За смяна на османотурските имена на български градове
Отиди на страница:
| С развихрянето на гръцката пролетарска революция може да иде време да помислим и за гръцките топоними у нас? И там не всичко е ясно. Например, одобрявам Станимака-Асеновград, предлагам и Провадия-Овеч, но пък от друга страна не одобрявам Неврокоп-Гоце Делчев и донякъде Анхиало-Поморие. |
| Чичка, историята не започва от нас. Тва първо. Второ - опитите да бъде пренаписвана са чиста проба комплексарщина. |
| Но много по-сериозен проблем е преименуването на българските топоними в Гърция след ВСВ. Един ден и този въпрос ще възникне в ЕС. В Румъния порумънчването на топонимите засяга повече Трансилвания и др. области предимно с унг. и нем. имена (някои - с по-стари бълг., като Белград - Дюлафехейрвар - Алба Юлия). Във Влашко българските топоними си остават доминиращи на картата. |
| Варненската община започва планиране на уличната мрежа в новите квартали, включени в регулация в 2007 г. В началото на темата казах, че имената на тези квартали и местности, включени е плановете и изпозвани в търговията с имоти и от пощата трябва да се преосмислят - сега е моментът. Варненският общински съвет взе решение м.г. да създаде комисия за преименуването на някои от тях. Вече предложих Акчелар - Белимел. Сотира пък може да стане Спасена / Спасова могила, Перчемлията - Гребенец... Особено бодат слуха Кокарджа, Кочмар, Ментеше(то)... Вече са преименувани Боровец (Гюндюза), Траката разширение (Ваялар), Ален мак (част от Баба Алино)... Някои са с неустановен произход - Патрабана (Патрапан), Мимишона, Банала чешма... Някои са гагаузки християнски и не бива да се пипат - те са ески булгар, не османски. Имената на деретата и самото "дерета" също подлежат на ревизия. Кемер дере, Домуз дере, Караджа дере... |
| >>><<< Не трябва да се пипат картите с "Балига -1, Балига -2, Балига-3 и т.н докато не се намери хубаво звучно име, което да замени съкращенията нанесени от картографите след Освобождението след неясния отговор - еба ли га.... в резултат на допитване до местни люде за названието на този връх или дол, хребет и пр.", Така, Балига -1 става .....следват предложенията... |
| Не става тая работа с допитване (хората от улицата нехаят и обикновено са ултраконсервативни - отде-накъде нови имена - кви са тея глупости, сичкото Мара втасала?), а с налагането на нечия воля - просветена за предпочитане, но във всеки случай силна, държавна. От сто години в Кокарджа, Ваялар и Балъм дере - сега квартали на града - не живеят турци, едва ли някой от жителите знае турски. Какъв резон да се държат турските имена? Варна е български град от 7 в. насам, от 1201 г. е стабилно в бълг. царство, с предимно бълг. население поне до края на 16 в. Турците в града никога не са били мнозинство - стигали са до 25% най-много, а тюркоезичните (с гагаузите) - до 50%. Но от сто години насам Варна говори български, надошли са много десетки хиляди българи от други наши краища. Още в моето детство в 60-те години всички знаеха Алпинеума (Алпийския кът също го наричахме) и не знаеха старото му име Канлъ дере. Най-подробен прегледа на имената на местностите квартали има на голямата скица на ОУП. Разбира се, не всички имена са турски - има много стари и нови български, българо-гагаузки, гръцки, тракийски (Кокодива) и от др. езици (Джанавара според П. Георгиев е от арабски и персийски). От тюркските има много гагаузки християнски, гръко-турски (Шидерин Малкьою), българо-турски и др. |
| Стефан Караджа- Стефан Сърненков. Николай Гяуров-Николай Неверников. Фичо.../нема да ви каем ка им викат на лепкавите морски животинки, щото Сиби е на вахта 24/7 през целата година/. Редактирано от - Bay Hasan на 08/5/2010 г/ 07:31:06 |
