За смяна на османотурските имена на български градове
Отиди на страница:
Аз и преди питах, и май не веднъж само, но отговор не получих от Фича какви аджеба са му мотивите. Бях наивен да допусна че му са се появили наченки на родолюбие, и това го движи, но явно съм се излъгал. Под предлога за детурцизация на някои наши топоними, Фичо предлага все по-абсурдни неща. То не че и изначално се беше ограничил до детурцизация, да си спомним, дори и хубавите думи Обзор и Царево му се зловидеха. И сега детурцизацията е само повод, а истинската му цел, съобразно конкретните му предложения е окепазяване на цялостната ни топонимия. Във всеки език има навлезли купища чужди думи, не само топоними, и това става по естествен начин - при преселения, войни, контакти търговски, религиозни, държавни образувания в раздлични епохи. И тогава без нарочна институционална намеса, хората заемат едни и други думи, които им се виждат подходящи, благозвучни, въобще народите заемат едни от други това което им харесва. По същия начин се и изчистват чуждиците и заемките от даден език - на ниско битово ниво, това което се не харсва, и са отпаднали причините да се употребява, постепенно губи чстотата си на употреба. Но в случая с институционализирани топоними, главно населените места, това отпадане няма как да стане по естествен път. И какъв принцип трябва да се спазва при налагането на нова топонимия? За пети или десети път го казвам: - Да се търсят думи красиви, силни и благозвучни сами по себе си. - Думи с позитивни асоциации, и без негативни асоциации. - Думи който не са натрапчиво чужди, ако и да са с чужд произход, но ако са хубави думи, и чуждият им произход не е натрапчиво виден, не е първото нещо което се сещаме за тях, или даже въобще не се сещаме, не трябва на такива думи да се търси заместник. Що за глупости са това да сме сменяли Балкан, Бургас, Сакар, Родопи? И то с някакви по-лоши варианти? Бургас да станело Блатен, а Сакар - Лява планина?!? А Родопоте да станели някакви си там Славееви гори?!?!? Не ми е извистно в Родопите да се въдят стада славейчета, а и да има, не е това най-характерното за планината. Родопите са планина с величествена география и драматична история, направо е обидно да им се прикача безличното, безхарактерно, несвързано с тях и незнайно откъде дошло определенише на някакви пойни птички....... |
| Чарли, 1. Чуждици: А. "Родопи" е нововремска чуждица (гърцизъм), "Балкан", "Мизия", "Тракия", Македония", "Делиорман", "Сакар", "Камчия" (камджия, камшик), "Мусаллах". Наши думи са Стара планина (стари имена Верегава, Маториеви гори, Хем), Средна гора, Витоша, Рила, Пирин, Беласица, Руй, Кораб, Галичица, Шар, Кожух, Тича, Ичера. Българското име на Родопите е Славееви гори (на деспот Алексий Слав). Б. Изопачени (под турско влияние стари наши думи са Стража (Странджа), Тъжа (Тунджа), а също турски имена от бълг. имена на хора са Добруджа (Добротица), Кьостендил и Кьостенджа (Константин). В. Наши стари имена, заменени с чуждици: Българите в старо време наричали Добруджа и Лудогорието - Карвуна (Земята Карвунска - 11 в., Карвунска хора - 13-14 в.), Македония - Долна земя (9 в.) (и нейни части - Кутмичевица, Котокий, Велика и др.), Тракия - Загоре (и по-късно в 13 - 19 в. - Романия, Романя; северните българи наричали тракийските българи - романци, романки). Но в 13-14 в. италианците наричали "Загора" и Североизточна България (Търново, Варна и устията на Дунава), а тракийските българи наричали мизийските българи - загорци, загорки. Г. Несменени още турски имена, но подобни турски имена на други подобни обекти са сменени в миналото: (Татар) Пазарджик (но Хаджиоглу Пазарджик - Добрич), Кърджали (но Пашмакли - Смолян), Мусала (но Елтепе - Вихрен, Юмрукчал - Ботев, Марагидик - Левски). Д. Неправилно сменени в миналото стари имена, уж турски, с измислени наши: Козяк (Гьозекен) - Обзор, Урдовиза - Китен. |
