Кюфтета и стари дантели
Отиди на страница:
| Абе, нямам канарче аз, щото имам котки. До нас откриха един екобиохранителен магазин.От там си купувам Шарлан, да, същият. Разкошно слънчогледово студено пресовано олио. Ползвам го само за салати. Имаше и сушена клюква, наистина клюква, cranberry, превеждана неправилно тук като червена боровинка, то е друго, то е red berry. И разни други интересни неща. А просото си го купих, за нещо, непознато в българската кухня, спомних си с носталгия многобройните т.нар. каши, които влизаха в московската богата сутрешна закуска, в смисъл - варени зърна, щедро подправени с мляко и много масло, леко солени. Съвсем почистено, слънчевожълто. Отбелязах обаче с учудване, че тази пущина, колкото и микроскопична да изглежда, много трудно се сварява, дори в упътването пише - 20 минути. Та в руските гастрономи имаше едни дървени прегради, с такива зърна, във всяка затъкнат алуминиев черпак. Бяха - манная, гречневая, перловая, пшенная и овсяная крупа (крупа - родово понятие за зърнени изделия), в превод - грис, елда, пшеница, просо и овес (овесените ядки бяха друго, те бяха Геркулес). Бедняшкият вариант, например в болниците, беше - варена във вода и с малко масло, богатският - варена в мляко и много масло. Комбинира се със силен черен чай, и две-три простички бутербродчета с кашкавал и колбас, но също връз масло, естествено. Щото хем времето студено, хем пътят до местоработата заема около час и кусур с метрото, трябва да се подсигури организмата. Диетична му работа, с една дума. Редактирано от - Геновева на 26/8/2010 г/ 14:42:47 |
Госпожо / госпожице/ с такива объркаващи никове стават инфекции Е, чак пък... Случва се объркване, свикнала съм  |
| >>><<< Объркването е поради втотрата част на името ви госпожо, която хората си превеждат като нечий син... - синът на Йох, примерно...Редактирано от - sluncho6 на 27/8/2010 г/ 06:34:42 |
| Исках да избегна хората да си го превеждат като нечия височайша майка примерно... На вас снощи ви е било скучно, изглежда не сте оформяли кюфтета, а сте се увивали в дантели  Редактирано от - Johson на 27/8/2010 г/ 09:27:08 |
| >>><<< Е, избягнали сте го госпожо, всички здравчета ви взеха за син, а не за майка. Много ми е любопитно, госпожо, кога се казва дантела и кога тантела. Чул съм някой да казва, че е "тантела марка"...начи излежда толку му изтъняла дантелата, та се отантелила. Тъй ли е в света? Има ли разлика в дебелините на тантелата и дантелата? Гледал съм една илюстрация към ада на Данте и там едни тела, бая дебелшки, се преплитаха...оттам ли иде "дантела"? А тантелата, какво? - от танто за кукуригу...  Редактирано от - sluncho6 на 27/8/2010 г/ 15:54:02 |
| *тантел марка* господине, навярно идва от танте (леля). Ако на някой тук запазената марка на леля му е дантел или тантел плетивото, сигурно ще ви изясни дали има разлики в дебелините. С кука номер 2/14 и копринен конец обточвам с дантела* блузките (които също сама си плета ) . ~~~~~~ *След вашия въпрос с колебание нарекох това красиво наплитане дантела, което наплитане усвоих от баба си. Хммм... бабел марка изобщо пък не ми е хрумвало! |
| тантелата най ходи на...ъ-ъ-ъ... абе, маните ги тез тантели...всъщност... дали е възможно кифте с тантела...нещо като онзи син адвокатин , който сетне стана конституционен съдия, а сетне захвана да попържа царот... Тази вечер ще наблегна на студена лятна боб чорба, направо от хладилника и понеже едно време много обичах варена наденица , купих две три парчета с етикет "Стара планина"и ще си ги припека на оребрения тиган , демек пак боб с наденица...  Ама студен боб и вряла наденица..."Стара планина"  |
| Та...дантеленото и телешкото в темата са за господинът, който не влиза в нея, защото е... на диета? Затова на излизане, гледа да си отнесе по някой дантелен мотив за вдъхновение... |
| Манжички и тантели, красота и спокойствие, а на мен ми се скъси живота днес от натискане на разни адвокати да си свършат в срок работата. Обаче ... петък вече-е-ер. Иде сезонът на гъбите, та за днес мисля едно гъбено брушето. Запържват се в малко маслинено олиице нарязани на филиики гъбки с лучец, сол, чер пипер и се наръсват накрая със свеж розмарин и тимиан. Кат станат готови гъбките, изключва се котлона и се препичат няколко филиики плътен бял или черен хяб докат хванат здрава препечена коричка. Кат се препекат, твърдата препечена повърхност се натрива със скилидки чесън, накапва се съвсем малко маслинено олио и отгоре онова от тигана. Хапва се докат е топличко. Поливаш с квот ти душа тегли. Отивам да приготвям храната, днес не ми остана време да ям и ми е гладно. А ако отложа за още по-късно, вече няма и да ми е гладно, а само изморено. |
