За смяна на османотурските имена на български градове
Отиди на страница:
| Огромна глупост! Всякакво прекръщаване на каквото и да било е глупаво. Силният е силен и с белезите си от рани. Слабият ги прикрива с грим. |
| Бих искал леко да коригирам колегата Йезуит. Преместването на столицата към Варна е, разбира се, най-важно, но не съм сигурен дали най-доброто решение е именно Варна. Според мен по-добре ще е да си изгради един напълно нов административен център - например в района на Повеляново. Хем и името "Повеляново" е много подходящо за столица - навежда на асоциации за повеля, повелител. А Варна да бъде само културен, финансов и транспортен център на България. Има ли там някоя уличка като за Wall street? _______________________ Покажи неуважение към георги първанов (гоце), пиши името му с малка буква! Блогът на Манрико |
| По добре да се дърлим тука , отколкото да си скубем косите над атникризисните мерки на правителството... Обаче ЯМБОЛ няма да барате!!! Ама ха! Дъбили -мъбилин ... бабушки твоей бумажнъй змей!!! Едно време през турско... владичество (както аз го наричам, а не робство, но това е друга дискусия) според Иван Хаджийски(!) за най голям бабаитлък се смятало турчин да рече: "Наемам се да мина нощем, сам , пеша през Каргон махлеси в Ямбол и Клуцохор махлеси в Сливен!" Нямали са нужда градът им да си сменя името за да се чувстват българи. Сега , обаче се оказва мнооого важно да си имаме български имена , а че само десетина души ще знаят защо са точно такива не е важно... социалистическо -болшевишко -седесарско- атакиЗки простотии. Дай да събаряме паметници и да сменяме имена на градове , улици... глупости! Като площад "Илко Ешкенази" във Варна. А главите -същите! Съдържанието им -тоже... Били викали на Бургаз - БургазЪ. Викат им селските келемета и потомците им , които напълниха градовете по време на Голямото Социалистическо Преселение от селото към града, когато бяха разрушени съдбите на стотици хиляди българи. Били завършили английска гимназия ... голям аргумент, голям праз ! Аз познавам една филоложка , която пише адреЗа и натурален акт и какво от това? Ми проста е! Толкоз.Сократе , и аз брате като тебе и хиляди други съм жертва на таз реформа , по-лошото е , че два пъти ми отказваха да си взема фамилията... нейсе! Инак веселбата е повсеместна! Аз лично се забавлявам много...  Редактирано от - керпеден_1 на 23/3/2010 г/ 10:43:15 |
| Как ще се майтапя? Има такъв площад , който го бяха прекръстили на пл."Адолф Хитлер " за една нощ ... после смениха табелата ... ще ме накараш да ида да снимам табелата , ако е още там... Е , те тука се вижда едно триъгълниче по средата ... това е пл. Илко Ешкенази , освен , ако тихомълком не са го преименували... не , има го още.  Натиснете тук Редактирано от - керпеден_1 на 23/3/2010 г/ 11:23:35 |
Дедо Керп,  !Като рече Ямбол... ма как ше го дадем бе?! И как ше стане после лафа нерде Ямбол нерде Стамбол? А? Нямаа стане. И виж как се получава ефекта на пипирудата... Но чичката нека се поти. Брейнтаквоз и забавление голямо. ПП - Там е ми. На пресечката на "Сливница" и "Бенковски". Моят конак е на 200 метра по-надолу.  Редактирано от - Simplified Solutions на 23/3/2010 г/ 11:36:40 |
