За смяна на османотурските имена на български градове
Отиди на страница:
| "Варна" най-вероятно не иде от бълг. "вар" - тур. киреч, а от (1) перс. "бар, вар" - крепост, укрепен стан (вж. поста ми в началото на темата) - срв. унг. -вар, -варош. Други хипотези по реда на вероятността - (2) "варн" - праслав. неметатезирано - черен (заради черната кал на езерата) - днес вран, срв. нем. р. Варно, гр. Варнемюнде, лит. Варняй, срб. Вранье, (3) протоиндоевроп. корен *урн, *врн - вода, срв. инд. бог на водите Варуна, свещеният инд. гр. Варанаси и лат. урина. "Варна" е единственият разпознаваем топоним, назован от ромейските и римски хронисти (Теофан, Никифор, Анастасий, Равенския аноним) във връзка с идването на Аспарух по днешните ни земи около 680 г. и края на войната му с Ромейската империя, в резултат на която се появила държавата България южно от Дунава - Аспарух стигнал "до така наречената Варна, близо до Одесос, и до тамошното средиземие". С това предлагам да спрем с несериозностите. Имаме сериозни неща за обсъждане. *** Продължение на офтопика От липсата на реакция за "бетона" в Констанца и Варна е ясно, че колегите ги мързи да търсят по гугля-уикимапия и да си мърдат ненужно мозъчните клетки. Ето линковете: Констанца Варна От австрийската карта от 1910 г. се вижда ясно, че в 1910 г. пр-щето на Констанца не е било по-голямо от старото варненско пр-ще Изток, построено от частен предприемач (Хайрабедян & Михайловски) в 1906 г. Старото варненско пристанище си е останало без промяна до днес. Погледнете сега на гугъл-уикимапия какво е построено в Констанца след 1910 г. - и най-вече при Чаушеску, а също и след 1989 г. Вкл. двата канала Дунав-Черно море, започнати в края на 40-те, завършени в края на 80-те години. Количеството бетон, изсипано от рум. държава в Констанца, надминава поне хиляда пъти Слънчев бряг и всичко друго, което мутрите изляха у нас в последните десетина години. Там е строено с държавнически размах - източното съответствие на Ротердам и Антверпен - и нищо по-долу. Строено е с размаха на Ню Йорк - срв. порт Нюарк - Елизабет. Спазарени са след 1989 г. и най-големите западни портови оператори, прието е най-либерално законодателство. Наистина, "държавническия размах" на Чаушеску си го знаем - един милион каторжници с крики и лопати, концлагери, сатанинско изстискване соковете на народа - нямаха ток, ядяха кокоши крака, пъдеха ги от домовете им с 24 часа предупреждение. Не случайно Чаушеску свърши като куче. У нас обаче единственото сериозно нещо, направено след 1906 г., е пр-ще Варна запад с новия канал (1969 г.), Аспаруховият мост (1976 г.) и Фериботния комплекс (1978 г.). Но и там беше построено като кейови места само 30% от първоначално предвиденото в плана - според него Варна запад трябваше да стигне до гара Разделна. Постоиха се общо 28 корабни места вместо 100. Останалите построени у нас неща - Флотски арсенал в 1908 г., по-малките пристанища - ТЕЦ, Леспорт, УСТФ в 60-те и 70-те години, Приста ойл в 2000-те години - са дреболия. Обсъжданият няколко пъти плавателен канал Русе - Варна никога не е стигал до стадия на възможностите. Поради по-благоприятните си природни условия (заради които Одесос-Варна, а не Констанца-Томис, Кьостендже, Кюстенджа - е била голямоТО пристанище на западния бряг на Черно море във всички времена - от праисторията през елинизма - Понтийския пентаполис, до римско, българско и османско време) нашите езера въобще не се нуждаят от египетския размер на инвестициите в Констанца. Там портът е строен без залив, все едно у нас да беше пред курорта Камчия и Шкорпиловци, с десетки километри стени издигнати в морето, в дълбокото, много квадратни километри насипани молове. От държавата, при соца. Тези египетски строежи са строени на зелено, без хабер за реална рентабилност, просто така, ако нещо стане в бъдеще. И сега, м.