За смяна на османотурските имена на български градове
Отиди на страница:
| Цитирам ч.ф. Русия спира „Нефтохим – Бургас”, май? Алекперов ще остане в България половин ден. По време на престоя си той ще оповести затварянето на „Нефтохим - Бургас” и окончателното преместване на дейността в новата рафинерия на корпорацията в Румъния. След този ход се очаква около 15 хиляди души да останат безработни. Смята се, че това са само част от мерките на руската страна по повод уклончивата политика на България по стратегически енергийни проекти. --------------------- Злорадство ли долавям? |
| Не, напротив - тревога, че както очаквах, Боко пъди чуждия инвеститор и деиндустриализира страната. Това беше едно от основните ми опасения преди изборите. Но екоталибаните трябва да ликуват - сега в Камено ще си отглеждат биологични чукундури. |
| Баси инвеститора. Понеже не му изнася позицията ни по един проект, решава да ни извива ръцете с втори. Ми по добре да се маха отсега и да устройваме 15000 изхвърлени на улицата вместо после да се чудим какво да правим със 150000. Щото другия проект може пък да го затвори заради АЕЦ, АЕЦ заради нещо друго и т.н. Не ни трябват договори с политици-мафиоти маскирани като бизнесмени нито с държавата газпром. Това явно се схваща от всички, понеже Алекперов идва да сведе мерките които "руската страна" възнамерява да предприеме. Т.е не си говорим за Лукойл, а си говорим за Русия и респективно Газпром. * Твърде сме малки да участваме равностойно и следователно е против интересите ни да се врем. Щото някой пак ще си избърше задника с нас, за да оказва натиск на реалния си партньор както стана при газовата криза. Очевидно те не са дорасли да правят бизнес, а пък ние не сме дорасли да правим политика. Нямаме допирни точки. Да се махат, щом искат да обвържат този бизнес с друг. * Договора с руската мафия си беше политическа грешка на Костов. Може да е имало икономически резон, обаче случки като тази и като перипетиите с газпромовския газ ясно показват що за "партньори" сме. И, разбира се, ББ е твърде малък за да се борим срещу него с помощта на съвецките другари. Което всъщност е причината за тази дискусия. Тов. Алекперов няма намерение нищо да затваря, но удря едно рамо в борбата на агентите си за политическо надмощие. Няма никакви прогреси, икономики тръби и др. изгоди дето някои ентусиасти бълнуват. Случката е вътрешна политика с външна помощ. Стар и прозрачен трик от арсенала на столетницата. Освен да си разконспирира агентурата, за друго няма да послужи.  Редактирано от - Sta на 30/3/2010 г/ 18:05:09 |
Велбъжд е великолепно българско име, с типичното бълг. "жд". Дъбилин е хубаво бълг. име и се асоциира с бълг. Дъб, Дъбник, а не с тур. дембел и още по-малко с лат. дебил. Какво точно значи Велбъжд, откъде идва, поне това -бъжд, като значение? И защо ЖД да е типично, колко често се среща в думите? Дъбилин, колко пъти ще те питам за определяне с български проидход ли е? И къде му слагаш ударението? С тия окончания -ин - Дъбилин, Пълдин, Бдин - Дъбилин трябва да идва от дъбил-, което значи какво? Дъбилни вещества, които едва ли наврамато тъй са се наричали, или дъбене, което пак как се е наричало тогава? Ако е от дъб, щеше да е Дъбин. Или Дъбово, както има 2-3 сила май с това име. Дъбилин понастоящем го свързват с Ямбол само една много малка група хора. И даже в Ямбол е непопулярно, неизвестно почти и забравено. А се знае само от учениците, които по програма са на средновековна история, но това минава и заминава като спомен нетраен. ______________________________ непротивобокослователствувайте! |
| Ста, Икономическото "мислене" на сините е геноцидно, и нещо повече, грешно и идиотско. Затова не бива да помирисват повече власт. Чарли, Велбъжд според книгите значело "камила" и е документирано в началото на 11 в. В 1330 г. е известната битка при Велбъжд на цар Михаил Шишман. Във фонетично отношение праславянските *tj, *dj в български език минават в щ, жд, а в сръбски - в ч, дж. Типично за бълг. език е обилието на щ и жд там, дето на сръб. е ч и дж - къща - куча, не ща - нечем, вежда - веджа, между - меджу. И в другите балкански езици щ и жд обикновено са заемки от бълг. - алб. жд Либражд, рум. щ Букурещ. |
| Чичо Фичо, подкрепям изказването ти. Аз даже съм по-краен. Не само те не трябва да помирисват власт, но също и по-дребните им кадри, вече напуснали потъналия син кораб кой към ДПС, кой към ББ, царя и навсякъде другаде не трябва да помирисват повече власт и каквато и да било позиция платена с парите на данъкоплатците. Най вече напусналите. Защото според мен най-идиотското и геноцидно в синята позиция беше да си избират кадрите по идеологически причини. Което има връзка с едно друго твое твърдение, което също подкрепям с две ръце - че комуняците биват червени и сини. Което поставя хората избиращи служителите си по идеологически критерии в позицията да получат комуняк независимо дали си поръчат син или червен кадър за съответния държавен пост. |
| Айде честито и за пролетното почистване на общинарите във Варна. Таман за Великден. Таз година ще боядисваме с по-малко червена боя, май. Няма лошо, няма лошо... |