| Смяната на османотурските имена на населени места обаче е станала постепенен процес, като основната маса е сменена от звенарите (19-майците) в 1934 г. Разбира се, някои са били сменени веднага след Освобождението, например Ески Истанбуллук станал Преслав, а по-късно при Т. Живков - Велики Преслав. По някое време Абоба станала Плиска и т.н. Доста имена се смениха по време на "възродителния" процес" - например в нашия край с. Султанци (бивше Султанлар) стана Царевци. Както колегите си дават сметка, в 1878 г. официалните имена на нашите селища си били почти всичките османотурски или турцизирани (вж. картите от линка в поста ми по-горе). Софя, Русчук, Шумну, Систова, Търнова, Габрова, Лофча, Ислимийе (Сливен), Ески Заара, Янболу, Отлуккьой (Панагюрище), Аврадалан (Копривщища), Татар Пазарджък, Хаджиоглу Пазарджък (който също популярно бил наричан Пазарджик, а по време на рум. окупация 1913-16 и 1919-40 - Базарджик). Варна прави изключение на изток, името й си било същото и на трите езика. На запад българиските имена били по-запазени. Някои от тях - стари градове - си имали стари български имена, които били популярни по османско време - Търново, Габрово, Свищов, Русе, Разград, Котел, Копривщица, Панагюрище, Сливен (единственото запазено старо бълг. име в равна 'Румелия'). За други стари градове имало по-нови побългарени имена, които се наложили през Възраждането - Пловдив, Стара Загора. Но за масата села османотурските имена си останали чак до 1934 г. Колегите варненци знаят старите имена на нашите села - Гюн доуду - Изгрев, Чатма - Левски, Боаз кесен - Просечен, Тъптък - Кипра, Дере кьой - Константиново... както посочих по-горе, имало и запазени стари бълг. имена, леко турцизирани, като Девне, Черковине, Негевше (Невша), Кумарива (Комарево), Добрине (ДобринА), и дори непроменени като Равна (и Варна). Имало и имена от бълг. корен с турска наставка, Козлуджа. В 1934 г. е голямата смяна - Балбунар - Кубрат, Аккадънлар - Дулово, Осман пазар - Омуртаг, ... та до Шех Джумая - Джебел (?!). И досега обаче има османотурски остатъци като Пазарджик (още веднъж питам - защо Хаджиоглу Пазарджик стана Добрич, а (Татар) Пазарджик не е сменен?), Кърджали (защо Пашмакли стана Смолян, а Кърджали седи?), Казанлък (за мене е крамолно в географския център на България, град с богата българска история и култура и древно наследство от траките още да има османско име - Акча Къзанлък), Хасково, Харманли. Да не говорим за груби крамоли като Кюстендил - стар бълг. град със славно име Велбъжд, Ямбол - стар бълг. град с име Дъбилин, идещо сигурно от тракийското Кабиле, Провадия - стар бълг. град със славно име Овеч. Това показва национална неграмотност и безхаберие, което значи в бъдеще национална анихилация. Това не е някаква новост - много народи в историята са се анихилирали - траките уж били най-многолюдни след индийците (Херодот), а сега ги няма. Най-важното за запазването на етноса, както ни показват евреите от две хиляди години, е историческата памет и грамотата. М/у другото - "маджури" е османотурска дума, от араб. "мухаджири", преселници - така наричали всички преселници турци в империята, в Одринско и Македония. От тях българските преселници от Одринско във Варна я олепили и те се таксуват "маджури". Това НЕ Е българска етнографска група. Оригиналното име, с което местните наричали бежанците от Одринско, било "тронки". Във Варненско бълг. селско население в 20-те години на 20 век се състояло от: (1) стари местни българи мизийци - белодрешни "ерлии" (тур. туземци), както казах за Провадийско), (2) "въяци" чернодрешни балканджии от с. Ченге, Гулица и Еркеч, колонизирали над 60 други равнинни села в 19 в., а също котленци и еленчани, (3) тракийци "маджури", бежанци от Одринско, (4) тракийци от Ямболско и Сливенско, потомци на стари бежанци мизийци и колонисти балканджии, (5) малоазийски българи (от Бурсенско) - в селата Арковна, Ягнило, Доброплодно, (6) македонски българи - например от Бозец, Солунско - в Бяла и Горица, (6) други - от Шипка, Казанлъшко, от Трънско, Кюстендилско и др., (7) гагаузи - в 20-тината села край морето на север от града до Българево и в северната част Провадийско. Например с крайградското с. Тополи има две махали, разделени от реката, старата - от "маджури", новата - от "въяци" - ченгени, преселени в ново време заради язовира, залял долната част на селото. До тях пък на езерото е с. Казашко с руски казаци рибари - староверци безпоповци, бежанци от Петровата реформа, наречени и некрасовци и липовани, но последното име не харесват. |
