За смяна на османотурските имена на български градове
Отиди на страница:
Симпли, ще ставате квартал на Варна, то се е разбрало, примири се.  Само не разбирам, защо тротоарите и велоалеите ги почнаха от вашия край на мегаполиса.  |
| Уважаеми форумни другари, какво сме се заиграли на дребно? Предлагам да се ревизират всички административни и географски наименования в милата ни Чичовина според както Чичо благоволи и толкоз. Именно защото живеем в Чичовия трябва да заживеем най-после по Чичовски и да се научим да слушаме Чичо. Освен това предлагам да се спретне нов възродителен процес, като всички имена на български граждани се сменят по следния начин: след ЕГН-то, което ще се явява личното име, да се изписва бащиното. Естествено бащиното трябва да е това на Бащата на народа - Чичо. Например: Стоянка Петрова Гераскова става 8302219131 Чичова Иван Тодоров Петров става 5711061141 Чичов Освен лесно администриране, ще укрепне братството и сестринството м/у множеството етноси, живеещи в милата ни чичовина. Като допълнително удобство предлагам ЕГН-то да се татуира на челото на всеки от нас. Даже може с фосфорисциращо мастило, та да светим в тъмното. Като светим в тъмното, ще намалим потреблението на електроенергия в нашата мила чичовина и по този начин Чичо ще изнася в чужбина зелената електроенергия от чичовите ветрогенератори и чичовите фотоволтаици.  |
Райко, предлагам компромисно решение. Да го кръстим тоя град на оня град в Перу ли беше - ЯмболОН и да побратимим двата града - адаши. Всички ще са muy satisfecho, и съвсем contenido  |
| Грацко, Много се радвам, че си пак сред нас и все така сладкодумен. (Ако не си спомняш логина на кирилския си ник и искаш да го използваш, може да го намериш на първата страница на темата на Йори за оркестъра. Нели вчера ми каза.) За тебе може да е въпрос на консерватизъм и либерализъм (ние в САЩ баш сега пък си патим от нашите консерватори), за мене е първо въпрос на последователност и непоследователност: Защо Пашмаклъ е Смолян и Х. Пазарджък е Добрич, а Кърджалъ е Кърджали и Т. Пазарджък е Пазарджик? Питам те аз. Но да погледнем въпроса и от гл. т. на консерватизма и либерализма. Пример за консервативно запазване на топонимното наследство имаме в случаите като Варна (ПИЕ, перс. или праслав.) - Варна (арм., срвек. гр., трак., гот.) Варна (прабълг., слав., стб.) - Варна (осм. тур.) - Варна (новобълг.), стб. Равна - осм. тур. Равна - новобълг. Равна, трак. Диавена/Дявена - стб. Девина - осм. тур. Девне - новобълг. Девня, стб. Невша/Негуша - осм. тур. Негевше - новобълг. Невша, стб. Венчина - осм. тур. Ванчан - новобълг. Венчан, среднобълг. Сливен/Сливна - осм. тур. Ислимийе - новобълг. Сливен (не е от сливи, а от сливане на реки, като лат. Конфлуентес - нем. Кобленц), Плевен/Плевна - Плевне - Плевен, Ловеч - Лофча - Ловеч, Шумен/Симеонис - Шумну - Шумен, Хръзград - Разград - Разград, Скупи - Скопие - Юскюп - Скопие и мн. др. Специално внимание заслужава Пловдив: стгр. Филипо-полис - трак. Пулпу-дава (Филиповград) - срвек. гр. Филипуполи, стб. калк. Филиповград - осм. тур. Филибе - новобълг. Плов-див (от Пулпу-дава) - като българска алтернатива на Филибе и фанариотското Филипуполи. Налагането на Пловдив е било голяма задача и успех на бълг. Възраждане. В други случаи има консервативно приемане, но не на бълг. име, а на конкуриращото го гръцко: Дъбилин - Янболу от Дянуполи, Диануполи (ант. Дианополис). В трети случаи имаме чисто социално инженерство от страна на османлиите: Кьостендил (от деспот Константин) вместо Велбъжд - може би непроизносимо за тях славянско име, Превади от ит. Прованто от гр. Провато вм. стб. Овеч, Силистре вм. Доростол/Дръстър (от Дуросторум), но все пак от трак. корен Истрос. Именно в такива случаи на първо място трябва да се върне "консервативното" име - Велбъжд вм. Кюстендил, Овеч вм. Провадия. Това е знак за историческа приемственост и архиконсерватизъм. Реституция, дето се вика. Аналогично с имената на Камчиите (Камшиците) - старите бълг. реки Тича и Ичера, на които била столицата на Симеон Велики - Велики Преслав и "аулът" на Омуртаг, трябва да си реституират имената. Старата бълг. река Варна, на която била столицата на Аспарух и Тервел край Варненското езеро, на която била новата столица на Крум на Каспичанското поле (Овче поле), да си реституира името от сегашното Провадийска. Колкото до новите градове, възникнали в турско време с турски имена - обичаят на нашенци в старо време бил винаги да наричат градовете с чужди имена в полезрението си с нашенски имена - или префасонирани по нашите фонетични правила - Солун от Тесалоники, Одрин от Адриануполи, Охрид от Лихнида, Скопие от Скупи, Драч от Дирахио, Рим от Рома, или направо им слагали наши имена - Цариград за Константинуполи, Морунец за Филипи/Кавала, Битола за Монастири. Наричали някои стари градове на своите стари езически богове - Хърсово (много нълг. градове са били с това име) от бог Хърс, Хърсград (Разград, рим. Абритус), Перник от Перун, Велес от Волос и т.