Печени пиперки във мризера, ох!
Отиди на страница:
| Кажи две по-описателни думи за тея домати с ориз, аз по дет-градински и казармени спомени дълго време ги гледах със здраво стиснати зъби, ама как въобще успяваха да ги направят толкоз невкусни... -- Снощи, например, създадох патладжан с ориз, че съхнеше тука на стелажа един. Обелен патладжан на кубчета - задуших на лек огън в тенджерката, за да не се пържи, а само да се свари (борба с гастрита), после ориза да се загрее с малко засилен огън, чер пипер стрит, куркума и чесън на гранули и - водата. Стана. Редактирано от - дъртреалист на 08/10/2010 г/ 12:57:02 |
| Ами номерът е в запържването на ориза с повечко олио , да стане прозрачен, след това слага повечко лук да се задуши, доматите , обелени и нарязани на кубчета със соса , повечко магданоз , един зеленчуков бульон от тия сухите и вода в съотошение 1:3 спрямо ориза , даже ако не искаш да стане много гъст сложи 1:3.5 и свали от огъня веднага след като се свари оризът без да се е разварил нищо , че може да е по рядко , той оризът като изстине ще си дръпне водата и ще остане само на мазнина, ако обичаш можеш и да му нарежеш една люта чушка вътре... |
| Мерси, изясни ми се картинката. Само сухия бульон ще пропусна, внушил съм си, че има консервиращи и овкусяващи химикали. А след като имаме домат, дали пък няма да понесе и малко базиликум? А "щипка захар" слагаме ли, по същата причина? (това пък е от една инсинуация от Звездев  ) |
| Аз съм слагал лъжичка мед , ама на доматен сос... тук няма нужда защото и лукът, и оризът убиват киселината, пък то и в киселичкото е номерът... не знам с босилек , но чер пипер -може... |
| Домати с ориз е манджа, която носи стигмата на столско ядене, а също така и на бедняшко. Като дете го ненавиждах, готвеше се в постните дни, да не сме яли всеки ден месо пък. Днес, като съм залюбила всички зеленчукови неща с ориз, с удоволствие го приготвям, но не оставям само доматите с ориза, слагам и други неща, съвсем малко, да не се заглуши основната мелодия - това морковче някое дребно, дори настъргано, това малко чушчица, без да прекалявам, да не отида към славянския гювеч все пак. Последната ми история с тази манджа бе наскоро, в един ленив обед в съседното Пето авеню. Гледам аз обедното меню, там пише някаква Джамбалая. Те малко прекаляват с чуждоземските заглавия, главно мексикански стил, та се заинтересувах. Донесоха ми я пустата Джамбалая, има и песен такава, ако някой се сеща, за който не се сеща - ЕТО Я . И така, тананикам си аз мелодията и чакам, па какво ми носят - домати с ориз, моля ви се! Ама бяха много хубаво сготвени, не скашкан ориза, всяко зърно отделно, с някакъв допълнителен аромат, и, най-важното - омесени с два вида месенце, много дребни филенца - пилешко и още нещо. Тук му е мястото да споделя още нещо за ориза. Аз нееднократно съм изнасяла лекции за ориза тук, за задължителното му предварително опържване, да стане стъклен, както викаха бабите ни. Същото го казва и Ути. Ако преди ориза сте пръжнали, както правя аз, лука, даже аз предпочитам настърган, да не пречи на консистенцията, а да даде само аромат, ситно настъргани моркови и също така наситнени магданозени дръжчици - още по-добре, нищо друго не ви трябва, само вода прибавете, като му дойде времето. Тези дни, в задушевен х-часов разговор по Скайпа с моя дружка от детинство, интегрирана успешно в Северна Италия вече 40 години, получих от нея сведения как тя, обикновената италианска домакиня, си приготвя ризотото. Беше ми приятно да чуя, че оризът се запържва, да стане стъклен, но това, което силно ме впечатли, беше, че след остъкляването му се сипва в него една чаша бяло вино. Като се поизпари виното, тогава се слага водата. Сега, тя си сподели ежедневен готварски опит, та пропорциите й бяха - 100 гр. ориз и четири черпака вода, не можа да ми каже колко грама й е черпака. Много малко се варял, дали пък веднага не се захлупваше, не помня. Ще го опитам това ризото ала Удине, ама като ми е жал за пустото бяло вино, дето трябва да го хабя - ако е кофти, т.