| Фичо, Колко пъти да повтарям едно нещо? Не е важен толкова произхода на самата дума, ако не е това водещото. Балкан, Сакар, Камчия, Бургас и прочие - никой не се и замисля откъде са дошли, и повечето хора даже не подозират че са с турски произход, защото не звучат като определено еднозначно турски думи. Родопите че някога пък имало феодал Слав там - колко хора са чували, и с това ли се свързва планината? Загора си значи зад планината, оттатък планината, съответно под и над Балкана хората наричали така другите от другата страна, и мястото също. Мизия, Тракия, Македония са си общоизвестни и ясни по значение, свързани са и като определетели на националния идеал след Освобожданието за обединение на българското землище в една държава, няма нужда да им се търсят неясни заместници - горна, долна, лява или дясна земя. За Мусала съм съгласен че може да се търси смяна, доколкото по мои впечатления повечето хора са наясно с произхода му от мус-алла(х), макар и да не отдават голямо значение на явно турския му произход на това име в случая. Преди години имаше едно предложение да се прекръсти Мусала на Белен. мен това не ми се струва достатъчно добро. За най-високия връх трябва по-силбно, по-величествено и значещо име. Затова съм си харесал да се прекръсти на връх Възбог. Възбог значи точно това - нейде горе във висините, към бога; така и по сруктура и значимост на самата дума "въз-бог" е ако не същото, то поне подобно на "мус-ала(х)". Стара планина е по-често употребявано, и комай само у нас, в Сърбия и Макединоия е известна с това официално име, иначе си е Балкан. Балкан у нас също се употребява, макар да е колкото алтернативно паралелно име на Стара планина, още повече и нарицателно име за планина въобще. И в това му е ценноста на името балкан - като нарицателно носещо в себе си историческата памет за значимостта на Балкана в нашата история. Името Балкан е нещо с което можем само да се гордеем, и в никакъв случай да се срамуваме. Какъвто и да му е произхода като дума, ние сме му придали наш си смисъл, и го свързваме с наши неща. Не напразно Балканът е възпят че е от кремък, не напразно Йово е тъкмо Балканджи, не напразно и хайдутите са "хващали Балкана". От по-новата ни история, на балкана са били кръстени и друи неща - БГА Балкан, Балканкар, кашкавалът Балкански, с които също можем само да се гордеем, нищо че са вече само история. По същия начин и Камчия е освен река, и име на макар и малотраен, но колбас от близкото минало, който беше по-хубав от сегашните. По същия начин и Родопа е име и на месокомбинатите, които правеха далеч по-хубави храни от сегашните соеви с подправки и старо замразено месо и американско пилешко с химии и хормони. Пак ще го павторя - Родопите са планина с величествена география и драматична история. Да им се прикача като име нещо друго, с никакви масови асоциации и значимост, безлично само по себе си, е кощунство. Това е директен напън да се изтрие родовата българска памет свързана с Родопите. Никой не свързва родопите с феодала Слав. А всякой свързва Родопите именно с това име, и историята, която нарича планината именно така - Родопа планина, Родопът, Родопите. така са ги наричали нашите предци, и никак иначе. Това име е достигнало до нас като наследство, и не ни е чуждо. Та така, Фичо. Аз търся силни думи, хубави, звучни, значещи, изпълнени със смисъл и послание. Не отричам кое да е име само заради произхода му, ако вече е натоварено с достатъчно български и предимно български позитивни асоциации. Ти обаче изповядваш някаква самоцелна талибанщина, и повечето от конкретните ти предложения водят към загрозяване на нашата топонимия, и и обезличаването й като носител на родовата българска памет. Редактирано от - Чарли Дарвин на 30/4/2010 г/ 17:20:08 |
| Чарли, Отговорил съм вече подробно на всичките ти въпроси в многото си постове по-нагоре. Ще резюмирам: 1. У нас към 1934 г. все още към 80% процента от топонимията си беше турска, наложена по време на "турското" - понякога заменила по-стари български имена (Велбъдж-Кьостендил), понякога - нови турски имена (Татар и Хаджиоглу Пазарджък). Сега, най-вече благодарение на краткотрайния режим на Звено в 1934-35 г., съотношението е значително променено в полза на българските имена, но си остават много куриози. 2. Имената Балкан (тур. гориста планина), Родопи (гр. руменолика), Тракия (от гр. име за траките - ние не знаем дали те са имало общо име за себе си), Македония, Добруджа са нови за нас - а "Балкански полуостров", "Балканите" е съвсем ново понятие и за света (измислено е от един австриец в 1808 г.). "Балкан" е турското име на нашата национална планина, появило се през 15 в. и усвоено от българите едва в 18-19 в. "Македония" и "Тракия" са древни названия (на римски провинции), но напълно непознати на българите и неупотребявани от тях чак до 18-19 в., когато били възкресени и наложени от западноевропейската наука и политика. 