
| Дроб - сърмата е голема работа, но става само в БГ. Например, в нея има коакто черен, така и бял дроб, но последният не може да се купи навсякъде. Има и т.н. "було" отгоре. Къде ше ги намериш тия работи? Може ли некой да даде рецепта? Сложна манджа ми се струва, май не е за мойте възможности, но все пак - като идея. A като става дума за идеи, едно знаменито наблюение, ама малко променено: Ако ти имаш кюфтак и ми го дадеш и ако аз имам кюфтак и ти го дам, и двамата ше по един кюфтак. Но ако ти имаш идея и ми я дадеш и аз имам своя и ти я дам, и двамата ще имаме по две идеи. |
| За дроб-сърмичка имах конструктивен разговор с продавачка на месо в Самоков, преди седмица. Беше забавно, поради разминаване в намеренията. Там, на пазара, има един магазин - месо от производителя, наистина добри неща се продават. Ама аз от там купувам карантия за котенцата. Първо виждам далачета, викам, дайте половин кило, после виждам телешки дроб, викам - и от него половинка, а преди това взех една порция бял дроб. Тя ми ги мери и вика - дроб-сърмичка, а? Аз се изчервих и рекох - не, за животни, но сте права. Тя се заоправдава - ама понеже си правите комплект, та затова. Е, викам аз, за комплекта и було трябва. И черва, черва, вдъхновено добави тя, баба ми винаги прибавяше парченца варени черва вътре. Още стои в хладилника част от закупените карантии, пък да взема да направя, а? Вярно е, че поне още едно нещо трябва освен черния дроб, поне бял дроб малко, другото каквото Господ дал. Ако знаете под названието дроб сърма какви жалки произведения се поднасят по ресторантите? Ориз, дроб, джоджен и толкоз, някъде дори и без заливка се поднася, само един бъркоч с измамната асоциативна миризма (вж. постинга ми по-горе). А класиката е - онези хубави топки, оформени от булото, препеченки до кафяво на места и заляти със златисто-кафеникавата заливка, по една на човек, разбира се. И киселото мляко отгоре. Компромисен вариант, близък до класиката - черен дроб и още нещо, поне едно, от карантиите, ориза, хубаво е да е и зелен лукът, джодженът задължителен и като не стават топки, поне да се спази дебелата заливка, като на мусаката. |
| Меа кулпа, за грешката, верно, и лозовите, и зелевите са сармички, и дроб сармата си е сарма, а сърма има по генералските униформи, по сукманите и по националните носии. |
| Сарма, разбира се. Мен така просто ми иде на езика... Тъща ми за Великден сготви просто епохална дроб-сарма... А пък какви чревца опече... Ох! Пинджуфишче му викат по техния край. В нарочен магазин в градчето ходихме на два пъти, докато докараха точната карантия... ![]() |
| Етимологично май е така правилното, но дали вече не се приема като дублет, не знам, с този наш либерален правопис, изобилства употребата с Ъ. Във всеки случай в предпоследните правописни речници не се приема като дублет. Сарми от Уикипедия, свободната енциклопедия Сармите (често погрешно изписвани сърми, от тур. Sarma dolma) е ястие от завита в листа оризова плънка, което е част от националната кухня на много европейски и азиатски народи. Има много различни варианти в зависимост от вида на листата и от начина на приготвяне на плънката. Някои народи разглеждат собственият си национален вариант и чуждите като различни ястия |
| И изобщо в провинцията, а в частност в Долината на Бахура, се наблюдава интересен феномен... Месни продукти с познати имена имат съвсем различен (разбирайте добър) вкус сравнено с продаваните тук, в София. Лионска и ловджийска наденици, разни бабеци, старци, катини и цецини мезета и прочее сушеници и кайзери нямат нищо общо с тукашните. Не знам какво им слагат-нокти ли, глезени ли, но са значително по-вкусни. ![]() |
а сърма има по генералските униформи, по сукманите и по националните носии. Хмъ... Идеята за пардесю, късичко такова, в резеда, и украсено пищно с мънинки лозови сърмички-може и посни, ми изглежда напълно приемлива... Както и комбинацията сако в цвят баварска горчица, декорирано с винервурстчета... ![]() |
Пинджуфишче му викат по техния край. Ловкия, пинджувиши викат на момиците, които , пък от своя страна са най вкусното , което може да се извади от едно агне.Е, трябва и да се приготви както трябва... |
| Здрасти. Половината сутрин завивах сАрми. Лозови, месни, фасон "една хапка". Цяла тенджера. И к*во - за обяд, за вечеря и после |
| Дъртреалисте, благодаря за патладжанената рецепта. Аз си имам камък в бъбрека и не би трябвало и аз да прекалявам с този зарзават, май, обаче и на мен той ми е фейвърит. Ще го позапържа, пък да става, каквото ще. За саламурата не знам, нямаме вкъщи. Маслините ги купувам на бидончета от по 2 кг, ама веднага прехвърлям в бурканчета и заливам с олио. Сетих се - няколко обезкостилчени маслинки ще свършат работа. Редактирано от - Здравка на 09/10/2010 г/ 12:31:11 |
...пинджувиши викат на момиците, които , пък от своя страна са най вкусното ... Чи - то агне без момички и шерденчета е кат бЕло винО...Хем е, мъ хем нйие Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Кво беше тва момици бе, мама му стара? Не е ли едно както булото на дроб-сармата, но като топче? Момици ташаци ли е? Айде поне приказвайте така, че всички да ви разбираме, а не само у морската столица... Е**ти Редактирано от - sybil на 09/10/2010 г/ 17:55:11 |
| момиците и в Софийско ги знаем. Ама много неикономични, пущините, малък обем за едно цяло животно, почти като гъщия дроб. |
| Мето, прилагам ти един БГ/АНГЛ кулинарен речник. Като отидеш при британския си касапин и му кажеш, да ти посочи човека и да разбереш. Натиснете тук |
| Натиснете тук и тук, че то аха, аха ракиено време. ; ) Редактирано от - Здравка на 09/10/2010 г/ 17:28:12 |