| Стефан Караджа- Стефан Сърненков. Николай Гяуров-Николай Неверников.  Не съм проверявала всичко, което си написал днес, но от малкото, което прочетох ми стана доста симпатичен за деня.  |
| СС, чичи не се опитва да пренапише история, точно обратното. Доводите му са осведомени, инициативата му е добра и за разлика от другите му хрумвания - напълно осъществима. Жана, българите, за разлика от много турци не са фанатици и не се срамуват от произхода на фамилните си имена. |
| А защо да се срамуват тогава от произхода на топонимите си. На мен лично не само не ми пречат, но ми и звучат достатъчно естествено /е, има и смешни, но и те са си етнографско, езиково или историческо богатство/. Олде, искаше ли да те разбера, че да знам дали да се напъвам? PS Не следя тази тема - само погледнах първата и малко от последната страница да видя колко голям джумбиш падало тук. Когато търся купон, обикновено го търся далеч от компютъра, но този път се изкуших.  |
| Не се срамуват и от "топонимите". Просто нямат нищо против да им се възстановят българските имена. Нещо лошо в това? Пак казвам, поляците са имали много по-малко основание да прекръстят Бреслау на Вроцлав, но Полша не е Германия. И България не е Турция, противно на опитите през последно време. България не е Турция. Нема "заедност". |
Bay Hasan Стефан Караджа- Стефан Сърненков. Челякът не е наясно с турския език-бива го да напопържа Бенковски, това го помня, и до там.Караджа, освен сърна, значи черничък, мургав.Мургавият Стефан, демек Стефан Караджа. Пък чичовите идеи по темата ги бива, ама не ще се реализират! Нашенският нихилизъм пречи. |
| Точно така, или пък Данциг - Гданск. Или Карлсбад - Карлови вари, Кьониггрец - Храдец Кралове, Будвайс - Ческе Будейовице, Пилзнер Урквел - Плзенски праздрой. То и у нас има Турски извор - Български извор, Гяур суютчюк - Българево. |
| Чичо Фичо, Аз съм нов участник във форума, изчетах всички мнения по темата и те подкрепям - да речем на 70% за постепенна смяна на имената - в края на краищата какви са ни турците, че да им пазим топонимите за бъдните поколения. Обаче относно името "Варна" и аз имам нещо за споделяне. За първи път е споменато "ги преследвали чак до Дунава, преминали го и дошли при т.нар. Варна, близо до Одесос, и до тамошната земя. Като видели, че мястото е много сигурно – отзад поради реката Дунав, отпред и отстрани поради теснините и Понтийско море". Ако са имали предвид река - щяха да пишат река. Обаче не са писали това, колкото и да е лесно. Значи "Варна" може да е и друго, например - името на областта. По хронология славяните са се нанесли тук около век преди това. Живели са в полувкопани землянки. Аз също съм от Варна и добре знам, че земята от Варна до Девня е все плитък варовик - девненската индустрия на какво се базира? Е, сега представи си да палиш огън в землянката и после да чистиш пепелта. Отдолу, като се изпече варовикът, какво става? Ами негасена вар, разбира се. Ха, почисти огнището да ти влезе в дробовете и да ти свали кожата от ръцете. Елементарно, Уотсън. Първото нещо, което жените са казали е било: "Къде ни доведохте в тази ВАРНА ЗЕМЯ?" Да се търси под вола теле или произхода на името от персийски, унгарски, ки суахили или пиджън-инглиш е най-малкото нелогично. Най-близкото, очевидно и очевадно е, че наименованието е плод на битовизъм - характерна особеност на цялата област, а подобни примери при топонимите са в изобилие. Вар си е вар и на македонски, и на румънски (румънците впрочем имат много наши думи). |
| Във връзка с току-що чествания Праздник 9-ти май, аз за всеки случай да повтора Старшията: Варна си е Сталин...точка! Че като гледам ББ накъде ни е подкарал.. |
