Кюфтета и стари дантели
Отиди на страница:
Ловкия, аз си хапвам прилично. Много обичам тестени изделия- от всичко що италианците наричат паста до това което ние наричаме така. Разбира се, че внимавам да не прехвърля мярката. Имам приятелки, които откак се помним / с някои от детски години/ все си ходят полугладни и с мускулна треска от мъките във фитнеса - без особен резултат. Аз съм мързелива. Е, ходя доста пеша, но да стъпя на бягаща пътечка - ако ми предложат по евро за крачка, може и да си помисля  Всичко е въпрос на ген и заложени в детството хранителни навици. Не си мъчи душицата и телесата. Само не прекалявай.   |
Аз си спомних телешкото варено от моето детство - нали се сещате - оня бистър ухаещ на подправки булон с картофки, морковчета и месце, толкова крехко че се цепи на дебели конци и можеш да разполовиш и с лъжица по-голям къс. Всеки си подправя на вкус с домашна подправка - ситно настърган хрян смесен с оцет. През последните 20 години хубаво телешко съм купувала само в Германия. У нас ти пробутват на телето баба му.  |
| Телешко варено се прави от джолан. Да се вари червено телешко месо под налягане е идиотия. Вари се дълго в доматен сос, след което се изхвърля - месото, не соса. Телешкото не е за всички. |
| >>><<< пак да обясня нящу за стейка телешки...или как се приготвя тук от водещите ресторанти... Месото се слага на много едри първични добре измити парчета върху чиста хартия и се оставя в хладилник, НОоооо при 16 градуса Целзий за около 20-22 дни. Краищата на месото после се обрязват докъдето е достигнало съхненето и вероятно бактериално повърхностно заразяване.Обрязаното се унищожава...винаги и безкомпромисно! В останалото месо - 90-95% от началното, са протекли процеси, при които вътрешните ензими смилат всякакви малки съединителни тъкани! От това месо се прави и дори кървав стейк, който е крехък, като генчето като младо. (Абе, дори по-крехък!). Този стейк естествено не е ефтинджос, но това е тайната на двата океана. |
| При телешкото най-малък риск крие джоланът... И именно от него става най-вкусното и уханно варено. Като малък бех малко слаботелесен и злояд, та наште пане два пъти седмично варяха и ме караха да го ям, ега ти..., бля... Със същата страст мразех и кюфтета по чирпански(които тате и до днес приготвя вълшебно), мусака и гювеч, а също и грах. Но всичко си дойде на мястото след казармата... А пък истински лакомник станах, когато се ожених и отидох да живея при техните. Първата ми тъща беше вълшебница (втората пък е магьосница  ) и сега като се замисля, това като че ли беше най-солидният аргумент да взема точно тази жена...  |
| Слънчо, това за което говориш се нарича узряване на месото. По същия начин се постъпва и дивечовото... ...................................... А относно пролетния ми провал с т.нар. телешко - пояснявам: гладът и нетърпението ме подтикнаха да постъпя така необмислено с мощите на тая нещастна кравичка... |
Ама телешки джолан, приятелю, не дъртокравешки. А колко беше вкусен костния мозък ммм.  И аз бях злояда. Да не видя прясно мляко, мазнина по месо, пилешка кожа, аууу гнус  И сега не ям тези неща. Руска салата проядох когато започнах да ходя по кръчми с компания. Към днешна дата мога да я ям с лъжица от купата. Май бях писала тук за развитие на вкусовете с и във времето. Приятна вечер на всички. Редактирано от - Здравка на 25/8/2010 г/ 20:38:15 |
| Аз не мога да се похваля с много успехи в готвенето на манджи, но щом става дума за говеждо, унгарският гулаш е изключение. От говеждо е. Стриктна рецепта, за първи път изпълнена под дамски надзор. Месото, нарязано на малки парчета се пържи, пържи. Никво варене. После лук, пак пържене. Накрая - много червен пипер, плюс брашно и подправки, ама трябва да има дафинов лист. Ако си малодушен, слагаш и доматено пюре. Разбира се, накрая - червено вино и вода и да ври известно време. |
когато започнах да ходя по кръчми с компания Да, ходенето с компания по кръчми може да бъде мощен катализатор... |