| Добруджанските бежанци от румънците са били наскоро преселени в Добруджа ерлии, въяци, котленци, ямболци и др. В Пловдив съм чувал стар човек да се възмущава (блъснат грубо от слизащи от рейса) - "тва не е град бе, сбирщина от каракачани и помаци" Във Варна пък съм чувал - "сбирщина от въяци, гагаузи и кафадари" Кафадари се наричат досега членовете на бекташките секти в Лудогорието, но от някое време и някои бълг. православни етнографски групи, май част от въяците, били наричани кафадари. |
| Ха-ха... баба ми , която беше местна ми викаше :У-у мари, няма ли да патаксаш тронко с тронката!!! И на дядо ми като се ядосаше му викаше "тронка". |
| Ку имаше мърва брашно и алать, щяхме да сторим ленгиди Калотишка калмана Стана, ката день паратька Сяя жени утюват да берат пушигъз и галагонки за илач |
Смятам, че отдавна е редно да сменим останалите османотурски имена поне на по-големите ни градове, както и на кварталите/местностите в големите градове, активно използвани в кадастъра, търговията с имоти, надписи и т.н. Май някой, някъде, нещо леко го сърби? И иска да го "възродят"(няколко пъти), по.."истЕрическия" маясъл! Ах! |
| Колеги, Обяснявам бавно. Повечето османотурски имена на градове са били сменени в 1934 г., а някои - преди и след това. Пашмаклъ, Ески Джума, Гюн доуду станали респ. Смолян, Търговище, Изгрев. Хаджиоглу Пазарджик станал Добрич. Но Татар Пазарджик си останал Пазарджик. Защо? Пашмаклъ станал Смолян, но Кърджалъ още си седи. Османпазар станал Омуртаг, Аккадънлар - Дулово, но Хаскьой си останал Хасково. Защо? Особено гламаво е в случая с Кюстендил - Велбъжд, Провадия - Овеч. Също и с Ямбол - Дъбилин. Бургаз (Ахелобургаз), Акча Къзанлък, Харманли - защо? А съседните Анхиало - Поморие, Ески Заара - Стара Загора, Търново Сеймен - Марица и Симеоновград. Защо? Нямаме система, нямаме национална свяст. Това е. Имената са най-дребното, с мед да ги намажеш. |
| Ч.Ф., нека се уточним малко, а? ТЕМАТА ти се нарича: За смяна на османотурските имена на български градове Малко по-късно обаче, ти ни твърдиш че: ...Имената са най-дребното, с мед да ги намажеш... Явно те е засърбяло по едно място(казано най-благоприлично..по клавиатурата), и айде Сега - Нова Тема! Нещо напоследък, доста често почна да изпадаш в безтегловност. Мани ги тия глупости! Вземи се в ръце, и виж там.. като как ше изплатиш пустите му й 10% "емигрантски" на мин.С.Д. |
| Тази темичка е много приятна, освен това би могла да е и полезна. От една страна ч.ф. може да се почеше по сърбящите го исторически познания, по грандиозните визии за една нова България, развиваща се под вещото Му ръководство през океана. Туй му е нужно, щото там никой не го бръсне, камо ли да го чеше. Хубаво ме подсетихте за пл. "Илко Ешкенази". Какъв принос има този човек за Варна? А спомня ли си някой млад варненец кой беше тоз Ешкенази? Ако поръчате на някой таксиджия да ви закара до пл. "Ешкенази", ще трябва да му обясните, че искате да отидете на "Нептун". Ето такава една промяна мисля всички ще приемат. Обаче Ямбол, Бургас, нам кво... ако тази дискусия стигне до ушите на обитателите им, с камъни ще убият инициатора, ако ще да е зад девет океана, та в десетия.  |