За смяна на османотурските имена на български градове
Отиди на страница:
| Значи археологическите данни сочат, че населението на Варненско в 7-8 в. е било (пра)българско, а не славянско - славяните живеели по-на запад, към Лудогорието и зад Дунава, а Плиска (Абоба) била контактната зона м/у българи и славяни. Българите (народа) по това време живеели не във вкопани жилища, а в преносими юрти, глинен модел на такава юрта е намерен в Девня. А на юг от езерата до Стара планина (Верегава на древните) живеели само северите, които според Павел Георгиев са остатъци от старо местно войнишко население (наречено на император Септимий Север, по аналогия с диоклециите в Далмация) - по произход разнородни, траки, готи, хуни... Според Иван Петрински в североизтока е станал най-масовият контакт на българите със старото местно население (по-рано Иван Венедиков смяташе, че това е станало в Странджа и Родопите). Редактирано от - Чичо Фичо на 11/5/2010 г/ 19:50:21 |
| Все пак, гърците, като са споменали така аморфно Варна, оставят впечатлението, че това име им е чуждо, а защо не славянско. А точно славянския корен на "вар" е малко проучен. "Вар", "варя", "Сварог" - естествено е, че на славяните калциев оксид нищо не им говори, но като си изчистят огнището в землянката вкопана във варовик и като си видят ръцете с кожа, висяща на парцали (личен опит), като сварени, много добре ги разбирам, защо са нарекли ТОВА БЯЛОТО ТАМ В ОГНИЩЕТО - ВАР. На руски името също говори - ИЗВЕСТЬ - тоест нещо, което се вади, извежда "от огнището". За мен това е битовизъм, елементарно, близко до душата и ума. Всички разни измишльотини от персийски и древноиндийски са химери. |
| Какво е било името (българското) на областта, в която се заселил Аспарух (между Дунава, морето и Стара планина)? Бълг. апокр. летопис (БАЛ) от 11 в. я нарича "земята Карвунска". Така се е казвала и в 13-14 в. - Карвунска хора. П. Георгиев мисли, че това е прабългарско (тюркско) име и значи "сто хълма" (т.е. сто крепости - имат се предвид крепостите по върховете на платата - като Мадара, Овеч, Венчан, Петрич, Мъглиж). На гръцки е Хекатон буни. На славянобългарски - Стохълмието (цар Слав построи сто могили и го нарекоха Стомогилен цар - БАЛ, според друг апокриф - "мястото, наречето Пертон (крепостта Петрич) в Стоте хълма, от другата страна на Средец'). П. Георгиев мисли, че и "Онгъл" е прабълг. (тюркско) име и значи "десет реки" (он гол), пославянчено като Онглъ (Жглъ - с голяма носовка, не с ж, ъгъл) - и оттам и тур. Буджак - ъгъл. |
| Името Сварог се извежда от някои от индийския бог Ишвара, или от санскритското "сварга" (небесен път), или "свару" (стрела): тук Ромеите си обичат израза "така нареченият" - "така наречената Варна" не е нещо особено като израз, не е обидно. А какво е старият град Одесос - Теофан е знаел много добре, пише няколко пъти подробно за него на други места, например за наводнението в 554 г. и други събития. Ясно е, че Варна (в 7-8 в.) е нещо различно от града Одесос, но близко до него, в което може и да се бяга. По-късно, в 9-10 в., името се пренесло от българите към стария град на морето. Показателно е, че ромеите след завладяването на североизточна България в края на 10 и началото на 11 в., не върнали старото му име Одесос, а запазили "Варна", която и Калоян превзел обратно в 1201 г. Обикновено ромеите връщали старите римски и гръцки имена на завладените бълг. градове. Значи "Варна" по това време (11 в.) е било вече много здраво вкоренено име, а Одесос е било забравено (за разлика от Дуросторум-Дръстър, Месемврия, Филипопол-Пулпудава-Филибе-Пловдив, Сардика-Срядец-Триядица...). Никой друг оттогава не използва друго име освен Варна - и на гръцки, и на турски все е така. Българите според П. Георгиев избрали така наречената Варна (низината северно от езерата) за първоначално заселване, защото им приличало на обичайните им заселища по големите реки - Кубан, Дон, Днепър, Днестър, Онгъла на Дунава, Прут и Сирет - в така наречената Варна имало голяма река и обилни води - р. Провадийска в миналото е била пълноводна, чак до Плиска (Абоба) край нея било мочурливо, езерата били доста по-големи от сега, по-дълбоки, пак били свързани с морето с река, през която се минавало по насип (Аспаруховият вал според Георгиев е пътно трасе), Девненските извори правили впечатление с многоводието си (3.5 куб м/сек), блатата стигали до Синдел и Побитите камъни приличали на развалини от грамаден древен град (чак до 19 в. ги мислели за такива). Най-важното, според П. Георгиев, Аспарух знаел, че "така наречената Варна" - е военният лагер на император Юстиниан Велики, седалището на военния окръг Квестура екзерцитус (539 г.), който лагер бил вече добре познат на българите, нападан от Заберган (6 в.). Аспарух смятал, че това е законното римско средище на властта в римските провинции Мизия и Скития. Друго такова средище на властта за него бил Дръстър, седалището на Клавдиевия легион. |
