТЕЛИ ПОНЕ НА ЕДИН РЕКОЛ т.е. спиране на някакво лекарство и изтеглянето му от употреба, след като се е използвало вече няколко години и има много положителни резултати... ЗАЩО??? Ами защото са се натрупали и допълнителни наблюдения за отрицателните резултати, възможни само след наблюдение на огромни контингенти в ПРОДЪЛЖИТЕЛЕН ПЕРИОД. Естествено, гигантите понасят огромни загуби(оказва се че наблюденията са или непълни или манипулирани) и процесът продължава докатао следващотолекарство не се появи на мушката.. .... Нали не е много офтопик!  Редактирано от - sluncho6 на 01/2/2010 г/ 16:54:53 |
| И последно.... Вкарването на чужди гени в манипулирания организъм е процес, при който местото където ще попадне чуждия ген не може да се контролира. Като последствие от това е огромният риск от предизвикване на смущения във функциите на останалите гени и на организма приемник. (Bergelson, J., Purrington, C.B., 1998. Promiscuity in Transgenic Plants. Nature 3 September 1998, p. 25.) Вкарването на чужди гени в манипулирания организъм е процес, при който мястото където ще попадне чуждият ген може да се контролира. Разбира се има и технологии при които интегрирането в генома става на повече или по-малко произволно място. Но дори и използването на такива технологии не е проблем, понеже след това може да се тества къде точно в генома на гостоприемника е интегриран чуждият ген и да се подбере подходящ клон. Цитираната статия пак няма нищо общо с горното (невярно) твърдение: The ecological risks of genetically modified crops are of greatest concern when there are no inherent barriers to the spread of transgenes through sexual reproduction. This is most likely when transgenes can spread to weedy species through hybridization, or when the crop species itself exists in weedy forms1. If the potential recipient of a transgene is a highly selfing species, such as Arabidopsis thaliana, this risk is often considered negligible2. Here, however, we report results of a field experiment in which transgenic A. thaliana showed a dramatically increased ability to donate pollen to nearby wild-type mothers compared with A. thaliana mutants expressing the same mutant allele as the transgenic plants. Тук имам въпроси. 1. "Може" е чудесно. Конкретно при производството на генно-модифицираните семена на кои промишлени култури това можене се прилага? Питам, защото не ядем теоретически възможното, а това, което се сее от години вече, а в някои страни и от десетилетия. 2. Цитираната статия няма общо с горното, но вярно ли е написаното в нея или не е вярно? За оценка на риска се отказвам да питам, тъй като приемането на 10-годишен мораториум за разумно е само по себе си оценка. Благодаря на Оракъл за отделеното време и, предполагам, нерви.  |
| Приятно съм изненадан! Слава Богу се появиха аргументи и контрааргументи. Все още се появяват *аргументи" като "агент на Монсанто" или "платени учени", ама когато Юпитер се сърди, значи не е прав. Понеже и тук се появи името ми, напомням че не съм "платен" нито пряко, нито косвено. От години работя в областта на електрохемотерапията на рака (съвсем далече от клетъчната инженерия). Имам малко парцелче в което садих домати. Убеди се че без химия доматите почерняват и изгниват на корен. Толкоз за екологичното земеделие. |
| Абе като стана дума за FDA Напоследък по целия свят стават все по-популярни електронните цигари. работят с пълнители течен никотинов разтвор, без катран и всякаквите други примеси и отрови дето ги има в тютюневия дим. Та в щатите, въпреки ограниченията за пушене на обществени места, обикновените цигари все пак не са забранени от FDA. А за електронните цигари и FDA: For its part, the FDA has classified e-cigarettes as a drug delivery device, which subjects them to regulation and requires proof of safety. The agency has been examining and detaining the product at the border, halting more than 50 shipments, but has not taken any steps to remove it from the U.S. market. The FDA has been sued by manufacturers that say the agency has no jurisdiction over the device because it is not marketed as a stop-smoking aid. Значи според ФДА е-цигарите били "drug delivery device", а обикновените не били такива....  И после да вярваме на американските изследвания, стандарти и политики.....  |
| Айде пак Селяните може и да имат изгода, и то в краткосрочен план, но аз като краен потребител не ща да ям обилно полята с пестициди храна. Лекарства се вземат от болните, а храна употребяват всички, също и млади и здрави хора във фертилна възраст и децата. За лекарствата има дълги периоди на задължително изпитание и въвеждане на пазара, което ги оскъпява. Стойността им не е само вложения в хапчето материал, а и всички разработки преди това. Затова копи-лекарствата, произвеждани след изтичането на лиценза са на порядъци по евтини. Няма лекарство без странични действия (различни за различните хора, добросъвестно описани в информационната листовка, барабар с вероятността за действието). Кога изтича лиценза за модифицираните семена? Може ли след време всяка компания да почне да ги произвежда? И какво става с пестицидите проникващи в подпочвените води? Лекарствата нямат способността да се размножават и да заразяват със свойствата си бонбоните, нито пък са небрежно пръснати в природата та от тях да си вземат насекоми и микрофлора. Иначе по принцип съм за генното инженерство, имам даже личен интерес защото детенце генмодифицира разни бактерии и маи в една от лабораториите на копенхагенския университет и един ден с това ще си вади хляба, но това е съвсем друга история, не монсантовата. |
