Кюфтета и стари дантели
Отиди на страница:
| >>><<< Аферим чоджум, Керпи с тези франкофонски изцепки ... аз цяла тема пуснах за това, ама на, язък за калабалъка там и толкова виртуално мастило! |
| Преди двайсетина години бяхме в Ахтопол. Освен най-хубавите пици през живота си, ядох и салата от чирузи - осолени и изсушени на слънце сафриди, печени на котлон и после натрошени и напоени със зехтин, лимон и зелени работи. Пиеш водка, топиш с хляб и се чудиш за кво ти е водката. Хазаинът ги ловеше с "чепаре", от кея. Това е въдица с много кукички и перца. Виждал съм как на едно хвърляне улавя по пет-шест сафрида. После ги пържеше - абе много хубави. Но беше лято, сигурно есенните дето ги фаща керпедена са по-големи и не стават за пържене, подобно на тлъстия паламуд.[/list] |
| За чепарето - ясно. А чирузите и аз си спомням, просто ни ги носеха от морето. Цялата процедура - запичане на котлона, после ги задушавахме във ВЕСТНИК!!!, без глезотии, после киснене, чистене, копъра, лимона и т.н. Неповторим вкус! Сега остава да узная и за джурума и ще спя спокойно.  |
Що си спомням, че истинският едновремешен чироз се правеше от млади черноморски скумрийки  После скумрията изчезна от Черно море и започнаха да правят чироз от сафрид. Сега младите скумрийки са само внос от Гърция. Симпли, ако си на на линия, кажи, пък и ти, Параграфе. Керпи също е меродавен, ама моите спомени са от Бургас, та затова се обръщам към бургазлии. |
А аз съм ял чирузи само като дете. От сафрид на морето, и във Видин от някакви дунавски рибки. Веднъж и като голям, в СССР, 1987 година, от някакви плоски речни риби, ама не бяха вкусни. До третата водка разбира се  ПП Сега младите скумрийки са само внос от Гърция Такива, преди месец имаше на Женския пазар, пръжнати бяха вкусни. Редактирано от - nikola_tsanev на 31/8/2010 г/ 22:38:28 |
| Точно така, от пролетна скумрия! Чак съм се дивяла като дете как може да има нещо общо между това нещо и голямата тлъста скумрия, дето я слагаше мама на фурна с доматите, магданоза и чесъна. ПП. Руската сушена риба от различни видове се вика вобла. Нищо общо няма с нашите чирузи. И в руската кухня май няма рецепти за нейното приготовление, понеже тя е само мезе за пиенето и се консумира именно така, сушена. Най-различни видове риби се сушат, измежду тях има много хубави, речни риби, доста мазнички впрочем. Вобла-та е атрибута-мечта на всеки руски пиеница. Най-много се консумира в така наречените пивбар-ове. Носят си я пиениците в чантата, дето си носят и служебните документи. Увита във вестник обикновено. Ужасно е солена и твърда, като трески-подпалки. Има и ритуал, да стане по-крехка, удрят я по маса или стол, каквото там падне. Много я знам тази риба, че много съм дружала с пиеници, ама интелигенти, де... В Русия има прекрасни риби, които се въдят и ловят на територията на страната. Извън всички там есетрови във всички варианти, скромно поднесени с хубава водка, малко познавам речните им риби от Волга, например, щото съм нямала връзки с тамошни жители. А най-екзотичната риба, която съм пробвала, е байкалският омуль, риба, която се консумира толкова пресносолна, че иркутяни дори я обявяват за сурова риба. Приятно крехко нежно месо, но мен не можеха да ме впечатлят със сурова риба, тъй като татко приготвяше и пресносолен паламуд, който нагъвахме дори преди да достигне рецептурната степен на готовност, та байкалската риба не ме уплаши. Но я оцених. Редактирано от - Геновева на 31/8/2010 г/ 23:01:50 |
Да многострадална, точно такъв вид сушена риба имах предвид  Бяхме на изложба в Москва. Техниката пристигна в окаян вид с влак. Колкото и да се молих на руснаци, арменци и други участници за спирт за почистване, никакъв отклик. Накрая ми прекипя и стигнах до шефа на въйставката, който ми отпусна 1.5 л чист етанол. Моментално руснаците станаха дружелюбни и намериха стъкленица от 5 л изопропилов спирт за почистване. Етанолът бе изпит след работа, с разредител Жигулевское и гореспоменатата плоска сушена риба за мезе. Пивото и рибата беше от тях, от нас спирта. Да не се забравя, че тогава в Москва действаше полусух режим От руската група - 4 човека, един беше украинец и един евреин. Ние бяхме двама. |
| добрутро конпанията! Как ли е спала Уважаемата? Джурум се вика , Уважаема когато с лодката попаднеш насред пасаж и чайки и гларуси се спускат отгоре , а отдолу рибата ври ... и ти посредата на джурума- дърпаш , дърпаш , дърпаш чепаретата...кеффффф!!! Затуй като погледнеш към морето и видиш чайките да прават джурум значи има... няма значение какво.Има, дава морето. Затова рибарите като се връщат с улов казват : Днес даде!Морето , демек .Даде!!! Лично аз от1966-67 г. черноморска скумрия не съм виждал , а винаги съм се въртял около рибарите. Да , най добрият чироз става от скумрията и сега вече от сафрида...ама няма ...скумрия.Сег по тез големите магазини всякакви риби задморски има , ама аз съм си фен на черноморската. Така се случи , че във Великата братска страна много риба съм изял, особено тази , дето се въди в Днепър, но в гр.Черкаси ядох лещ, шаранова риба е , така и не знам по нашенско има ли я. Няма го нашият специалист по сладководните да каже.Осолен и опушен...мммм.... с пивцом!!! А тази байкалската риба, омуль сигур е нещо мммм...аз обичам сурова риба, миналата година пихме , не по-миналата беше..., та пихме червено вино с току що уловен паламуд , суров , лееекинко посолен и малко лемонче отгоре... крррасота...празник за небцето, понякога като взема от буната я сафрид , я чатал куйрук и си хапвам по две -три сурови рибки... |