| Историкът буквално е казал, че Аспарух е насмел, каквото имал за насмитане и е дошъл на земя, където никой не им се опрял. Какъв военен лагер, какви седалища, какви законни римски средища на властта в римските провинции Мизия и Скития? По него време поне такова нещо вече е нямало. Обаче висококачествен варовик и производната от него вар е имало, има ги и сега, и ще ги има, докато Италчементе не ги изкопае всичките. |
| Фичо ДОБРОУТРО, не си ли закъснял малко, вие по време на ком.диктатурата не можахте да ги смените тия и други имена, сега хептен няма да стане, най-много да стане обратното, да се възстановят някои стари имена, на теб май не ти е ясно, какво е това демокрация?Хич не се хаби напразно, някои българи дори дават на децата си имена на турски артисти, ти за местности говориш.Ти си сит в Америка, вместо да се занимаваш с празни и невъзможни неща, направи инвестиция в България, помогни за излизане от кризата, положението се влошава... |
| Амика, Писах ти на мейла, ако си сериозна, отговори. Аспарух минал Дунава, както пишат Теофан, Никифор и др., за да бъде защитен от хазарите от североизток, и видял, че мястото - около така наречената Варна - е добре защитено - от север от Дунава, от изток от морето (Аспарух преградил всички крайбрежни низини от Дунава до Стара планина със землени валове), отпред - от езерата и "клисурите" на Верегава, и на запад "седемте рода" му били "под данък". Но всъщност българите много добре познавали това място - както вече казах, кан Заберган го нападнал още в 559 г. и опустошил района на езерата, вкл. лагера (кампуса) на Квестура екзерцитус, дето Юстиниан Велики замислял да строи голям имперски център и дето било седалището и на магистер милитум пер Тракиас. За пръв път българите се появили самостоятелно там май в 480 г. като наемници на имп. Зенон. А са били, както е известно, и с хуните, и тъкмо при Одесус в 440 г. бил подписан мирният договор на имп. Теодосий с Атила. Т.е. българите познавали околностите на Одесос повече от 200 години преди Аспарух да се спусне там. (Районът на така наречената Варна имал средищни функции още преди хуните - в 360-те години в Марцианопол била временната столица на имп. Валенс (Валент) в готските войни.) Друго важно - докато земята на "седемте рода" (част от "Славиниите') не била в 680 г. под властта на Цариград, "земята Карвунска" още била. Аспарух я отнел от императора. Той основал бълг. държава в дотогавашните земи на Ромейската империя. Затова и търсил да заеме традиционния според него властови център на тази земя - така наречената Варна с кампуса на Юстиниан Велики. От този момент тази земя вече се наричала от ромеите "България", както е засвидетелствано в летописите на Турланския събор (681 г.) - "войната с България". |
| Яген, Не съм закъснял - те хубавите работи бавно стават. Може да си кръщават сега децата на турски артисти и чалга певици, както едно време ги кръщаваха на руски космонавти, и да се възхищават от сърбите и гърците, но ние си знаем, че това са временни исторически аберации, дето е текло, пак ще тече. |
| Фичо, само да ти напомня, че в демокрациите се търси конценсус, а при диктатурите се налага насилствено волята на диктаторите, имената на хората не се сменят насилствено, а по желание и не можеш да забраниш, ако някой реши да си смени името, или религията си.Според теб смяната на имената на градове и местности ще помогне ли за излизане от кризата(батака)?Защо се мъчите да повтаряте грешките от миналото не ми е ясно и баш ти?Малцинствата никакви ли права нямат, има области където етн.българи са 20-30%, как ще смениш имената на местностите в тези райони, можеш ли да ни обясниш? |
| Яген, Имената на населените места у нас са работа на държавния глава. Имената на местностите, кварталите, улиците са работа на общинските власти. Говоря за варненските имена на местности, селищни образувания, квартали - става дума за места, дето няма никакво турскоезично население от много десетилетия - Акчелар, Балъм дере, Ментеше(то) и т.н. не говоря за местностите в общините с турско етническо мнозинство. Там държавата може да се меси само за имената на селищата. Слагането имена на селищата - някъде става с демокрация, някъде не. Например името "Варна" ми изглежда образец за "демократично" (по предпочитание на народа, а не с акт на властта) налагане на ново име, заменило добре известното и старо - поне от 13 века - Одесос. Забележително е, че това ново име е било прието и от ромеите по време на ромейската власт в града, после и от османлиите, стене от новогърците и новотурците без никакво изменение. Османлиите не запазили непроменени имената Константинуполи и Тесалоники, но запазили Варна. В ново време примера на съседите ни Турция и Гърция е ясен - имената на селищата се