| Брато, те затуй онези тиквички с ориз не са ти се получили... Но помни  , че съм ти обещал да ти ги приготва аз, когато се видим, живот и здраве.  |
Тук ще си търся мъж, вече се реших! Хем да е нещо за духа и забавно, хем да готви и да е вкусно, а и да умее бързо хурката да грабва  |
| Абсолютно правилно, Мето! Класическият унгарски гулаш (по рецепта на Чолчева), въпреки тъмно червения си цвят, не съдържа никакъв домат!! Обачееее, именно по рецептата на Чолчева, не се пържи толкоз пъти, а се държи от предишния ден - внимание! - обмазан в доматено пюре, само обмазан, и всред нарязан лук. Трябва да преседи една нощ. След това заедно с лука и подправките вече се вари и задушава. Така концентрираният аромат на домата - чрез пюрето, но без помен от доматени парчета, си дава приноса в аромата и в цвета! Редактирано от - Геновева на 25/8/2010 г/ 21:09:18 |
Еееей, мерси, некой да ме похвали тука, благо ми е! Един ден сигурно и ловките тиквички ще ги мога, но требва да мине време, щото засега споменът от това упражнение не е много хубав и ми се смеят.  |
| Ловкия, я дай рецептата за тиквички с ориз+ чалъмите и съветите, моля. Аз ги обичам приготвени по всякакъв начин, но в тая манджа не мога да стигна майсторлъка на майка си. Виж, на огретените съм добра. |
| Meto, по подобен начин можеш да си мариноваш пилешко филе. Ако ще го поднасяш само пържено, не слагай доматено пюре - само сол, черен пипер и ситно нарязан лук, иначе, чети експертите във форума. И става един вариант на пилешка кавърма, особено ако обичаш гъбки - задуши си повечко пресни печурки, заедно с другия зарзават / и още лук, разбира се/ Не съм привърженик на тенджерите под налягане. Опитване му е майката, иначе не става манджата. |
| Според скромните ми познания, манджата на Мето не е унгарският гулаш. Гулашът е манджа със зеленчуци. Докато това е пьоркьолт. Объркването идва от това, че този пьоркьолт австрийците са го вкарали в своята кухня под името гулаш. Във Виена малко зад Щефансдом си има цяла кръчма, наречена Гулашмузеум - сервират повече от 10 вида гулаш. За пьоркьолта има две школи - едната пържи първо лука, другата първо месото. Аз съм от първата - слагаш много лук (някои традиционалисти казват лук колкото месото на тегло, но аз слагам половината), пържиш до карамелизиране, после 2-3 пъти наливаш по малко гореща вода да изври. Така лукът започва да се разпада и да става на каша. В тази каша вече пържиш месото. После много червен пипер, ама много, може нещо доматено, вино, подправки и бульон. Течността да е малко, дори да не покрива месото - да не се вари, а да цвърчи. Бъркаш да не загори, доливаш по мъничко водичка и така...Брашно само ако искаш да сгъстиш още соса, но той трябва да си е гъст по начало, а многото разварен лук да му даде консистенция. _______________________ Покажи неуважение към георги първанов (гоцэ), пиши името му с малка буква! Блогът на Манрико |
| Аз вчера се сдобих с пет кефала, така по около 500гр. всеки и снощи намерих една скара на балкона , която представете си работеше , включих я аз , докато загрее намазах изчистените и осолени кефали хууубай със зехтин и лимон и ги турих на скарата...докат` се печаха бързо направих една салатка -разядка от ситно нарязани рапани, лук , ммного лимон , черен пипер , копър и майонеза...налях си една Заарска№47(щот` нямам №50 ) и дочаках рибката...сетне малко старопрамен , ейтъй колкото да не ми есуха хаката и малце картофена салата , щото както ви казах хляб вече!?!? не ям ... П.П. ... не съм ги изял сам , не се стряскайте ...децата бяха вкъщи...  П.П. ...ееех , имаше един форумен риболовец , дет` не ги хазтисваше много кефаловите риби , ама като няма риба и кефалът е риба нали , аверче?  Редактирано от - керпеден_1 на 26/8/2010 г/ 11:19:38 |
| При кефала трябва наистина да се иска "серификат за произход " и на рибата и на риболовеца. Морският кефал е вкусен - месото няма никаква миризма, освен лек дъх на море, естествено. Циганите ловят и продават вмирисан на нафта кефал. |