| Натиснете тук Подкрепям развитието на темата с цялото си сърце и увреден черен дроб! Да здраствует! За чируза, де... Имаше нявга една песничка: Давай, давай, то се е видяло, це сте вземем булка от Анхяло. Це там има много, много цири, всяка цира е бутилка бира. В Анхяло рибарите говореха помежду си на техен си гръко-бългрски. Цирите ги продаваха на връзки. Дядо ми ги препичаше леко на котлона, поочукваше ги на огромен дървен хаван, заливаше с оцет за 20 минути, изливаше оцета (туй за пообезсоляване) и заливаше с шарлан. Ееееееех... |
Райко , моят дядо(Мир на праха му!) ходеше на кални бани в Поморие . От там винаги носеше по една две връзки чироз или както в нашия край му казват"скъбрица"...и по същия начи като твоя дядо...  Тук във Варна като искат да кажат , че нещо е много солено казват: "У-у тЕрек солено!" , а баба ми казваше " У-у, скъбрица!!!" |
| Разбира се, че от черноморска скумрия беше чируза. Есенес в Поморийските дворове скумриите висяха от телове в редички, забулени с тензух или марля. В малки качета, затиснати с голям камък, отлежаваха гарузи. Имаше период, в който "Славянка" вадеше на пазара гарузи в мааалки бурканчета, като филенцата аншоа сега. Като отвориш бурканчето, заливаш с олювце, да не хване плесен, щот бавно се ядеше туй мезе, пестеливо. Така беше до късното ми детство. После скумрията изчезна.... |
Ох, гАрузи! Ох...  Сега си осолявам от кая като купя две три кила , пак става , ама не е същото... Симпли , що ти трябваше да споменаваш за гАрузите , еле пък от паламуд...мани-мани...  |
| Казвал съм го и друг път - от рибните витамини(фосфор за акъл и проч.), най-по си е пресносолния паламудец! Обелен, с извадени костици, лучец и малко ябълков оцет(лимон си тургат морските)...анъъ(момент да се забърша) - голямо мезе, ей!  А сушен сафрид - тц!, зянлък си е отсякъде, най-по си е пържен..барабар с главите. Дадо К1, се забравям те питам - навремето имаше едни руски консерви, "Мариновани дробчета от есетрови"(зачезнаха някъде към 78-80-та години), дали може се намерят някъде?  |
| Не знам. То си беше дробчета от треска. Страхотно мезе за водка. Май гледах нещо такова в Метро , ама не съм сигурен... |
| Виж това , Старо! Натиснете тук |
Покорно благодаря!  Най-близко до мен е: . P.S. В "Метро", "Била", и "Кауфланд" - нанайки, търсил съм.. Редактирано от - OLDMAD на 01/9/2010 г/ 12:30:33 |
| Много я превъзнасяте тая тежка риба. Не че е лоша ама не е кой знае каква вкусотия. Примерно лефера и маринован и печен е сто пъти по-вкусен от паламуда. А за сафрида няма ограничения - пържен , чироз, маринован и т.н. Старо оня ден си купих точно консерва дроб от треска - естонски произход, три и нещо, ама от Фантастико. А тази верига я има само в Шопландия за съжаление. Редактирано от - Лунатик на 01/9/2010 г/ 12:23:38 |
| В мойто квартално бутиково магазинче, консерва дроб от треска - естонски, верно, голям обем, 260 гр, струва 5 и нещо. А каква евтиния беше!!! Страхотно мезе, но е много тежък, понеже винаги съм била икономична, не съм го яла както някои мързеливи гурмани - само с много лимонов сок връз него, а съм си правила разни салатки, с прибавяне на твърдо сварени нарязани яйца и кисели краставички, с малко лучец и майонеза - стандартната руска смес, в по-икономично изпълнение можеше и варено картофче да се нареже. Сега, като си спомням вкусотиите на детството, с ужас и угризение си спомням, че съм яла и делфиново филе, почти човекоядка се чувствам, имаше и такъв деликатес... нещо черно, осолено, не ме е впечатлило много, и е било веднъж-дваж.. Ама колко хубаво се отплеснахме от кюфтетата, с удоволствие ще заплета рибената плетка, да се радват тези от Източното крайбрежие, но ние може и за речни рибоци да си спомним, нали, ах, малките пържени мренки, ловени в Тунджа следобеда, сервирани вечерта под асмата, с една скромна подправка само - оцет и чесън. Перпетуум мобиле - стане ти тежко от рибетата, полееш с оцедя, отвори ти се апетит, пак вземеш рибе, па като ти стане тежко, пак сложиш от оцедя, и така, до края на света... П П Точно така, Керпи, руската риба беше лещ, плоска, мазничка, от Ростов на Дон са ми носили... Тя, темата, май стана - риба и ковьорчета, но нищо, ще се върнем и към дантелите, ако се включат по-изискани  сънародници от чузбина. Редактирано от - Геновева на 01/9/2010 г/ 12:37:37 |