Неверния Тома: Имам малко парцелче в което садих домати. Убеди се че без химия доматите почерняват и изгниват на корен. Толкоз за екологичното земеделие. Абе стига глупости. Масивното навлизане на химия е от няколко десетилетия. По твоите приказки да се чуди човек как въобще са оцелявали хората преди това, как са се хранили и с какво, щом без химия било невазможно отглеждането на храна. Има химии, но въпросат е колко и в каква степен. Едно е да си пръскаш лозето със син камък или Купроцин, или картофите срещу Колорадски буби. Друго е да почнеш от ниво подбор на спецзиален сорт с търговско предназначение и с пълна програма химии от до. Не си само ти дето има опит с лична градинка. На повечето бабите и дядовците, и/или родителите са се занимавали или занимават с производство на зарзават. |
Със споменаването на пестицидите Krydderi  ме подсети за две неща.1. На биолозите е известно, че при "старите" европейски царевици е наблюдавана способността да привличат бактерии и оси, които се явяват естествени врагове на вредителите по тези царевици (червей един в корените и гъсеници по листата). Сиреч природата си има механизми, които ние надменно сме затаковали... без извинение. 2. Изработваните от самите генно-модифицирани организми инсектициди къде аджаба отиват? А? Доколко са безвредни за всички без изключение организми, вкл. човека, които консумират дадената гм-култура? 3. Когато говори за хербициди, да не си въобразяваме, че плевелите са единствено вредни. Няма такова нещо. В природата полезно и вредно няма. Всичко е взаимосвързано. А плевелите участват в изграждането и поддържането на плодородието на почвите. Монокултурите изтощават почвите. Редактирано от - Simplified Solutions на 01/2/2010 г/ 17:33:36 |
| Добър ден; имам достъп горе долу до всички научни публикации на английски на тема ГМО; ако на някой му трябва конкретна публикация, да се обади, ще му я изпратя по пощата; току що проверих статията в нейчър , за която се ядат СС и Оракъл; забранена е за свободно изнасяне като фулл текст в други сайтове извън нейчър - копирайта за подобно удоволствие е 680 долара; Покрай нея огледнах колко публикации има в нейчър за ГМО - около 700; от тях остронегативни (говорят за биохазард) са само...6; ако на някой му дотрябват, да се обади; останалите публикации са осанна на ГМО; както и да е, на онлайн страницата на нейчър байотехнолоджис (сайта, който публикува статии в областта) се най отгоре се мъдри реклама на... раунд уп и производителя му, с благодарности за спонсорството му...тва е , как сийке, положението. Има две три статии за доказан хоризонтален генетичен трансфер от ГМО растения в животни, които се хранят с тях - овце, крави и т.н., т.е. открити са активни парчета модифицирано днк от царевица и соя в тъканта на животните и в млякото им. Такива работи; реакция - никаква. Гугъл сколар google scholar имат индексация на научните публикации барабар със ситейшън индех; ако някой открие там абстрата на нещо, което го интересува, да се обажда за пълния текст. Кийуърдс могат да бъдат GMO Hazard, GMO negative effects и т.н; обаче грубо на една негативна публикация има къде сто положителни - те така. |
| Уважаемий Йежо, никога не съм твърдял, че съм някакъв спец-капацитет по биология, ембриология или генно инженерство. Напротив - винаги съм казвал, че като се знам какъв съм инженер...останалото го знаете. Док ми е свидетел. Само че за разлика от капацитетите-монсантовци, аз си го признавам и се уча от грешките си. И тъй като нямам никакво желание и корупционен интерес да копам доматето с мотика, с чиста съвест мога категорично да ви заявя - докато не изминат поне 10 години от лабораторните експерименти, съм за пълен Мораториум на ГМО в БГ-селското стопанство! Елементарно е хора! Ако приемем този Закон, ще загубим и последното хубаво нещо което имаме - все още чистата и девствена Природа на БГ територия. Който не е ходил из горите и баирите, който не е виждал красотите на България*, само той може така безотговорно да махне с ръка, и с една единствена Алинея или & да затрие всичко. (*- като дрът ловец съм хойкал много, вервайте ми) . P.S.Покрай работата, забравих че днеска е Св.Трифон Зарезан. Може би защото у нашенско го празнуваме на 14-ти. Та, искам да попитам уважаемите генни индженери - кога смятате да започнете производството на ГМО-каберне совиньон, комби с ген от смядовска луканка? Редактирано от - OLDMAD на 01/2/2010 г/ 18:01:39 |
| >>><<< Докторът, помежду стоте неща. за които е прав, е прав и в едно много важно: борим се срещу Голиат, добавям - но не знаем дали сме Давид |
| Симпли, ти си един от хората, които бягат от лозунгите и се опитват да гледат трезво на нещата. Поздравления за което. Как са нещата от моята гледна точка - вече сме дълбоко нагазили в блатото. Интензивно земеделие, хидропоники, химикали, пестициди... Нищо от това не го е имало преди 100 години. Какъв е резултатът: Преди 100 години населението е било около 2 милиарда май (мързи ме да търся точни цифри сега), като голяма част от него е живяла в мизерия и лишения (поне по съвременните разбирания). Научно техническият прогрес (хехе, какво клише) даде възможност на милиарди хора да повишат качеството си на живот. Но и позволи прекомерна консумация. За което си плащаме - с нови болести, алергии и прочие, и прочие. Въпросът е - какво да правим сега? Явно няма начин да се върнем в предното състояние на идилично копане на нивицата и живеене от плодовете на земята. Т.е. "прогреса" е необходим при съвременни начин на живот. Остава въпроса - дали ГМО са част от този прогрес и стъпка във вярната посока, или последната грешна стъпка в блатото, в което сме се нахендрили. Според мен - може да бъде и двете. Поне има този потенциал  Редактирано от - Iezuit на 01/2/2010 г/ 18:00:35 |