3. Ние, новите българи, не сме видели абсолютно никаква файда от имена като Балкан(и), Македония, Добруджа, а и Тракия (Румелия), и Родопи - т.е. от политическите реалии, означавани с тях. (За старите българи (преди турското) названията на тези места са си били Карвунска земя, Горна земя, Долна земя, Загоре.) За нас тези чужди имена бяха наложени отвън - заедно с един чужд, небългарски "дневен ред" ("адженда" по нашенски). Връх на всичко беше измислянето на "македонска", "тракийска", "добруджанска" и "западнопокраинска" народност, различни от българската. Името "Македония" се превърна в отрова за бълг. уши. И в наше време също - 2000-те - чуваме за "родопчани", които не били българи (чух го с ушите си от хазаина в Триград). "Аджендата" в пълен вид е била България да се смали до "Българско", т.е. Дунавския вилает без цяла Добруджа и земите на запад от Искъра - земите на господин Иван Шишман. 4. Бълг. историци като Петър Коледаров и др. са изследвали в миналото българската историческа топонимия, но интересът по въпроса, както виждаме, у нас и досега е твърде малък - липсва развита национална свяст, а и нужното образование у широката публика, особено у инженерите, пишещи по форумите. Но това не отменя задачата, разбира се - пред едно бъдещо, по-далновидно бълг. правителство, което ще има и предимствата на една развита идустриална икономика и повишено жизнено равнище, да тури нещата в ред. Българската земя пак да носи българско име (имена). Ще се започне, разбира се, с най-фрапиращите случаи като Кюстендил, Пазарджик и Мусала, но се надявам тоя път да се отиде докрай. Както се отиде в Чехия и Полша след ВСВ. 5. Всички "балкански" страни ще откликнат положително на идеята за преименуване на полустрова - името му от поне 140 години насам води негативни конотации, наскоро подкрепени и от събитията в бившата СФРЮ. |
| Какво чудно и аз съм съгласна да не се води балкански полуостров. Има хора дето не са виждали море. По-добре е Балканска Европа! |
| А това, едни българи да се водят по-горни, а други по-долни или направо долни (ама пълно си е с долни хора в РБ), си отговаря напълно на българския дух и манталитет. |
| чиче, ако родопчани разберат какво им гласиш, ще те убият с теслата!  същото е и за русчуклии, щото и Русе има турски корен, още от 16 век, когато са един град с Гюргево, който се казва Руси, след разделянето става Русчук, демек малкото Руси, от там и Русе! и тука те чака теслата!  |
| А, за името Русе не съм казвал нищо - да, бил е един (български) град с Гюргево (Йоргово). Дунавът никога след 680 г. не е бил сериозна пречка за българите (до 1878 г.). Населението по двата му бряга обикновено е било едно и също (предимно българско). За Балканския п-ов има повече писано на предните страници. Накратко, това е ново име (от 1808 г.), дадено ни произволно от един австриец, което сега има отрицателни конотации за чужденеца, а и за самия "балканец". Балканизация (Бисмарк), размирните Балкани - барутен погреб/паудър кег на Европа, войните на "Балканите" (юговойните 1991-1999 г.), Болкан гоустс (Миша Глени). Затова много автори и международни организации заместват името "Балкански п-ов", 'Балканите" с "Югоизточна Европа", ЮИЕ (вкл. ЕС, СЕ): пактът на ЕС за стабилност (1999 г.) например се казва Stability Pact for South Eastern Europe, а бившият вестник Balkan Times се прекръсти на Southeast European Times в 2003 г. Вера Мутафчиева използваше термина "европейския Югоизток". Заедно с името "Балкански п-ов" може да срещне и употребата на "Хемски п-ов" (на гръцки - Херсонисос ту Хему, на немски - Хемусхалбинзел). |
| Айде пак: Балкански (от Балк. п-ов) - Xемски Хемски полуостров Haemian Peninsula Peninsula Haemica Pé ninsule haemique Haemushalbinsel Pení nsula hemica Penisola hemica Гемский полуостров Pó ł wysep Hemski Hemsky polostrov Хемско полуострво Hemski poluotok Χ ε ρ σ ό ν η σ ο ς τ ο ῦ Α ἵ μ ο υ Hemusi-fé lsziget Peninsula Haemică Gadishulli Hemik Балканци (жителите на п-ова) - хемци (Haemians) Предбалкан - Предгорие (на Стара планина) Задбалкански (Подбалкански) котловини (полета) - Задгорски (Подгорски) Балканци (бълг. фолклорна и диалектна група) - старопланинци Балкански (гъсти гори, проходи) - старопланински Редактирано от - Чичо Фичо на 30/4/2010 г/ 20:44:17 |