нар. вино за готвене, после как ще го пия, не мога да издържа да го пазя до следващото ризото. Ако е пък хубаво, жал ми е за ориз да го хабя. Дилема голема.  |
| Ех, уважаема, върнахте ме в едни времена, студентските години, когат ми беше съвестно да искам екстра парички от родителите, щото видиш ли те са стари (40+сега аз също съм толкова стара), и не исках да ги товаря с проблемите на здрав работоспособен човек, та бях го закъсала в един момент доста. Финансите ми бяха някъде около 5 лв. за две седмици. Кило ориз струваше левче, буркан домати стотинки, не помня колко. Та от тогаз, таз иначе вкусна манджа, някак не ми е пръв приоритет. Забелязвам подобно поведение в наследника. Не ще парички, смята че може да се справя с живота, и се справя, но нали съм мама, тъжно ми е ако не ми приемат помоща, по същите причини по които и аз не приемах някога. |
| Лошият спомен е от това, че не си подозирала, че си правиш Джамбалая. То било нещо универсално, като испанската паеля- ориз с всичко. Виж, в едни щастливи (относително...) форумни времена, преди 4 години, как е била същата предмет на оживени дискусии, с приноса на хора от района на джамбалаите и кежунската кухня. ТУК |
Спанак, лапад, коприва с ориз - кралски манджи. Домати с ориз - зависи как са приготвени. Абе всичко що е с ориз - гъби например, ей го жълтия, дет* си ближе веждите.  Тъй като обичам поотделно и манджи с патладжан и манджи с ориз, а асембли от двата продукта не съм правила, при първа възможност ще повторя експеримента на дъртреалиста. С молба към него - по възможност да редактира под формата на рецепта. Редактирано от - Здравка на 08/10/2010 г/ 16:53:21 |
| Геновева, от здраве да не се оттървеш. Попаднах на Олдя в твоя линк - има си хас, тема за плюскан* , уф, извинете, за кулинария - бутер тесто, разточено и нарязано, е не баш как да е, с к*вот ти дойде на ум за плънка и във фурната. Аз преди години що соленки съм изпекла така. Не успяваха да изстинат. Мухлясвали казваха моите , като изстинели. Плънката е максимално простичка - кашкавал, настърган на едро, или нарязан по на ситно, или сирене, бяло, саламурено, смесено с малко разбито яйчице. отгоре ги мажеш с жълтъче и поръсваш с каквото искаш - сусам, ким... За сладкия вариант имам и пълен буркан със стафиди.  + към 3, 4 кг орехи. ; ) И конфитюрчета.Кога ли ще започне да ми изневерява метаболизма  ?Редактирано от - Здравка на 08/10/2010 г/ 17:12:36 |
| Ех, Уважаема - само Вие сте способна с един пост да ми намажете с балсамче дущичката и едновременно да ме върнете в сивото чиновническо ежедневие - всяка сутрин минавам покрай това пусто 5то Авеню, а CCR са от край време любимата банда...мдааа, диалектика. PS - и само към каква минала носталгична тема ни насочвате - с кумата Гичка Граматикова, мдааа - това беше времето, когато Партията се формираше, мдаа. Редактирано от - проф. дървингов на 08/10/2010 г/ 16:56:03 |