| Амика, Така е - Варна е единственият топоним, с който древните автори (Теофан Изповедник, патриарх Никифор, Анастасий Библиотекар и Равенският аноним, които вероятно се ползвали един и същ по-стар извор) описват мястото на заселването на Аспарух в 680-681 г. - "до така наречената Варна, близо до Одесос, и до тамошното средиземие (месогеон)". Той се заселил край Варна сред "гъсталаци и хълмове" (бълг. апокриф от 11 в. - "насели ся въ Варне въ хлъмовоа'). Какво се разбира под "Варна" - явно нещо близко, не не съвпадащо с Одесос - писано е много. Петър Петров ("Основаване на бълг държава') смяташе, че Варна е река, (1) може би р. Провадийска с езерата (до 20 в. Варненското - в миналото - Девненското - езеро се оттичало в морето през късата и заблатена, но плавателна река, наречена Варна или също Дерза и понякога Девня). Над нея имало каменен сводест мост, наоколо имало оризища (Пиринч тепе - Оризова могила с базиликата), по нея плавали лодки до езерото. Или че (2) Варна е името на Тича (Камчия). Или че Варна е името на езерото. Но по-новите изследвания поставиха под съмнение, че Варна е име на воден басейн. Нали "Кампаганос" (кан Паган) избягал във Варна (от Плиска) и бил убит от своите слуги? Походи на ромеите (особено на Константин Копроним) с/у българите в 8 в. са все с/у Варна, дето се сключил мир от намиращия се там бълг. боил и чигот. Така че последното и според мене най-обосновано мнение е на Павел Георгиев (археолог от БАН) - Варна (отначало Барна) е името на стар римски военен лагер в околностите на Одесос (вероятно близо до Езерово), основан може би от Юстиниан Велики в 6 в. Името Варна според Георгиев е персийско и значи укрепен стан, лагер (бар), и е свързано с унг. вар, град. То е дадено - или предадено на българите - от арменците монофизити, живели в околностите (в град Теодориас / Теодориада и построили манастира на Джанавара). В околностите на Варна - от жк Младост и Възраждане до Девня - са намерени най-гъстите прабълг. селища у нас, там е бил центърът на заселването на Аспаруховата дружина. П. Георгиев, който е водещ специалист по археологията на Плиска, твърди, че там най-старите находки са от края на 8 в., а дотогава столицата на българите най-вероятно е била в "т. нар. Варна" и може би пак се е казвала Плискуба. Другите хипотези за името Варна са (1) протоиндоевропейската (ПИЕ) - от ПИЕ корен *врн, *урн - вода, срв. индус. бог на водите Варуна, свещ. град на р. Ганг - Варанаси; лат. урна, урина - заради многото води; (2) славянската - от древнослав. неметатезирано "варн" (черен), съвр. бълг. "вран", рус. "ворон" и т.н., заради черната кал на дъното на езерата; срв. р. Варно, гр. Варнемюнде (Германия); бълг. р. Врана (в Търговище, приток на Голяма Камчия), гр. Враня (срб. Вранье). За произход на името от бълг. "вар" (калциев оксид) или "варовик" (калциев карбонат) - също има такова мнение, но според мене е дилетантско. Земята във Варненско всъщност е плодородна, на варовикова подложка. Има и обилни подпочвени води. Забележи буйната дива растителност по варненските брегове (девствените, като на Фичоза, парк Зл. пясъци или Камчия) и сравни с растителността в бедното глинесто Софийско поле. Но хипотезата ти, Амика, е много интересна, феминистка - заслужава да намери място в английското Уики  Имаш ли цитат или е твое оригинално изследване? Има и друга нова хипотеза за прабълг. прозход на името (П. Добрев), не знам дали е достоверна. П. Георгиев извежда името на р. Дерза (р. Варна - горе-долу на мястото на стария канал) от тракийския бог на града Дарзалас (подземен бог на мъртвите и плодородието, рисуван с рог на изобилието). Редактирано от - Чичо Фичо на 11/5/2010 г/ 19:53:23 |