| Вчера колеги питаха за името София. Да, макар че според някои то е споменато още в грамота на Иван Шишман (не съм видял точен цитат), според мене името си е османотурско, съдейки по ударението. От гръцки произход, но наложено през турски. Не виждам смисъл българите да сменят традиционното си име за този стар град, Срядец, видоизменено от древното Сердика (а срвек. гр. Трядица е очевидно изменено от Срядец). Османлиите са нарекли града по името на старата му базилика Св. София (Айя Софя, от гр., като цариградската), сигурно защото Срядец им е било трудно произносимо. Името София е привично за нас, а СофИя, както се произнася по-често на английски от образованите западняци, е международно удобно за европейска България, макар гръцкият му произход да е донякъде и смущаващ. Българското име Бялград, посърбено на БеОград, произнасяно на запад като БелгрАд(о) или Белгрейд, също звучи хубаво за западното ухо, но е и българско, и то традиционно древнобългарско (срв. Белгород, Алба Юлия, Берат). Все пак, макар и рядко, някой току постави въпроса за преименуване на София на Средец. На мене тя не ми е в списъка. |
Името София е привично за нас, а СофИя, както се произнася по-често на английски от образованите западняци Ами чичо, не зная. През ден провеждаме conference calls с различни образовани западняци, понеже фирмата ни е мултинационална. Никой, с изключение на англоговорящи французи не слага ударението на края, тяхното по скоро звучи СофЯ. Немци, швейцарци, англичани, белгийци, са с ударение на първата сричка. Вярно, че някои казват по-скоро СОуфиа, но СофИя не съм чувал, освен по CNN. Вероятно под образовани западняци имаш предвид единствено някакви американци. Вероятно бъркаш също с образовани руснаци, които казват СафИя  Редактирано от - nikola_tsanev на 01/4/2010 г/ 21:14:34 |
Предлагам да се въведат в объщение следните нови български думи: ОТИШЛЯК ДОШЛЯК ОТИДНИК Емигрант - ОТИШЛЯК - някой, който е отишъл в друга държава. Имигрант - ДОШЛЯК - някой, който е дошъл от друга държава. Мигрант - ОТИДНИК - някой, който е отишъл от една държава в друга. Примери: От наша гледна точка, откъм България, Фичо е ОТИШЛЯК в САЩ. От американска гладна точка, от САЩ, Фичо е ДОШЛЯК от България. От обща гледна точка, или отстрани от трета държава, Фичо е ОТИДНИК от България в САЩ. Знам че звучат смешновато на пръв прочит, но предложението ми е напълно сериозно. Я хърватите как изпонаизмислиха маса думи нови, със славанска етимология, да се разграничат от сърбите, пример - телевизия го направиха далековидница. |
| >>><<< За протокола: по-образованите западняци живеят в Западна България, а най-образованите, направо у София... Сиииииииииииииилно на запад е вече владивосток - глобалистика  |
| Никола, Не софиА, а софИа казват обикновено образованите запaдняци, които не са били у нас и не знаят, че сОфия. Твоите събеседници го чуват от вас сОфия. Аз живея в САЩ и го чувам от хора, които не са били у нас и не са го чували така. Нормалната реакция и на образования българин, като види женското име София, да сложи ударението на И, не на О. Чарли, Емигрант според мене на български е изселник, имигрант - заселник. Мигрант - преселник. Миграре значи да се местиш от едно място на друго, а не да идваш или да отиваш. Не съм краен пурист като унгарците или даже чехите, напротив - смятам, че умерена доза чуждици е полезна за езика. В руски и др. големи езици има голям брой чуждици без никаква смислова функция, освен важната функция да предават атмосферата. За добро или зло, турцизмите в нашия език предават атмосфера на просторечие, ретроградност, нецивилизованост, примитивизъм, профанация, недодяланост, дебелашки комизъм. Това е факт. Турцизмите са знак за ганьовщина в бита, вкуса, нравите, политиката. Колко вицове имаме за "преводи" на "турски" от рода на "йордек гьол", "коджа гюрултю франсъз". Това по никой начин не следва от фонетиката на турския език или от турската съвременна култура, а само от историческия контекст, специфичен за българите. (И арабите от бившата османска империя имат същото отношение към турците като българите.) И то не е продукт само на образованието в новобълг. държава, а е съществувало преди Освобождението и определено - в 1890-те години, когато е писан Бай Ганьо. За запознатия човек такава атмосфера предават и топонимите като Кърджали, Хасково и Пазарджик. Някак не изглежда достоверно, че в град с име "Кърджали" може да се раждат цивилизовани европейци - а то се раждат, познавам няколко елитни българи европейци, ето и нашата добра приятелка, архитект от Харвард, сега в Ню Йорк. Редактирано от - Чичо Фичо на 01/4/2010 г/ 22:34:44 |
| Фичо, Знам ги тия думи - изселник, заселник, преселник. Но не пречи и паралелно да се въведат съответно отишляк, дошляк и отидник. Първите три отразяват повече факта на усядане на ново място, а една част от хората, и да са отишли в друга държава, не са трайно уседнали. затова втората тройка дума акцентира и прави по-осезаемо самият процес на отиването, преместването като отиване насам натам. Освен това звучат забавно, ще обогатят езика, и могат да се ползват за някои рими, Слънчо се е сетил вече. Иначе, моите баби гледаха "юрдечки" и "мисирки", не патици и пуйки. Редактирано от - Чарли Дарвин на 01/4/2010 г/ 23:25:03 |
| Изселник, преселник, заселник. Може. Такива имали топки, поели си сами риска със все масрафа. Обаче има едни, дето напипали конюнктурата на времето, намърдали се в топла държавна ясла, заминали и пребивавали в странство на държавно доволство, сиреч на наш гръб и с нашите пари, а когато дошло време да си съберат партакешите и да се приберат, забравили. Невъзвращенци им викаме. Също келепирджии, колкото и осм.-турски да звучи. Редактирано от - Simplified Solutions на 02/4/2010 г/ 00:07:34 |