слагат напълно недемократично, от централната власт, и отразяват националната доктрина. В Турция са турски, в Гърция - гръцки. Къде са Воден, Лерин, Костур, Кукуш, Горно и Долно Броди, Загоричени, Дъмбени, Кономлади? Османлиите особено се отличавали с пълна липса на интерес, камо ли уважение, към самобитността на покорените от тях европейски народи. До най-ново време - чак до 1870 г. българите не били признати за отделен "милет". Дори в книгата на Орхан Памук "Бялата крепост", в която османската армия отива да воюва на север с поляците - предполагам става дума за обсада на Белград (Белгород) на Днестър - и минава от Цариград за Бесарабия пеша през цяла източна България, просветеният иначе ходжа, който все се чуди какво му е различното с ренесансовите западняци, не знае, че минава през "България", че среща "българи" - вижда само "русоляви" (?!) неартикулирани "славяни" - прости селяци, които той смущава с налудничавите си въпроси и после наказва с бичуване (или ги беси?). Отношението му към "славяните" е расистко - точно като отношението на фанариотите и "румънците" - те фанариотите са всъщност в основата и на двете. |
| Фичо, понякога пишеш глупости, аз на теб вярвах едно време, но и ти излезе туркомразец, вече на нито един българин не вярвам и недей да четеш само О.Памук, той е червен, ти само червените ли четеш?Ако е така никога няма да научиш истините.Длъжен съм да те поправя, първо; в Османската империя нямало миллети, а е имало мюсюлмани, християни и др.и етнически групи, второ; българите не са "русоляви", а сърбите са русоляви, трето, българите са имали училилища, вестници, списания на български (1870 както си писал), можели да учат както в Истанбул, така и в западните страни, имало е доста българи с висше образование, четвърто; защо да бичуват и бесят селяните по това време, как вярваш на това, когато и най-търсения човек Левски е обесен след съд? |
А тая тема да се разглежда във връзка с наближаващите президентски избори. Давай, лелинчо! Ние сме зад теб!   |
| Яген, Така пише Орхан Памук в "Беяз кале", става дума за по-старо време, сигурно в 16 в., когато Бесарабия е била в Полша. Памук не е комунист, а по-скоро народник - обича "народа богоносец" в духа на руското народничество от 19 в. и руската класическа л-ра, а донякъде е и прозападен либерал - от озападнено буржоазно семейство е, дядо му бил жп магнат. Живее в Ню Йорк недалече от нас. Близо до него живееше и последният османски султан, внучката му познаваше щерка ми от училище. Тя е (е, като малка беше) русолява, като моята. Миллетската система, както казах, слагала всички православни християни в един кюп, т.е. оставяла ги за асимилация от фанариотите - докато българите след дълга борба (позната на нас българите като църковно-национална борба) не си извоювали автономия с Бълг. екзархия в 1870 г. Османлиите, както казах, проявявали учудваща липса на любопитство към завладените от тях народи, да не говорим за уважение към културната им самобитност. Например българите в 14 в. били стар и културен европейски народ, създал преди много векове една световна писменост (кирилицата, употребявана от 250 млн души, а гръцката - от 13 млн), книжовен език, легнал в основата на няколко други европейски книжовни езика. Да не говорим за двете царства, които създали. Какъв хабер са имали османлиите от всичко това? Никакъв. Виж, фанариотите са имали още как - и взели всички мерки да затрият бълг. писмено културно наследство, което им попадало под ръка. Като потомствен (пето известно ми поколение) български интелигент, че и историк по втора специалност, мисля, имам не-по малко право от тебе да преценявам кое е "проблем" и кое може да се обсъжда в български форум. Едно време съветската психиатрия таксуваше за луди хората с различно от официалното мнение. |
| Фичо, О.Памук да не е живял през 16-ти век бе?О.Памук за мене е изменник на родината си, той излъга и продаде родината си за една Нобелова награда, в Турция има по-големи писатели от него, но те не са изменници....."българите в 14 век са били стар и културен европейски народ", но П.Хилендарски не казва така, вие фанариоти на гърците ли им викате? |
| Яген, Ти същия Яген ли си? Звучиш ми като не особено буден прогимназист. Книгата на Памук "Беяз кале" разказва за старо време. Памук наистина не е кой знае какъв велик писател (добър е), но за пръв път "постави Турция на менталната карта на света", както се казваше в решението на Нобеловия комитет. Затова турците трябва да го ценят. България се постави на менталната карта на света още в 9 век, като създаде азбука, която днес се използва от 250 млн души по света, и книжовен език, който стана основата на езика на Толстой и Достоевски. Българският писател от 9-10 в. Йоан Екзарх например създаде за пръв път на славянски език абстрактни понятия като битие, същност, количество, качество. |
