За смяна на османотурските имена на български градове
Отиди на страница:
| Османлиите са ни лишили и от градове, от градски живот. След края на 16 в. и до средата на 18 в. нямаме градски живот. Както правилно писа Петрински, средновековните ни градове, в голям разцвет в 14 в. преди застудяването от 1352 г., чумата от 1358 г. и сл. и османците, са най-забележителното материално нещо, създадено от българите дотогава. Само една част от лишаването ни от градове е лишаването ни от автентични градски топоними - имена на градове, крепости, квартали, местности. Друго е лишаването ни от градска архитектура - не само липсата на развита технология и съотв. начин на живот, но и липсата на средновековна архитектура в старите части на днешните ни градове, на цитадели (донжони) в ядрата им и на замъци по хълмовете над селата. Тези неща ги е имало навсякъде преди османците. (Не говоря за оселячването ни като манталитет, което така ни мъчи и досега.) Оттам и ревността (за което Петрински ругаеше "чалгарите') да строим от почти нищото останало в руини нов Царевец, Трапезица, Плиска и Преслав, нови гробове на царе. Да, ама в страните, непопаднали под османлиите, да не би средновековните здания да са останали в автентичен средновековен вид? Нищо подобно - надстроявани са, поправяни са и достроявани с по-нови сгради през цялото време оттогава до 20 в. И Рилският манастир, какъвто сега е, е построен 90% в 19 в., а не в 10 в., когато е основан, и само най-старата му част - Хрельовата кула - е от 14 в. Някои грандиозни средновековни строежи като Страсбургската катедрала още не са завършени. Това са неща, доста важни за нацията, и се виждат ясно от исторически мислещите и "идеолозите", но за исторически необразования човек, който не вижда в туй отношение по-далече от носа си (аз да съм си добре, па кво ме е еня дали съм в с. Суджаалъ или в Устра) явно нямат значение. Но затова и казвам, че не е нужно да се дискутира публично, с референдуми. Това са неща, които трябва в нашия случай да се решават от "ръководството". |
Дори и Симпли ще подкрепи тази идея, надявам се. Ми да!  Откога казвам на чичката да го изтрие от картите тоз Бургас. Нещо повече - съм от тез вече, които се изселиха извън града, станах селянка. На са се прибрах оттам и се чудя за какво правят тротоара и нова-новеничка велоалея по протежение на целия панорамен път, моля ви се. Само пари на вятъра.  |
Освен това, единственият етнически турчин в Ямбол е учител по химия, белолик, червенокос, със зелени очи и не знае повече турцизми от мен Нема такова животно !  *** Hauptmann , верно е , че не съм чувал тримата , ама трима автора за три века не са ли "много" ? Яков Крайков ~1500 г , Филип Станиславов ~1650 , останалите след 1700 г... И доколкото разбирам всички са писали църковни книги и твърде малко неща свързани с историята и бита на българина . Кажи ми като историк има ли книга "История на България от 1393г до ~1700г или 1800г" , кой е автора или авторите и колко листа е ? *** Навремето бях абониран за "История на България " в 20 тома , но още в шестия том май започна за Деветосептемврийската революция и престанах да ги купувам . Възможно е в някой от томовете да съм изтървал именно този период (1393-1700) или просто да съм забравил . Редактирано от - Чок觧 на 25/3/2010 г/ 15:27:15 |
Не е много известно, но град Кърджали си е предимно етнически български, околността му е почти напълно етнически турска и помашка. Но това няма значение, държавният глава решава за имената.