г., Румъния построи на 3 км от големия си курорт Мамая същия буй като предвиждания за Вромос у нас, без никакъв хабер да има подобен нефтопровод (Констанца-Триест), просто ако случайно се получи. Докато ние се усукваме. Румъния размита отчаяно и за Южен поток, четем в газетата няколко пъти, и пак без никакъв реален шанс, ползвайки се обаче от Боковите идиотщини. Рум. египетски инвестиции няма изглед да се изплатят - за канала Черна вода - Констанца юг в рум. Уикипедия пише, че със сегашните темпове ще се изплати за 600 години. Но все пак - Констанца обработи в рекордната за нас 2008 г. пет-шест пъти повече контейнери от Варна (в 2006 г., наистина беше десет пъти) и друг тонаж и в Констанца видимо ходят много пъти повече кораби. Констанца печели големите инвестиции като тази на Фьосталпине, която сега е спряна и сигурно няма да се построи. И нашите консерватори като моя приятел папуаса - стар морски вълк, се възхищават от Констанца, но пак не дават у нас и едан количка бетон да се хвърли някъде. Спрените от Боко проекти у нас засега са: нов голям контейнерен и ро-ро терминал в езерото (подписан меморандум от Станишев и кмета в 2008 г., осигурено финансиране от японска банка), нов дълбоководен контейнерен терминал на южния бряг на острова, за специализирани терминали на Варна запад - за опасни товари (дихлоретан и сярна киселина), др. химикали, горива, насипни, генерални, контейнери, ро-ро и меласа (блокирана процедура за концесия на порта на "девненския промишлен кластер'), проекти за терминали за внос на втечнен природен и петролен газ (по последния беше започната работа от Газтрейд), провалената приватизация на Терем Фл. арсенал на фр. Армарис въпреки натиска от Сарко, преустройството на пр-ще Варна изток в градска и туристическа зона - най-големият градоустройствен проект за централна градска част в ЕС. Върви само един проект (с европейски пари) - новият терминал за износ на зърно, на тимаджии, залепен до техния терминал за внос на дървен материал - Леспорт. Няма още никакъв хабер и за модерната жп линия Русе-Варна - нещо като холандската Betouwe route от Ротердам до Рур, и за мултимодалния център в Русе. Няма хабер за развитие и на новия жп ферибот до Русия - руснаците сами си го движат, с по-малки от нашите възможности. Усуква се Боко като кифладжия и за ЮП, Б-А и Белене, които м/у другото означават и допълнителен голям оборот на ферибота и др. наши портове. Ние бягаме от инвестициите, борим се с/у инвестициите с всички средства (вкл. глупостите за Натура 2000), Румъния се бори за инвестиции с всички средства. И има отвратителни отношения с Русия и Украйна при това. А в 1878 г. Кюстенджа била (предимно българско) село от 80 къщи без пристанище. Варна - голям град с 25-26 хил жители, с оживено пристанище. Селото до летището на Констанца, сега Михай Когълничяну, тогава Еникьой, е старо чисто бълг. село, дето Левски учителствал цяла година, със стара бълг. възрожденска църква. В с. Мурфатлар до Констанца, на брега на канала, има разкрит старобълг. скален манастир съвсем като тоя в Равна, Провадийско, с много надписи графити от 10 в. на разни азбуки, вкл. прабълг. руни, глаголица и кирилица. Редактирано от - Чичо Фичо на 29/3/2010 г/ 20:08:48 |
| Чарли, Аз лично умирам от желание да ме ограмотяват безплатно - за това, което не знам, а то е твърде много, особено в областите, от които се интересувам. И в тази тема няколко колеги казаха вече много интересни, неизвестни за мене неща, които запомних. |