| Както се пее в песента - И вновь продолжается бой и сердцу тревожно в груди и Ленин такой молодой, и юный Октябрь впереди. Носталгия. Било е и пак ще бъде, това, че се сменят актьорите, не променя постановката, духът трябва да остане.  Редактирано от - Геновева на 08/10/2010 г/ 17:14:34 |
| Сигурно не е нищо ново за никого, но ми харесва и отвреме-навреме сам го правя - пиуе с орис по китайски: Нарязва се на малки парчета заедно с костите и се накисва за два часа в маринада от соев сос, смлян чесън, малко сос от стриди, малко сусамено олио, малко джинджифил и малко мед. После се слага заедно с маринадата да се пече във фурна. Оризът се сварява в микровълнова в пропорция с водата 1:2.5. През това време се пържи ситно нарязан зелен лyк с яйца, ама много разбъркани. После готовият ориз се смесва с яйцата и се залива със соса на изпеченото пиуе и гарнитурата е готова. |
| дъртреалисте, за щипката захар в ястията има различни мнения. Едното е, че провокирали повишено отделяне на киселини. Не слагам. Обаче свикнах с пустите му бульончета. Първо от любопитство, после по навик. Иначе съм заклет враг на фиксове, миксове за кекс, пюрета, супи и подобни творби на органичната химия от торбичка... |
| Огладнях. Отплувам в посока кухнята. Ако питате що не си взема нещо пред компа, не съм фен на тв динъра и фаст фууда. Имало го вече втория и в гурме вариант - гурме, ама фаст. Друго си е слоууу ; ) Хубава вечер, да ви е сладко питието преди вечеря, питиетата с вечерята и добър апетит. Чао. |
| Оффф и аз огладнях , обаче още малко... Душата камбана тази вечер ме чака с рибена чорба от глава на сьомга , гАрузи от кая, една шепа трицона и пет- шест сафрида., дивисил , ..и останалото каквото си трябва, тя си знае... Купих и едни кебапчета "Стара планина " за всеки случай , имам и водка за мезе на рибената чорба... |
| Обожавам просто ориз! Не го ям единствено под формата на сутляжж...бля... Травма от детството, оттогава ми остана и омразата към печената тиква също. Жена ми, тъщата и аз доста добре готвим ориз, но покойната ми баба го правеше направо феноменално. Дъхав, пръхкав и всяко зрънце се вижда, ох! И понеже виждам че тука сме само приятели, ще ви споделя една своя малка и мръсна тайна... Отвреме-навреме си слагам върху ориза кисело мляко със счукан чеснов вътре или пък...мъъничко оцет пак с чесън... Но не винаги...  |
| Ако сложиш в семплия ориз джоджен и пак му туриш кисело мляко с чесън отгоре, познай на какво ще ти заприлича, като го ядеш със затворени очи? На дроб сърма. Така, като ходи по бримките човек, далеч може да стигне. Всичкото са асоциациите. |
| Е да, джодженът е характерна подправка за дроб-сърма. Макар че, според мен, при дроб-сърмата преди джоджена още би трябвало да те лъхне ароматът на печените агнешки дреболийки... Именно този аромат прави агнешкото толкова любимо и омразно (макар и от малцина). |
| Здравче, един големичък патладжан беше, +400 ориз бял български, х3 вода, признавам, че патладжанския вкус маалко се позагуби с това, че само го задуших... Все пак ще е добре да има един момент да запържване на патладжана. И ЧЕр пирпер, куркума. Лук не сложих, с представата, че чесъна тука е по адекватен, затова наблегнах на гранулирания чесън, още при остъкляването на ориза. Но ще е по-добре да се сложи малко и към края на варенето на ориза, когато все още може да се бърка... Признавам си, че капнах и малко саламура от сирене, както и малко саламура от маслини... Обаче, едното от тях дойде ташкън, мъничко тежко дойде като за женски вкус... . Но и аз съм фен патладжански, първата ми кулинарна любов. И до днес ръжда не Фаща кьопоолу е гвоздеят всякакви баялди и канапета бледнеят... |