|
| А че сме закъснели почти 50 години да преименуваме масата си села от Гюн ялъсъ на Нова Шипка, примерно, и че сме закъснели над 130 години да се сетим, че Кюстендил е всъщност старият бълг. град Велбъжд, е жалко - но по-добре късно, отколкото никога. То е работа на национална свяст, на осмислено знание за историята ни, което да е станало масово. |
| Чоко, Сигурно имаш предвид Историята на България в 14 тома, от които до десети излезе май седми или осми, но още за 19 век беше. Първият беше за праисторията и античността по бълг. земи. Голям формат, тъмночервена кожена подвързия и бели лъскави обложки. |
| Сигурно , забравил съм вече . Като дете бях намерил на тавана на село учебник по история на вуйчо ми от 1946г под редакцията на Тодор Бурмов - такъв добър учебник по история досега не съм срещал . |
| Помощ, братя американци! Простотията не ходи по дърветата. Хванали са я за пеша някои форумни другари и упорито ни я натрапват да я съзерцаваме в цялата й красота. Всичката Мара втасала, та сега и творчество в областта на топонимията ще проявяваме! ---------- 1. Българската топонимия се отличава със страхотно многообразие, свежест, понякога чудатост, но в това се състои истинската й прелест. Защото е побрала в себе си звуковите означения на страшно много племена и народи от страшно много епохи - като тръгнем от траките, минем през гърците, римляните, славяните, българите, турците... Няма да влизам в подробности, защото дори и келтите, минали през нашите земи през ІV в.пр.Хр., са оставили свое име (Тулово - от Тиле, Туле), сигурно същото са сторили и готите, и хуните, и аварите, и печенегите, и кой ли не още. Накъдето и да тръгнем, ще се натъкнем на страхотни имена: Челопеч, Курило, Пирдоп, Герман (тракийско име), Каспичан, Дивдядово, Кондофрей и т.н., и т.н. Всичко се е трупало през вековете. Местната памет е силно нещо. Нищо, че след Освобождението огромна част от селищата са носели турски имена. Ядната страст да се очисти всичко турско е повилняла някое друго десетилетие и е утихнала. Както е утихнала и омразата към турците, след като българите позволили на немалка част от предишните турски заселници да се върнат и да се настанят по новоосвободените земи. Останали и много турски имена. И не виждам нищо лошо в това. Лошото е единствено в манията да се унифицира и подстригва по фелдфебелско гребенче всяко двукрако, което се изпречва пред погледа ни. Както и да се лепят етикети с имена. ...... 2. Чичо Фичо май се е объркал. Наименуването на селища и градове не е въпрос на свободната воля или прищявката на президента. Ние не сме в Средновековието, когато Суверенът е кралят с неговото дадено от Бог господство и притежание на всички земи, които се раздават на верни привърженици заедно със съответните титли. Сега, през ХХІ в., наименуването е прерогатив на гражданството в съответното населено място. То и само то решава как да се казва градът или селото, обитавано от него. А президентският указ е само юридическата форма на скрепяване на тази воля. Така че Чичо Фичо да не се изживява като средновековен владетел и да не лепи наляво и надясно имена, които самите хора нямат никакво желание да сменят. ..... 3. Хубаво е, когато човек иска нещо, да се подготви. И да не пише глупотевини. Например: Ямбол не е турско име, а е турцизиран вариант на произнасяне на гръцкото име Дианополис; същото се отнася за Бургас - Бургас е турцизиран вариант на тракийското название Пиргос (съставката пир-, пар- означава селище, град), което преминава и през гръцко влияние, защото гръцката дума "пюргос" означава "кула" (макар там да не е имало никаква кула) и спомага за съхраняването на названието през вековете. Кюстендил, както вече беше казано, е наречен по името на последния му християнски владетел Константин Драгаш. За какви османотурски имена говорим тогава? .............. И най-сетне: за Бога, братя, озаптете се! Какво значение имат имената ни, цветът на кожата ни, ръстът ни или етническата ни принадлежност? Нали сме приели общовалидните правила на демократичния свят да не дискриминираме хората по тези признаци, да не ги делим по тях. И какво да правим, като една десета от нашия народ са турци, родили се по нашите земи? Защо да няма и имена, които са близки на тях? С какво право ние, които се чувстваме българи (което е изключително спорна категория), ще натрапваме на други хора нашата извратена представа за това как трябва да се казват техните селища? Пък защо и селищата, в които има малко или няма никакви турци, да не носят турски имена? Защо могат да носят тракийски, гръцки, латински или келтски, а турски да не могат? И като махнем турските имена, какви да им сложим - старите им тракийски, гръцки, латински, славянски? Или тези, които харесват на Чичо Фичо? Редактирано от - Туткалчев на 26/3/2010 г/ 00:20:43 |