н. Т.е. архиконсервативният и прецедентен подход изисква щото и тези градове да получат нашенски имена - по модела Тесалоники - Солун или Абритус - Хърсград. А по-новият прецедент, според мене по-сгоден за нашето време, е Пашмаклъ - Смолян, Хаджиолу Пазарджък - Добрич. *** Колеги, Моля върнете се в началото и прочетете няколкото справедливи забележки на Мето от интернето. Нямам какво да добавя към тях. Не отваряйте отново и отново вече затворени въпроси. Не превръщайте темата ми в поле за лични нападки срещу автора й и изява на комплекси. Пости са все пак, иде Великден. Приветствам в темата си и чета с интерес добронамерените постове, особено посветените пряко или косвено на темата - османотурските имена на бълг. градове. Редактирано от - Чичо Фичо на 26/3/2010 г/ 16:46:08 |
| Ямболски аспаруховец е ултралиберализъм. Консерватизъм е янболлъ сес-севмезлъ. Един консервативен българин отивал от Гюндоуду в Доуджа за по-пряко през Суджаалъ и Саръдър. |
| Чичо Фичо, не се засягай. Ако не си направим майтап, няма да сме ние. Ако ще правите Лазарки и Цветница в българското училище, ще чакам инфо със снимки. |
Пак го написа сложно. Превеждам за Райко ''Нерде Ямбол, нерде Стамбул''  Или както казва една приятелка зааралийка - ''през Кортен, че в Нова Загора''.'' Редактирано от - Здравка на 26/3/2010 г/ 18:00:46 |
| Турците не могат да произнесат израза "Нерде Ямбол - нерде Стамбул". Биха произнесли "ИСта'мбул", "Ислива", "Истая" и т.н. Анадън мо? Чок гюзел Здравче ханъм, редовно гледам "Сакъз"по БТВ-то, чоджум. Дедо ти Райко не е серсемин, не ще да става маскара пред кьорпетата. |
, затова викат Дирек! | >>><<< Ваща мамка татар-кюрдска с градове османо турски... Всички плачете за смяна, рече Чичето засмяно и се заизмъква пръв като мокра, мазна връв от една гореща тема бодваща го по корема - тема хващаща ведно всичкото за ГМО... Дето екоталибани еко вееха тюрбани ГМО-то не обичаха все на пук на Чичо Фичо... Даже мрачните прогнози, дори фичови залози, че не може да успее темата цъфти и грее... Увенча се със успех... Чиче, да не ми е грех, ама малко да прощаваш, ами и фирица даваш... (следва) |
| Там далеч, далеч в Бургас, там - в самия пясък, пролетен се виждам аз и в дъждовен блясък. Мислех си с пътуващ глас че съм сам - и вечен. Лъжех - а не знаех аз - че съм - малък и далечен. Как да знам че съм пиян аз от дъжд и песен, дъжд със вкус на океан и на път чудесен. Как да знам че съм щастлив в тоя стръмен пясък. Аз не вярвах, че съм жив, а бях жив - до блясък. Бях по-жив от кратък вик на делфин - и гларус. Цял - във техния език, старт, печал и радост... Там далеч, далеч в Бургас, там от зимен пясък, аз изграждам своя глас - острият му блясък. |
| Кълна ви се - аз всичко бих повторил. Аз всичко бих отново изживял, излюбил, изпътувал, изговорил, измолил и изплакал, и изсмял. Аз бих повторил целия си дивен и кратък, кратък свой живот до днес със същия безмилостно наивен и въпреки това измерен жест. Не съжалявам - както съм заставал, пак бих застанал, малък и велик и с яростен замах бих защитавал най-пустия си ден и час, и миг... Над всеки свой изгубен ден със вопъл бих паднал аз по гръцки ритуал и както върху мъртвия Патрокъл - Ахил, сина Пелеев - бих ридал. И съм ридал... Самотен и незнаен. И пак. И пак във същия Бургас до ужас съм се чувствал осезаем и изумен съм викал - жив съм аз. Но аз съм жив - на гарата съм в девет. Под златния луминесцентен диск... Локомотивът е пробуден лебед... Приемам възхитителния риск да бъда жив, не някакъв излишен и мъртъв Христо Фотев да съм аз: Роден в Истанбул. Тридесетгодишен. Но българин. И жител на Бургас...   ПП - Чичка, темичката ти се изчерпа....  Редактирано от - Simplified Solutions на 26/3/2010 г/ 22:14:57 |