| Колеги, Поради казаните извори за Аспарух, името Варна е сред най-дискутираните в нашата историческа наука, на което проф. Петър Петров посвети цяла студия в книгата си за създаването на бълг. държава (има я на нета). Оттогава най-интересни и приносни според мене са публикациите на д-р Павел Георгиев от АИМ на БАН, колега на професорите Рашо Рашев и Казимир Попконстантинов, водещ специалист по Плиска и един от най-изтъкнатите бълг. археолози. Тези дискусии са пряко свърани с въпроса за центъра на Аспаруховата държава. Името Варна е твърде интересно не само за историците и археолозите, но и за славистите и старобългаристите, и за палеоиндоевропеистите - поради неметатезираното "варн" (праслав.) или евентуално корена *врн (ПИЕ). |
| Фичо, Така няма да стане. Уж все обвиняваш другите в талибанизъм, но ти се държиш още по-талибански. И накрая става бой на негри в тъмна нощ. Няма какво да приравняваш Натурата с Боко. Боко се ръководи от котерийни и слугински интереси. Натурата си е някаква програма за опазване на природата, която в никакъв случай не е окупирала цялата страна, по-голямата част от територията (около 70%) е извън нея, така че място и за строежи има предостатъчно. А ти като громиш всичко що ти пречело, без то да е такова, печелиш само допълнително противници, не съмишленици. Никакъв проблем няма да се правят големи инфраструктурни строже, без да се засяга съществено природата (независимо по Натура или инак). Стига да се правят нещата с акъл и добронамереност, не от сляп мерак за инвестиции на всяка цена, или обслужмваве на някакви други интереси. И Бургас, стига тая междуградска ревност. И Варна и Бургас си имат хубави естествени заливи, и могат да се развиват като пристанища. Редактирано от - Чарли Дарвин на 29/3/2010 г/ 21:17:29 |
Впрочем, одеве ето на какво попаднах. Не съм и предполагал, преди като писах за Ямбол че ако се преименува, най-добре е на Болград да се преименува.
Редактирано от - Чарли Дарвин на 29/3/2010 г/ 21:23:49 |
| Чарли, Бесарабските българи са си все от източна България - вкл. Ямболско. Емигрирали са най-вече след руско-турските войни от 1774 до 1828 г. Много от тях не стигнали до Бесарабия и останали из Варненско, Добричко и Силистренско. Много се върнали от Бесарабия като не им харесало и отседнали в северна и южна Добруджа. Името Болград е ново и води етимологията си от стб. Белград - по-късно татар. и тур. Акерман, рус. Белгород (Днестровский), укр. Билхород. Болг- сигурно е променено под влияние на "болгар-". Ямбол си има старо бълг. име Дъбилин, което не се използва за друг бълг. град в момента, а името Болград в Украйна ни е достатъчно известно. Ще настане объркване. Аналогията на Ям-БОЛ с БОЛ-град е сериозна колкото примерно Хюс-ТЪН с ТЪН-ково - нищо общо нямат. Ян-БОЛУ е изкрив. от гр. полис, като в Сюзе-БОЛУ (Созопол), Ахтам-БОЛУ (Агатопол - Ахтопол), Ниг-БОЛУ (Никопол). Ако трябва да ги "нормализираме" по техния модел, трябва да стане Дианопол. *** За Натура 2000 - не съм против резерватите, обичам природата, но също смятам, че повече индустриално развитие значи повече резервати, по-чиста природа - защото значи най-вече по-развито общество, по-добри очистващи технологии. По-малко индустриално развитие значи повече цигания, бракониерство, липса на технологии. Така е било често пъти и у нас - след построяването на Златни пясъци в 1957 г. посред природния парк (Държавна гора Хачука, създадена в 1943 г.) територията на последния пораснала от 730 на 1300 ха - а и сега е много по-зелен, отколкото в 1957 г. - вижда се ясно по старите снимки. Благодарение на курорта. Когато има реална възможност да се строи голямо пристанище с национално значение (предвидено по план преди десетилетия) в район, обявен наскоро за Натура 2000 - влажна зона, Виа Понтика - пример м. Тръстиките край с. Казашко - е абсурд да се проваля инвестицията заради Натура 2000. Талибанизъм е запирането за буквата на "закона". Натура 2000 е чертана от еколози, орнитолози, Бог знае от кого в угода на животните - без никакво съобразяване с нуждите на хората от поминък, доходи и развитие, без никакво обсъждане с когото и да било. (1) Край езерото има вече други подобни влажни зони - Ятата - място на бивше