| Разликата между консерватора и либерала ( това не съм го писал аз, просто ми го изпрати приятел, но мисля че тук му е мястото да го публикувам...не съм кой знае какъв преводач , но ще опитам за незнаещите английски да дам барем генералния смисъл на сентенциите. If a conservative doesn't like guns, he doesn't buy one. Ако консерваторът не обича оръжия, просто не си купува. If a liberal doesn't like guns, he wants all guns outlawed. Ако либералът не обича оръжия, иска всичи оръжия да бъдат забранени. If a conservative is a vegetarian, he doesn't` eat meat. Ако консерватора е вегетерианец, той просто не яде месо. If a liberal is a vegetarian, he wants all meat products banned for everyone. Ако либералът е вегетирианец иска всички месни продукти да бъдат забранени за всички. If a conservative sees a foreign threat, he thinks about how to defeat his enemy Ако консерваторът усети чуждестранна заплаха, той мисли как да победи врага. If a liberal wonders how to surrender gracefully and still look good. Ако това е либерал, той ще се чуди как по грациозно да се предаде, но така че да изглежда готин. If a conservative is homosexual, he quietly leads his life. Ако консерваторът е хомосексуалист, то си живурка кротичко. If a liberal is homosexual, he demands legislated respect. Ако либералът е хомосексуалист той изисква да бъде узаконен като такъв. If a person of color is conservative, they see themselves as independently successful. Ако цветнокож е косерватор той се чувствува самостоятелен и успешен. Their liberal counterparts see themselves as victims in need of government protection. Ако пък е либерал, той се чувствува като жертва на системата и търси подкрепа от държавата. If a conservative is down-and-out, he thinks about how to better his situation. Ако косерватор се чувствува закъсал, той се чуди как да си оправи дереджето. A liberal wonders who is going to take care of him. Ако е либерал, пък, се чуди кой ще се грижи за него. If a conservative doesn't like a talk show host, he switches channels. Ако консерватор не харесва телевизионен водещ, просто сменя канала. Liberals demand that those they don't like be shut down. Либералът иска тези които той не харесва да бъдат свалени от екран. If a conservative is a non-believer, he doesn't go to church. Ако консерваторът е невярващ, той просто не ходи на църква. A liberal non-believer wants any mention of God and religion silenced. (Unless it's a foreign religion, of course!) Ако либералът е невярващ, той иска всяко споменаване на Бог и религия да бъде заглушено ( освен ако не е чужда религия, разбира се) If a conservative decides he needs health care, he goes about shopping for it, or may choose a job that provides it. Ако консерватор има нужда от здравна помощ, той търси усилено такава или работа която да осигурява същата. A liberal demands that the rest of us pay for his. Либералът настоява всички ние да поемем разноските му за Здравни осигуровки. If a conservative slips and falls in a store, he gets up, laughs and is embarrassed. Ако консерватор се подхлъзне и падне в магазин, той се усмихва и се чувствува неудобно. If a liberal slips and falls, he grabs his neck, moans like he's in labor and then sues. Ако либерал се спъне и падне, той се хваща за врата, скимти като че ли има родилни контрации и след това съди завдението за милиони. If a conservative reads this, he'll forward it so his friends can have a good laugh. Ако консерватор прочете този текст, ще го препрати до приятелите си A liberal will delete it because he's "offended". Ако е либерал, ще го изтрие, понеже ще се почуствува засегнат.  Редактирано от - gratzian на 26/3/2010 г/ 12:45:27 |
 _______________________ Покажи неуважение към георги първанов (гоце), пиши името му с малка буква! Блогът на Манрико |
Хайде, да не дискутира-ме(те) повече. Има много прост изход: - Започва се от запад на изток и от север на юг. Всяка една колибка, махала, всяко селище или всеки град се преименуват еднозначно, а пощ. код се запазва като указател за местоположение!! Например: Град Белоградчик: 3900 става, - Фичо 3900, Град Видин: 3700 става, - Фичо 3700 Град Монтана: 3400 става, - Фичо 3400 или Град Варна: 9000 става, - Фичо 9000 Град Девня: 9160 става, - Фичо 9160 За да се избегне кашата с отделните квартали, трябва да се измисли и там, някаква система. Как да се означи адреса на едно училище например? Да кажем, някое извън Девня: - Основно Училище "Свети Свети Кирил и Методий". Пишат го в гр. Девня, а то не е там!... Ерго! Нека да въведем както по-горе и под-означения за отделните квартали, също преди пощенския код. N'est-pas? Заб. Моята номинация за кмет на Варна важи още! Ей на, моторист да си строши врата, без малко, заради Киро-кмета. Пък може да получа някаква службичка под крилото на Трибуквието? Редактирано от - Eisblock на 26/3/2010 г/ 12:08:21 |
Освен това село Крайници (има такова) да се раздели на Долни Крайници и Горни Крайници. Подкрепям! Винаги ми е било чудно впрочем защо няма село Началници, а само Крайници. |
| Грациане, изобщо не не е офтопик в тази тема, а си е много на място. Особено след постингите за Бургас. Аз в началото се чудех какво е мотивирало тази внезапна и неочаквана акция, пък то било че на Варненските либерали не им харвало името Бургас.  |
| Веднъж един Ямболец ми показа статия в техния местен вестник, че на 25 км северно от Ямбол внезапно бликнал минерален извор. Като го питах какво толкова е впечатляващото в случая, той сподели че всъщност извора бил в центъра на Сливен. |