Казва се брускета (bruschetta), уважаема. В най-простата си форма много прилича на нашата "циганска баница".  Натиснете тук |
Благодаря уважаеми, наистина не знаех как се произнася, следващия път кат пътувам до Итали, ще имам още една дума в запас.  |
| Брускети, значи, било това? У нас от тези реклами на Брускети-Маретти, дето са едни твърди сухарчета в кутийки, ми се повръща от мустакатия чичко, дето обяснява, че се правили с любов, а и те понеже са във всяка бакалия, като си умрял от глад, тях взимаш да хрупаш. А истинските си ги спомням от една много приятна за спомена гледка. Една италианска аристократка се задоми за професор от Бирмингам, когото, след пенсионирането му, отведе в имението ли, скромната вила, не знам какво е по италианските стандарти, на върха на един тоскански баир, над Монтекатини терме. И използваха това имение, преоборудваха го, да организират летни школи по компютърни приложения в лингвистиката, доста скъпо платени, впрочем, ама нали университетите плащат, няма страшно. Същевременно и организираха там конференции. Та на една такваз, където една седмица живях в тратториата на селото, дето е имението/вилата, имаше, както си е редно, пиянка, т.е. някакво party в програмата. И италианката наряза едни средни хлебни филийки-кръгчета, запече ги в едни огромни медни тави, в стара кухня автентична, с всичките му там екстри на огромните печки, дървените греди и медните съдове, пръсна малко зехтинец, тръкна малко чесънче. И така се отсрами некъде за към 30 души, бяло вино се лееше щедро. Нема като българска домакиня да се трепе баници да пече и гювеч, я! Много хубав спомен ми остана от това скромно пиршество. Да, сега се сетих. Елена Тонини-Бонелли се викаше дамата. Редактирано от - Геновева на 27/8/2010 г/ 18:26:11 |
| Да...садисти сте вие. Още два дни от японската ми диета ми остава.. Поръчал съм агентурата да донесе калканчe.. |
| Ако ще е калканче по добре да не ти го носи... Поне три кила трябва да е, поне... че и чорбица да сколасаш да направиш...От главата разбира се... |
| Аз съм по бързите манджи с филии. Кой ще си играе с брускети. Крю, ако не ти се бъркат заготовки, ето нещо бързо и вкусно, за работеща жена. Какъвто и да хляб нарязан на среднодебели филийки- аз купувам тостерни, пълнозърнести хлябове така, или иначе. Чудесно приложение за хляб, останал от предния ден. Намазваш / накапваш тук-там/ тъничко с каквото предпочиташ. Аз мажа само с краве масло - наистина тъничко, да не накъртва от мазнина, особено ако ще го правиш със зехтин, или олио. По желание - слагаш нарязан на тънки филийки домат. Не махай меката част със семките - става сочно. А / Разбъркваш яйце със сирене и слагаш с лъжичка върху доматите. Печеш до зачервяване на плънката/ става и в обикновена домакинска скара/. Тавичката да е на най-високото ниво. Необходимо е само да се зачерви тук-там . Б / С каквото ти обичаш откъм шунка, бекон, филе, мек пресен колбас... И върху това тънък резен сирене подходящо за запичане по твой вкус...Подварианти на варианта за колкото се сетиш... Винаги е сполучливо и вкусно. С айран, сок, биричка... |
| За доктора Натиснете тук |
Г-син Керпеден, днес пратих разузнавач до новата рибна борса. Нищо особено като асортимент и пак продават риба отвън в жегата  Редактирано от - Здравка на 28/8/2010 г/ 14:33:07 |
| Аз съм по-скоро заета, иначе обичам да правя деликатеси за фамилията, нещо кат хоби ми е, даже синчето наследи хобито. Когат бързам и няма време за нищо, мазвам на филииката песто, по избор, с босилек, с люти чушки, със сушени домати ... зависи какво ще слагам отгоре, т.е. зависи какво има в момента в хладилника. Пък и пестото си има и зехтинеца и подправките. Винаги е успех, особено ако е топличко и не е всеки ден. А в къщи шкафът с подправките е нещо кат тайнствена зона на храм, само посветените знаят за какво служи всичко това в шкафа. |