белославско бунище, сега регенерирано, заливчето в Страшимирово, оставено незасипано по искане на селяните, Лазур и Чайка, дето ОУП превижда в бъдеще и насипване на специални влажни островчета за птиците, защитената зона Побити камъни и др. (2) В самото Казашко, разбира се, ще се остави достатъчна зелена зона за рибарите - около 1 км между моста и пристанищата на Тополите, (3) ще се създадат нови зелени зони - например яз. Кайнака, сега депо за сгурията на въглищния ТЕЦ, след закриването му в 2014 г. (4) Същото ще стане и с язовир Падина, сега мръсно депо за отпадъци от хим. заводи, след рекултивирането му, която трябва да почне догодина. (5) Самото пр-ще изток след преустройството си също ще стане зелена зона - както сега лебедите живеят на буните, така ще живеят и там сред яхтите. (6) В района има много други водоеми, някои - не по-малки от Варненските езера - например яз. Цонево, биосферен резерват Камчия (Тича). Около Черно море има грамадни, неизползваеми за нищо друго освен за резервати влажни зони, развъдници на комари и на холера - устията на Дунава, Днестър, Днепър, Дон, грамадната делта на Кубан. Да, има още холера и даже проказа в устията на и на Дунава, и на Волга. В една развита европейска страна новите пристанища няма вече да са мръсни. Папуаса е разказвал за нефтени терминали по света, под чиито лъскави тръби скачат зайчета и отдолу плуват костенурки. При строителството няма вече да се зариват бреговете със строителни боклуци. Издрагираните земни маси няма да се хвърлят отсреща или пък в морето като по-рано. В Ню Йорк (Ню Джързи) и Маями гъмжи от всевъможни птици из блатата само на няколкостотин метра от големите индустриални пристанищни терминали. И в Темза в Уиндзор плават лебеди между параходчетата, и дори в Канари Уорф може да се видят, в най-мръсните някогашни докове. *** Обсъжданията на такива въпроси с обществеността - и за името на Кърджали, и за строежа на контейнерния терминал в Казашко - са много хубаво нещо. За съжаление у нас "общественият дискурс" е изкривен - от продажните медии, от оглупяването на населението с чалгата и Биг Брадър, от невежеството, от агресивните лобисти на разни корпоративни интереси. И за съжаление у нас проблем е, че нищо не може да се направи, никой не може да бъде авторитет. И затова нищо не се прави, не се развиваме, изоставаме от съседите. Това според мене изисква понякога и ограничаване на криворазбраната "демокрация" - и както си е по закон, държавният глава да преименува Кърджали на Ахрида или още по-добре Устра, а МС да реши след разговори с ЕС да се строи контейнерният терминал в Казашко. |
5. Невъзможно е да ме ограмотяваш по тези въпроси, явно никога не си се занимавала с това за което говорим. Мдам. Леля в цялото и простодушие.   |
| Както и да се е казвал Болград преди (не съм запознат имало ли е град и доколко голям преди или някакви селца там), но явно сегашното му име идва точно то болгар- А и днешният ни език не е точно оня на който са говорили нашите, преди два века, когато са се преселвали, той и Пасисия е писал исторята като славянобОлгорская. Дъбилин не става и не става. Дъбилин първите две асоциации които поражда са Дъблин и дембелин. Самата дума Дъбилин е по-зле и от сегашното име Ямбол. Което днес доколкото е нехарсвано, то не толкова че му личи турския произход, ами самата дума изглежда някак си тъповато, особено както се изговаря и по-провлачено от източнотракийци - Иамбол. Освен това, аз имам резерви към произхода на тия имена - Дъбилин, Пълдин, Бдин. Вярно, има ги в историята, както и че са адаптирани от подобни имана на същите градове, но по кое време са се появили, от кои източници са споменати, и под чие влияние се е получило преименуванито тогава? Разбира се, съм за - да се сменят имена, които са с натрапчива чужда звучност. Но, за кой път казвам, че ако ще се сменя нечие име, то новото не трябва да се търси като непременно реставрация на някое предишно, а на първо място да се гледа красотата и посланието на самата дума. И именно в това отношение да се търси значимо подобрение, там където е възможно. Защото името е първото нещо което някой научава за един град. Иди дойди, дори да не е много хубаво името, жителите на съответния град са свикнали, и с новото ще свикнат. Но името е видимо и отвън още повече. И някой който не е бил в тоя град, с каво да го свърже първом, освен с асоциациите които самата дума му навява. Затова ето примера - Бургас е хубава дума сама по себе си, а Блатен не е така добра дума за име. По същата причина съм и против Ахрида - звучи ми като име на някаква гадна буболечка. Кюстендил и Велбъжд еднакво ми не харесват. Хасково и особено Кърджали си звучат турски като думи. Хасково - Орфис (от Орфей, и с нетипично за наш топоним окончание -ис, но така е най-благозвучно). Кърджали - Стражевец. Казанлък също ми харсва достатъчно, никак не мву личи турски произход и не се бух замислял. Карнобат по-скоро бих казал че е с турски произход отколкото Казанлък. Евентуално Карнобат - Кръстогор. Харманли - Вършило. Провадия - гледах го на картите, един продълговат град между две била, явно покрай път се разрастнал, нищо че иде от проват (гръцката дума за овце ли беше), но адаптирана като сегашното му име точно на провод докарва, както провод, път, край който е града. Монтана. Тук колегите от града и те като македонистите са позовават на древна наследственост. Но оня ден търсих за това име (кастра ад монтанензиум), и доста се усъмних точно това да е била имато на града. Значи си нещо като крепост на планинската област, а на област, щото - монтаензиум - с това окончание е по-скоро така са кръщавали райони не градове. И това че днес някой е сложил ламаринена табела с надпис крепост монтана е просто нелепо. Точно пък монтана никъде го няма упоменато. Римляните думата им за планина е била монс, и монтис в множествено число. А монтана/мунтаня е испанската дума за планина. От испанското название на ония американски земи, и променено съобразно английския изговор, се е получило имато на щата. А гръдът Монтана, точно с това име - Монтана, е точно на щата кръстен. Ако беше на римския град, трябваше да е поне Монс или Монтис, или Монтанензиум. |
| Просто Михайловград едно време искаха да му махнат комунистическото име. Пък нямаше как да върнат фердинандското. И понеже е имало все пак римско присъствие по тия земи с подобно име, че и с М започващо, пък американците бяха на мода, особено за желю жабата, зарад оня мисир и поради естествената му селска тъпота, та изпляска едно към едно името на американския щат. А самият град Монтанензиум или както и да се е казвал подобно, не се споменава почти, нито пък на карти е отбелязан. Просто го ползваха за приемственост и уподобяване. Ако се беше казвал Флориум или Арканиум примерно, сега градът Монтана щеше да се казва Флорида или Арканзас.  |
| Карнобат е странно име, може спокойно и да е прабългарско (Айтос - Аетос е тракийско). На осм. тур. видяхме, че е било Карин-абад - звучи и персийски, и италийски. Карнобат е бил вече прекръстван на Поляновград през култа (Варна-Сталин, Шумен-Коларовград, Перник-Димитрово, Сопот-Вазовград, Карлово-Левскиград...). Къзанлък обаче е чисто осм.-тур., не от казан, а от къз, мома, според някои и от "богата плячка", "акча къзанлък" - уж от разграбването му от османски разбойници. Старозагорци около Освобождението са се вълнували да прекръщават града си на Железник (?!), макар бълг. му име да е Боруй. Заара сигурно е от бълг. Загоре, но пък по-рано Загоре се наричала Северна България, Старозагорско се наричало РоманЯ. Хасково - Хас кьой-Узунджа ова - хас = вид поземлено владение при спахилъка. Узунджа ова - често срещано тур. име = Дълго поле, Дългопол (влаш. Къмпулунг). Овеч бил голям и важен град през Второто бълг. царство, най-важната крепост на пътя от Варна за Търновград и от Цариград за Дръстър. Овеч е центърът на въстанието на Ивайло (според някои той бил негов управител) и по-късно - главен център на дубровничани в България. Крепостта му е доста запазена и внушителна, като Царевец. Гледката отгоре е величествена, особено в мъгла. Има и около 70 скални манастира по пещерите. В околностите на Овеч е и едно от най-големите средоточия на древни български села, останали почти непромемени от Първото бълг. царство, и които до началото на 20 в. си пазели стария мизийски (полянски) диалект и белодрешната двупрестилчена носия (вж. Л. Милетич, Старото бълг. население в Североизточна Б-я, 1902 г., на нета). Грехота е Овеч да носи чуждо име. Велбъжд е великолепно българско име, с типичното бълг. "жд". Дъбилин е хубаво бълг. име и се асоциира с бълг. Дъб, Дъбник, а не с тур. дембел и още по-малко с лат. дебил. Тъжа е бълг. име на реката, която тече през Дъбилин. Стб. Тонжа (голяма носовка) от античното Тонзос. Стража пък е бълг. име на планината на сегашната бълг.-тур. граница - Малко Търново. |
| Радост в лагера на боковаци, костоваци и екоталибани. Натура 2000 триумфира Зона.бг Русия спира „Нефтохим – Бургас”, май? На неочаквана визита утре в България се очаква да пристигне президентът на „Лукойл” Вагит Алекперов, научи ЗонаБГ.инфо от източници пожелали анонимност. Алекперов ще остане в България половин ден. По време на престоя си той ще оповести затварянето на „Нефтохим - Бургас” и окончателното преместване на дейността в новата рафинерия на корпорацията в Румъния. След този ход се очаква около 15 хиляди души да останат безработни. Смята се, че това са само част от мерките на руската страна по повод уклончивата политика на България по стратегически енергийни проекти. |
Карнобат е странно име, може спокойно и да е прабългарско Евала, чичка! Железен ангумент.  Айтос - Аетос е тракийско. Тцъ. Гръцко е. На осм. тур. видяхме, че е било Карин-абад - звучи и персийски, и италийски. Звучи, викаш, хем тъй хем инак. Непоклатимо. Къзанлък обаче е чисто осм.-тур., не от казан, а от къз, мома Крут полет на фантазията. Както обикновено. Само че няма как да е "чисто осм.-тур." и въобще няма как да е, поради едни важни особености на тоз език, но ти лети, летииии. И както си летиш, прощудирай и друг вариант със същата стойност - защо примерно да не е Късанлък, от късА гелди, демек къс дойде.  [/quote]Редактирано от - Simplified Solutions на 30/3/2010 г/ 09:06:00 |
fierce, прекрасна идея! Само, моля, с едно малко изменение: - Да се внесе малко славянски привкус. "Х" да стане "Г". Звучи някак си, гордо! Вот так: "Мангатън" !! Съгласен съм и на "Манхэтън" - звучи по-европейски, по-меко...  Редактирано от - Eisblock на 30/3/2010 г/ 11:42:07 |
| Моля за извинение, ако бъркам. Някъде бях чел, че Манхатън произхождало от индианското Манна-хата. Но ако това е вярно, не става ли очевидно славянското звучене на името? Спокойно можем да го изтълкуваме като "Дом на изобилието".  |
| Да бе, да! То и мааната небесна от там се изсипва, нека е: "Маанъ-хэтън" - вече с ориенталски привкус. "Ъ"-то издава едно по-особено, интимно самопрескрипване...  |
| Значи, понеже 90 % от пациентите обърнали се за помош към организацията (да не забравяме в България) са пушачи, доказва че 90 % от заболелите от рак на гърдата жени (щот таз коварна болест посяга, макар и рядко, и на мъже) са пушачки. Железна логика. [/quote]Пушенето е не само обикновен рисков фактор (каквито са лошото хранене, липсата на спорт и от тук наднорменото тегло), а единствения фактор пряко свързан с всички разновидности на популярните видове рак (до 85% от заболяванията). За редките видове рак не говорим. е тотален нонсенс (да ти имам и терминологията )Аз съм до тук. |